АСТРОФИТУМ — ASTROPHYTUM

Синоним: Echinocactus.
Семейство: Cactaceae.
Родина: Мексико, южните щати на САЩ.
Цъфтеж: в зависимост от вида - през пролетта и лятото.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка разсеяна, през пролетта растението трябва да се аклиманитизира постепенно към по-ивнтензивната светлина, за да се избегнат изгаряния.
Температура: през лятото 22-28°С, през есента и зимата е препоръчително да е 10-12°С.
Поливане: през вегетативния период - умерено, при спазване на температурния режим през зимата – или изобщо не се полива, или много рядко.
Влажност на въздуха: няма съществено значение.
Подхранване: през вегетативния период - веднъж месечно, със специални торове за кактуси.
Период на покой: октомври-февруари, температура 10-12°С, без поливане, не се подхранва.
Пресаждане: през пролетта, в началото на новия период на растеж, ако е необходимо (когато корените изпълнят саксията).
Размножаване: от семена.

Рода Астрофитум (
Astrophytum Lem.) включва около 10 вида растения от семейство Cactaceae. Расте в предпланините и планините по каменисти, варовикови почви. Името на рода произхожда от гръцките думи «aster» – звезда и «phytum» — растение, и има връзка с формата на кактуса, погледнат отгоре - правилна звезда.
Обикновено астрофитумите имат кълбовидно зелено, сиво-зелено или с мраморна шарка стъбло с пет - осем ясно очертани ръба. Характерна особеност на астрофитума са светлите петна (точки) по стъблото, които представляват струпвания на много къси власинки. Някои видове имат големи шипове, други нямат никакви. Цветовете са жълти или бяло-жълти, тръбести, 4-8 см в диаметър и се разтварят на върха на растението. Цъфти през лятото. Семената са едри, тъмни, лъскави.
По съвременната класификация рода Astrophytum има няколко характерни признака: малко количество ребра: най-често 5 или 8; епидермисът е гъсто или рядко покрит с ареоли, освен в редки случаи ареоли когато отсъстват; особени чашеобразни или с форма на морска раковина семена - доста едри; цветовете са с люспи и тънки власинки, жълти или с червено гърло; плодовете са гъсто покрити с власинки, отварят се звездообразно или в основата си.
Поради изменящия се ареал на разпространение, е трудно да се направи точна систематика на астрофитумите. Растенията от един вид, но от различни популации, отдалечени една от друга на големи разстояния, често имат морфологични разлики, което води до появата на редица подвидове или разновидности. Цветовете на астрофитумите не се самоопрашват, но в рамките на една популация, чрез опрашване по естествен път, различните видове с лекота се поддават на хибридизация, давайки устойчиво потомство със смесени наследствени белези. В последните години са се появили редица междувидови хибриди, получени по изкуствен път. Отделни хибридни екземпляри са предмет на повишен интерес от страна на колекционерите. В кактусарските среди е сензация появата на световния пазар на видове като
'Cabuto' и 'Onzuca', получени от японските селекционери.
Астрофитумите растат много бавно, чувствителни са към влажността, понякога растежа спира и растението умира без видими причини. Най-лесни за отглеждане се смятат
A. ornatum и A. myriostigma, когото зарази необичайната му форма наричат още «митрата на eпископа». Още един вид - Astrophytum asterias в ежедневието наричат «морски таралеж», но не заради шиповете (той няма никакви, както и «митpaта на епископа»), а заради приликата със скелета на морския таралеж. Това е един от най-красивите и оригинални кактуси, но в същото време и най-труден за отглеждане от астрофитумите, поради което не се препоръчва за начинаещи.

Видове:

Astrophytum asterias (Zucc.) Lem.


