Анакампсерос – Anacampseros L.

Семейство: Portulacaceae Adans., nom. cons.
Родина: Южна и Централна Америка, южна и юго-западна Африка и Австралия.
Цъфтеж: от май до септември.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка, през мрачните дни е необходимо доосветяване. При смяна на условията, растението трябва постепенно да се адаптира към по-интензивната светлина.
Температура: през лятото 20-25°C, през есенно-зимния сезон е препоръчително - 5-7°С.
Поливане: умерено, следващото поливане се провежда след като почвата просъхне. От октомври до март, ако температурата е под 15°С, не се полива. Ако растението е при стайна температура, се полива само след като почвата просъхне добре.
Влажност на въздуха: няма съществена роля.
Подхранване: веднъж месечно, със специални торове за кактуси.
Период на покой: от октомври до март, температура 5-7°С, не по-ниска от 5°С, без поливане, добро осветяване.
Пресаждане: през пролетта, при необходимост, тъй като не обича честото пресаждане.
Размножаване: от семена.

Рода Анакампсерос (
Anacampseros) наброява 70 вида растения от семейство Portulacacea. Интересна е етимологията на името на рода. В свободен превод Анакампсерос означава «растение, възвръщащо изгубената любов» (ana - camps - eros). Местните жители приемат това растение за ефективен талисман, който помага да се върнат отново загубените чувства на партньора. Това е миниатюрно растение от топлите сухи области на Южното полукълбо (Южна и Централна Америка, южна и юго-западна Африка и един вид в Австралия). Рода се разделя на три подрода Anacampseros, Avonia и Grahamia.

Подрода Анакампсерос образува малки розетки с мънички листа. Те се самоопрашват и дават семена дори когато цветовете не се отварят. Растенията от този подрод (
A. densifolia, A. filamentosa, A. lauceolata, A. rufesceus, A. tomentosa и др.) са разпространени повече отколкото видовете от подрода Avonia. Анакампсеросите са многогодишни невисоки, тревисти или храстовидни растения с цели, сочни листа и стъбла. Керемидообразно разположените листа обикновено гъсто покриват невисокия ствол, образувайки ниска колона, или са събрани в прикоренова розетка. От пазвите на листата най-често израстват бели или жълтеникави твърди власинки, като четина, с различна дължина. По някога растението образува пълзящо, рехаво облистено стъбло. Листата могат да бъдат с различна форма: закръглени, изсечено-клиновидни (като папилите на розеокактусите), линейни, почти цилиндрични. Окраската е от едноцветна тъмно-зелена до червена, по някога на петна. Много видове имат мъх по стъблата и листата си, с различна гъстота, в зависимост от вида. Стъблените власинки се образуват от видоизменените прилистници. Нерядко основата на стъблото или корените са грудковидно удебелени. Единствения австралийский вид анакампсерос образува грудка с размер на кокоше яйце. Уникалния африкански анакампсерос Комптон има общо 2-4 листа. Често анакампсеросите практикуват мимикрия - с помощта на мъхеста обвивка с кафеникава окраска, а понякога и за сметка на вида на растежа – растението се скрива наполовина в почвата или се крие в пукнатините на почвата и скалите.

Цветовете са актиноморфни (с правилна форма), доста едри. Украсени са в различни оттенъци на бялото, розовото или червеното. Растенията цъфтят от май до октомври, цветовете се отварят в топлите, слънчеви дни за няколко часа, след обяд. Околоцветника е петделен, количеството тичинки е равно на броя на сегментите. Завръза е на върха, а плода е семенце, покрито с калпаче. Семената се разнасят от вятъра или се пръсват при разпукването на външната обвивка. Често цветовете са клеистогамни, т.е. отварят се само при много висока околна температура. Видовете с такива цветове са самоопрашващи се, при други видове опрашването се осъществява от насекоми (пчели, мухи).

