SANSEVIERIA (САНСЕВИЕРА)

Семейство: Агавови (Agavaceae).
Родина: тропическите области на Африка и Азия.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна. Понася частична и пълна сянка. За пъстролистните растения е необходима ярка интензивна светлина, тъй като на сянка губят окраската на листата си.
Температура: през пролетта и лятото - умерена, в границите на 18-25°С. През есента и зимата температурата не трябва да пада за продължително време под 14-16°С.
Поливане: от пролетта до есента – умерено, така че почвата да просъхва. През зимата се полива оскъдно, в зависимост от околната температура. При поливането, особено през зимата, не се допуска попадане на вода в центъра на розетката — това може да предизвика загниване.
Влажност на въздуха: няма съществено значение. Полезно е листата да се почистват с влажна кърпа.
Подхранване: през вегетативния период (пролет-лято) се подхранва веднъж месечно, с минерални торове с половин концентрация на разтвора. Използват се торове за кактуси или за стайни растения.
Период на покой: не е изразен. През есента и зимата се държи при температура не по-ниска от 14-16°С, на добре осветено място, с ограничено поливане и без подхранване.
Пресаждане: при необходимост, само когато отеснее саксията.
Размножаване: чрез делене на коренището, от странични издънки и от листни резници.

Сансевиерия или сансевиера (
Sansevieria Thunb.) е род наброяващ 60-70 вида вечнозелени безстъблени растения от семейство агавови (Agavaceae). Много автори причисляват рода в семейство драценови, а в английската таксономия – към семейство Ruscaceae (игликови).
Латинското име на рода произхожда от името на неаполитанския княз фон Сансевиерио, подпомагал развитието на естествените науки в миналото.
В природата сансевиерите растат в саваните, полупустинните и пустинните тропически области на Африка и Азия. При някои видове сансевиери листата са покрити с характерния за сукулентите тънък восъчен налеп, предпазващ ги от изпаряването на влагата.
Сансевиерата има подземно пълзящо коренище с едри и силни ризоми и прикоренови твърди листа. Листата на много видове са остри на върха. На дължина могат да достигат 1 м и повече. Понякога са насочени нагоре, понякога настрани, а понякога са разположени почти хоризонтално на повърхността на почвата. Окраската е в различни оттенъци на кафявото и зеленото, на ивици или с петна. Въведени са и много сортове с жълта и сребриста окраска. Зеленикаво-белите цветове с тесни венчелистчета и дълги тичинки, са събрани в гъсто, цилиндрично съцветие, на дълъг изправен цветонос. Отварят се вечер и през нощта издават силен ванилов аромат. Цветовете и стъблата на съцветията отделят капки нектар, който привлича насекомите да ги опрашат. Най-красиви са цветовете на
сансевиера Крка. Плодът е месест, с 1—3 семена. В стайни условия рядко плодоноси.

В родината си сансевиерата се използва с различни цели. Успешно се отглежда като жив плет. Листата съдържат ценно влакно (аборигените са използвали това влакно за направата на тетивите на лъковете си), заради което някои видове —
Сансевиера цейлонска (S. zeylanica), S. trifascista и др. се отглеждат специално в тропическите страни. Освен това сансевиерата е лековито растение. С нея се лекуват такива заболявания като възпаление на апендикса или цистит. Повишава устойчивостта на организма към простудни, вирусни и т.н. заболявания.

От XVIII век сансевиерата се отглежда и в Европа, като листнодекоративно растение. Тя е издръжлива и невзискателна в стайни условия. Подходяща е за начинаещи.

Видове:

Sansevieria grandis Hook. f.



Родина — тропиците на Африка. Коренищно тревисто безстъблено, многогодишно растение с розетка от 2-4 доста месести широкояйцевидни листа, с дълж. 30-60 см и до 15 см ширина, светло-зелени, с тъмни напречни ивици и червеникава жилеста ивица по края. Цветовете са в гъсто съцветие с височина до 80 см, бели или зеленикави, с диаметър до 5 см. На цветоноса има 3-4 редуцирани листа. Околоцветника е цилиндричен, издут в основата. Частите му са тесни, извити надолу. Епифит. Отглежда се като стайна култура от края на миналия век.

Има разновидност
Sansevieria grandis var. Zuluensis



Sansevieria hyacinthoides ( L. ) Druce.



Растение с височина до 0-5 м. Коренището е здраво. Листата са по 2—4 в розетка, ланцетни, с дължина 14—45 см и 2.5—7.5 см ширина. Стесняват се постепенно от средата към основата, тъмно-зелени, със светло-зелени напречни w-образни штрихи, по краищата кафеникави, понякога белезникави. Разпространена е в тропическа и Южна Африка. Цъфти през зимата. Цветоноса е до 75 см, а цветовете са дребни и ароматни.

Sansevieria dooneri N. E. Br.



