Haworthia - Хаворция

Семейство: Asphodelaceae.
Родина: Южна Африка.
Цъфтеж: В стайни условия - рядко. Цветовете са дребни, тръбести, в гроздовидни съцветия на тънки цветоноси.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: от пролетта до есента - в рамките на 22-27°C, през зимата са препоръчителни 10-12°C, въпреки че растението може да понесе и 18°C.
Поливане: от пролетта до есента - умерено, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: няма существено значение.
Подхранване: през лятото – веднъж месечно, със слаб разтвор на тор за сукуленти.
Период на покой: през зимата. Растението се оставя на светло и прохладно място, като се полива оскъдно.
Пресаждане: на всеки 2 години (през пролетта или лятото), при необходимост.
Размножаване: чрез отделяне на млади розетки и от листни резници. По-рядко от семена.

Към рода
Хаворция (Haworthia Duval.) принадлежат около 100 вида растения от семейство Asphodelaceae. Разпространени са в Южна Африка, предимно в Капската провинция (ЮАР).
Рода носи името си в чест на английския ботаник Адриан Хаворт, изследвал растителния свят на Южна Африка.
Повечето видове имат силно скъсени стъбла и развиват странични разклонения и многобройни дъщерни розетки. Листата отгоре са на петна и изпъкнали отдолу, твърди, плътни и месести; или пък са с триъгълна форма, издължени или стеснени в различна степен; или тъпи, сякаш срязани на върха, с гладка или грапава (брадавичеста) повърхност от многобройните твърди издутини, образуващи напречни редички. Окраската е от бледо до тъмно-зелена със сини, червени и кафяви оттенъци. Някои видове имат участъци с прозрачна епидерма (кожа), под която се намира водоносна тъкан. Други видове са много подобни на алое.
Хаворциите са лесни за отглеждане декоративни сукулентни розетъчни растения. Понасят добре микроклимата в апартаментите. Поливат се внимателно, като се избягва попадането на вода в розетките.

Видове:

Haworthia margaritifera (L.) Haw.

Расте по сухите планински склонове в Капската провинция (ЮАР). Растенията са почти безстъблени, образуващи розетка от листа. Листата са овални, с дължина 7-8 см и 2,5 см ширина, заострени, изпъкнали на долната страна, и от двете страни – покрити с бели брадавички.

H. tortuosa Haw. Синоним: Aloe tortuosa Haw.

Родина — Южна Африка. Растенията са с неголям, до 15 см височина, ствол. Листата са с дължина 2,5 см, изпъкнали отдолу, косо наклонени, тъмно-зелени, с малки брадавички.

Н. viscosa (L.) Haw. Синоним: Aloe viscosa L.

Расте по планинските склонове в Южна Африка. Растенията са с височина 10-20 см. Листата са дребни, овални, в 3 редици, с дължина 2,5 см и 1-1,2 см ширина, прави, с извито назад връхче, в основата - лодковидни, с наклон, отгоре - вдлъбнати.
Декоративен вид с много разновидности.

Н. cymbiformis (Haw.) Duval Синоним: Aloe cymbiformis Haw.

Родина — Южна Африка. Листата са в прикоренова розетка, месести, меки, бледо- или ярко-зелени, лъскави, с лодковидна форма. Образува много розетки. В родината си расте почти засипана от песъчливата почва, само част от листата се показват на повърхността, поглъщайки слънчевата светлина. Цветосите са дълги, цветовете са дребни, белезникави. Цъфти по няколко пъти в годината.

Н. tessellata Haw.

Среща се по скалите, на варовити почви в Капската провинция (ЮАР). Растенията са почти безстъблени, образуващи розетка от листа. Листата са разположени спирално, продълговато-яйцевидни са, с дължина 3—3,5 см и 2—2,5 см ширина, късо заострени, удебелени, извити навън, отгоре почти плоски, с 3 или 7 напречни светли ивици, разклоняващи се в мрежа, която на слънце придобива тъмно кафяво-зелен цвят. От долната страна са изпъкнали, дребно назъбени по края. Цветовете са събрани в рехаво съцветие, малки, белезникаво-зелени. Цъфти по няколко пъти в годината. Много разпространен вид, с доста форми.

Н. attenuata (Haw.) Haw.

Расте по каменистите планински склонове на височина 600 м над морското равнище - в Южна Африка. Растенията образуват розетки от листа. Листата са насочени нагоре, ланцетовидни, с дължина 7 см и 1,5 см ширина, издути в основата, покрити с дребни бели брадавички, по-рядко - зеленикави, разположени на линии; долните са по-едри (до 1 мм в диаметър), близо разположени една до друга, почти сливащи се.
Има много форми.

