Камелия - Camelia

Семейство: Чаеви (Theaceae).
Родина: Юго-Източна и Източна Азия.
Цъфтеж: ежегодно през зимата.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се пази от преките слънчеви лъчи.
Температура: през пролетта и лятото - 20-25°C. За залагането на цветните бутони е необходима температура 18—20°C, а по време на цъфтежа, през декември — февруари - 8—12°C.
Поливане: редовно през всички сезони. През лятото обилно. Ако презимува на хладно, се полива внимателно.
Влажност на въздуха: висока. Растението трябва да се пулверизира.
Подхранване: на всеки три седмици камелията се подхранва с комплексни минерални торове. Дозата е 1 г/л.
Подрязване: през пролетта връхчетата на стъблата се прищипват, за да се предизвика разклоняване. През октомври-ноември се подрязват за стимулиране растежа на листните розетки.
Период на покой: не е изразен.
Пресаждане: младите камелии се пресаждат ежегодно. Цъфтящите екземпляри - на всеки две години, през пролетта.
Размножаване: от пресни семена и резници.

В рода Камелия (
Camellia L.) са включени около 80 вида растения от семейства Theaceae. Разпространени са в тропичните и субтропичните области на Юго-Източна и Източна Азия, на полуостровите Индокитай, Корея, в Япония, на островите Ява, Сулавеси, Филипинските.

Името на рода е в чест на моравския натуралист и свещеник Г. И. Камелиус (1661—1706), който първи пренесъл камелията в Европа от Филипините.

Представителите на рода са вечнозелени храсти или неголеми дървета. Листата са прости, елипсовидни, до широко и продълговато-яйцевидни, кожести, лъскави, заострени или тъпи, единични, понякога по 2—3. Венчелистчетата са срастнати в основата, розови, червени, бели или пъстри, а тичинките са многобройни.
В стайни условия камелията расте, цъфти и дори плодоноси, ако и се осигурят необходимите условия и грижи. Главните причини за неуспеха на любителителите, опитващи се да отглеждат камелия в домашни условия са: ниската въздушна влажност, недостига на светлина, високите температури и неподходящата като състав почва. Растението цъфти през зимата, при температури не по-високи от 12°C. Продължителността на цъфтежа е 1—3 месеца. Един цвят се задържа до месец. В стайни условия камелията има два периода на растеж: през февруари израстват новите листа и започват да нарастват новите клони; през лятото се оформят вегетативните пъпки, които започват растежа се след цъфтежа, през пролетта на следващана година.

Видове:

Camellia sasanqua Thunb. Синоними: C. miyagii (Koidz.) Makino & Nemoto); C. tegmentosa (Koidz. Makino & Nemoto); Thea miyagii Koidz.; Thea sasanqua (Thunb.) Nois. ex Cels; Thea tegmentosa Koidz.




Обитава планинските гори на островите Кюсю, Окинава. Храсти с височина до 3—4 (до 5) м, с тънки стъбла и червеникави, власесто-мъхести клони. Листата са елипсовидни или продълговато-яйцевидни, с дължина 3—7 см и 1,5—3 см ширина, тъпо заострени, по краищата назъбени, отгоре лъскави и тъмно-зелени, отдолу – с мъхеста средна жилка. Цветовете са единични или събрани по 2—3, с диаметър до 6—7 см, прости, бели, розови или червени, ароматни. Цъфти обилно през ноември—януари. Подходяща е за прохладни помещения.



C. sinensis (L.) Kuntze, или Thea sinensis L. Синоними: Camellia bohea (L.) Sweet; Thea bohea L.; Thea viridis L.



Расте по планинските склонове, в тесните проломи, в Китай, на о-в Кюсю (Япония). Храсти или дървета с височина до 10—15 м. Листата са яйцевидни или елипсовидни, с дължина 5—10 см и 2—4 см ширина, по краищата остро назъбени, отгоре тъмно-зелени и лъскави. Младите са с бял мъх, който по-късно пада. Цветовете са разположени по един или са събрани по 2—3, на къси цветоноси. Израстват от листните розетки, обикновено бели. Видът е много известен и широко разпространен в субтропичните области. Има много форми. От растението се приготвя тонизираща напитка, съдържаща танин и кофеин. В зависимост от преработката на пресно събраните млади, зелени листа и връхчета на стъблата, се приготвя черен или зелен чай (преработката на зеления чай е без ферментация). Извън естествения ареал на разпространение, камелиите се отглеждат в ботанически градини и в хладни оранжерии.

К. японска (C. japonica L.).

Среща се в горите на Китай, Япония, Корея. Храсти или дървета с височина 10—12 (до 15) м. Листата са елипсовидни или яйцевидни, с дължина 5—10 см, заострени, по краищата назъбени, кожести, лъскави, тъмно-зелени. Цветовете са единични или събрани по няколко, с диаметър 4 см (отглеждат се предимно селектирани сортове с едри цветове, с диаметър 7—12 см), прости, полукичести или кичести, розови, червени, бели, пъстри, Семената са едри, почти кръгли. Цъфти обилно през декември—април. Извън естествения ареал на разпространение, растенията се отглеждат в стайни условия – в прохладни помещения, или на открито. В домашни условия расте добре и цъфти, но изисква температура, не по-висока от 12°C през зимата. В оранжерийни условия плодоноси.

