Фикус — Ficus

Семейство: Moraceae.
Родина: тропическите области.
Цъфтеж: в зависимост от вида.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна.
Температура: през плолетта и лятото 23-25°C, през зимата за повечето видове е необходима температура 12-15°C, но презимуват и в по-топли помещения.
Поливане: през пролетта и лятото обилно. От есента поливанито се намалява, до умерено през зимата.
Влажност на въздуха: растението може да понесе сух въздух, въпреки че се чувства добре, ако се пулверизира.
Подхранване: с минерални и органични течни торове през пролетта и лятото (2 пъти месечно).
Подрязване: прилага се за много от видовете.
Период на покой: през зимата. Растенията се оставят на светло и се поливат умерено.
Пресаждане: младите фикуси ежегодно. По-възрастните растения - през 1-2 години, през март. За тези, които са в много големи съдове, може да се сменя само горния слой на почвата.
Размножаване: главно от резници, по-рядко от семена. Допустимо е размножаването от въздушни отводи.

Рода Фикус (
Ficus L.) наброява до 900 вида растения и принадлежи на семейство Moraceae. Разпространени са в тропическите и субтропични зони.

Вечнозелени растения, дървета и храсти, по-рядко листопадни, а също и лиани. Листата са поредни, цели или перести, лъскави или мъхести. Съцветията на фикусите (сиконии) имат уникален строеж. На практика те представляват удебелено удължение на стъблото с главеста или крушевидна форма, с отвор на върха. Цветовете се разполагат по вътрешната повърхност на стената на цвета и се опрашват от насекоми. След опрашването, от цветовете се развиват многобройни дребни костилкови плодове, които заедно с нарастващата суха или сочна стена на съцветието, образуват съплодие. В стайни условия фикусите цъфтят рядко. Растенията съдържат млечен сок.
Сред представителите на рода има плодоносещи видове, въпреки че са предимно паркови и листно-декоративни растения за отглеждане в оранжерии, ботанически градини, зимни градини и закрити помещения.
Устойчиви за отглеждане в стайни условия. Растат бързо, и са относително невзискателни към светлината.

Видове:

Смокиня, или Фигово дърво (Ficus carica L.).


Расте на карбонатни почви по каменистите планински склонове в Средиземноморската област, Закавказието, Средна Азия, Индия, Афганистан, Мала Азия, Иран. Листопадни дървета с височина 8—10 (до 12) м. Листата са широкояйцевидни, 3—5 (до 7) — длановидно-перести, 10— 15 (до 35) см дълж. и 6—12 см шир., при основата сърцевидни (през зимата опадат).

Съцветията са сиконии, със закръглено-крушовидна форма, еднополови,. В сикониите се залагат и развиват 3 типа цветове: мъжки, женски с къси и женски с дълги стълбчета. Женските цветове с дълги стълбчета се развиват в сочни плодове — съплодия, широко известни под името смокиня. Те са двудомни, по-рядко еднодомни. Ценно плодно дърво. Култивира се в прохладни светли помещения. Плодоноси и на закрито. В природата цветовете се опрашват по много интересен начин – от малка оса —
Blaslophaga psenes. Мъжките и женските цветове с къси стълбчета, наречени каприфиги, са твърди. В тях се развиват тичинки и там протича цикъла на размножаване на бластофагата. Крайния етап от развитието и е, оплождането в каприфигата. Осата излиза навън, посипана с прашец, прониква в женските цветове с дълги стълбчета за да снесе яйцата и едновременно с това ги опрашва.

Особености при отглеждането:

През вегетативния период се полива обилно с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата и се подхранва с органични и минерални торове на всеки три седмици. През есента (най-често октомври) растението хвърля листата си и поливането се намалява (само когато започне да просъхва почвата). През студения сезон се оставя в прохладно помещение, при температура не повече от 10°C. Препоръчително е температурата да се понижи до 6°C. След периода на покой, поливането се увеличава; растението се оставя на по-светло място. Подхранването започва след появата на листата. Смокинята започва да плодоноси от 3—4-годишна възраст. Размножава се от резници от плодоносещи дървета, през пролетта и лятото. Резниците се вкореняват в пясък. След вкореняването се засаждат в 7-сантиметрови саксии. Почвената смес е съставена от торфена — 2 ч., хумусна почва — 1 ч., пясък — 0,5 ч. Младите растения се прехвърлят два пъти — в 9- и 11-сантиметрови саксии. Когато растенията достигнат 15—20 см височина, връхчето се прищипва за стимулиране растежа на клоните, които по-късно се подрязват на 1/3 от дължината; на младите растения се оставят едва 3—4 развити клона, а останалите се отделят.

