Хибискус (Hibiscus)

Семейство: Слезови (Malvaceae).
Родина: тропиците и умерените области на Африка и Евразия, островите от Карибския архипелаг.
Цъфтеж: от пролетта до есента.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка разсеяна, през пролетно-летния период без преки слънчеви лъчи. През есенно-зимния период добре осветено място, допуска се пряко слънчево греене.
Температура: умерена, през пролетно-летния период 18-22°С. През есенно-зимния период — 14-16°С, при температури под 10°С може да хвърли листата си.
Поливане: през вегетациония период и цъфтежа — обилно, след просъхване на горниа слой на субстрата. През есенно-зимния период поливането е умерено, два-три дни след като връхния слой на субстрата просъхне. При съхранение на растението (през зимния период) при температури под 14°С почвата трябва да се поддържа умерено влажна. Не бива да се допуска пресъхване и преовлажняване на субстрата.
Влажност на въздуха: не играе съществена роля, въпреки че е желателно растението да се пулверизира, особено по време на цъфтеж. Тази процедура е също профилактична против появата на акари.
Подхранване: през пролетно-летния период се подхранва редовно (1 път в месеца) с азотосъдържащи минерални торове (стимулират продължителен цъфтеж). През зимата се внасят само фосфорно-калиеви торове - половин доза веднъж в месеца или (при почти сухо съдържание в прохладни условия) не се тори.
Период на покой: ноември-февруари. Оптимална температура 14-16°С, добре осветено място, умерено поливане. Може да презимува в обрязан вид — през есента поливането постепенно се свежда до минимум и се дава възможност листата да опадат, а след това стеблата се обрязват, като се оставя дължина от 7-8 сантиметра. В такова състояние хибискуса презимува в прохладно помещение (10-12°С) – за да не изсъхнат корените, почвата в саксията от време на време леко се увлажнява.
Пресаждане: младите ежегодно през пролетта. Възрастните екземпляри се прехвърлят в по-голяма саксия веднъж на три-четири години.
Размножаване: от резници, по-рядко от семена.

Рода Хибискус (
Hibiscus L.) се причислява към семейство Слезови (Malvaceae) и наброява около 300 вида, по-голямата част от които разпространени в тропическия регион — Индонезия, Южен Китай, островите Хаити, Фиджи, Суматра, Ява, Шри-Ланка.
Вечнозелени или листопадни растения, дървесни видове, храсти или тревисти растения, мъхести или голи. Листата са поредни, с дръжки. Цветовете са едри, разположени във връхната част на клоните, с различна окраска; прицветните листенца са 3, или повече.
Голямо стопанско значение има конопения хибискус, или кенаф, и ядивния хибискус, или бамя. Хибискус сабдарифа (
Hibiscus sabdariffa) се използва за получаването на чай (каркаде) с кисел вкус и красиво наситен червен цвят. За чая се използват изсушени листа от цветовете на растението. Тази напитка утолява жаждата и съдържа много полезни вещества.
Китайския Хибискус добре почиства и оздравява въздуха в помещенията, а също и влияе животворно на слабите растения – поставени до него, боледуващите растения оживяват, укрепват и започват да растат.
В умерено топлите страни с особена популярност се ползва сирийския хибискус (
Н. syriacus), хибискус китайская роза (Н. rosa-sinensis) и хибридния хибискус (Н. hybridus).

Видове:

Хибриден Хибискус (Hibiscus hybridus F.Dietr.)

Получен е от кръстосването на три северноамерикански вида — Червен Х. (
Н. coccineus), Розов Х. (Н. moscheutos) и Остролистен Х. (Н. militaris). Хибридните хибискуси са тревисти многогодишни растения, с много едри, ярки, ефектни цветове. Размножават се през пролетта (с настъпването на топлото време, когато новите филизи по кореновите шийки започнат да израстват) чрез разделяне на храстите и от зелени резници. Тези декоративни растения са подходящи за създаването на едри цветни фонове и смесени бордюри.

Хибискус китайски, или китайска роза (H. rosa-sinensis L.)



Расте в Източна Азия и на островите в Тихия океан. В Европа е пренесен в края на XVII век. Известни са около 500 сорта. Много красив вечнозелен храст, чиято височина (в родината му) достига 3 м. Това е много известно оранжерийно и стайно растение. Листата са тъмно-зелени, на горната повърхност - лъскави, овално- или яйцевидноиздължени, назъбени по края. Цъфти от ранна пролет до късна есен. Цветовете са едри (12-16 см в диаметър), прости, полукичести, с разнообразна окраска — от огнено- и оранжево-червена до розова и жълта в зависимост от сорта.

