Ешеверия — Echeveria

Семейство: Crassulaceae.
Родина: Централна Америка, южната част на Северна Америка, Перу.
Цъфтеж: в зависимост от вида, през различни сезони.
Растеж: среден.
Светлина: ярка. Растението понася преките слънчеви лъчи.
Температура: през пролетта и лятото - около 22-27°С. Растението презимува най-добре при температура 6—8°С.
Поливане: през пролетта и лятото - умерено, през периода на покой – много рядко.
Влажност на въздуха: няма съществено значение.
Подхранване: През пролетта и лятото – веднъж месечно, с торове за кактуси с ниска концентрация на разтвора. През есента и зимата не се подхранва.
Период на покой: от октомври до февруари. Растенията се оставят на светло и прохладно място. Поливат се много рядко – само при необходимост (когато листата станат вяли).
Пресаждане: ежегодно.
Размножаване: от листа, резници, прикоренови розетки и семена.

Рода Ешеверия, или Ечеверия (
Echeveria DC.) наброява около 150 вида сукулентни растения от семейство дебелецови. Разпространени са в Мексико, редица видове — от Тексас до Калифорния (САЩ), в Перу. Ешеверията може да създаде междувидови и междуродови хибриди, например пахиверия (XPachyveria), седиверия (XSediveria), граптоверия (XGraptoveria).
Растението носи името си в чест на мексиканския художник от XIX век Atanasio Echeverria, който е илюстрирал книга за флората на Мексико.
Представителите на рода са сукуленти, безстъблени, многогодишни, тревисти, нискорасли растения, понякога полухрасти, с къс разклонен месест ствол. Листата са разположени много гъсто, спирално и образуват розетка, целокрайни, повече или по-малко месести, плоски до закръглени, зелени, покрити със сивкаво – бял налеп, леко червенеещи. Цветоноса е с дълж. 30—90 см, пазвен, понякога разклонен, в грздовидни съцветия. Цветовете са многобройни.
Много видове са широко известни като декоративни растения за декориране на интериори, цветни групи, като саксийни култури и са широко представени в колекциите на ботаническите градини. Ешевериите не са взискателни и са подходящи за начинаещи любители.

Видове:

Echeveria agavoides Lem.

Родина — сухите области на високопланинската част на централно Мексико.
Сукулентно храстовидно растение със силно скъсен или съвсем отсъстващ ствол, по който се формират плътни розетки от светло-зелени с червеникав оттенък листа. Закръглено-триъгълните листа са с дълж. 3-9 см и ширина 5-6 см, покрити с восъчен налеп. Връхчетата им са заострени и полупрозрачни. В края на пролетта – началото на лятото се появяват множество червено-жълти цветове, с кръгло-камбанковидна форма, с дълж. до 1,5 см, събрани във връхни съцветия с височина 30-40 см, появяващи се от средата на розетката.

Еch. leucotricha J. A. Purp.

Родина на растението е Мексико. Сукуленти, бяломъхести полухрасти. Листата са в розетка с диаметър 10—15 см, ланцетни, удебелено-месести, гъсто покрити с бели власинки, на върха - кафяви. Цветоноса е с дълж. 30—40 см. Цветовете са червени. Цъфти обилно през март—май.

Еch. fulgens Lera. (E. retusa Lindl.)

Родина на вида е Мексико. Сукуленти, полухрасти, слабо разклонени. Стъблата са удебелени, къси. Листата са в розетка, обратнояйцевидни, с дълж. 10 см и до 4 см ширина, на върха понякога са вдлъбнати, слабо вълнисти. Генеративните стъбла са здрави, с височина 20—50 см, разклонени. Цветовете разположени гроздовидно, ярко-червени, с дълж. 1.5 см. Цъфти обилно през зимата и ранна пролет.

Еch. gibbiflora DC.

Среща се във високопланинския пояс на Мексико. Сукулентно храстовидно растение с дървовидни стъбла, единични или слабо разклонени, на върха на които се образуват плътни розетки от 15-20 сиво-зелени с червеникаво-кафяв оттенък листа. Листата са с дълж. 15-25 см и ширина 8-15 см, обратнояйцевидни или лопатовидни. Горната им страна е леко вдлъбната, а долната е изпъкнала, обикновено краищата са вълнисти, а връхчетата са заострени. От края на лятото до началото на зимата се появяват класовидни съцветия с височина до 1 м. Закръглено-камбанковидните цветове са с дълж. около 2 см, бледо-червени от външната страна и жълти отвътре.
Има много форми. Сорта
Carunculata, с усукани папилни листа. Сорта Metallica, с пурпурно-зелени или бронзово-зелени листа и с бяла или червена ивица.