Ф. бенгалски (F. benghalensis L.). Синоним: Ф. индийски (F. indica L.).

Расте в мусонните гори и по ниските планински склонове в Индия и Шри Ланка. Вечнозелени растения, дървета до 30 м височина, образуващи едри клони и въздушни корени. Листата са овални, 10—20 см дълж. и 4—8 см шир., кожести, закръглени в основата, гладки, тъпи в горната част. Много красив вид.

Ф. Бенджамин (F. benjamina L.).

Расте във влажните тропически гори, в подножията на планините, до височина 300 м над морското равнище, в тропическа Азия. Вечнозелени растения, дървета с височина 15 - 18 (до 30) м, с разклонени висящи тънки клони; образуват въздушни корени. Листата са овално-яйцевидни, 5 - 12 см дълж. и 2—5 см шир., закръглени в основата, плътни, почти кожести, лъскави, по краищата слабо вълнисти. Дръжката е дълга. Популярно декоративно растение. Този вид може да се отглежда като бонсай. Има много сортове, различаващи се по окраската на листата.

Redjinald — листата са светло-маслинено зелени с тъмно-зелени петна около средната жилка.

При сортовете
Natasja и Wiandi листата са дребни, леко извити навън.

Сортовете
Bushy King, Variegata, Golden King, Starlight са пъстролистни с бели, кремави, жълтеникави петна или ивици.

Необикновено красив е
Curly с бели листа, по които има безразборни кремави и зелени петна.

Toolittle — неголямо дръвче с оригинални неголеми дъговидно извити листа.

Сорта
Kiki е пищен храст с множество изправени стъбла, гъсто облистени, с издължено-ланцетни с остър връх, плътни, кожести листа. Окраската на листата е много ефектна: на тъмно-зелен фон буквално са пръснати дребни бели петънца.

Един от най-попярните сортове е
Monique.

Листата са ярко-зелени, краищата – вълнисти, с възрастта този признак се усилва, както и при недостиг на светлина. При интензивност на светлината над 3000 лукса листата придобиват красива тъмно-зелена окраска. Има форма с бели петна по листата.

Сорта
Monique Gold е със зелени листа, украсени с бледо-зелени и жълтеникави петна.

Ф. Бининдика (F. binnendijkii Miquel).

В родината си (о. Ява) това е вечнозелено, голямо дърво. В стайни условия е най-разпространен сорта
Alii и Amstel Gueen. На външен вид изглеждат като върби. При сорта Alii тънките клони са гъсто облистени с линейни, цели, със заострен връх листа с дълж. 17-20 см, кожести, лъскави, тъмно-зелени.

Amstel Queen се различава с по-едрите си листа, дължината на които достига 30 см.

Altissima има издължено-овални листа. Окраската е тъмно-зелена, при младите листа със сиво-зелени петна, при старите - краищата придобиват кремаво-бял цвят, жилките са бели.

F. craterostoma Warb. ex Mildbr. & Burret.

Вечнозелено дърво от субтропиците на Източна и Южна Африка. Листата са обратнояйцевидни, 7-8 см дълж. и 4-5 см шир., кожести, лъскави, ярко- или тъмно-зелени. Среща се по-често в ботаническите градини.

Ф. великолепен (F. magnifica Elmer).

Храст с гладки стволове. Листата са продълговато-заострени със сърцевидна основа, на къси и удебелени дръжки. Отгоре са лъскави, тъмно-зелени, отдолу по-бледи, по края леко вълнисти.

Ф. вишневиден (F. cerasiformis Desf.). Синоним: Ф. Париетален (F. parietalis).

