Питоспорум – Pittosporum

Питоспорум – Pittosporum Banks ex Gaertn.

Семейство: Питоспорови (Pittosporaceae).
Родина: тропиците и субтропичните области на източното полукълбо.
Цъфтеж: в зависимост от вида - от пролетта до късна есен.
Растеж: среден.
Светлина: разсеяна, без преки слънчеви лъчи. Може да понесе сянка, но цъфтежа не е така обилен.
Температура: през пролетта и лятото около 20°С, растението не понася много добре жегите. От октомври до февруари в границите на 10-15°С.
Поливане: през периода на активен растеж обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента и зимата се полива рядко и умерено.
Влажност на въздуха: повишена. Растението може да понася и сух въздух.
Подхранване: през пролетта и лятото, на всеки 2 седмици с органични и комплексни минерални торове последователно.
Подрязване: през пролетта, за оформяне на короната.
Период на покой: октомври - февруари, оптимална температура 10-15°С, внимателно и умерено поливане, след пълно просъхване на почвата, добро осветяване.
Пресаждане: младите растения, на възраст между 1-3 години, - ежегодно, растения на възраст над 3 години – веднъж на 2-3 години. При възрастните растения вместо пресаждане може да се заменя само горния слой на почвата.
Размножаване: от семена, резници.

Рода Питоспорум (
Pittosporum Banks ex Gaertn) наброява 160 (150) вида растения от семейство питоспорови (Pittosporaceae). Разпространени са в тропиците и субтропичните области на източното полукълбо.
Това са вечнозелени растения, неголеми дървета и храсти. Листата са поредни, цели или леко назъбени, кожести. Цветовете са единични или събрани в щитовидни съцветия на върха на стеблата или пазвени, дребни. Плода е кутийка с лепкаво съдържимо, в което се съхраняват семената (името Pittosporum може да се преведе като смолосеменник).
Много от видовете са ценни декоративни растения с ароматни цветове. Растението се използва за озеленяване на различни светли, прохладни помещения, оранжерии, зимни градини.

Видове:

П. вълнист (Pittosporum undulatum Vent.).


Среща се в крайбрежните влажни гори, по планинските склонове в Куинсленд, Нов Южен Уелс, Виктория (Австралия). Храсти или дървета с височина 6-8 (13) м. Листата са издължено-ланцетни, 10-15 см дълж., гладки, по краищата вълнисти. Цветовете са събрани в съцветия, бели, силно ароматни. Цъфти обилно и продължително, през май - юли. Много красив вид. Отглежда се в хладни оранжерии; расте добре в зимни градини и помещения.

П. обикновен (Тобира), или ароматен, (P. tobira (thumb.) W. T. Aiton).


Расте по океанското крайбрежие в Китай, Япония. Дървета с 3-6 (9) м височина или разклонени храсти. Листата са обратнояйцевидни, 5-10 (14) см дълж. и 3-4 см шир., лъскави, тъмно-зелени, кожести, по краищата леко вълнисти и извити надолу. Цветовете са събрани в съцветия, дребни, 0.8-0.9 см в диаметър, бели, със силен приятен аромат. Цъфти обилно през март - май. Плода е кутийка. В Европа е известен от 1840 г. Много популярна е форма
Variegata с пъстри листа.



П. разнолистен (P. heterophyllum Franch).


Родина — Западен Китай. Расте в листопадните гори, на сухи каменисти места, в долините на планинските реки на височина 1000-4000 м над морското равнище. Храстовидно дърво до 2-4 м височина. Листата са поредни, обратноланцетни до обратнояйцевидни, в основата клиновидно-стесняващи се. Цветовете са бели или жълти, по 5-7 във връхни или пазвени съцветия. Плода е топчеста кутийка с дребни тъмно-червени семена.

П. ромболистен (P. rhombifolium A. Cunn. ex Hook.).


Расте в евкалиптовите гори в Куинсленд, Нов Южен Уелс (Австралия). Дървета с височина до 18-20 (25) м. Листата са овални до ромбовидни, 7-10 см дълж. и 2-5 см шир., едроназъбени. Цветовете са многобройни, събрани в съцветия, бели. Цъфти през есента, главно през ноември.

П. дебелолистен (P. crassifolium Banks et Soland. ex A. Cunn).


Среща се по крайбрежието на Нова Зеландия. Нискорастящи дървета или храсти; клоните са разположени метлообразно. Листата са обратнояйцевидни, 5-8 см дълж., с извити надолу краища, отгоре тъмно-зелени, отдолу мъхести, кожести. Цветовете са в горната част на клоните, тъмно-червени. Цъфти обилно през юни-август. Много красив вид. Растението е соленоустойчиво.

