Пахира – Pachira

Семейство: бомбаксови или баобабови (Bombacaceae).
Родина: Южна Америка.
Цъфтеж: в стайни условия рядко.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка разсеяна.
Температура: умерена (20-25°C) през пролетта и лятото. През зимата оптималната температура е 14-16°C, При тези условия растението не се издължава.
Поливане: през пролетта и лятото умерено, горния слой на субстрата трябва да изсъхне преди следващото поливане. От октомври до февруари се полива рядко, без да се допуска продължително засушаване на почвата.
Влажност на въздуха: няма съществено значение. Растението понася добре сухия въздух в затворените помещения, но се чувства добре, ако се пулверизира редовно с мека престояла вода два пъти дневно.
Подхранване: от април до август веднъж на 3-4 седмици с комплексни минерални торове с нормална (препоръчана от производителя) концентрация. През есента и зимата не се подхранва.
Подрязване: през пролетта може да се подрежат издължените при върха клони. На местото на срезовете, стеблата се разклоняват и короната на растението става по-гъста
Период на покой: от октомври до февруари. Оставя се на светло място. Полива се рядко, оптимална температура 14-16°C.
Пресаждане: през пролетта, младите ежегодно, възрастните растения на 2-3 години.
Размножаване: от семена, с подгряване на почвата, при температура 25-27°C, от резници.

Пахирата (
Pachira Aubl.) се причислява към семейство баобабови, или бомбаксови (Bombacaceae). Според английската таксономия рода се отнася към семейство Malvaceae. Общо рода Pachira включва 24 вида, три от които имат ядивни плодове, и сред тях — пахира водна (Pachira aquatica), или малабарски кестен, която се отглежда като стайно растение. Има типичната форма на бутилково дърво. Запасява се с вода в кухината между кората и дървесината. Отличава се с бавния си растеж, но в благоприятни условия може да достигне 3 м височина.
Пахирата може да се отглежда като единично растение. Разклоняването и израстването на странични клони започва след няколко години, когато достигне максималната височина. В търговската мрежа често се предлага пахира с няколко преплетени ствола. Като правило, тези екземпляри са скъпи, тъй като се отглеждат трудно — това са няколко растения, които още като семенаци започват да се преплитат постепенно, а оформянето на «търговския» вид става за повече от една година. Пахирата може да се отглежда като бонсай.

Видове:

Пахира водна (Pachira aquatica Aubl.).



Родина — тропиците на Южна Америка. Заради формата на листата, наричат растението още гвиански или малабарски кестен. Може да се срещне под името бутилково дърво. Растението има характерно удебеление в долната част на ствола, размерите и състоянието на който зависят в известна степен от условията на отглеждане. Във вътрешността на удебелението се намира кухина, в която се събира вода. При засушаване, растението може да ползва натрупаните запаси влага. По този начин пахирата може да понесе засушаване за известен период от време, но не понася преполиване. В стайни условия расте достатъчно бавно, но достига до 2,5-3 м височина, при това диаметъра на короната нараства до 1,5 м. Младите растения израстват с един ствол и започват да се разклоняват обикновено когато достигнат височина над 2 м. Пахирата има сложно-нарязани кожести листа с тъмно-зелен цвят. В стайни условия цъфти рядко. Цветовете са бели или жълтеникави, събрани в едро (до 35 см дълж.) метличесто съцветие. Плодовете са месести, вдървеняващи с времето, издължено-закръглени с маслинен цвят и дълж. 10-25см, съдържащи закръглени семена, които могат да се консумират сурови или печени.


Грижи за растението:

Пахирата изисква добре осветено място, иначе стъблото се издължава и растението не изглежда добре. Може да понесе известно количество преки слънчеви лъчи, но предпочита ярка разсеяна светлина. Расте добре на източни и западни прозорци. На южен прозорец се налага прикриние от силните слънчеви лъчи през обедните часове. През лятото растението може да се изнесе на открито – в градината, на защитено от ветровете, преките слънчеви лъчи и дъждовете място. Ако есента и зимата са били мрачни, то пролетта, с увеличаване на интензивността на светлината, растението трябва да се аклиматизира постепенно, за да се избегнат слънчевите изгаряния.

Пахирата предпочита умерена (20-25°C) температура през пролетта и лятото. През зимата оптималната температура е 14-16°C. При тези условия растението не се издължава и се полива рядко. Не се препоръчва да се оставя близо до радиаторите на парното отопление. Теченията, особено през зимата са много опасни и водят до заболявания.

Полива се по диаметъра на саксията, като се избягва попадането на вода в основата на ствола, или се практикува долно поливане – от подложката. През пролетта и лятото се полива умеренно, след просъхване на горния слой на субстрата. От октомври до февруари се полива рядко, без да се допуска продължително засушаване на почвата. Използва се задължително мека и топла вода. При недостатъчно поливане, листата на пахирата губят тонус и увисват. При преполиване, стеблото може да загние.

Влажността на въздуха няма съществено значение. Растението може да понесе сухия въздух в затворените помещения, но се чувства добре, ако се пулверизира редовно с мека престояла вода - два пъти дневно, като се следи да не се мокри много ствола.

Преовлажняването на ствола може да предизвика загниване.

От април до август, веднъж на 3-4 седмици, се подхранва с комплексни минерални торове с нормална концентрация. През есента и зимата не се подхранва.

През пролетта пахирата може да се подстриже, като се подрежат внимателно издължените върхове на стволовете и клоните. На местата на срезовете пахирата се разклонява и короната става по-гъста. Обикновено короната се оформя във вид на кълбо.

Пресажда се през пролетта, ежегодно в млада възраст, възрастните растения се пресаждат на 2-3 години. Подбира се не дълбока, а широка саксия, с диаметър с 4-5 см по-голям от предходния. Корените на пахирата са плитки и за това растение, засадено в прекалено дълбока саксия, боледува и не расте добре. Субстрата е съставен от торфена почва, листовка и пясък (1:1:1), с добавени парченца кирпич и дървен въглен. Може да се използва и универсален субстрат за палми и драцени. Задължително се прави добър дренаж.
Размножава се от семена през ранна пролет, или от резници през август.

Пахирата се размножава много лесно от семена, с подгряване на почвения субстрат при температура 25-27°C. Семената трябва да са пресни, тъй като при съхранение, губят кълняемост. Засяват се в широк съд, с много тънък пласт почва отгоре, и се пулверизират с топла вода. Съда се покрива със стъкло или плик, като периодично се проветрява и образуващите се капчици конденз се избърсват. Пониците прорастват за 3 седмици.

Може да се размножава и от резници, задължително връхни, в края на лятото. Условията за вкореняване са топлина и висока влажност.

Възможни трудности:

Загниване на ствола и корените — при преполиване или неправилно поливане (водата често попада на ствола), особено през студения сезон.

Кафяви краища или връхчета на листата — прекалено сух въздух, студени течения или недостатъчно поливане.

Листата са сгърчени, меки, с кафяви краища — прекалено ниска температура, възможно е през деня да е топло, а през нощта температурата да пада под препоръчителния минимум.

При недостиг на светлина, ако пахирата е оставена далече от прозорец, стъблото се издължава и губи «бутилковото» си удебеление.

Светли сухи петна по листата — прекалено силна светлина или слънчеви изгаряния.

Вредители: акари, щитоносна въшка.