Родина на вида е Източна Индия. Нискорасли, до 1,5-2 м височина, слабо разклонени растения; клоните оранжевеят. Листата са ланцетовидни или елипсовидни, издължено заострени, тъмно-зелени, лъскави и гладки отгоре, светло-зелени и мъхести отдолу. Плода е оранжев (подобен на вишната). Много красив вид. Култивира се в топли оранжерии; плодоноси.

Ф. планински (F. montana Burm. f.). Синоним: Ф. дъболистен (F. quercifolia Roxb.).

Обитава по-редките влажни тропически гори в Юго-Източна Азия. Нискорастящ (до 1,5 м височина) храст с растлани пълзящи клони с твърди власинки. Листата са променящи се, елипсовидни и перести, много подобни по форма на листата на дъба, тъмно-зелени с восъчен налеп и вълнисти краища. Цъфти, образувайки жълтеникаво-зелени съцветия (сиконии).

Ф. върболистен (F. salicifolia Vahl).

На външен вид значително се различава от роднините си и по-скоро прилича на бамбук. Стъблата са изправени с ясно изразени междувъзлия. Листата са много тесни, леко кожести, ситноназъбени, светло-зелени. Сорта
Salicifolia е компактен храст, приземен, обилно разклоняващите се клони образуват широка корона. Листата на практика не се различават от тези на върбата.

Ф. капски (F. capensis Thunb.).

Храст или неголямо дръвче. Листата са продълговато-овални, стесняващи се при върха, в основата закръглени или леко вдлъбнати, по краищата дребноназъбени, доста едри (15-20 см дълж. и 5-7 см шир.), меки, но плътни, гладки или слабо мъхести, светло-зелени.

F. nymphaeifolia Mill.

Различава се с доста големите си закръглено-сърцевидни листа с дълги дръжки, с диаметър почти 30 см. На листа има до 15 жилки, ветрилообразно изхождащи от основата, окраската е бледо-зелена.

Ф. Купер (F. cooperi Rgl).

Листата са стъблени, продълговато-елипсовидни, неголеми, до 5 см дълж., основата е закръглена или сърцевидна, връхчето е заострено. Отгоре лъскави тъм¬но-зелени, отдолу по-светли, жилките са червеникави.

Ф. лировиден (F. lyrata Warb. (F. pandurata hort. Sander)).

Среща се във влажните тропически гори в Тропическа Западна Африка. Вечнозелени растения, дървета с височина до 10—12 м; ствола е кафяв. Листата са широкояйцевидни, големи, до 50 см дълж. и 10—15 см шир., тъмно-зелени, със светли жилки, отдолу светло-зелени, кожести, удебелени. Много красиво растение. Расте добре в стайни условия.

Сорта
Bambino се култивира като по-компактен, листата са с дълж. 20 см и 15 см шир., почти приседнали, с розови ясно открояващи се жилки.
При
Suncoats — листата са лъскави, ярко-зелени, с по-бледи жилки и краища.

Ф. дребнолистен (F. pumila L.).

Среща се във влажните тропически гори, по скалите в Китай, Япония, на Малайския архипелаг. Вечнозелени растения, стелещи се храсти с много тънки стъбла, понякога епифити. Листата са кръглояйцевидни, 2 — 3 (до 4) см дълж. и 1.5—2 см шир., леко сърцевидни в основата, на къси дръжки (при плодоносещите стъблата са по-дебели, а листата са по-големи). Много красиво растение, широко разпространено за отглеждане. Благодарение на сортовата селекция са създадени пъстролистни форми.

Variegata — листата са с бяла ивица,
Sunny — ивицата не е плътна, а във вид на отделни петънца,
White Sunny — с широка кремава ивица. Този вид може да се използва като почвопокривно или ампелно растение, за декорация на вертикални повърхности. Трябва само да се има в предвид необходимостта му от висока въздушна влажност. В саксията с растението може да се поставят различни фигури, изрязани от дърво, или просто клонче с оригинална форма, да се обвият с мъх и да се закрепят. Фикуса с лекота ще «обрастне» опората и ще се получи оригинална зелена фигура. Необходимо е само постоянно да се пулверизира и да се овлажнява опората, тъй като и при най-малък недостиг на влага, растението бързо хвърля листата си.
Особености при размножаването.
Размножава се от резници. В 9—10-сантиметрови саксии се засаждат по 5—6 резника и се държат на топло и светло. Резниците се вкореняват много лесно; след това се засаждат в 7-сантиметрови саксии по 1.