Подрода
Avonia включва видове с къси стъбла, с цилиндрични гладки израстъци по тях и спирално разположени листа. Те са покрити с кожеста обвивка така, че на практика листата не се виждат. В това число влизат например, A. recurvata, A. alstonii, A. bremekampii, A. buderana, A. fussa, A. decipiens, А. раругасеа и др. Тези видове изискват умерена влажност и светло местоположение. През зимата трябва да се държат сухи, при температура над 10°С. Растат добре в смес от лека почва и пясък. Някои видове могат да се отглеждат успешно и като хидропонна култура. Цветовете са бели, единствено при вида A. quinaria са пурпурно-червени. През 1994 година, подрода Avonia е отделен в самостоятелен род.

Видове:

Anacampseros alstonii Schonland. Синоним: Avonia quinaria (E. Mey. ex Fenzl) G. D. Rowley subsp. alstonii (Schonland) G. D. Rowley.

Има удебелен, подобен на ряпа корен, с диаметър до 60 мм (много рядко до 80 мм), отгоре - плосък. На повърхността растат многобройни (стотици) неразклоняващи се клони с дължина не повече от 30 мм и дебелина около 2 мм. Листата са миниатюрни, напълно скрити от сребристите триъгълни прилистници, прилепнали към стъблото. Цветовете се появяват на върха. С развитието на бутоните, стъблото видимо се удебелява. След цъфтежа и плодоносенето, стъблото умира (според наблюденията). Цветовете достигат диаметър 30 мм, но при умерен климат обикновено са по-малки (20-25 мм), бели, но има и по-рядка форма – с розови цветове.

Anacampseros papyracea E. Mey. ex Fenzl. Синоним: Avonia papyracea (E. Mey. ex Sond.) G. D. Rowley subsp. papyracea.

Стъблото е с височина 5-6 см и около 1 см в диаметър. Листата са светло- зелени, овални, малки, изцяло покрити от бели, подобни на хартия, издължено-овални прилистници. Цветовете са на невисоки цветоноси, бели със зелен оттенък.

Anacampseros tomentosa Bgr. Синоним: Anacampseros filamentosa (Haw.) Sims subsp. tomentosa (A. Berger) Gerbaulet.

Стъблото е с височина до 5 см. Листата са кафеникаво-зелени, силно удебелени, овални, със заострено връхче, с дължина около 1 см, 8 мм ширина и дебелина, покрити с тънки, бели власинки. Цветоноса е с височина до 6 см, цветовете са розови, с диаметър около 3 см.

Anacampseros namaquensis H. Pearson & Stephens. Синоним: Anacampseros filamentosa (Haw.) Sims subsp. namaquensis (H. Pearson & Stephens) G. D. Rowley.

Стъблата са изправени, с височина около 12 см, разклоняващи се. Листата са обратнояйцевидни, много сочни, с дължина около 15 мм и 8 мм ширина, покрити сякаш с вата – от тънки, бели власинки. Цветовете са с диаметър 8-10 мм. Родина - Южна Африка.

Anacampseros filamentosa (Haw.) Sims. Синоним: Portulaca filamentosa Haw.

Стъблата са с височина до 5 см, с удебелени корени подобно на ряпа, плътно разположени издължено-овални листа и бели дълги власинки. Цветовете са розови, с диаметър 3 см. Родина - Южна Африка.

Anacampseros rufescens (Haw.) Sweet. Синоним: Portulaca rufescens Haw.

Първоначално стъблото е изправено, а по-късно - висящо, с дължина до 8 см, разклоняващо се от основата. Листата са издължено-ланцетни, с дължина около 2,5 см и 1,5 см ширина, сочни, с бели дълги власинки. Обратната страна на старите листа червенее. Цветовете са червено-виолетови, с диаметър 3-4 см. Корените са грудковидно удебелени. В естествени условия образува плътни туфи.

Грижи за растението:

Рода Анакампсерос включва растения с различна степен на трудност при отглеждането — от видове, които не се влияят от нищо, до видове, които са много чувствителни.

Анакампсероса предпочита ярка пряка светлина, без защита. През летния сезон растението може да се изнесе на открито, но трябва да се адаптира постепенно към силната светлина. Ако есенно-зимния период е бил мрачен, през пролетта също се налага адаптация към новите условия, за да се избегнат изгарянията. Това се отнася и за пресадените растения. През зимата е необходимо доосветяване с лампи с дневна светлина.

През лятото понася добре стайните температури. През октомври температурата плавно се понижава до 5-7°С, но не по-ниска от +7°С, започва периода на покой.

