Павония — Pavonia

Семейство: Малвови (Malvaceae).
Родина: тропическите области.
Цъфтеж: ежегодно, в зависимост от вида.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна.
Температура: през пролетта и лятото - 18-22°С. През зимата се държи при температура не по-ниска от 15°С, на добре осветено място.
Поливане: от пролетта до есента се полива обилно. През есента и зимата - умерено, два-три дни след просъхване на горния слой на субстрата.
Влажност на въздуха: висока. Растението изисква допълнително повишаване на въздушната влажност.
Подхранване: през пролетта и лятото – с комплексни минерални торове за цъфтящи стайни растения, веднъж седмично. През зимата се внасят само фосфорно-калиеви торове с половин концентрация на разтвора - веднъж месечно.
Период на покой: слабо изразен, през зимата.
Пресаждане: при необходимост през пролетта, след цъфтежа.
Размножаване: от връхни резници в края на зимата — пролетта.

Към рода Павония (
Pavonia Cav.) принадлежат около 200 вида растения от семейство Малвови. Разпространени са главно в тропическа Америка, Тропическа Африка, Азия до Австралия, на островите в Тихия океан.

Представителите на рода са вечнозелени растения, храсти с гъсто мъхести стъбла, по-рядко голи. Листата са цели или със сегменти. Цветовете са разположени в горната част на клоните, на дръжки.
Павонията е много красиво растение. Изисква висока въздушна влажност и ярка разсеяна светлина.

Видове:

Pavonia multiflora A.St.-Hil. Синоними: Triplochlamys multiflora (A.St.-Hil.) Ulbr., Malvaviscus multiflorus (A.St.-Hil.) Spach Hist.



Обитава сенчестите гори в Бразилия. Слабо разклоняващ се храст, най-често с един ствол. Листата са яйцевидно-ланцетни, с дължина 15-20 см и 6 см ширина, по краищата силно назъбени, отдолу гъсто мъхести. Цветовете са пазвени: основата на чашката е с формата на кошничка. Листенцата са линейно-езиковидни, издължено-ресничести, разположени в 2 редици. Външните са по-къси, пурпурно-червени. Венецът е затворен, отвътре е тъмно-червен, отвън - тъмно-виолетов. Прицветниците са наситено червени. Цъфти обилно и продължително през септември-май.
Много красив храст.

Pavonia hastata Cav.


Родина – Австралия. Неголямо и невисоко (до 1 м височина) храстовидно, разтлано растение. Листата са триъгълни в основата, заострени, тъмно-зелени, с назъбени краища. Дължината им е до 6 см. Цветовете са предимно бели, понякога розови, с ясно изразен червен или бордо център, с диаметър около 5 см. Цъфти през лятото и есента. Отглежда се на открито, като едногодишно растение или в отопляеми помещения – като многогодишно стайно.

Грижи за растението:

Павонията предпочита ярка разсеяна светлина. Нуждае се от защита от преките слънчеви лъчи. Подходяща е за отглеждане на западен или източен прозорец. Може да расте и на северен. На южен прозорец е необходимо да се предпазва он преките слънчеви лъчи.
През зимата трябва да се обезпечи добре осветено място. Може да се доосветява допълнително, с лампи с дневна светлина, разположени на разстояние 50-60 см над растението, за минимум 8 часа на ден. При недостиг на светлина, цъфтежа не е така обилен или растението изобщо не цъфти.

През пролетта и лятото предпочита температура 18-22°С. През есента температурата плавно се понижава до 16-18°С. През зимата се държи при температура не по-ниска от 15°С, на добре осветено място. През есента и зимата е необходимо помещението да се проветрява, като се избягват теченията.

От пролетта со есента павонията се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента и зимата се полива умерено, два-три дни след просъхването му. Не се допуска засушаване или прекалено преовлажняване на субстрата. Излишната вода от подложката се изхвърля половин час след поливането. Използва се мека и добре престояла вода, със стайна температура.

Растението предпочита висока въздушна влажност. Добре е да се пулверизира с фин пулверизатор, като се използва мека престояла вода. По време на цъфтежа, при пулверизиране, трябва да се избягва попадането на вода по цветовете. Саксията може да се постави върху съд с влажен керамзит или торф.

През пролетта и лятото павонията се подхранва със специални комплексни торове за цъфтящи стайни растения - веднъж седмично. Към средата на август нивото на азота в торовете се намалява. През зимата се внасят само фосфорно-калиеви торове, с ½ концентрация на разтвора – веднъж месечно. Подхранва се след поливане с чиста вода.

Павонията е склонна към издължаване. Препоръчва се след цъфтежа, растението редовно да се подрязва.

В края на април – началото на май, възрастните растения се прехвърлят в по-големи съдове - при необходимост, когато корените запълнят саксията. Ако почвата не е слегната и няма вредители, може да се замени само повърхностния 5-сантиметров слой на субстрата. След като растението достигне максималните си размери, не трябва да се пресажда. Може да се изважда от саксията и внимателно да се подменя част от субстрата. Почвата трябва да е почти неутрална (pH около 6), лека и хранителна. Може да се подготви от 4 части торфена почва, 3 части листовка и по една част хумусна почва и пясък. Необходим е добър дренаж, тъй като растението не понася преовлажняване на почвата.

Размножава се от връхни резници, в края на зимата — пролетта. Резниците се вкореняват в съдове, при температура 25-28°С и разсеяна светлина. Понякога се размножават от присадки, а също и от семена.

Възможни трудности:

Заболяванията по корените възникват от преохлаждане при обилно поливане и ниска температура. Също и от прекалено сухия въздух в помещението, в комбинация с висока температура и недостатъчно пулверизиране.

По растението се появяват цветни бутони, които не се отварят и падат – недостиг на хранителни вещества, недостатъчно поливане и засушена почва, ниска температура на въздуха.

Долните листа опадат, новите израстват жълтеникави – хлороза на листата, предизвикана от повишено съдържание на хлор и калции във водата за поливане, а в същото време има недостиг на азот и желязо (водата за поливане трябва задължително да престоява и да се добави хелатно желязо).

Въпреки пищната листна маса, растението не цъфти – предозиране с азот, недостиг на светлина, недостатъчно поливане през периода на активна вегетация, презимуване при високи температури.

При недостиг на вода, листата повяхват и стават вяли.

Вредители: листна въшка, трипси, белокрилка, акари.