Някои сортове:

Anita Buis — цветовете са прости, жълто-оранжеви.
Florida — цветовете са едри (до 14 см в диаметър), оранжево-червени.
Hamburg — Цветовете са едри, кичести, карминено-червени.
Rosa — цветовете са полукичести и кичести, оранжево-розови.

Хибискус с разсечени венчелистчета (Hibiscus schizopetalus (Ma st.) Hook. f.):

Синоним: H. rosa-sinensis var. schizopetalus Ma st.

Родина – Централна Африка. Храст с тънки клони и лъскави зелени листа. Червено-оранжеви цветове с диаметър 5 см с разсечени венчелистчета, с дълбоки и неравномерни ресни. Оранжерийно и стайно растение.

Хибискус сирийски (Н. syriacus L.):

Происхожда от Китай, Индия. Неговия оригинален екзотичен цвят е символ на остров Хаити. С него се окичват местните жители и многобройните туристи. В някои провинции на Индия, червените и розовите цветове се вплитат в свадбените венци.

Грижи за растението:

Хибискуса предпочита разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи.
Оптималното място за него през летния период е прозорец със западно или източно изложение. Ако е на южно изложение през пролетно-летния период растението трябва да се измества по-далече от прозореца или да се създаде разсеяна светлина с полупрозрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паос). При спазване правилата за отглеждане може да расте добре и даже да цъфти на прозорци със северно изложение. В топлите летни дни може да се изнесе на открито (балкон, градина), но трябва да се защити от преките слънчеви лъчи, от дъждовете и теченията. Ако няма такава възможност, е добре да се проветрява по-често помещението, в което се намира растението. През зимния период трябва да се обезпечи добре осветено място, тогава не се налага прикриване от слънчевите лъчи. Може допълнително да се осветява, като за целта се използват лампи с дневна светлина, поставени на разстояние 50-60 сантиметра от растението, в продължение на минимум 8 часа на ден. През есенно-зимния период е необходимо също да се проветрява помещението, но трябва да се избягват теченията. При недостатъчно светлина растението може да цъфти слабо или изобщо да не цъфти.

През пролетно-летния период хибискуса предпочита температура 18-22°С. През есента температурите постепенно се снижават до 16-18°С. През зимата се държи при температура 14-16°С, на добре осветено място. При съхранение на температури 10°С и по-ниски, растението може да хвърли листата си.

През вегетационния период и периода на цъфтеж хибискуса се полива обилно, при просъхване на горния слой на субстрата. През есенно-зимния период се полива умерено, два-три дни след просъхването. Ако растението се съхранява на по-хладно място (през зимния период) при температури под 14°С почвата трябва да се поддържа умерено влажна. При поливането не бива да се допуска пресъхване, и прекалено преовлажняване на субстрата. Водата от подложката трябва да се излее сле около половин час. Полива се с мека и добре престояла вода.

Влажността на въздуха няма съществена роля, въпреки че е желателно растението да се пулверизира. Тази процедура се явява също профилактична мярка против появата на акари. По време на цъфтеж, особено в ясните топли дни, хибискусите се пулверизират с топла, мека престояла вода. През есенно -зимния период може от време на време растението да се пулверизира с топла вода.

През пролетно-летния период е полезно редовното (1 път в месеца) подхранване с азотосъдържащи минерални торове (това стимулира продължителен цъфтеж). Може да се подхранва със специални комплексни торове за цъфтящи стайни растения, на всеки 3 седмици. Много е полезно след поливане с чиста вода да се подхранва веднъж в месеца с разреден разтвор на птича тор (1 част от разтвора се добавят на 20 части вода) или с говежда тор (1 част настойка на 12 части вода). Към средата на август, при подхранване се намалява количеството на азота. През зимата се внасят само фосфорно-калиеви торове - половин доза веднъж месечно или (при режим на засушаване и съдържание в хладни условия) не се подхранва. Подхранването се извршва след нормално поливане.

В края на април – началото на май възрастните растения се прехвърлят в по-големи саксии (веднъж на три-четири години). Ако почвата не е с висока киселинност и в нея няма вредители, може просто да се замени горния 5-сантиметров слой почва със нов-свеж и хранителен. Когато цветето достигне максималните размери за дадените условия, то не трябва да се пресажда, а акуратно се изважда част от старата пръст в саксията и се заменя с нова. Почвата е близка до неутралната (pH около 6), лека, хранителна. Може да се приготви от 4 части торф, 3 части листовка, по одна част хумусна почва и пясък. Към сместа се добавят парченца дървен въглен. Подходяща е също смес от торф, хумусна почва и пясък (2:1:1). Необходим е добър дренаж, тъй като растението понася много лошо застой на вода.