От март до октомври растението се полива обилно, но между поливанията почвата трябва да просъхне изцяло, последното поливане е през септември. От октомври до март се обезпечава необходимата за периода на покой температура (5-7°С) и растението не се полива. Ако няма възможност да се обезпечи необходимата температура и трябва да остане при стайни условия, растението се полива оскъдно, когато почвата просъхне напълно. Анакампсероса не обича преовлажнената почва, и при ниски температури могат да загният корените и част от стъблото.

Първото поливане след сухия период е през март. Полива се по-малко и внимателно.
Подхранването може да започне през април. Тори се веднъж месечно, със специални торове за кактуси, с половин концентрация на разтвора. През периода на покой не се подхранва. Използват се подранващи вещества с понижено съдържание на азот, в сравнение с това на останалите елементи. По-високата концентрация на азот може да провокира загниване на корените. Подходящо е съотношение: азот(N) – 9, фосфор (P) - 18, калий (K)- 24.

Анакампсероса се отглежда в хранителна и добре дренирана почва. Субстрата се подготвя от: торфена почва, листовка, речен пясък, дървен въглен и едрозърнест материал (камъчета, парченца пемза, кирпич и т.н.), в съотношение 2:2:1,5:0,5:0,5. Субстрата трябва да е със слабокисела реакция или с неутрално pH. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.

Растението не обича честото пресаждане. Ако е необходимо, се пресажда от сух, в сух субстрат. При пресаждането се проверяват корените – повредените се отделят, местата на срезовете се посипват с дървен въглен на прах и леко се засушават. Първото поливане е 5-6 дни след пресаждането. Около кореновата шийка може да се посипе едрозърнест пясък или гравий.

Размножаване от семена:

В плода има няколко десетки семена (20-60). Плода узрява скоро след прецъфтяването, понякога за две седмици. Семената са доста едри, светло-кафяви, жълтеникави или бели, с диаметър около 1 мм и много лесно прорастват. Покрити са с полупрозрачна обелка, по която лесно могат да се различат от другите представители на семейството. Семената се събират през цялото време на цъфтежа. Веднага след като двете чашелистчета увехнат и опадат, плода се разтваря. Семената са в свободно състояние в семенен плод с формата на капка. След узряването, семенната кутия се разпуква и семената се освобождават. Често падат около растението и навсякъде, където има някакви подходящи условия, прорастват. Така се образуват цели туфи. Семената запазват кълняемост доста дълго време и обикновено прорастват лесно. Могат да се сеят през цялото лято. Семенаците се появяват едновременно и доста бързо. След две-три седмици се образуват първите листа. След това вече не се нуждаят от покритие и понасят добре ниската влажност на стайния въздух. Две-тригодишните растения могат да цъфтят.

Май и юни са най-подходящите месеци за посев, може и по-рано, ако се осигури по-висока температура за посева. Използва се субстрат от торф и пясък (или вермикулит), посипан отгоре с дребен гравий, за предотвратяване развитието на мъхове. Може да се добави и хумусна почва или листовка. Поддържа се определена температура – в границите на 18-21°С и постоянно се пулверизират и проветряват. След израстването на пониците (на 5-10 ден след засяването), съда се пренася на по-светло място, без преки слънчеви лъчи.

Пулверизирането продължава, и субстрата се поддържа постоянно влажен до момента, докато не се появи нормалната за възрастните растения форма между котиледоните (вдлъбнатините на котиледон). След това младите растения постепенно се приучват към стандартните за възрастните растения условия. Между поливанията, субстрата трябва леко да просъхва. При първото презимуване се оставят при по-висока температура, отколкото възрастните растения и се поливат внимателно, така че субстрата да просъхва между поливанията. Към слънчевата светлина също се приучват постепенно. Семенаците се пикират след 5-6 седмици, когато вече имат добре развита коренова система, и с лекота се вкореняват отново. В много редки случаи кореновата система може да бъде поразена от гъбично заболяване. Постоянната влажност, в комбинация с ниски температури е вредна за семенаците.

Възможни трудности:

По стъблата има гнили петна:


Причината е преовлажняване на почвата, особено при ниски температури.

Възможни вредители: коренов акар и червен акар.