Хипоцирта - Hypocyrta

Hypocyrta
Сем. геснериеви.

Родината и са тропическите райони на Америка. В природата са разпространени около 10 вида.

Гола Хипоцирта Hypocyrta glabra - епифитно полуампелно растение със слабо разклоняващи се стебла. Листата са супротивни, с къси дръжки, с елипсовидна форма, месести, зелени и лъскави, около 3-4 см дълги и без мъх( голи). Цветовете израстват от листните розетки, одинични или по 2-3. Венчелистчетата на прицветника са срастнали, восъчни, издути отдолу, ярко-оранжеви.


Монетовидна Хипоцирта Hypocyrta nummularia

Епифитно ампелно растение със слабо разклоняващи се стебла. Листата са супротивни, с къси дръжки, с кръгла форма, набръчкани по крайчетата, месести, светло-зелени, около 2 см дълги. Стъблата и листата са покрити с къси гъсти мъхести влакна. Цветовете са ярко-червени с жълти гъсти венчелистчета. След прецъфтяване, растението хвърля листата си и за това е необходимо много внимателно поливане.


СЪВЕТИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО:

Температура: През лятото - нормално, около 20-25°C. През зимата около 12-14°C – за голата хипоцирта, 14-16°C – за монетовидната хипоцирта. Минимум 12°C.

Светлина: Обича ярка разсеяна светлина, без пряко слънчево осветяване. През зимата трябва да е на добре осветено място.

Поливане: През лятото обилно, През есента поливането се намалява, а през зимата ако е в хладно помещение, се полива рядко, без да се допуска пълното изсушаване на туфата.

Подхранване: Ежеседмично от април до август с минерални разтвори за стайни цъфтящи растения.

Влажност на въздуха: През лятото хипоциртата се нуждае от много влажен въздух, добре е да се пулверизира често около нея.

Пресаждане: Ежегодно през пролетта, като саксията не бива да е много голяма. Почвата трябва да е много лека и рохкава - 3 части листовка, 1 част торф, 1/2 част речен пясък. В почвата се добавят и парченца смачкани кори и дървен въглен. Може да се използват готови смеси за сентполии от магазините.

Размножаване: Чрез стъблени резници през пролетта и лятото. Подрязването е препоръчително за разклоняването на стеблата, освен това цветните пъпки се образуват предимно по новите филизи.