Разн.
crispata — листата по краищата са вълнисти, с метален отблясък.

Еch. derenbergii J. A. Purp.

Родина на растението е Оахака (Мексико). Сукуленти, многогодишни тревисти растения с дълги стелещи се стъбла и розетка от листа на върха, с диаметър 3—6 см. Листата са широколопатести, с дълж. 3—4 см и 2—2.5 см ширина, светло-зелени, със светло-сив налеп, по краищата и на върха - червеникави. През април-юни, между връхните листа израстват класовидни, къси съцветия с дълж. 5-6 см, с 3-5 цвята. Цветовете са камбанковидни, с дълж. 1.5 см, червено-жълти.

Ech. elegans Rose.

Сукуленти, многогодишни тревисти растения. Листата са събрани в приседнали розетки, обратно яйцевидни, с дълж. 5—6 см и 2,5 см ширина, почти бели, с прозрачни краища и с шип на върха. Цветоноса е разклонен; цветовете са събрани в сведени едностранни гроздове, розово-червени, с жълт връх. Цъфти обилно през май—юни.

Ech. lauii.

Открита е през 1976 г. от доктор Лау. Едрата розетка е с диаметър 15—20 см. Листата са с дълж. до 6 см и 3 см ширина, на практика с бял цвят - от дебелия восъчен налеп, кутикулите на който с лекота се изтриват. Цветовете са едри, в сравнение с другите ешеверии — с диаметър до 1,5 см, оранжеви с восъчен налеп. Расте бавно и изисква внимание при отглеждането.

Е. peacockii (Bak.) Britt. a. Rose (Е. desmttiana E. Morren).

Родина на вида е Мексико. Сукуленти, многогодишни тревисти растения. Листата са в розетка с диаметър 10—15 см, приседнали, широколопатести, късотриъгълно заострени, с дълж. 5 см и 2.5-3 см ширина, плоски, сивкави, с бял налеп, по краищата червеникави. Цветоноса е сведен. Цветовете са събрани в едностранни гроздове, почти закръглени, ярко-червени, с белезникав налеп. Цъфти през април — юни.

Е. pulvinata (Hook f.) Rose (E. plumosa hort.).

Родина на растението е Оахака (Мексико). Нискорасли сукуленти, храсти с височина до 20 см. Листата са в рехава розетка, обратнояйцевидни, с дълж. 4—5 см и 2,5 см ширина, месести, с дебелина до 0,8—1 см, с къс шип на върха, отдолу - вдлъбнати, отгоре плоски, бяломъхести. Цветоноса е изправен. Цветовете са с дълж. 2 см, удебелени, мъхести, червеникави, с жълт оттенък. Цъфти през март—април. Има много сортове.

Ech. shaviana.

Листата на растението са плоски и не така сочни, като при повечето видове, с вълнист край. Стъблото е скъсено. Листата са притиснати едно до друго, и цялото растение прилича на кочан зеле. В средата на лятото се появяват два-три цветоноса, на върха на които последователно се отварят до няколко десетки цвята. През зимата губи по-голямата част от листата си.

Еch. setosa Rose et Purp.

Родина — сухите области на високопланинската централна част на Мексико.
Сукулентно храстовидно растение, образуващо издънки. Стъблата са скъсени или съвсем отсътстват. Розетките са плътни, почти кълбовидни и се състоят от повече от 100 сивкаво-тъмно-зелени листа, обратноланцетни или лопатовидни, заострени на върха, с дължина 7-9 см и ширина 2-3 см. Плътно прилягат един върху друг и са покрити с дебел слой бели власинки. В края на пролетта — началото на лятото се появяват множество червено-жълти цветове с дълж. до 1 см, събрани в едностранни съцветия с височина до 30 см.
Има много сортове.

Е. linguaefolia Lem. (Cremnophila linguaefolia (Lem.) Morren). Родина на растението е Мексико. Нискорастящи сукуленти, с височина 20—30 см, полухрасти с два месести стола. Листата са обратнояйцевидни, с дълж. 5—6 см и 2.5 см ширина, удебелени, тъпи, светло-зелени. Цветоноса е месест, сведен, късо разклонен. Цветовете са с дълж. 1—1,2 см, сламено-жълти. Цъфти обилно през март—май, понякога през януари—февруари.

