Хатиора — Hatiora

Семейство: Кактусови (Cactaceae).
Родина: Бразилия.
Цъфтеж: през лятото.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се защитава от преките слънчеви лъчи.
Температура: през лятото в границите на 18-20°C. През зимата е добре да се държи при температура 14-16°C, но не по-ниска от 12°C.
Поливане: през пролетта и лятото обилно. През другите сезони – умерено и внимателно.
Влажност на въздуха: през лятото висока. Добре е растението да се пулверизира ежедневно. През зимата се пулверизира внимателно.
Подхранване: 2 пъти месечно, с минерални торове, без калций.
Период на покой: през есента и зимата. Растението се оставя на светло, прохладно място и се полива внимателно.
Пресаждане: веднага след цъфтежа. Младите ежегодно, възрастните екземпляри – при необходимост, на всеки 2-3 години. Големите - през 4-5 години.
Размножаване: от стъблени резници и присадка.

Рода Хатиора (
Hatiora Britton et Rose) включва около 7 вида растения от семейство кактусови. Разпространен е на територията на юго-източна Бразилия.
За пръв път е бил описан през 1923 г. От Натаниел Бритън и Джозеф Роуз, а носи името си в памет на Томас Хариот - английски ботаник, живял през XVI в. Името е анаграма на неговата фамилия.

Представителите на рода
Хатиора са епифитни и литофитни кактуси, със сегментни стъбла. Подобни са на кактусите от рода Рипсалис, но имат и различия.

Видове:

Hatiora gaertneri (Regel) Barthlott Синоним: Rhipsalidopsis gaertneri (Regel) Moran.

Hatiora herminiae (Porto et A. Castellanos) Backeberg ex Barthlott.
Синоними: Rhipsalis herminiae (Porto et A. Castellanos) Kimnach.

Представителите на вида се срещат на територията на Бразилия, на височина до 2000 м над морското равнище. Епифитен кактус с изправени или дъговидни стъбла, с дължина до 30 см. Стъблата често се делят дихотомично. Те са тъмно-зелени, с цилиндрично сечение, без ребра, с дължина 2-5 см, като диаметъра им е не повече от 0,5 см. Ареолите са малки, разположени латерално и не са много, с по 1-2 неголеми власинки. Цветовете са малинови, с дължина до 2 см.

H. salicornioides (Haworth) Britton et Rose ex I. H. Bailey, или H. bambusoides F. A. C. Weber.
Синоними: H. cylindrica Britton & Rose; Rhipsalis salicornioides Haworth; Cactus salicornioides (Haworth) Link & Otto; Cactus lyratus Vellozo; Hariota villigera K. Schumann; Rhipsalis villigera (K. Schumann) Orcutt; Rhipsalis bambusoides F. A. C. Weber.

Кактуси с изправени или провиснали сегментни стъбла, с дължина до 1 м. Ареолите са с къси власинки.

Грижи за растението:

Хатиора предпочита ярка, разсеяна светлина, но може да расте и на полусянка. При недостиг на светлина може да забави растежа си или краищата на листата да пожълтеят (хлороза). За по-обилен и ефектен цъфтеж е необходима повече разсеяна светлина. Расте добре в близост до западен или източен прозорец.

През лятото се изнася на открито, като се подбира светло място, без преки слънчеви лъчи.
Препоръчителната температура през лятото е умерената, в границите на 18-22°C. От есента се препоръчва температурата да се понижи до 14-16°C, но не по-ниска от 12°C.

През лятото и по време на цъфтеж, хатиората се полива обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента до март поливането се намалява до умерено. Особено внимателно се полива, ако растението презимува на хладно. След цъфтежа, хатиората преминава в период на покой и поливането може да се съкрати драстично (примерно за месец). Засушаването на почвата, както и преовлажняването (особено при ниски температури) е опасно.

За успешното развитие на хатиората е добре през лятото да се повиши въздушната влажност. За целта растението може да се постави върху съд с камъчета и вода или влажен торф. Дъното на саксията не трябва да докосва водата. Сухият въздух може да предизвика опадане на бутоните.

През периода на растеж и по време на цъфтежа, хатиората се подхранва 2 пъти месечно, с минерални торове, без калций. Използва се разтвор с ½ концентрация. Препоръчва се също да се използват торове със средно съдържание на азот. Предозирането на азота е вредно за кактусите, защото провокира загниване на корените. Оптималното съотношение е азот (N) – 9, фосфор (P) – 18, калий (K) – 24. През периода на покой не се подхранва.

Растението се пресажда веднага след цъфтеж. Младите - ежегодно, възрастните екземпляри – при необходимост, на всеки 2-3 години, а по-едрите - през 4-5 години. Хатиората се нуждае от лек и въздухопроницаем субстрат, със слабокисела реакция (pH 5-6). Съставя се от листовка, торфена почва, хумусна почва, торф и пясък (6:1:4:2:2). Растенията се чувстват по-добре в органични, торфени почви. В по-малко хранителни почви, цъфтежът е слаб или растението съвсем не цъфти.

Размножава се от стъблени резници и присадка.
Стъблените резници се залагат веднага след цъфтежа. Отделят се стъбла с 2-3 сегмента. Среза се посипва с дървен въглен на прах и се подсушава. Вкореняването е във влажна смес от пясък и торф.
Може да се направи присадка на хатиора върху стъбло от переския. Подготвя се през лятото. Почиства се горната, разклонена част на перескията, с листата, като се остави оголено стъбло, което се раздвоява на върха. За присадката се подготвя клонче с 2-3 сегмента, заостря се като клин и се поставя в разделеното стъбло на основата. Присадката се доукрепва с помощта на дълъг шип, игла и т.н. и се омотава с лико или друг вид лента. Саксията не се покрива. Срастването става при температура 18-20°C, за около две седмици, след което присадката започва да нараства. Превръзката се отделя, както и израстващите под нея стъбла и листа по основата. Присаденото растение цъфти обилно.

Възможни трудности:

Растението е податливо на гъбични и бактериални инфекции.
Бактериалните заболявания могат да се проявят първоначално върху неголям участък (появява се влажно, слизесто петно), а след това да се разпространят и по други части на растението. Антибактериалните препарати не са много ефективни в такива случаи. Инфектираната част по възможност трябва да се отдели. В повечето случаи, дори да е засегната основата на стъблото, може да се отчупят резници от по-горната му част и растението да се поднови.

Най-често срещаните гъбични заболявания са фузариозата и фитофтората.

Фузариозата най-често прониква през рани по повърхността на стъблото, предизвикани от ухапвания на насекоми. Използва се фунгицид, с активни компоненти - хлороталонил и беномил.

Фитофтората се пренася със заразена почва и поразява главно кореновата шийка. Най-очевидния признак на заболяването е повехналото растение, при влажен субстрат. Освен това растението може да има бледа или сива окраска. Използват се фунгициди.

Вредители: памучна въшка, акари, щитоносна въшка, белокрилка.