Цикас — Cycas

Семейство: Замиеви (Zamiaceae).
Родина: тропиците на Източното полукълбо.
Цъфтеж: в стайни условия - рядко.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка, разсеяна. Може да понесе и малко преки слънчеви лъчи, но през лятото изисква защита.
Температура: през пролетта и лятото – умерена (22-26°C). През есента и зимата - 10-12°C, за Cycas circinalis - 16-18°С.
Поливане: умерено, през периода на покой – много малко.
Влажност на въздуха: висока. Изисква пулверизиране и други методи за повишаване на околната въздушна влажност.
Подхранване: от пролетта до есента – с минерални торове за палми – веднъж на две седмици. От октомври подхранването се редуцира и се провежда не по-често от веднъж месечно, с ½ концентрация на разтвора.
Период на покой: от ноември до края на февруари.
Пресаждане: младите екземпляри - ежегодно, за възрастните е достатъчно да се подмени горния слой на почвата или може да се пресади, ако саксията е станала съвсем тясна.
Размножаване: от семена и чрез отделяне на луковицовидни млади стъбла.

В рода Цикас (
Cycas L.) се включват около 10 вида растения от семейство Замиеви. Разпространени са в тропиците на източното полукълбо (Индия, островите в Тихия океан, Маскаренските, Мадагаскар, Шри Ланка, Ява, Сулавеси, Нова Гвинея, полуостров Индокитай, Северо-Източна Австралия).
Представителите на рода са вечнозелени растения с удебелен къс, до 1,5-3 м (понякога 10 м), ствол, рядко раздвоен. Подземната и надземната част са луковицообразни. Стволът е с дебела кора, широка сърцевина, съдържащ много скорбяла, гъсто покрит с люспи и остатъци от дръжките на листата. Самите листа са големи, до 3 м дължина, перести, по-рядко двойно-перести и ежегодно израстват по няколко или повече, на върха, редувайки се с люсповидни листа, (запазват се 2-3 години). Младите листа (при появата си) са завити, мъхести, а по-късно се разтварят и са голи. Листенцата са линейни, линейно-ланцетни, целокрайни, кожести, с една развита средна жилка (без странични), голи, с остър връх, цели, по-рядко дихотомично разклонени; най-долните преминават в шипове.
Двудомни растения. Шишарките (мегаспорофили — женските и микростробили — мъжките) са връхни или са разположени близо до върха, единични или събрани по няколко.
В сърцевината на ствола и в семената се съдържа голямо количество скорбяла (до 45%), използвана за приготвянето на специален продукт —
саго (палмово нишесте), поради което тези растения са наречени "сагови палми". В суров вид всички части на растението са отровни, но за местните жители, използващи обезвреждащи методи за приготвянето на саго — това е важен хранителен продукт.
Шведския ботаник Карл Линней, заблуден от изключителната прилика с палмите, дава на растението латинското име от гръцкото
'kykas' - "палма" и го приобщава към групата на палмите.
При покупката на цикас трябва да се вземе под внимание, че това е доста капризно и взискателно растение. Не е подходящо за начинаещи любители.

Видове:

Cycas circinalis L. Синоним: Cycas neo-caledonica Linden.

Расте по бреговете на реките в Южна Индия, на островите Тайван, Шри-Ланка, Фиджи, в Малайзия, на Филипините, в Източна Австралия. Стволът е късо колоновиден, с височина 2-3 м (понякога до 10 м). Листата са с дълж. 1-2 м, по няколко накуп, насочени нагоре, а по-късно - полухоризонтално разположени. Средната жилка е добре развита. Перестите листа са с 50-60 малки листенца, от всяка страна на жилката, тясноланцетни, плоски, с дълж. до 25 см и 1,5 см ширина, гъсто разположени. Дръжката в долната си част е полукръгла, от основата до средата на листа е без шипове, а по-нагоре – с къси шипове от двете страни на жилката.
Растението е широко разпространено в тропическите и субтропичните страни. Особености: Този вид се размножава вегетативно — чрез вкореняване на издънки, израстващи по ствола на възрастното растение; и от семена.
Растенията вегетират непрекъснато, през цялата година. Върха на конуса от млади листа се появява по различно време от годината — през юли, октомври, януари и през други месеци. Броя на младите листа се колебае от 15 до 26, в зависимост от възрастта, а също и от сезона. Интензивността на растежа на листата не е еднакъв.

Cycas revoluta Thunb. Синоним: С. taiwanensis Miq.

