Фейхоа — Feijoa

Фейхоа — Feijoa или Акка — Acca
Синоним: Акка — Acca
Семейство: Миртови (Myrtaceae).
Родина: Тропиците на Южна Америка.
Цъфтеж: през май – юни, когато достигне 4-5 годишна възраст.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна, но без пряка.
Температура: през лятото 18-24°С, през зимата не по-ниска от 8-12°С.
Поливане: през лятото обилно, през зимата - умерено.
Влажност на въздуха: средна.
Подхранване: от март до септември веднъж на две седмици.
Подрязване: през пролетта, в края на зимата и началото на пролетта стъблата се подрязват на 1/3 от височината им, младите растения е необходимо да се прищипват, за да се разклоняват.
Период на покой: (октомври - март), температура 8-12°С, умерено поливане, без подхранване.
Пресаждане: през пролетта, младите ежегодно, възрастните екземпляри само се прехвърлят в по-големи съдове на 4-5 години
Размножаване: през пролетта от семена и резници.

Рода Фейхоа (
Feijoa O. Berg), или Акка (Acca O. Berg) включва 3 до 6 вида растения от семейство миртови (Myrtaceae). Известни са 3 вида от тропичните и субтропични райони на Южна Америка, от които един е култивиран — Ф. Селова (F. Sellowiana). В Европа е позната от края на 19 век.
Името на рода е в чест на бразилския ботаник де Силва Фейхо.

Представителите на рода са вечнозелени храсти или неголеми дървета. Листата им са супротивни, закръглени или елипсовидни. Цветовете са пазвени, единични; двуполови с 4 венчелистчета и многобройни тичинки. Плода е месест.

Ф. Селова (F. Sellowiana) е широко разпространена като плододаващо и декоративно растение.
Плодовете и съдържат (в %): 5,12-10,46 захари, 1,5-3,6 ябълкова киселина, около 2,5 пектин, 2,06-3,9 мг йод в 1 кг. Консумират се пресни или в консервиран вид; съхраняват се не повече от месец.
Отглеждат се в много страни със субтропичен климат; по Черноморското крайбрежие на Кавказ и в някои райони на Средна Азия. Използва се за парково озеленяване.

Видове:

Фейхоа Селова (Feijoa sellowiana (O. Berg) O. Berg.). Синоним: Акка Селова (Acca sellowiana (O. Berg) Burret).


Разпространена е в Южна Бразилия, Парагвай, Уругвай и Северна Аржентина.
Вечнозелен храст с височина от 3 до 6 м, с разклонена гъста корона. Листата са плътни, супротивни, цели, късоелипсовидни, отгоре зелени, отдолу сребристо-мъхести, с ароматни жлези. Цветовете са 3-4 см в диаметър; двуполови, събрани в неголеми класовидни пазвени съцветия; венчелистчетата от външната страна са бели, отвътре светломалинови, с многобройни пурпурни или розови тичинки.

Цъфтежа започва през май и продължава около 2 мес. Плодовете са тъмно-зелени, месести, с дълж. 4-7 см, шир. 3-5 см, с восъчен налеп; сърцевината е плътна, сочна, кисело-сладка, с аромат на ягода и ананас; узряват през октомври - ноември. За да плододава в стайни условия е необходимо изкуствено опрашване.

Възрастните растения издържат температура до -12°C, устойчиви на засушаване, не понасят високото съдържание на варовик и преовлажняването на почвата, размножават се от семена, резници, калеми и започват да плодоносят на 4-5-та година.

Грижи за растението:

Фейхоата е светолюбива, но трябва да се пази от преките слънчеви лъчи. Ако има такава възможност, през лятото може да се изнесе на открито, в градината или на балкона. Ако се отглежда на открито, то се подбират неветровити места.

През лятото оптималната температура е в границите на 18-24°C, през зимата се оставя в светло помещение при температури 8-12°C.

През периода на активния растеж се полива обилно. През есента и зимата —умерено, като между поливанията, горния слой на субстрата трябва да просъхва. През вегетационния период се пулверизира.
От пролетта до есента на всеки две седмици се подхранва с минерални и органични торове за стайни растения със стандартна концентрация.

За по-пищна корона, в края на зимата – началото на пролетта, възрастните растения се подрязват на 1/3 от височината на стъблата. Младите растения се прищипват. Подрязват се също слабите и удебелени клони.

Младите растения се пресаждат всяка година. За възрастните е добре само да се прехвърлят в по-голям съд (без да се нарушава кореновата туфа), при необходимост на всеки 4-5 години.

Субстрата се подготвя от торфена почва, листовка, хумусна почва, торф и пясък (1:1:1:1:1) или от торфена почва, листовка и пясък (1:1:1).

Размножава се от семена и резници.

При семенното размножаване не се унаследяват родителските признаци, и младите растения на практика не са от същия сорт. Семената се засяват през февруари-март, в добре уплътнен и овлажнен субстрат, състоящ се от торфена почва и пясък (1:1), на дълбочина не повече от 0,5 см.. Поддържа се температура 18-20°C, постоянно се пулверизират, поливат и проветряват. Пониците се появяват след 25-30 дни. След израстването на две-четири двойки листенца, семенаците се пикират в неголеми саксии, със субстрат, състоящ се от торфена почва, хумусна почва и пясък (1:1:1). Грижата за семенаците се свежда до пулверизиране и поливане. Младите растения се оставят на светло, но не слънчево място. Когато стъблата достигнат 25-30 см височина, се прищипват, а слабите и удебелени стъбла се изрязват. След 1,5-2 месеца грижите са като за възрастни растения.

За размножаване се подбират резници от полувдървенели клони с дълж. 8-10 см. Вкореняват се във влажен пясък. Третирането със стимулатор за вкореняване и подгряването на съда значително ускоряват процеса. Необходимо е да се поддържа температура в границите на 25°C, постоянно да се пулверизира и проветрява. След вкореняването, резниците се пикират в субстрат от равни части торфена почва, хумусна почва и пясък. След 1-1,5 месеца грижите за тях са като за възрастните растения.

Възможни трудности:

Сива мъхната плесен по която и да е част от растението:
Сиво гниене.

Вредители: памуклийка, щитоносна въшка.