Pedilanthus

Семейство: Euphorbiaceae.
Родина: Америка.
Цъфтеж: в зависимост от вида.
Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: от пролетта до есента - в границите на 18-25°С; през зимата около 14-18°С.
Поливане: през лятото обилно, след просъхване на горния слой на субстрата; през зимата - умерено, без да се допуска преовлажняване или засушаване на субстрата.
Влажност на въздуха: няма съществено значение.
Подхранване: от пролетта до есента – веднъж месечно, с торове за сукуленти с ниско съдържание на азот. През зимата не се подхранва.
Подрязване: при младите растения, за да се предизвика разклоняване.
Период на покой: принудителен, през зимата. Растението се държи на светло, при температури около 14-18°С и се полива умерено.
Пресаждане: при необходимост – през пролетта.
Размножаване: през пролетта и лятото – от резници и по-рядко от семена.

Рода Педилантус
(Pedilanthus Neck. ex Poit.) е от семейство Euphorbiaceae. Представен е от около 15 вида храстовидни и дървесни растения, разпространени в Северна, Централна и Южна Америка.

Характерно за рода са различията в местообитанията на видовете, поради което педилантусите се различават твърде много на външен вид. Например
P. tithymaloides е неголям храст, гъсто облистен, разпространен в сухите тропически гори. P. Calcaratus - също обитател на сухите тропически гори, може да има вид на неголямо дърво. P. cymbiferus и P. macrocarpus на практика са безлистни сукуленти. P. finkii е обитател на влажните тропически гори.

Името на рода произхожда от гръцките думи
pedilon — обувка и anthos — цвят, което подсказва за оригиналната форма на цветовете на това растение. Най-известния вид е P. tithymaloides - растение с необичаен растеж.

Видове:

Pedilanthus coalcomanensis Croizat J. Wash. Acad. Синоним: Euphorbia coalcomanensis (Croizat) V. W. Steinm.

Видът е открит в по-отдалечените планински вериги на Западно Мексико, през 30-те години на 20 век. Расте в редките тропически гори с рязко изразени сухи и влажни сезони. С времето се оформя като изящно малко дърво с големи, червеникави съцветия. През сухия сезон хвърля листата си.

Pedilanthus macrocarpus Benth. Синоним: Tithymalus macrocarpus (Benth.) Croizat Amer. J. Bot.

Родина на вида са пустинните територии на Мексико и САЩ. Това са безлистни храстовидни сукуленти, с кръгли стъбла със сивкаво-зеленикав цвят, в които се натрупват запасите от вода. Част от стъблото може да променя формата си от кръгла на сплесната.

Pedilanthus tithymaloides (L.) Poit. Синоним: Euphorbia tithymaloides L.

Широко разпространено храстовидно растение, произхождащо от Централна и Южна Америка и от островите от Карибския Басейн. Видът е популярен, защото е сравнително невзискателен за отглеждане в стайни условия. Има оригинална форма на цветовете, сравнявани по форма с птица или обувка; ефектни вариегатни листа, чиито цвят варира от бяло по края до тъмно зелено с бели петънца в средата. За растението е характерно също (в зависимост от условията на отглеждане) промяната на окраската на листата – от бяла на розова. Освен това е оригинално и самото стъбло – то променя посоката си на растеж при израстването на всеки един лист, като в резултат придобива зигзагообразна форма. Заради тази му особеност, местните жители наричат растението
Jacob’s Ladder — Стълбичката на Яков и Devil’s Backbone — Гръбнака на Дявола.

Специфичната форма на стъблото е най-ярко забележима при подвида
Pedilanthus tithymaloides ssp. smalii. Има характерния за млечниците отровен сок. Използва се в медицината - за производството на антимикробни препарати. Жителите на Южна Америка го използват като лечебно и психотропно растение.

Pedilanthus finkii Boiss. Синоним: Tithymaloides finkii (Boiss.) Kuntze Revis, Euphorbia finkii (Boiss.) V. W. Steinm (basionym).

Храстовиден вид, разпространен във влажните тропически гори - предпочита леки субстрати.

Pedilanthus calcaratus Schltdl. Синоним: Tithymalus calcaratus (Schltdl.) Croizat Amer. J.

Това е най-разпространеният дървесен вид. Растенията са с височина 2-3 м, покрити с вечнозелени листа. В северните части на ареала на разпространение, растенията може да хвърлят част от листата си през неблагоприятния период.

Грижи за растението:

Предпочита ярка разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. През лятото може да се остави на открито - на светло място, но така че да е защитен от летните дъждове.

Ако няма такава възможност, се препоръчва помещението да се проветрява редовно. През зимата се оставя на възможно най-светлото място и се доосветява допълнително.

През пролетта и лятото препоръчителното температура е около +25°C, с приток на свеж въздух. От есента температурата се понижава до +14-18°C. При такива условия, растението не хвърля листата си.
През лятото се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата – с мека, престояла вода. През зимата се полива умерено, като не се допуска преовлажняване или продължително засушаване на субстрата.

Някои специалисти препоръчват при избора на режима на поливане, да се обръща внимание на тургора на листата. При недостиг на влага, растението може да хвърли листата си.

Растението се чувства добре в стайни условия. През зимата не се нуждае от пулверизиране. През лятото може да се пулверизира с мека, престояла вода.

Подхранва се от пролетта до есента – веднъж месечно, с торове за сукуленти, с ниско съдържание на азот. Предозирането с азот може да предизвика загниване на растението. През есента и зимата не се подхранва.

Младите растения се подрязват редовно, за да се разклонят.
Пресажда се през пролетта, при необходимост, когато корените запълнят саксията. Растението е с компактна коренова система. Подбират се съдове, така че височината им да е приблизително равна на диаметъра. Подходящ е лек субстрат: водо- и въздухопроницаем, с неутрална реакция. Сместа може да се подготви от: листовка (2 части), торфена почва (1 част) и пясък (1,5-2 части). На дъното на саксията задължително се полага дебел пласт керамзит, тъй като растението е много чувствително на преовлажняване на почвата.
Размножава се от семена, но най-често от резници.

Резниците се залагат през пролетта и лятото. Преди засаждането, се подсушават - в зависимост от размера - за 1-2 дни и повече. Вкореняват се в почти сух пясък или перлит, при температура 20-25°С. Съда не се покрива, за да се избегне загниването на резниците.
Мерки за сигурност: растението съдържа отровен сок.

Възможни трудности:

Листата се чупят: получава се при нарушаване режима на поливане; при недостиг на светлина, или при прекалено силна светлина.
През зимата растението се издължава вследствие недостиг на светлина и висока околна температура.

Вредители: понякога - листни въшки.