Причислява се към типа «голи» кактуси (няма шипове). Има кълбовидно, леко сплеснато стъбло и достига диаметър 8-10 см, а на височина 6-8 см. По повърхността му се забелязват 6-8 слабо изразени ребра. Пазвените пъпки (т. нар. «ареоли») са разположени по средата на ребрата. Осве това е осеян с бели точки, които придават на повърхността на кактуса особено красив вид. Като цяло кактуса прилича на скелета на морския таралеж. Диаметъра на копринените му жълти цветове е 6-7 см, а дължината - 3см. В средата може да имат червеникав оттенък. Цъфтежа започва относително рано. Обикновено цветовете се отварят в началото на лятото, през деня. Кактусите, растящи на слънчево място, с времето придобиват характерен бронзов оттенък. Този вид с лекота образува хибриди с
A. Myriostigma.

Форми:
разновидността
multipunctatum (Astrophytum asterias var. multipunctatum Friс) е още по-мъхеста;

разновидността
nudum

е зелена, с неголямо количество редки бели точки. Тексаската форма не е плоска, а сплеснато-кълбовидна. При нея вдлъбнатините между ребрата са по-дълбоки, самите ребра са по-остри, ареолите са по-дребни и са повече.

Астериасите се различават и по количеството ребра — от 8 до 11. Семената имат добра кълняемост. Семенаците образуват зелени топчета. За два месеца достигат размера на съда и имат плосък връх. За година израстват до 4 см. Бутоните-ареоли се появяват на втората година и започва цъфтежа.

A.capricorne (A. Dietr.) Britton & Rose

Растението първоначално е кълбовидно, а с възрастта се издължава и придобива късо-цилиндрична форма. Стъблото достига до 20 см височина и до 10 см в диаметър. Повърхността му е покрита с дребни сребристо-бели люспи-точици, които придават на кактуса сивкав оттенък. Ребрата обикновено са 7-9, доста високи и на тях се разполагат мъхестите ареоли с 5-10 плътни и извити на върха шипове, достигащи дължина 3-5 см. Цветовете са на върха на кактуса и се отварят в началото на лятото и само през деня. Дължината им е 6-7 см. Външните венчелистчета са повече или по-малко наситено жълти, а вътрешните са частично червено-оранжеви.

Измежду разновидностите, които се срещат най-често се откроява формата
crassispinum (Moll.)

Тя е с по-големи шипове, и формата
niveum (Kays.)

с още по-плътни точици, което придава на кактуса сребристо-бял оттенък.

A. myriostigma Lem.

Това е един от малкото кактуси, напълно лишени от шипове. Стъблото е сиво-зелено, на точки, кълбовидно и с възрастта се издължава, в диаметър е 10-20 см. Цялото стъбло е покрито с дребни сиво-бели точици. Ребрата обикновено са 5, но може да са и по-малко, или повече (от 4 до 8). Заради петребрената си форма, растението е получило народното име, превеждащо се като Епископска митра. По ребрата са разположени мъхести ареоли, без никакви шипове. Има форми с бели мъхести точки и без никакви, а също и с различно количество ребра; интересно изглеждащи квадратни растения с четири ребра. Цветовете са дневни, с дълж. 4-6 см, ярко-жълти, понякога с червено-оранжево гърло. Обикновено се отварят през лятото и се запазват 2-3 дни, преди да увехнат. Цъфтят сравнително неголеми растения. Овалните зелени плодове съдържат кафяви шлемовидни семена. Когато плодовете узреят, се отварят широко, подобно на звезда на върха на растението.

Известни са много форми на този кактус, сред които най-известни са
var. nudum (R.Mey.) -

със зелено стъбло, при която на практика няма точици.

A.ornatum (DC.) Britton & Rose.

Това е най-устойчивия вид астрофитум. В началото има кълбовидна, а след това издължена форма, височината на стъблото достига до 30-35 см, диаметъра е 10-20 см. Стъблото е с тъмно-зелен цвят, разделен е от 6-8 ребра, изправени или леко извити. Повърхността на стъблото е покрита със сребристи точици, чиито струпвания създават подобие на раирана шарка. По ребрата са ареолите с бял мъх и 5-10 изправени жълто-кафяви шипове с различна дължина (най-големите са 4 см). Бледо-жълтите цветове се разтварят през деня, обикновено в началото на лятото и достигат дължина 7-9 см. Овалните зелени плодове съдържат няколко черно-кафяви семена, които узрявайки се отварят под формата на своеобразна звезда.

