Сенецио — Senecio

Семейство: Сложноцветни (Asteraceae).
Цъфтеж: в зависимост от вида. Сенецио Роули цъфти през лятото.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна.
Температура: в зависимост от вида. От пролетта до есента. Сенецио Роули изисква температура 22-26°C, а през есенно-зимния сезон 12-15°C. Температурата не трябва да пада под 7°C.
Поливане: в зависимост от вида. Роули се полива умерено през периода на активния растеж, а през зимата – периода на покой – или не се полива, или се полива много рядко.
Влажност на въздуха: в зависимост от вида.
Подхранване: в зависимост от вида. Обикновено от пролетта до есента, с торове за сукуленти (с ниско съдържание на азот). Подхранва се по веднъж на две седмици.
Период на покой: в зависимост от вида. Роули има ясно изразен период на покой, през зимата. Растението се оставя на светло място, при температура 12-15°C.
Пресаждане: през пролетта. Младите растения се пресаждат ежегодно или през година, възрастните – на две, три години.
Размножаване: от резници и семена.

Към рода Сенецио (
Senecio L.) принадлежат около 2000 вида растения от семейство Сложноцветни. Разпространени са по цялото земно кълбо — от северните полярни ширини до тропиците. Това са многогодишни, двугодишни, по-рядко едногодишни тревисти растения, полухрасти, храсти или малки дървета с голи или мъхести стъбла. Листата са много разнообразни по форма, елипсовидни до обратно-яйцевидни, цели и нарязани, перести, поредни. Съцветието е малко или голямо, единично или по няколко в класове. Крайните цветове са женски ( могат и да отсъстват). Средните са двуполови, тръбести.
Много от представителите на рода са широко известни. Отглеждат се на открито и на закрито, като декоративни растения. Примерно 30 вида се отглеждат като стайни и оранжерийни видове.

Видове:

Senecio anteuphorbium (L.) Sch. Bip. Синоним: Kleinia anteuphorbium (L.) Haw.

Родина на вида е Южно Мароко, Капската провинция (ЮАР). Листопадни храсти с височина 1-1,5 м, с изправени сукулентни закръглени стъбла, с дебелина до 1,5 см. Листата са ланцетни, малки, с дължина 1,5-3,5 см и 0,5-4 см ширина, удебелени, на върха късоошипени, с добре развита средна жилка, сиво-зелени. Съцветията са многобройни. Цветовете са белезникаво-жълти.

S. articulatus (L. f.) Schultz Bip, (Kleinia articulate (L. f.) Harw.)

Расте по хълмовете в Капската провинция (ЮАР). Листопадни храсти с къс, до 50 см височина ствол, силно разклонен. Клоните са с кръгло сечение, с дебелина до 2 см, разчленени, светло-сиви. Листата са нарязани или длановидно-разсечени, удебелени, светло-сиви. Дръжката е дълга. Съцветията са няколко, а цветовете са жълти.

S. grandifolius Less.

Родина на вида е Мексико. Вечнозелени растения, храсти или нискорасли дървета с височина 2-3 (до 5) м. Ствола е разклонен в горната си част, гъсто осеян с брадавици. Листата са елипсовидни, в основата – закръглени или леко сърцевидни, с дължина 7-10 см, понякога по-едри - до 20-30 см дължина и 18 см ширина, по краищата силно нарязани, отгоре голи, от долната страна - мъхести. Дръжките на листата са с бели или червени власинки. Цветовете са разположени в горната част на стъблата и са малки. Образуват гъсти и едри жълти съцветия. Цъфти обилно през зимата (януари-март).

S. greyi Hook. f.

Родина на вида е остров Северна (Нова) Зеландия. Вечнозелени растения, храсти с височина до 2,5 м, с бели мъхести стъбла. Листата са елипсовидно - яйцевидни, с дължина 2,5-9 см и 1,5-3,5 см ширина, кожести, цели, отгоре голи, но с гъсто мъхеста средна жилка, отдолу - с бял мъх. Дръжките са с дължина 1,5-3 см. Цветовете са с ширина до 2,5 см, щитовидно разположени. Цъфти обилно през юли - август.

S. herrianus Dint. (Kieinia herrianus).

Расте в крайбрежните пустини на Юго-Западна Африка. Многогодишно растение със стелещи се, закръглени, повече или по-малко разклонени стъбла (които лесно се вкореняват). Листата са удебелени, с дължина до 2 см и 1.5 см дебелина, с шпора на върха, с многобройни линии и ивици с ширина 2-3 мм. Цветовете са мънички. Цъфти обилно, обикновено през февруари-март.

S. kleinia (L.) Less. (Kleinia neriifolia Haw.).

Родина - Канарските острови. Вечнозелени сукулентни растения, храсти с височина до 2 (понякога 3) м. Стъблата са удебелени, членести (лесно се отделят), с дължина до 40 см, с белезникави точки и тъмни линии, спираловидно разположени. Листата са в горната част на стъблата, издължено-елипсовидни, с дължина 9-15 см и 1-2 см ширина, късо заострени, сивкаво-зелени. Цветовете са щитовидно разположени, дребни, жълти.
Интензивно растящ вид, който се нуждае от песъчлив и добре дрениран субстрат, светло място, но без пряко слънчево огряване. През периода на растеж се полива умерено, а през зимата се държи сухо. Размножава се от семена и резници.

S. pulcher Hook. et Arnott.

Родина - Южна Африка. Сукуленти, многогодишни тревисти растения, гъсто бяломъхести, с височина на стъблата 30-100 см. Листата са продълговато-ланцетни, с назъбени краища; с прикоренови дръжки, приседнали. Съцветията са по 10, щитовидно разположени, с ширина 5-7 см. Цветовете са тръбести, жълти; със светло-пурпурни или ярко-лилави прицветници. Цъфти обилно през август-октомври.