Н. fasciata (Willd.) Haw.

Обитава каменистите планински склонове в Капската провинция (ЮАР). Растенията са без ствол. Образуват плътни розетки от голямо количество листа. Листата са триъгълно-ланцетни, прави, с дължина 4,5—5 см и 1,2 см ширина, зелени, лъскави, отгоре плоски и без брадавици, отдолу – с едри, бели брадавици, гъсто разположени в напречни редички. Цветовете са малки, белезникави, събрани в рехаво съцветие. Цъфти по няколко пъти в годината. Един от най-красивите видове, с много разновидности, различаващи се по броя на брадавиците на листата.

H. translucens Haw.

Расте по скалите в Южна Африка. Растенията образуват множество разклонения с малки листни розетки. Листата са с дължина 3 см и 0,6 см ширина, брадати и заострени, завити навътре, дребноназъбени, светло-зелени, с няколко преплитащи се продълговати линии и с многобройни дребни продълговати петна, по краищата и при върха – с дребни остри шипове.

H. reinwardtii (Salm-Dyck) Haw.

Родина — Капската провинция (ЮАР). Растенията са с височина 10-15 см и 5 см ширина. Листата са многобройни, гъсто спирално разположени, ланцетни, с дължина 3,5 см и 1 —1,5 см ширина, огоре - гладки или с единични брадавички, отдолу - с множество бели брадавици, насочени навън, в повече или по-малко равномерни редици. Много красив вид, с голямо разнообразие от форми.

Н. coarctata Haw.

Среща се по каменистите планински склонове в Капската провинция (ЮАР). Растенията са със ствол с височина 15— 20 см и до 8 см ширина, който се развива в основата. Листата образуват гъста розетка, разположени са спирално, насочени нагоре и едновременно извити навътре, триъгълно-ланцетни, издължено заострени, с дължина 4—6 см и 1.5 см ширина, удебелени (0.6 см), тъмно-зелени, в основата издути, с не ярко изразени продълговати линии и неравномерно разположени брадавици.

Haworthia truncata X maughanii

Грижи за растението:

Изискват ярка, разсеяна светлина. Могат да понесат и известно количество преки слънчеви лъчи, но не и през пролетно-летния сезон и в началото на есента. Подходящи са западни и източни прозорци. На южни прозорци е необходимо задължително да се осигури защита от преките слънчеви лъчи – с помощта на марля или тюл. Могат да растата и на северен прозорец, но окраската им губи цветовете си.
През лятото е най-добре да се изнесат на открито, защитено от преките слънчеви лъчи и дъждовете място. Пресадените екземпляри и тези, които са били на сянка преди това (или след зимата) не трябва веднага да се оставят на ярка светлина, а да се приучват постепенно.
От пролетта до есента е подходяща температура в границите на 22-27°C. През зимата е препоръчителна 10-12°C. Растението може да понесе и 18°C.
От пролетта до есента се полива умерено, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. Водата не трябва да попада в розетката и не трябва да се преполива (по подходящо е поливане в подложката на саксията). От есента поливането съвсем се намалява. През зимата се полива оскъдно, така че почвата да остава леко влажна.
Влажността на въздуха няма съществено значение для хаворциите. Растението понася добре ниската влажност на затворените помещения. Не се налага пулверизиране.
През лятото се подхранва веднъж месечно – със слаб воден разтвор на тор за кактуси и сукуленти. През останалото време не се подхранва.
Пресажда се веднъж на всеки 2 години (пролетта или лятото), при необходимост. Хаворциите растат добре в смеси от равни части пясък и хумусна почва или в субстрат за кактуси, с добавка от глина (рН 6-7). Може да се добавят и парченца черупки и дървен въглен. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.
Размножават се най-често чрез отделяне на млади розетки и от листни резници, предварително засушени на въздух. Може да се размножават и от семена, но е доста трудно.

Възможни трудности:

На сянка, растенията изгубват декоративния си вид. На ярка разсеята светина, окраската на листата е най-интензивна.
Понякога, по време на покой, корените на хаворцията отмират напълно. Такива растения трябва да се засадят в нова почва в началото на вегетативния период.
От преовлажняване или попадане на вода в розетката, растенията могат бързо да загният и да загинат. Особено опасно е това да се случи през зимата.

Вредители: щитоносна въшка и памучна въшка - рядко.