Родина – Западна Африка. Ксерофит, неизразен листов сукулент, с коренище, образуващо розетки от листа - до 20, обикновено 10-12. Листата са плоски, изправени, линейно-ланцетни, с дължина до 40 (обикновено 25) см и 1,5-3 см ширина. Окраската на листата е зелена с напречни размити тъмно-зелени ивици. Скъсените стъбла с листните розетки са разположени на коренището, което е с дебелина 6-8 мм, зелено. В следствие на силното разклоняване на коренището, се образува плътна маса от розетки. Цветоноса е с височина до 40 см, единичен, често висящ. Цветовете са в гроздовидно съцветие, бели, с тръбичка с дълж. до 35 мм. Има приятен аромат, подобен на този на люляка.

Sansevieria gracilis N. E. Br.



Родина — тропическите райони на Източна Африка. Многогодишно сукулентно растение. Стъблото е с височина 5-6 см. Листата обхващат основата на стъблото и са къси, с дължина до 30 см, широко-издължени, овални, дългозаострени на върха, кожести, сиво-зелени, със сиво-бежови напречни ивици. При върха са събрани в тръбичка. От основата на стъблото израстват издънки.

S. kirkii Baker



Растението е с късо подземно коренище. Листата са в розетки по 1-3, с дължина до 1,8 м, зелени с белезникави или бяло-зелени петна. Краищата са с червеникаво-кафяв кант. Цветовете са бели, в главесто съцветие.
По-разпространена е разновидността
Sansevieria kirkii var. pulchra N.E.Br., която има кафяви или червено-кафяви листа.



Sansevieria_kirkii var. pulchra



S. liberica Gerome & Labroy.



Родина — Тропическа Западна Африка. Ксерофит, неизразен листов сукулент с коренище, образуващо розетки от листа с до 6 листа, отворени. Листата са плоски, разположени на практика успоредно на почвата, ланцетовидни, с дължина до 100 см (обикновено 35 см) и 3-8 см ширина. Окраската на листата е тъмно-зелена с напречни, размити светло-зелени ивици и штрихи. По краищата на листата има много тънка белезникаво-червена или кафява ивица. Коренището е с дебелина 6-8 мм, подземно. При разклоняването му, се образуват много дъщерни розетки. Цветоноса е с височина до 80 см, единичен, изправен. Цветовете са в гроздовидно съцветие, бели, с тръбичка с дълж. до 55 мм. Ароматът е силен и остър.

Sansevieria trifasciata Prain.



Родина — Южна Африка. Много разпространено и устойчиво стайно растение, тревисто, многогодишно. Коренището е удебелено, пълзящо. От него израстват мечовидните, изправени, твърди листа с тъмно-зелени хоризонтални ивици на светъл фон. Цветовете са дребни, бяло-зелени, събрани в дълго съцветие с дължина 4 см и имат приятен аромат. Отрязаните листа се използват за декорация, съхраняват се дълго във вода и образуват корени. Цъфти през пролетта и есента.

Sansevieria trifasciata var. Craigii

Светло-жълта, почти бяла Сансевиера, със зелени ивици. В таксономичните каталози тази разновидност на
Sansevieria trifasciata отсъства. Възможно е този сорт да е самостоятелен вид Sansevieria craigii auct., Sansevieria trifasciata var. craigii

Sansevieria trifasciata var. laurentii

Листата са с широки жълто-бели ивици. Белите цветове се появяват в основата на растението, в плътни класовидни съцветия, но най-голямото украшение са красивите мечовидни листа с височина до 1 м.

сорт
Hahnii (Sansevieria trifasciata 'Hahnii') — приземно растение с по-широки и къси листа.

сорт
Golden hahnii - по краищата на листата има широка бяло-жълта ивица. Храстът е с размери до 25-30 см.

сорт Silver Hahnii

сорт
Sansevieria trifasciata 'Gold Hahnii Solid Gold'

сорт
Sansevieria trifasciata 'Black Gold Extreme'

сорт
Sansevieria trifasciata 'Gold Flame'

S. cylindrica Bojer.

Родина — тропиците на Южна и Източна Африка. Има тъмно-зелени цилиндрични листа с диаметър 1,5-2 см, с дълбоки жлебове по дължина. На върха се стесняват и завършват с неголямо сухо острие. В основата листата са разширени във влагалище. Между долните листа, пробивайки влагалището, израстват дълги, косо растящи вкореняващи се твърди стъбла, покрити със скъсени триъгълни листа и носещи на върха розетка от нормални листа. Цветовете са в гроздовидно съцветие, на цветонос с височина около 50 см. По строеж са подобни на цветовете на предходния вид, кремаво-бели, във връхната си част – с червеникав оттенък. Познат като стайна култура от средата на 19 в.

разновидност
Sansevieria cylindrica var. patula N.E.Br.

При вариегатната форма, листата са покрити с бели ивици по протежение на листата.


Грижи за растението:

Сансевиерата е доста невзискателно растение и се отглежда с лекота дори от начинаещи любители. В стайни условия, сансевиерата е прекрасно издръжливо листнодекоративно растение. При подходящи грижи, някои видове могат да цъфтят, листата стават по-плътни, а окраската им – по-ярка.