Ф. мъхнат (F. villosa Blume).

Лиана със стъбло, достигащо до 4 м дълж. Катери се лесно по опори с помощта на допълнителни корени. Листата са овално-издължени, 8-16 см дълж. и 8 см шир., поредни. Клоните и листата от долната страна са мъхести, с червеникаво-кафяви власинки. Красиво ампелно растение.

Ф. Палмера (F. palmeri S. Wats).

Интересния начин на растеж на този вид привлича вниманието на многобройни любители. Първоначално, това е обикновено дърво с изправен ствол. С възрастта ствола увеличава диаметъра си, и растението придобива бутилковидна форма с удебелено в основата стъбло и листна розетка на върха. Листата са сърцевидни, тъмно-зелени с дебел слой кутикули и открояващи се на горната страна жилки. Израства по този начин, само ако е отгледано от семе. При вегетативния метод на размножаване, има вид на обикновено дърво.

Ф. Парсел (F. parcellii Veitch.). Синоним: Ficus aspera.

Родина на вида са островите в Тихия океан. Нискорастящи, 1,5—2 м височина, храсти; клоните са мъхести. Листата са продълговато-овални, широкояйцевидни или късосърцевидни в основата, по краищата тъпоназъбени, мъхести от двете страни, отгоре зелени и бяло-пъстри. Много красиво растение. Култивира се в топли помещения.

Ф. бръшляновиден (F. hederacea Roxb).

Расте в Северна Индия, Бирма, Южен Китай, Лаос и Тайланд. Много прилича на фикус пумила. Известен е с погрешното име - фикус пумила форма
Minima. Листата му са много дребни (0,5-1 см дълж.), с издутини по повърхността, с два пъти по-къса дръжка. Отглежда се като ампелно растение.

F. retusa L. Синоним: Ф. дребноплоден (F. microcarpa L. f.).

Родина на вида са влажните тропически гори на Юго-Източна Азия. Вечнозелено дърво с въздушни корени-опори. Клоните на растението са хоризонтални, листата са дребни, кожести, широкообратнояйцевидни с късозаострени връхчета. Този вид е благодатен за подстригване и оформяне на короната по всевъзможен начин. Подходящ за бонсай.

Ф. разнолистен (F. diversifolia Blume), или Ф. делтовиден (F. deltoidea Jack).

Бавно растящ фикус, достигащ височина до 1м. Листата са кожести, тъмно-зелени, с малки кафяви петънца. Съплодията са много малки (с големината на грахово зърно) и подобни на маслина, появяват се през цялата година. Те са красиви, но не са ядивни. Растението е много подходящо за бонсай.

Ф. Ръждив, ръждиволистен (F. rubiginosa Desf. ex Vent.), или австралийски (F. australis).

Това растение с черно-червени листа обича по-хладни условия. В родината си Австралия, расте като четириметров разклонен храст. Клоните му се накланят към земята, където се вкореняват и разрастват като нови растения. Подходящ за прохладни помещения.
При формата
Variegata листата са оригинално украсени с редуващи се светло-зелени и кремави петна.

Ф. Роксбург (F. roxburghii Wall. ex Miq.).

Невисоко дърво с изправен ствол и многобройни тънки клони. Листата са поредни, почти кръгли, като форма напомнят лист на латинка, с диаметър до 30-35 см.

F. buxifolia De Willd.

Неголяма лиана, която в стайни условия достига 1,5 м дълж.. Клоните са сиво-кафяни. Листата са поредни, обратнотриъгълни, с разширен край и стесняваща се основа, 3-5 см дълж., 2-3 см шир. (при върха), плътни, кожести, лъскави, тъмно-зелени.

Ф. стреловиден (F. sagittata Vahl).

Вечнозелен пълзящ храст с допълнителни корени, лесно образуващи се на долната страна на ствола. Листата са продълговато-овални със заострен връх и стреловидна или овална основа, плътни, леко грапави, сивкави или тъмно-зелени. Има форма
Variegata.

Ф. триъгълен (F. triangularis Warb.).