П. тънколистен (P. tenuifolium Gaertn.).


Обитава океанските крайбрежия, в планинските гори, до височина 900 м над морското равнище, в Нова Зеландия. Дървета с височина 5—13 м, гъсто облистени. Листата са продълговато-ланцетни, овални, 2.5—5 (7) см дълж. и 2.5—3 см шир., тънки и гладки, с цели вълнисти краища, светло-зелени, матови. Цветовете са единични или събрани в пазвени съцветия, тъмно-червени, ароматни. Цъфти през пролетта, април-май. Много красив вид.

Грижи за растението:

Питоспорума предпочита разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. Оптималното място е прозорец със западно или източно изложение. Може да расте и на северен прозорец или в полусянка, но при такива условия цъфтежа не е така обилен. На южен прозорец се оставя по-далече или се създава разсеяна светлива с полупрозрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паос).

През лятото може да се изнесе на открито (балкон, градина), но така че да е защитено от преките слънчеви лъчи и летните дъждове. Ако няма такава възможност, помещението трябва редовно да се проветрява. През зимата растението е по-взискателно към светлината. Препоръчва се през този сезон да се държи на много светло място.
През пролетта и лятото оптималната температура за питоспорума е около 20С. Растението не понася добре жегите. От октомври до февруари е периода на покой, оптималната температура през това време е в границите на 10-15С. Прекалено топлия въздух е вреден за растението, препоръчително е да се оставя далече от парното.
За поливане се използва мека престояла вода. През периода на активен растеж се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента и зимата се полива рядко и умерено. Преди всяко поливане почвата трябва да просъхва добре. Ако растението е при оптимални температури (10-15 С), се полива много внимателно, за да се избегне преовлажняването.

Макар и да понася сухия въздух на затворените помещения, питоспорума предпочита повишена влажност на въздуха. Полезно е да се пулверизира целогодишно. При прекалено сух въздух в помещението е добре ежедневно да се пулверизира. Използва се добре престояла или филтрирана вода.

За увеличаване на влажността, растението може да се постави върху вана с камъчета и вода, влъжен мъх или керамзит. Дъното на саксията не трябва да докосва водата. Листата периодично се бършат с гъба, натопена в топла вода. Това почиства и прахта.
През периода на активен растеж растението се подхранва с органични и комплексни минерални торове, последователно на всеки две седмици.

През пролетта се подрязва, за да се оформи желаната форма на короната. Растението се поддава на такава процедура. Особено полезно е в случаите, когато интензивно хвърля листата си и долната часта на ствола се оголва. Младите клони на питоспорума са достатъчно пластични, и с помощта на тел, може да се им се придаде най-различна форма.

Младите растения, на възраст между 1-3 години, се пресаждат ежегодно, по-възрастните — на 2-3 години. При тях вместо пресаждане, може да се замени само горния слой на субстрата. Подходящата смес се подготвя от: три части торфена почва, две части листовка, две части хумусна почва и една част пясък.
Питоспорумите са чувствителни на пресаждане, вместо това може да се прехвърля в по-голям съд. Растението се изважда внимателно от старата саксия, без да се нараняват корените. Изслишната пръст се отстранява и корените внимателно се оглеждат. Дългите могат да се отрежат с остра ножица, а загниващите да се отделят напълно. Обезпечава се добър дренаж.

Размножава се от семена и резници.
Семената се засяват скоро след узряването им. Пикират се след разлистването на първата двойка листа на разстояние 2x3 см. Състава на почвената смес е: торфена почва — 1ч., листовка — 1ч., пясък — 1ч. По-късно вече поотрасналите семена се засаждат в 7-сантиметрови саксии самостоятелно. Състава на субстрата е същия. Растения, отгледани от семена, зацъфтяват на 3-та година
Резниците се подготвят от полузрели клони, обикновено през лятото. Засаждат се в широк съд. Грижите за растенията се състои в поливане, осигуряване на светло, но не слънчево място. След вкореняването се засаждат в 7-9-сантиметрови саксии. Растения, отгледани от резници, зацъфтяват на 2-3-та година.

Възможни трудности:

Ако не се спазва режима на отглеждане, се появяват признаци на неинфекциозни болести.

Прекалено яркото слънце предизвиква изсъхване и сгърчване на краищата на листата. Те губят блясъка си и пожълтяват.

Ако светлината не е достатъчна, стеблата се издължават, листата са дребни и с не така наситен цвят.

При прекалено високо съдържание на азот в субстрата, пъстролистната украска изчезва.

Вредители: акари, памуклийка, понякога лъжещитоносна въшка и трипс, а също фузариоза и други подобни заболявания.