Интерес представлява формата
glabrescens (Web.) Bkbg.

С тъмно-зелено стъбло, по което на практика няма точици, и
mirbelli (Lem.) Ok. -

c извити шипове и по-дребни точици.

Грижи за растението:

Астрофитума изисква добре осветено място. Може да понесе известно количество преки слънчеви лъчи, но предпочита ярка разсеяна светлина. Ако през есента и зимата е било мрачно и мъгливо, растението трябва да се приучва постепенно към по-интензивната светлина през пролетта, за да се избегнат изгаряния. Изгарянията са особено опасни за екземплярите, които не са аклиматизирани на пряко слънчево греене.

През лятото астрофитума понася добре високите температури (22-28°С). През есента растението се подготвя за почивка и температурата плавно се понижава до 10-12°С. През периода на покой е препоръчително растението да се държи при доста ниски температури, не повече от 10-12°С. Някои любители с успех презимуват астрофитуми при температура, около 0°С (при тези условия растенията не трябва да се поливат).

През пролетта и лятото астрофитумите се поливат рядко, но така че почвата да се пропие хубаво. За препоръчване е да се полива от долу, за да не попада вода по стъблото на растението. От това порите се запушват с варовикови образования, дишането се нарушава и се появяват коркови петна. Полива се сутрин и само в слънчеви и топли дни. При високи температури, не трябва да се полива обилно и само след 17 часа вечер, тъй като жизнените процеси при кактусите през деня спират, а вечер отново се активизират. През есента и зимата кактусите не се поливат, тогава са в период на покой (температурата трябва да е 10-12°С). Ако през есента и зимата се налага поливане (сигнал за това може да е загубата на тургор (леко втърдяване) или изостряне релефа на стъблото), се прави много внимателно и в малки количества. Ако температурата е ниска (10-12°С), трябва първо плавно да се повиши над 12°С, тъй като при температура 10°С и по-ниска, растението не може да усвои водата. Такова поливане би нанесло по-скоро вреда и би довело до гибелта на растението. Първото поливане през новия период на растеж се прави много внимателно и в малки количества.

През вегетативния период се подхранва веднъж месечно, със специални торове за кактуси, с разредена концентрация на разтвора. През зимата не се подхранва. Според различни публикации, астрофитумите не понасят повишено съдържание на калций в почвата.
Астрофитумите се пресаждат през пролетта, когато растенията започнат да се събуждат след зимната почивка. Това се забелязва по върха на растението – той започва да се съживява, изменя се цвета му, става по-ярък и блестящ. Това е най-подходящото време за пресаждане. Астрофитумите не обичат честото пресаждане. Пресажда се само в случай че корените са запълнили цялата саксия. Възрастните растения, над 10-годишна възраст, се пресаждат рядко, на 5 - 6 години. Растението се пресажда внимателно, за да не се повреди кореновата система, тъй като нови корени трудно израстват. Прехвърля се много внимателно в съд с малко по-голям размер, така че мястото да е достатъчно за корените. Пресажда се от суха в суха почва, полива се след 5-7 дни, когато евентуално повредените корени са просъхнали вече.

Може да се използва готова смес за кактуси. На дъното на саксията задължително се прави дренажен слой от кирпичени парченца или керамзит (дренажа едновременно обира излишната влага), а върху почвата се поставят камъчета, може и разноцветни, което има декоративен ефект и в същото време не позволява кактуса да докосва влажната почва, предпазвайки кореновата шийка от загниване.

