Плумерия - Plumeria

Семейство: Apocynaceae.
Родина: Южна Америка.
Цъфтеж: в зависимост от условията на отглеждане. Обикновено цъфти от началото на пролетта. Цъфтежа е продължителен, може да се повтори през лятото-есента.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка. Растението може да понесе преки слънчеви лъчи. На сянка цъфтежа не е така обилен.
Температура: през лятото се държи на топло, при температура 24-29°С. През есента и зимата температурата не трябва да пада под 16-18°С.
Поливане: през пролетта и лятото обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента и зимата, след опадане на листата се полива малко и много внимателно, без да се засушава напълно субстрата.
Влажност на въздуха: няма съществено значение, но при повишена въздушна влажност през вегетативния период, растението се чувства много по-добре. През периода на растеж е полезно да се пулверизира.
Подхранване: веднага след пролетното събуждане, с началото на растежа на новите листа, започва подхранването с комплексни торове. След това се използват торове « за цъфтящи» с повишено съдържание на фосфор и микроелементи (на всеки 2 седмици). Може да се приложи и извънкореново торене.
Подрязване: след приключване периода на покой. Подрязват се прекалено дългите или слаби и деформирани клони, които могат да се използват за резници.
Период на покой: обикновено през зимата, сравнително кратък (от 3 седмици до 1,5 месеца). Плумериите могат да хвърлят листата си през това време. Растението се оставя на светло и умерено топло място и се полива внимателно.
Пресаждане: в началото на пролетта, младите растения - ежегодно, растенията в големи саксии — на всеки 2 години. За едрите екземпляри пресаждането може да се замени с ежегодна подмяна на горния слой почва.
Размножаване: от семена и полувдървенели резници в условията на мини-парник при температура 24-28°С и висока влажност.

Рода Плумерия (
Plumeria L.) наброява 70 вида растения от семейство Apocynaceae. Разпространени са в северните области на Южна Америка.
Рода носи името си в чест на френския ботаник от XVII век Шарл Плюмер.
Дървесни видове или храсти с удебелени, месести стебла Листата са яйцевидни, издължено-ланцетни, на дълги дръжки.
Плумерията е извоювала световна известност, благодарение на своите великолепни ароматни цветове. Събрани в повече или по-малко разклонени, къси съцветия-гроздове в горната част на стеблата, те се появяват на дървото през пролетта, заедно с новите листа, и цъфтежа често продължава през цялото лято. Цветовете са с най-различна форма и оттенъци (бели, жълтеникави или пурпурно-розови) състоят се от пет и повече венчелистчета, достигат в диаметър 5-10 см, най-ароматни са в сутрешните часове. Може да са различно отворени – изцяло или непълно, подобно на лале. Обикновено най-едрите и ароматни цветове се появяват в самото начало на цветния цикъл. Размера на цветовете зависи също от условията на отглеждане и възрастта на растението. Цъфтежа е обилен и продължителен.
Плумерията е широко разпространен храст в тропическите страни, но като стайно растение в страните с умерен климат, е рядкост. Понякога се препоръчва като стайно растение, въпреки че засадена в голям съд, достига до 2 м височина и повече, и е по-подходяща за оранжерии или просторни помещения.

Видове:

П. бяла (Plumeria alba L.).

Расте в крайбрежните нискозалесени райони, на сухи почви на Големите и Малките Антилски острови. Дървета до 10 м височина, листопадни. Листата са линейни, до 30 см дълж. и 1.2-7.5 см шир., заострени, с вдигнати краища, отдолу покрити с гъст светъл мъх. Цветовете са 2-2.5 см в диаметър, бели, с жълто око, ароматни.

П. червена (P. rubra L.).