Хибискусите се култивират като големи или малки храстовидни или стандартни дървовидни растения, с различна форма на короната, които могат да се получат със своевременно правилно подрязване. За да се повиши декоративния вид на короната и да се стимулира развитието на голям брой млади клони, по които се образуват цветовете (цветните бутони при хибискуса се залагат на клоните от текущата година), след пресаждане (за младите) или след подмяната на горния слой на субстрата (за възрастните) растението трябва да се подреже до пъпка и примерно на разстояние 15 см от основата. Когато започнат да се образуват новите клони, трябва да се отделят слабите и да се оставят най-здравите. За да се задържи цъфтежа до есента или зимата, растението трябва да се пресади и подреже през май. До този момент, те трябва да са в състояние на покой с много умерено поливане. През юли се подрязва еще веднъж. В резултат цветните бутони се образуват само в началото на есента. Получените от подрязването клони, могат да се използват за резници за размножаване.

Хибискуса може да порастне от корен. Това е удобство за тези любители, които не разполагат с достатъчно светлина и пространство, и за които е проблем да намерят свободно място през зимания период за още една саксия. През есента поливането постепенно се свежда до минимум и се предизвиква опадане на листата, а след това стеблата се подрязват, като се оставят по 7-8 сантиметра. В такова състояние хибискуса презимува на прохладно място (10-12°С) – за да не изсъхнат корените, почвата от време на време леко се овлажнява, а след 3-4 месеца растението прави свежи прорастъци. От този момент то трябва да се постави на светло място и да се полива, като младите клони трябва да се прищипят, защото израстват много бързо.

Размножава се от семена и чрез резници.

Семената се засяват в средата на януари до средата на март. Преди засяването, се накисват за 12 часа в разтвор на биостимулатор. Засяват се в смес от торф и пясък. Съда се покрива със стъкло и се поддържа температура 25-27°С. Използването на мини-парници или подгряване подпомага по-доброто прорастване на семената. Периодично се проветрява и пулверизира. Когато се формират две-три листенца, сенаците се пикират в саксии със съответния размер. Семенаците цъфтят и плодоносят на 3-4 година от живота си.
Хибискусите се размножават лесно от резници. Отрязват се през юни-август от върха на младите прорастъци с 2-3 междувъзлия. Срезовете се обработват със стимулатор за вкореняване. Резниците се вкореняват добре след 25-30 дни в стайни мини-парници при температура до 22-25°С на почвата (смес от торф и пясък или чист пясък) или в саксии, покрити със стъклен буркан, или във вода. След появата на корени, се засаждат в 7-10-сантиметрови саксии с почвена смес от хумусна почва (2 части), листовка, торф и пясък (по 1 част), поливат се с топла вода. За формиране на храст, по-малките крони се прищипват. Младите растения растат много бързо, за това пресаждането в по-голям размер саксия може да се наложи няколко месеца след вкореняването. По-нататък, трябва ежегодно да се пресаждат в нова хранителна почва. Пресажда се през ранна пролет, преди цъфтежа. Преди това е полезно да се проведе подрязване на растението, това стимулира обилното разклоняване и цъфтеж. Клоните се подрязват на 2/3 или наполовината на дължината им. На добре осветено място и при обилно поливане, за 1 година могат да се получат цъфтящи растения.

Възможни трудности:

Появяват се цветни бутони, но не се отварят и скоро опадат – получава се при достиг на хранителни вещества; недостатъчно обилно поливане, силно засушена почва; ниска температура на въздуха.

Долните листа опадат, новите са жълтеникави – това е хлороза на листата, получава се при повишено съдържание на хлор и калций във водата за поливане, като при това има недостиг на азот и желязо (необходимо е водата за поливане да престоява задължително и в нея да се добавя желязо);

заболяване на корените от преохлаждане при обилно поливане и ниска температура; прекалено сух въздух в помещението в съчетание с висока температура и недостатъчно пулверизиране.

Отсъствие на цвят при наличие на пищна листна маса – растението е преторено с торове с повишено съдържание на азот; отглеждане на недостатъчно осветено място; недостатъчно поливане през периода на активна вегетация; през зимата – отглеждане при прекалено високи температури.

Недостатъка на светлина, в съчетание с преторяване може да предизвика появата на петна по листата с мръсно-розов цвят.
От охлаждане на почвата, корените на растението могат да засъхнат.
При недостатъчно влага, листата са без тонос и повяхват.
При отглеждане в топло помещение през зимата, при температури над 15°С, листата на растението могът да започнат да съхнат, ако въздуха е прекалено сух.

Вредители:листни въшки, трипс, белокрилка,акари.