Вечнозелено дърво, в стайни условия годишния прираст е 10-16 см. Листата са обратноширокояйцевидни, връхчето е леко срязано, понякога вдлъбнато, с дълж., 4-6 см, шир. - 3-7 см. Листата са тънки, кожести, светли: жилките са сиво-зелени, към върха се раздвояват.

Ф. свещен (F. religiosa L.).

Расте във влажните вечнозелени и смесени гори в равнините, до височина 1500 м над морското равнище, в Индия, Шри Ланка, Бирма, на п-ов Малака, островите от Малайския архипелаг. Листопадни дървета с височина 15 (до 18) м (растението прави голяма корона). Листата са триъгълни, с широка сърцевидна основа и издължено заострено връхче. Дръжката е дълга.
Красиво растение. Отглежда се в умерени и топли помещения.

F. radicans Desf. Синоним: Ф. стреловиден (F. sagittata Vahl)).

Вечнозелени растения, храсти с дълги пълзящи стъбла, лесно вкореняващи се при възлите. Листата са продълговато-ланцетни, 4—5 см дълж. и 2 см шир., при основата закръглени, при върха заострени, отгоре тъмно-зелени и гладки.
Много разпространен вид. Използва се като ампелно растение и озеленяване на стени.
Variegata — листата са с бели петна на зелен фон; Много красива форма.

Каучуково дърво (F. elastica Roxb. ex Hornem).

Расте във влажните тропически гори, по сенчести, заблатени места в Индия, Непал, Бирма, на п-ов Малака, на Малайския архипелаг, по склоновете на Хималаите, до височина 600 (до 900) м над морското равнище. Вечнозелени растения, дървета с височина 20—25 (до 40) м; клоните са многобройни, кафяви; образуват много въздушни корени. Младите листа на върха на клоните са тръбесто завити, в червеникави прилистници, след отварянето са елипсовидни, едри, до 20 см дълж. и 8—10 см шир., кожести, отгоре лъскави, тъмно-зелени, отдолу матово-зелени, с ясно изразена средна жилка. Широко разпространено листно-декоративно растение; Лесно се отглежда в стайни условия, зимни градини. Има многобройни сортове.
Black Prince – при този сорт едрите закръглени листа са с много тъмен зелен цвят, почти черни.

сорт
Decora – цвета на листата се променя от тъмно-зелено до маслинено.
Tineke — много ефектни листа, с неправилни бели и сиви петна, жилките са светли или розови.

Сорт
Belga Plant – листата са украсени с рисунък от сламено-жълти петна със сиво-зелен ствол.

Сорта
Moerenchout е с варираща от хромово-жълта до оранжево-жълта окраска при младите, и сламено-жълта при старите листа. На основата на този сорт е получен Schriveriana, който е по-компактен и подходящ за отглеждане в стайни условия.
Сорт
Robusta – листата са леко нагънати, тъмно-зелени.
Сорта
Melany се различава с елегантни тъмно-зелени с червеникав оттенък листа, подчертан от червена, жълта и розова ивица.
Сорт
Variegata се характеризира със сиво-бели петна с неправилна форма и същата окраска лъчи по листата.
Doescheri – този сорт има малко по-тесни листа от колкото при изходната форма, украсени с жълт рисунък, който контрастира с червената или розова централна жилка.
Сорта
Burgundy се различава с необикновената украска на широкояйцевидните, заострени при върха листа – те са с пурпурен оттенък, плътни, кожести, лъскави.
Сорта
Tricolor има мраморна украска по листата.

F. ramentacea Roxb. R. Br.

Пълзящ или висящ храст, подобен на Ф. Пумила. Листата са доста едри, овално-ланцетни, със сърцевидна основа, 6-7 см дълж., 2-3 см шир. С помощта на допълнителни корени се катери с лекота по грапави повърхности. Може да се използва като почвопокривно и като ампелно растение.

F. aspera G. Forst.

Някои автори разглеждат този вид като най-разпространената форма на
Ф. Парсел (Ficus parcellii hort. Veitch ex Cogn. & Marchal.). Листата са овални със заострен връх, в основата широкосърцевидни, с назъбени краища, вълнисти, леко грапави от твърдите власинки, дълж. 15-20 см, шир. - 8-10 см. Връхната страна е с бели петна. Заради големите му размери (височина до 2 м) е най-добре да се отглежда в зимни градини или големи помещения.