Растението е светолюбиво, предпочита ярка разсеяна светлина, но понася частична и пълна сянка. За пъстролистните сортове е необходима ярка интензивна светлина, защото на сянка се губи пъстрата окраска на листата. Пъстролистните форми могат да понесат и малко пряка слънчева светлина, без силното обедно слънце. Оптималното място за отглеждането на растенията са източни и западни прозорци. На южен прозорец изисква защита в най-горещите часове от деня. Може да се отглеждат и на северен прозорец, но окраската на листата става тъмно-зелена и растението не цъфти, поради недостиг на светлина. Може да се доосветява с изкуствено осветление в продължение на 16 часа на ден. Използват се лампи с дневна светлина, на разстояние 30-60 см над растението. През лятото сансевиерата може да се изнесе на открито, на полусенчесто, но не тъмно и влажно място, защитено от летните дъждове.

През зимата също изисква добре осветено място.

Сансевиерата не е много взискателна към температурните условия (може да расте и в топли, и в прохладни помещения). През пролетта и лятото предпочита умерена температура на въздуха, в границите на 18-25°С. През есента и зимата температурата не трябва да пада продължително време под 14-16°С – това би предизвикало заболяване. Може да понесе кратковременно понижение на температурите до 5°С.

От пролетта до есента се полива умерено, след като почвата просъхне добре. През зимата се полива оскъдно, в зависимост от околната температура. При поливането, особено през зимата не се допуска попадане на вода в центъра на розетката — това може да предизвика загниване. Освен това преполиването е много опасно. При недостатъчно поливане, листата стават вяли.

Влажността на въздуха няма съществено значение. Сухия въздух в затворените помещения не вреди на растението. Листата могат да се пулверизират от време на време и да се почистват с влажна кърпа.
През вегетативния период (пролетта и лятото) се подхранва веднъж месечно с минерални торове с половин концентрация на разтвора. Използват се торове за кактуси или стайни растения. Нивото на азота в използваните подхранващи средства трябва да е занижено в сравнение с това на останалите елементи. В протвен случай корените могат да загният. Подходящо е съотношение: азот (N) – 9, фосфор (P) — 18, калий (K) — 24. Някои специалисти не препоръчват подхранване на пъстролистните форми, защото от предозиране листата могат да загубят окраската и декоративния си вид. Когато се подхранва с по-слаб разтвор, листата остават твърди.

Понякога при физическо нараняване, краищата на листата съхнат. Необходимо е внимателно да се изрежат, но така че да остане тънка суха ивица. В противен случай листата продължават да съхнат по дължината си и стават вяли.

Сансевиерата се пресажда едва когато саксията отеснее — младите растения примерно през две години, възрастните – през три. Ако корените на растението излизат от саксията, това е сигнал за пресаждане.

Корените на сансевиерата се разрастват повече на ширина. Подбират се по- широки и не толкова дълбоки съдове. Ако растението е в тясна саксия, корените лесно могат да я счупят. В същото време, растението цъфти, ако корените са оплели добре почвата в саксията. На дъното се обезпечава добър дренаж. Сансевиерата не е взискателна към състава на почвата, но расте най-добре в смес от торфена почва и листовка с пясък (4:2:1), в която може да се добави малко торф. Подходяща е и смес от торфена почва, листовка, хумусна почва и пясък, в съотношение 2:1:1:1. Расте добре и като хидропонна култура.

Сансевиерата се размножава вегетативно – чрез делене на коренището, от издънки или листни резници.

През пролетта коренището може да се раздели. Този метод се препоръчва за пъстролистните форми, за да се запазят видовите си признаци. Всяка отделена част трябва да има точка на растеж. Засаждат се в песъчлива почва и се оставят на топло, с умерено поливане.

От странични издънки е най-добре да се размножава през пролетта.
За размножаване от лист, резниците се подготвят от стари листа, които могат да се разрежат на парчета с дължина по 4-5 см. Засушават се и се засаждат във влажен пясък, във вертикално положение. Разполагат се през 2-3 см и се пулверизират с фунгицид. Съда се оставя на топло (21°С), влажно и добре осветено място, без преки слънчеви лъчи. Вкореняват се за 6—8 седмици. След това се пресаждат в смес, съставена от 1 част торфена почва, 1 ч. листовка и 2 части пясък.

Мерки за сигурност:

Sansevieria trifasciata е отровно растение - съдържа сапонин. При попадане на сок по кожата, не предизвиква раздразнение.

Възможни трудности:

Листата жълтеят, омекват в основата и отмират:

Най-честата причина е преовлажняване на почвата или поливане в центъра на розетката. Засегнатите части трябва да се отделят и растението да се пресади. Ако са засегнати и корените, от здравите части се подготвят резници.

Листата са вяли и загниват дори когато растението не е преовлажнено и почвата е суха:

Получава се при прекалено ниска околна температура. Растението трябва да се премести на по-топло и да се отделят повредените части. Ако е започнало стъблено гниене, се подготвят резници от незасегнатите части — върха на розетката или части от листата.

По листата се появяват тъмно-кафяви петна:

Обикновено се получава при преовлажняване на почвата, ако растението е на тъмно място.

Хлътнали червено-кафяви петна с жълти краища са признак за гъбично заболяване.

Вредители: акари, трипси.