Родина на растението е Южна Япония (островите Кюсю и Рюкю). Стволът е колоновиден, къс, с височина до 3 м, удебелен, с диаметър 30-50 см (до 1 м). Листата са перести, с дълж. 0,5-2 м. Листенцата са многобройни, гъсто разположени, тяснолинейни, по краищата слабо извити назад, към основата се смаляват. Младите са мъхнато-мъхести, а по-късно - голи, тъмно-зелени, лъскави, целокрайни, с остър връх, с една средна жилка. Мъжките шишарки са тясноцилиндрични, с дълж. до 60-80 см и 15 см в диаметър - в удебелената си част. Тичинките са многобройни, плоско 3-стенни, на къси дръжки, разширени и удебелени на върха; прашниковата торбичка е на долната страна. Женските шишарки са рехави, с изгънати плодолистчета с дълж. до 20 см, рижаво мъхести, с разширен стерилен край. В средната част на мъхестата дръжка има 2-8 семенника. Семената са едри, с дължина 3-5 см, оранжеви.
Растението расте добре в помещения и зимни градини. В условията на северните и средните географски ширини, растенията могат да бъдат изнесени на открито през лятото. При благоприятни условия, листата се появяват ежегодно, едновременно по 10-15, във вид на изящна, почти вертикално стояща корона. Жилката на младите листа и самите листчета са леко охлювидно извити навътре, като при папратите. С развитието си, постепенно се обръщат настрани, а след 4-5 години, се обръщат надолу и отмират.

Cycas rumphii Miq.

Расте в ниските местности на Шри-Ланка, по крайбрежната зона на островите Андамански, Ява, Сулавеси. Стволът е колонновиден, с височина до 8-15 м. Листата са перести, с дълж. 1-2 м; листенцата са линейно-ланцетни, с дълж. 20-30 см и 1,1-2 см ширина, гъсто разположени.

Cycas siamensis Miq.)

Среща се в саванните гори на Индокитай. Стволът е с височина до 1,5-1,8 м, грудковидно удебелен до половината (след това изтънява). Листата са перести, с дължина 0,6-1,2 м; листенцата са тяснолинейни, с дълж. 10 см и 0,5 см ширина, заострени, синкаво-бели. Дръжката при основата е шиповидна, жълтеникава.

Грижи за растението:

Цикаса предпочита ярка разсеяна светлина, с известно количество преки слънчеви лъчи. Подходящ е за отглеждане на западен и източен прозорец, може да расте и на северен. На южен прозорец, през лятото е необходима защита. През топлия сезон растението може да се изнесе на открито, на място – защитено от обедното слънце. Препоръчва се да се аклиматизира постепенно към повишената интензивност на светлината.

За цикасите е много важен правилния температурен режим. През пролетта и лятото растенията предпочитат умерено топло (22-26°C). Оптималната температура през есента и зимата е 10-12°C, а за Cycas circinalis - 16-18°С. Ако не се осигури прохладно презимуване, цикаса боледува и може да хвърли част от листата си.

От пролетта до есента растението се полива умерено, така че субстрата да просъхва на дълбочина от 2 до 4 см, в зависимост от размера на саксията, но без да се допуска продължително засушаване. През зимата се полива още по-умерено.

Преовлажняването през този период е особено опасно. Използва се мека престояла вода със стайна температура.

Цикаса предпочита повишена въздушна влажност. Препоръчва се да се пулверизира редовно с мека, престояла вода, със стайна температура. Саксията с растението може да се постави върху съд с влажен керамзит или торф. От време на време, растението може да се къпе с топъл душ, така че водата да не попада в саксията.

От пролетта до есента цикаса се подхранва с минерални торове за палми – веднъж на всеки две седмици. От октомври подхранването се намалява и се провежда не по-често от веднъж месечно, при това с ½ концентрация на разтвора. Не се препоръчва да се използват торове с калиеви соли и магнезий.

Цикаса има ясно изразен период на покой през зимата. Растението се оставя в прохладно, светло помещение. Оптималната температура през този сезон е 10-12°C, а за
Cycas circinalis малко по-висока — 16-18°С. Полива се внимателно.

Младите екземпляри се пресаждат ежегодно. При възрастните е достатъчно да се подмени горния слой на субстрата или да се пресади, ако саксията е станала прекалено тясна. Използва се почвена смес аналогична на "палмовата", т.е. съставена от торфена почва, листовка, торф, хумусна почва и пясък в съотношение 2:1:1:1:1. Оптималното време за пресаждане е пролетта, преди началото на новия растеж. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж. Подбират се неголеми саксии, така че на растението да е малко тесничко вътре. В противен случай цикаса има опасност от преовлажняване на почвата.

Цикасите се размножават от семена и чрез отделяне на луковицообразни млади стъбла, развиващи се понякога по ствола на възрастните екземпляри. Започвайки развитието си от въздушна луковичка, която на практика е издънка с точка на растеж, тези стъбла постепенно образуват нормална корона, а понякога и и допълнителни, второстепенни корени.

Разклоняването на ствола може да се предизвика само по изкуствен път.

При отделянето на "детки", мястото на среза трябва да се посипе с дървен въглен на прах и да се засуши за 1-2 дни. "Детките" се засаждат в почвена смес от торф, листовка и пясък, с добавка от дребни камъчета. До появата на корени се поливат много внимателно.
Семената съхраняват кълняемостта си 2-3 години. Прорастват бързо - 1,5-2 месеца след посева.

Възможни трудности:

! От преките слънчеви лъчи, особено през лятото, растението може да получи изгаряния.

! Растението е склонно към бързо загниване, вследствие на преполиване и преовлажняване на субстрата.

! Цикаса страда от високите температури през зимата и сухия въздух и може да хвърли листата си при такива условия.

Вредители: щитоносна въшка, трипси и акари.