В резултат на междувидови и междусортови кръстоски са получени нови сортове.

Indigo – един от най-сенкоустойчивите сортове. Може да расте нормално при интензивност на светлината 200 лукса. Листата са овални с издължено в острие връхче, силно удебелени, лъскави, голи. Окраската се променя в зависимост от възрастта: при младите е тъмно-зелена, при старите е почти синьо-черна. Могат да се появят бели и кремави петна, радиално разпръснати от централната жилка към краищата.

Сорт
Midnight. Името предава точно окраската на листата Те са доста големи, гъсто разположени на стъблото, удебелени, плътни, с много по-наситен синьо-черен тон, в сравнение с 'Indigo'.

Сорт
Rianne има извити, пълзящи стъбла. На външен вид прилича на бонсай и това е естествения му вид.

Сорт
Silver Cloud – рехав, нисък храст, листата са издължено-ланцетни с вълнисти краища, връхчето е остро-изтеглено, младите листа са със сребристо-бели и жълти петна, на зелен фон, старите са с бели жилки.

Tropical Rainforest – листата на този сорт напомнят по форма и плътност листата на хоята – месести, лъскави, младите листа са тъмно-зелени с жълтеникави петна.

Сорт
Nightingale – листата са линейно-ланцетни със заострен връх, младите – ярко-жълти с тясна, тъмно-зелена ивица около централната жилка, старите са с преобладаваща зелена окраска.
Fantasy - овално-издължена, много елегантна форма на листата, с вълнисти краища. Окраската съчетава сиво-зелени, бели и бледо-розовите тонове.

Грижи за растението:

Фикусите предпочитат ярка разсеяна светлина, със защита от преките слънчеви лъчи през лятото. Подходящи са за отглеждане на прозорец със западно и източно изложение. На южен прозорец е необходима защита от лятното обедно слънце. Могат да растат и на северен прозорец. Презимуват на светло място. Чувстват се добре и при ярко изкуствено осветление. През лятото могат да се изнасят на окрито, на защитено от обедното слънце място. Приучват се постепенно към по-интензивната светлина.

Обичат топлината през лятото (23-25°С), през зимата им е нужна температура 12-15°С, но понасят презимуване и в по-топло помещение. Пъстролистните сортове изискват по-топло съдържание. Ф.Лирата презимува задължително на топло. По листата му се появяват кафяви петна от резките температурни падове. За фикус Бенджамин зимната температура не трябва да пада под 15°С. Всички фикуси не понасят добре студените течения.

От март до семпември се полива обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. С настъпване на есенното захлаждане, поливането рязко се намалява, тъй като растението преминава в период на покой. Преполиването през това време води до интензивно хвърляне на листата, а понякога растението загива.
И през лятото, и през зимата фикусите се нуждаят от често пулверизиране с мека престояла вода със стайна температура. През зимата веднъж седмично може да се бършат листата с влажна кърпа (за видовете с големи листа), или да се мият с душ.

Подхранването с минерални и органични течни торове през пролетта и лятото (2 пъти месечно), подпомага бързия растеж на растението.
Короната на фикуса може да се подрязва. За оформянето на добре разклонените екземпляри през пролетта, преди началото на растежа, може да се среже върха с 2-3 пъпки, а след това на всеки 3-4 години да се подрязват краищата на основните клони, съставящи короната. Отрязаните клончета могат да се използват за резници.

Младите фикуси трябва да се пресаждат ежегодно в хумусно-песъчлива почва. По-възрастните растения се пресаждат през 1-2 години (в зависимост от скоростта на нарастване), през март. При много големите екземпляри пресаждането може да се замени с ежегодна смяна на горния слой на субстрата. Подходяща е слабокисела или неутрална почва (рН 6-7). За приготвянето и са необходими по 2 части торфена почма, листовка и торф и 1 част пясък, или 1 част торф, 2 части хумусна почва и 0,5 част пясък. Може да се добавят неголеми парченца дървен въглен. Долния слой на дренажа се подготвя от парчета кирпич или керамзит, след това се слага едър речен пясък. Фикусите са подходящи за хидропонна култура.

Размножават се главно от резници и по-рядко от семена. Допуска се размножаване и чрез въздушни отводки.