Астрофитумите не правят издънки и се размножават само от семена. Както при всички кактуси и сукуленти, засяването не е сложно.
Семената се засяват през пролетта, във влажен субстрат, състоящ се от листовка, речен пясък и дребни парченца дървен въглен в съотношение 1:1:1,2. Преди това семената се накисват в топла вода. Дезинфекцират се за 10 минути в слаб разтвор на калиев перманганат. След това се засушават на въздух и се засяват. Температурата се поддържа в границите на 15-20°С, постоянно се пулверизират и редовно се проветряват. Семената на астрофитума прорастват за няколко дни (от четири до десет, в зависимост от температурата и влажността). Семенаците са по-едри, от колкото при другите кълбовидни кактуси. През този период се поливат много внимателно, за да не загният детките.

Рядко се правят присадки. Присадките на А. asterias загубват своята естествена кълбовидно-сплесната форма.

Някои особености в грижите за отделни видове астрофитуми.

A. capricorne (A. Dietr.) Britton & Rose спира растежа си, ако почвата е с високо съдържание на калций (варовик) или киселинността се понижи. В същото време, и в хумусна или кисела среда той губи корените си и загива (загнива). Растението умира и при преовлажняване през хладните сезони, особено през зимата. Полива се само с добре престояла и подкиселена или дъждовна вода. Почвената смес за този вид астрофитум трябва да се състои от една част торф или листовка и три части глинесто-торфена почва. На две чаши от сместта се добавя една чаша смес от гравий, пясък, кирпич и дървен въглен.

Условията на отглеждане на
A. asterias (Zucc.) Lem. трябва да са по-меки, в сравнение с тези за останалите видове от рода. През лятото му е необходима защита. Не понася много добре преките слънчеви лъчи. През периода на усилен растеж - август-ноември - този астрофитум изисква повече поливане, отколкото другите, но се използва само топла вода. Полива се само през топлата част от годината. При повишена влажност през студения сезон - загнива. От декември до март не трябва да се полива. По-добре е кактусът да не се полива изобщо, от колкото да се полива през студения сезон. А. asterias има силни дълги корени и изисква високи съдове. Почвата трябва да е по-глинеста: една част листовка на три части глинесто-торфена. Подготвя се примес от гравий, пясък, кирпич и дървен въглен, която трябва да бъде една трета от общия обем на субстрата. Колкото е по-възрастен астрофитума, толкоова по-глинеста трябва да е почвата.

A. ornatum (DC.) Britton & Rose се отглежда при по-висока температура, отколкото другите видове. Презимуването също е при по-високи температури - +15°С. През лятото изисква защита от "западното" слънце. Едновременно с това, освен спазването на светлинния режим, е необходимо да се полива само с престояла и подкиселена или дъждовна вода. Почвената смес трябва да е няколко пъти по-хранителна, отколкото за другите видове:
1 четвърт торф,
2 четвърти листовка (ако липсва торф - 2/3 листовка),
2 четвърти глинесто-торфена почва, а също гравий, пясък, кирпичени парченца и парченца дървен въглен, които съставят една трета от общия обем (две чаши почвена смес и една чаша от гравийно-въгленовата смес).

Възможни трудности.

През пролетта, при по-ярка слънчева светлина е възможно да се получат изгаряния. Това е особено опасно за екземплярите, които не са аклиматизирани към преките слънчеви лъчи.

Сбръчкан връх на стъблото и меки, гнили петна в основата:
Преовлажняване на почвата, особено през зимата.

Липса на растеж:
Недостатъчно поливане през лятото или преовлажняване на почвата през зимата.

Коркови петна по повърхността на стъблото:
Вредители, рана или преохлаждане, също и недостатъчно поливане през лятото или използване на варовита вода.

Меки кафяви петна:
Стъблено гниене. Добре гледаните растения рядко боледуват. Поразеното място се изрязва, почвата се дезинфекцира с разтвор на карбендазим.

Издължена нехарактерна форма на стъблото:
Прегряване през зимата или недостиг на светлина през лятото.

Вредители: коренова и памучна въшка, щитоносна въшка.