Грижи за растението:

Всички ешеверии са светолюбиви и понасят прякото слънчево огряване. Подходящи са за светли, слънчеви места – южни прозорци. На ярката слънчева светлина, восъчния налеп става още по-дебел, от което листата придобиват синкаво-бяла или синкаво-сива окраска, а краищата и върховете им почервеняват. През лятото растението може да се изнесе на открито, на защитено от дъждовете място. В горещите летни дни листата могат да се сгърчат, както и цялата розетка.

Растения, които са пресадени или след продължителния мрачен зимен сезон, се аклиматизират постепенно, за да се избегнат изгарянията.
През пролетта и лятото ешевериите са способни да понесат високи температури, но предпочитат умерените - около 22-27°С. Растенията презимуват най-добре при температура 6—8°С, но могат да издържат и обикновена стайна температура (18-20°С).

През пролетта и лятото ешевериите се поливат умерено. Между поливанията почвата трябва да просъхва. Растенията не понасят преовлажняването. През горещите летни дни, листата могат да се сгърчат, което означава, че растението трябва да се полее. През есента и зимата се полива рядко (особено, ако растението е в прохладно помещение). Ако ешеверията презимува при стандартни обикновени температури (18-20°С), може да се наложи по-често поливане. Сигнал за поливане са вялите листа. Използва се мека, добре престояла вода. При поливане, водата не трябва да попада върху розетката, защото това може да предизвика гниене, а при ярко слънце, могат да се появят изгаряния. Препоръчва се долно поливане.
Влажността на въздуха няма съществено значение за ешеверията. Растението понася сухия въздух и не се нуждае от пулверизиране.

През пролетта и лятото се подхранва веднъж месечно с торове за кактуси, с ниска концентрация на разтвора. Подхранва се внимателно. Предозирането на подхранващия разтвор се отразява на общия вид на растението. През есента и зимата не се подхранва.
Ешеверията е растение на късия ден, но реагира на изменението на светлата част от денонощието. Като се има в предвид това, може да се измени времето на цъфтежа. Най-благоприятните условия за формиране на цветовете са температура - 15—18°С и къс ден — 12—13 ч, в продължение на 50 дни. За различните видове са възможни незначителни колебания в продължителността на късия ден (до 60 дни). Цъфтят растенията, които са на възраст над една година (в естествени условия от февруари интензивността на светлината започва да се увеличава и цъфтежа настъпва в сезона на дългите дни и температури 20°С).

Ешевериите се пресаждат ежегодно. Растението не е взискателно към почвата. Подходяща е готова смес за сукуленти, в която може да се добавят парченца кирпич и дървен въглен. Може да се подготви смес от градинска почва 1 част и едрозърнест пясък 1 част, с добавка от парченца кирпич и дървен въглен. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж. Подбират се неголеми и невисоки съдове, тъй като растението има повърхностна коренова система. При пресаждането трябва да се внимава за листата – покритието им много лесно се поврежда. Растението е подходящо за хидропонна култура.
Ешевериите се размножават от листа, резници, прикоренови розетки и семена. Полухрастите се размножават също от връхни резници.
Семената се засяват в края на февруари – началото на март, в смес от торф и пясък (1+1). Поддържа се температура в границите на 20-22°С, постоянно се пулверизират и проветряват. Пониците се появяват след 12-14 дни. Когато поотраснат, семенаците се пикират в неголеми съдове, в субстрат от листовка и пясък (2:1). Когато розетката им достигне диаметър 2-3 см, се пресаждат в саксийки със съответния размер, в смес за възрастни растения.

Преди засаждане, резниците (и листата) леко се засушават. Състава на почвата е: чист пясък или компост — 1 ч., в смес с пясък — 1ч. Резниците се вкореняват бързо. Залагат се през пролетта — март-май, но може и през целия вегетативен период. Вкоренените резници се засаждат поединично в малки саксийки (7 см).

Възможни трудности:

По листата се появяват петна.

Причина може да бъде увреждането на восъчния налеп на листата при невнимателно докосване, или при попадане на вода.

Листата и стъблото почерняват, листата лесно падат.

Причина може да бъде прекалено ниската температура. Растението се оставя при температура не по-ниска от 7°С и през зимата почти не се полива.

Листата са деформирани.

Увреждането може да бъде предизвикано от неподходящи инсектициди.

Розетките стават рехави, листата се издължават и стават по-бледи.

Причината е недостиг на светлина. Постепенно, за 2 седмици, растението трябва да се премести на по-слънчево място.

Листата са малко на брой и са дребни.

Причината е в тесния съд или недостатъчното поливане. Трябва да се пресади или ако почвата е прекалено суха – да се полее обилно. Режима на поливане трябва да се коригира.

Вредители: памучна и коренова въшка.