Среща се в крайбрежните нискозалесени райони, на сухи почви в Мексико, Венецуела, на Големите и Малките Антилски острови. Листопадни дървета до 5 м височина. Листата са обратно-яйцевидни, до 45 см дълж. и до 15 см шир., с тъпо или късо заострено връхче, отдолу гладки или мъхести. Цветовете са в гъсти връхни гроздовидни съцветия, едри, 5 см и повече в диаметър, розови, червени, със силен аромат. Вида има множество сортове с най-различна окраска: бели, жълти, розови, ярко-червени, лилави и т.н. Като правило, при всички сортове венеца е в един цвят, а гърлото – в друг. Така при
tricolor (P. rubra L. forma tricolor (Ruiz & Pav.) Woodson)

венчелистчетата са бели, в основата жълто-розови, с размити ивици. Формата на венчелистчетата също е различна. При едни сортове те са широки с яйцевидна форма, със заострен край, повече или по-малко завити спираловидно (като вентилатор), при други са с продълговата форма, разширяващи се на края и стеснени в основата. Форма
lutea е с жълти цветове.

Грижи за растението:

Плумерията се нуждае от силна светлина. Понася пряко слънчево огряване. Успешно расте на южни прозорци, а също и на прозорци с източно и западно изложение. През лятото може да се изнесе в градината, на защитено от ветрове и дъждове място. През есента и зимата също трябва да се осигури добра светлина. Новозакупените растения, или след дългия, мрачен зимен сезон, трябва да се адаптират постепенно към слънчевите лъчи, за да се избегнат изгарянията. За да цъфти редовно, плумерията се нуждае от не по-малко от 6 часа пряка слънчева светлина. Оставено на сянка, растението не цъфти, стеблата се издължават и изтъняват.

През лятото растенията се държат на топло, при температура 24-29С. През есента и зимата температурата не трябва да пада под 16-18С.
През пролетта и лятото се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента и зимата, след опадането на листата, поливането се намалява, без да се засушава напълно субстрата.

Държи се в полусухо състояние. През студения и мрачен сезон се полива внимателно, също и при понижение на температурите. Водата не трябва да се задържа в подложката на саксията, преовлажняването на почвата е много опасно за растението.

През вегетативния сезон е полезно плумерията да се пулверизира. Използва се добре престояла мека или филтрирана вода. За увеличаване на влажността, растението може да се остави върху вана с камъчета, влажен мъх или керамзит. Дъното на саксията не трябва да докосва водата. При пулверизиране на цъфтящи екземпляри, водата не трябва да попада върху цветовете.

След пролетното събуждане, със започването на новия растеж, растението започва да се подхранва. По-късно се използват торове за цъфтящи растения с повишено съдържание на фосфор и микроелементи (на всеки 2 седмици). Така цъфтежа е по-обилен. Избягва се използването на торове с високо съдържание на азот. Това стимулира растежа на стеблата - междувъзлията се издължават, и отлага цъфтежа във времето. Може да се редуват кореново и извънкореново подхранване. Това се отразява много добре на растенията, които през лятото са на открито – балкон, градина, на пряко слънце – налага се да се поливат често, торовете частично се отмиват заедно с водата през дренажните отвори. За листно подхранване се използва разтвор с половин концентрация, и растението се пулверизира през прохладните вечерни часове, от двете страни на листата. Честотата на това подхранване обикновено е веднъж на 7-10 дни. С приближаването на есента, подхранването постепенно се разрежда. През периода на покой не се подхранва.

В условията на стайно отглеждане, растението има ясно изразен период на покой. През зимата част от листата опадат. Обикновено това е долната част от листата (младите връхни листенца, като правило, се запазват). Периода на покой е сравнително кратък (от 3 седмици до 1,5 месеца), след което, в зависимост от вида и условията на отглеждане, или започва цъфтеж, или израстват новите листа.
Края на периода на покой е най-подходящото време за подрязване на растението. Цъфтежа е по връхчетата на стеблата, израстнали през текущата година. Използва се чист, предварително почистен със спирт нож или градинска ножица. Подрязват се прекалено дългите или слаби и деформирани клони, които могат да се използват за резници за вкореняване. Подрязват се също почернелите краища на стеблата, за да се избегне разпространение на каквато и да било инфекция. Среза трябва да е чист, без кафяви петна.