При семенното размножаване е необходимо да се осигури температура не по-ниска от 25-30 С. Засяват се в листовка и пясък. Семенаците се пикират след появата на първия лист, а по-късно се засаждат в 7-сантиметрови саксии. Младите растения се пресаждат ежегодно през пролетта.

Резниците се вкореняват лесно през пролетта, във влажен пясък и на топло (мини-парник и т.н.). Млечния сок се измива, след което се засаждат в съдове при температура 25—30°С. Може да се вкореняват и във вода, която често се сменя. След вкореняването, резниците се засаждат в 9-сантиметрови саксии. Почвената смес е от торфена почва— 1ч., хумусна почва — 1ч., листовка — 1ч., пясък — 1 ч.
Фикусите с жилави стъбла се размножават от парченца стол с 3—4 листа на него, или се отрязват клончета с корени. Засаждат се в 7-сантиметрови саксии в субстрат, състоящ се от торфена почва — 1ч., торф — 1ч., листовка — 1ч., пясък — 1ч. (може и по няколко резника заедно).

F. elastica и формите му се размножават от резници и по-рядко от семена (има разпад на сортовите признаци). Върха и страничните клони могат да се отрежат с една листна розетка, или само парче стъбло, или един лист. Млечния сок се измива или се отделя, след като засъхне и се втвърди. Листата на F. elastica са големи, за това могат да се завият на тръбичка; резника се засажда в 6—7-сантиметрова саксия на дълбочина 1 см (за по-голяма устойчивост, листа може да се подпре на подходящи опори), оставя се при температура 25—26°С.

Вкоренява се за 1—1.5 месец. Вкоренените резници се засаждат в 7-сантиметрови саксии. Използва се субстрат със следния състав: торф — 1ч., листо¬вка — 1ч., торфена почва — 1ч., пясък — 1ч. По-нататък се прехвърля в 9—11-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: компост или торфена почва — 1 ч хумусна почва — 1ч., торф — 1ч., пясък — 1ч.

Мерки за сигурност:

Въздействето на някои фикуси е особено коварно. Те предизвикват непосредствено възпаление на кожата, но и повишават чувствителността и към светлината, така че последствията могат да бъдат – силно слънчево изгаряне (фотоконтактен дерматит).
Фикус Бенджамин може да възбуди при по-чувствителните хора прахова алергия (сенна хрема). Даже фикуса да не цъфти, може да бъде опасен за алергичните хора. През порите си, растенията отделят частички латекс (млечен сок). Симптомите на алергията са сходни със симптомите на алергията, причинена от домашната прах и при чувствителните хора се проявява в остра дихателна недостатъчност.
Големите фикуси са вредни при заболявания на дихателните пътища, при хипотония, хронична умора. Сока на някои видове може да предизвика световъртеж , гадене, стомашни болки.

Лечебни свойства:

Смята се, че каучуковото дърво успокоява в случаите на свръхчувствителност и депресия. В големи помещения, растенията до известна степен поглъщат шума, особено големите екземпляри на фикус Бенджамин с добре разклонена корона.

Сока от стъблото се използва при кожни заболявания, а самото стъбло и кожата на съплодието — при болки в гърба, рак, стомашно-чревни растройства, дизинтерия, гонорея, херния. Отвара от корените се използва при възпаление на пикочния мехур и пикочо-проводната система, напикаване.

Възможни трудности:

Внезапното опадане на листата при различните видове се предизвиква от различни причини: от преовлажняване на почвата, ниска зимна температура, недостиг на светлина, предозиране на торовете, течения, смяна на условията.

Ако младите листа са дребни, а старите са вяли и частично жълтеят, причината е недостатъчно подхранване, висока температур и сух въздух.

При недостатъчно подхранване и слабо функциониране на кореновата система, краищата на листата жълтеят и листата падат.
При слънчево изгаряне, или недостатъчна въздушна влажност, или при пресъхване на почвата, листата се сгърчват и съхнат. Това е нормално за ампелните видове.

Преполиването, преовлажняването на почвата, заболявания на корените и недостатъчно подхранване предизвикват постепенно опадане на листата (освен естественото отмиране на старите долни листа).

Вредители: трипс, акари,щитоносна въшка.