C. japonica 'Lavinia Maggi'

Грижи за растението:

Камелията предпочита ярка разсеяна светлина. Подходяща е за отглеждане на западен или източен прозорец. На южен прозорец трябва да се осигури защита от преките слънчеви лъчи. На северен прозорец на растението може да не достига светлина за нормалния растеж. За да не се развива едностранно короната, растението може да се завърта периодично спрямо светлината.

През лятото може да се изнесе на открито място, защитено от преките слънчеви лъчи.

През пролетта и лятото камелията предпочита температура на въздуха в границите на 20-25°C. За залагането на цветните бутони е необходима температура 18—20°C, а по време на цъфтежа през декември — февруари - 8—12°C. При по-високи температури, цъфтежа настъпва по-рано, но цъфтежа не е така атрактивен и има опасност от опадане на бутоните. При къса светла част на денонощието, залагането на цветните бутони може да стане и при температура 8—10°C.

Камелията изисква постоянен приток на свеж въздух.
През лятото растението се полива равномерно, обилно, след просъхване на горния слой на субстрата, но без преполиване. През зимата, в хладни условия, за да се избегне преовлажняването на почвата, се полива внимателно. В резултат на преполиване, листата покафеняват, а цветните бутони падат. От продължително засушаване, растението хвърля листата си. Не понася добре повишеното съдържание на калций във водата. Използва се мека, престояла вода.

Камелията предпочита повишена въздушна влажност. Препоръчва се да се пулверизира с мека, престояла вода, а саксията да се постави върху съд с влажен керамзит или торф. По време на цъфтежа се пулверизира внимателно, така че по цветовете да не попада влага.
Веднъж на всеки три седмици растението се подхранва с комплексни минерални торове, с дозировка - 1 г/л. Подхранва се целогодишно.
Камелията е растение на късия ден и за залагането и нормалното развитие на цветните бутони е оптимално 12—14-часова светла част от денонощието. За залагането на бутоните при възрастните растения е необходима също температура 18—20°C. Ако растението се отглежда в условията на ниска положителна температура и на сенчесто място, цветните бутони не се залагат. През периода на цъфтеж (декември—февруари) камелията се оставя при температура 8—10°C (12°C).
През октомври-ноември стъблата се подрязват, за стимулиране на растежа.

Младите камелии се пресаждат ежегодно. Растенията, цъфтящи ежегодно, се пресаждат на всеки 2 години. Пресажда се през пролетта, като едновременно се прищипват връхчетата на стъблата, за да се разклонява повече. Камелията предпочита кисела почва (рН 4,5—5). Растението има уникалната способност да расте на кисели почви с рН до 4 и по-ниско. Състава на субстрата може да бъде следния: торфена почва — 1 ч., торф — 2 ч., борови иглички или листовка — 2 ч., пясък — 1ч. Растенията, отглеждани в големи контейнери, се пресаждат рядко, но е необходимо ежегодно да се досипва нова почва отгоре и да се подхранват редовно. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.

Камелиите се размножават от пресни семена и резници.

Семената се засяват по едно, в 5—7-сантиметрови саксии.
Ако целта е да се отгледа сортово растение, по-добре да се размножи вегетативно — от резници, тъй като при семенното размножаване семената губят сортовите признаци.

Най-често се използват връхни, невдървенели резници, с дължина 6—8 см, при температура на почвата 20—24°C, през януари или юли. Субстрата за резниците се подготвя от пясък — 1ч. и торф — 1ч. Резниците се отрязват с 3—5 развити листа. Вкореняват се за 50—60 дни (особено летните). Грижите за резниците се състои в поливане и пулверизиране. Добре е резниците да се обработят предварително с вкоренител, а по-късно и да се поливат с такъв разтвор, но и това не е гаранция за по-краткосрочно вкореняване. Вкоренените резници се засаждат в 7-сантиметрови саксии. Състава на сместа е: листовка — 2 ч., торф — 2 ч., торфена почва — 1 ч., пясък — 1 ч.; рН 4.5—5.

Присадки могат да се правят на 1—2-годишни семенаци, а понякога и на вкоренени резници. Полива се обилно, а след това поливането се намалява, за да се подпомогне съзряването на дървесината.

Трудно вкореняващите се сортове се размножават чрез присадка - главно през януари, от връхни части на стъблата. Оставят се при температура 18—20°C. Прорастват след 2 месеца. Грижите за младите растения се състоят в поливане, пулверизиране, защита от преките слънчеви лъчи (листата с изгаряния падат), създаване на въздушна влажност и подрязване на стъблата. На 2-та година растенията се пресаждат в 9—11-сантиметрови саксии. Субстратът е същият.

На 3-тата година растенията се прехвърлят в 11 — 14-сантиметрови саксии. Почвената смес се съставя от торфена почва — 2 ч., торф — 2 ч., листовка — 2 ч., борови иглички — 2 ч., пясък — 1ч.

Лечебни свойства: в китайската традиционна медицина всички растения на камелия японска се смятат за противоракови. Цветовете имат кръвоспиращи и тонизиращи свойства.

Възможни трудности:

При преовлажняване на почвата, листата покафеняват, а цветните бутони падат.

По листата се появяват кафяви петна в следствие на слънчево изгаряне (особено през лятото).

Най-важните причини за неуспехите на любителите при отглеждането на камелията в домашни условия са: ниската въздушна влажност, недостига на светлина, високите температури и неподходящата като състав почва.

При продължително засушаване растенията хвърлят листата си.

Вредители: акари.