Младите растения се пресаждат ежегодно, растенията в големи саксии — на всеки 2 години в началото на пролетта. Плумерията има голяма коренова система, така че се подбират по-големи саксии. Размера на надземната част на растението зависи от размера на саксията – колкото е по-голяма тя, толкова повече ще израстне плумерията. Ако няма възможност да се увеличи обема на саксията, кореновата система може да се подрязва. Растението се изважда и корените се подрязват отстрани и отдолу на 5-7 см, след което се връща обратно в саксията, а освободеното място се засипва с нова почва. Пресаждането на възрастните екземпляри може да се замени с ежегодна смяна на повърхностния слой почва. Подбира се хранителен субстрат. Състава е следния: торфена почва — 2 ч., хумусна почва — 1 ч., торф — 1ч., пясък — 1 ч. На дъното на саксията задължително се прави дренаж. Много специалисти съветват дренажа да се подготвя от счупени яйчени черупки.

Размножава се от семена и полувдървенели резници.
Семената се засяват в 6-сантиметрови саксии. След появата на пониците и развиването на кореновата система, младите растения се прехвърлят в 8—9-сантиметрови саксии. Състава на почвената смес е следния: торфена почва — 2 ч., хумусна почва — 1 ч., торф — 1ч., пясък — 1 ч. Същия състав на почвата се препоръчва и за вкоренените резници. При отглеждането на плумерия от семена, трябва да се знае, че получените по този начин растения, само отчасти могат да унаследят признаците на майчиното растение. Освен, че е много приятно занимание, по този начин може да се получи съвсем нов, красив хибрид. Получената от семена плумерия цъфти на 2-3-та година.

Най-подходящия сезон за подготовка на резници е есента и зимата, когато растението е в състояние на покой. Резниците се съхраняват с месеци. Срезовете се правят коси. Долния край на резника се потопява във вода, след което се посипва с вкоренител. Може да се използва и футгицид, за да се избегне стъблено загниване. Резниците се залагат в перлит, или в смес от перлит и хранителна почвена смес. Най-безопасно е вкореняването, при което съда се запълва на 1/3 с лека почвена смес, след това на 1/3 – с перлит и резника се заложи така, че среза да е изцяло в перлит. Най-отгоре се засипва с лека почвена смес, така че среза да се окаже на дълбочина примерно 10 см. Съда с резника се оставя на топло светло място. Топлината (24-28С), подгряването на субстрата и слънчевата светлина, подпомагат по-бързото вкореняване. Резниците, залагани през есента, зимата или ранна пролет, се доосветяват допълнително. Поливат се рядко, при необходимост, без да се залива съда - необходимо е да се обезпечи влажно състояние на субстрата.

Вкореняването става до 90 дни, обикновено в рамките на 2 месеца. Сигурен признак за появата на корени е израстването на листенца, но не и цъфтеж. Постепенно се увеличава поливането и след известно време растенията се прехвърлят в по-голям съд. По-нататък грижите са както при възрастните растения. Плумерията, отгледана от резник, може да зацъфти още на първата година, ако е имало заложени цветни пъпки. В повечето случаи, цъфтежа започва на следващата година.

Мерки за сигурност:

Не трябва да се допуска попадане на млечния сок върху кожата, а още по-малко на места с мокра лигавица. Ако се случи, трябва веднага да се промие с много вода.

Възможни трудности:

През зимата много от плумериите хвърлят листата си – това е естествен процес.

При недостатъчно поливане, листата губят тонус, жълтеят и опадат, растението може да спре растежа си и даже да настъпи период на покой. Преполиването има почти същите симптоми, както засушаването: листата жълтеят и опадат, корените могат да загният.

Вредители: акари.