S. macroglossus dc.

Разпространен е от Зимбабве и Мозамбик до ЮАР. Пълзящо растение, чиито стъбла първоначално са сукулентни, а по-късно се вдървеняват, слабо разклонени, с дължина до 3 м. Вечнозелените листа са на къса дръжка с дължина около 1 см и с копиевидна форма и дължина до 8 см, с по 3-5 заострени крайчета. На външен вид напомнят на листата на бръшляна. Цветовете са единични или по два, с кълбовидна централна част с диаметър 5-6 см и бледо-жълти прицветници. Има сорт 'Variegatus', при който по листата има разпръснати жълти петна. Невзискателно растение, което може да хвърли всичките си листа. Нуждае се от песъчлив и добре дрениран субстрат, осветено, но не много слънчево място. През периода на растеж се полива умерено, а през зимата се държи сухо. Размножава се от резници, които се вкореняват в почти сух пясък, на топло, без преки слънчеви лъчи.

S. rаdicans (L. f.) Schultz Bip. (Kieinia radicans).

Родина - Капската провинция (ЮАР). Вечнозелени многогодишне тревисти растения. Стъблата са сукулентни, пълзящи, с дължина до 30-50 см, разклонени, лесно вкореняващи се. Листата са поредни, с дълж. 2-3 см и 0,8-0,9 см дебелина, заострени от двете страни, сивкаво-зелени, с тъмни продълговати линии и широка тъмно-зелена ивица. Цветовете са единични или по два, бели. Цветоноса е дълъг. Отглежда се като ампелно растение.

S. serpens Rowley (Kleinta repens (L.) Haw., Senecio succuientus Schultz Bip., S. repens (L.) Muschl.).

Расте по планинските склонове, на височина около 400 м над морското равнище, в Капската провинция (ЮАР). Вечнозелени растения, нискорасли храсти с височина до 20 см, с удебелени стъбла, с дебелина 0,5-0,7 см, със синкав оттенък. Листата са разположени на върха на стъблата, линейно-ланцетни, с дължина 3-4 см и 0,7-0,8 см ширина, късо заострени, сивкаво-зелени със синкав оттенък. Цветовете са многобройни, бели. Цъфти обилно през лятото (юли-август).

Senecio rowleyanus Jacobs.

Растението е родом от планинските сухи райони на юго-западна Африка (Намибия). Има интензивен растеж. Стъблата са пълзящи или висящи, тънки, с дължина 20-60 см. Заострените на върха кълбовидни зелени листа са с ширина около 1 см. През лятото се отварят белите цветове, в кълбовидно съцветие, с дължина 1 см и с аромат на канела.

S. stapeliiformis Phillips (Kieinia stapeliaeformis (Phillips) Stapf).

Родина - Капскаята провинция (ЮАР). Сукуленти, многогодишни тревисти растения. Стволът е с височина до 20 см и до 2 см дебелина, разклоняващ се в основата, повече или по-малко ошипен (младите клони първоначално се развиват подземно). Листата са дребни, с дължина 0,5 см, тъмно-зелено-сивкави. Цветовете са на къси цветоноси, с дължина 5-6 см, червени.

S. haworthii (Sw.) steud.

Разпространен е в планините и пустините на Южна Африка (Капската провинция). Неголямо храстовидно растение с височина около 30 см. Изправените, единични или слабо разклонени стъбла обикновено са гладки. Цилиндричните, стеснени на върха листа са разположени спираловидно по стъблото. Листата са с дължина 3-5 см и са изцяло покрити със сребристо-бели власинки. Цветовете са кълбовидни, жълти или оранжеви, в кълбовидно съцветие.
Трудно за отглеждане растение. Изисква песъчлив и добре дрениран субстрат и добре осветено място, без преки слънчеви лъчи. През периода на растеж се полива умерено, а през зимата се оставя сухо, защото е много чувствително на преполиване. Размножава се от резници, които се вкореняват в сух пясък, на топло и защитено от слънчевите лъчи място.

Грижи за Senecio rowleyanus:

Растението се отглежда най-често във висящи саксии. Подходящи са места с ярка разсеяна светлина. Може да понесе и малко пряко слънчево огряване, но през лятото е необходима защита. Подходящ е за отглеждане на западни и източни прозорци. На северен прозорец светлината може да не е достатъчна.

През пролетта и лятото предпочита температура 22-26°C. От есента температурата може постепенно да се намали, а през зимата се държи при 12-15°C, но не по-ниска от 7°C.

В естествени условия
Senecio rowleyanus живее в сухи райони. През периода на вегетация се полива умерено, ден-два след като горния слой на субстрата просъхне. От есента поливането се намалява, а през зимата се полива много рядко, или изобщо не се полива. Използва се мека, престояла вода. Преполиването е много опасно.

Понася добре сухия въздух и не изисква допълнителни грижи за повишаване на влажността.

От пролетта до август се подхранва с торове за сукуленти (с ниско съдържание на азот). Подхранва се на всеки две седмици.
Цъфтежът е през лятото. Белите цветове се отварят в кълбовидни съцветия, с дължина 1 см, с аромат на канела.

Периода на покой е през зимата. Растението се оставя при температура 12-15С, на светло и се полива много рядко или изобщо не се полива.

Растението се пресажда през пролетта. Младите екземпляри ежегодно или през година, възрастните – на две-три години. Почвения субстрат трябва да е хранителен, лек, с неутрално рН. Подходяща е смес от 2 части листовка и 1 част пясък. Може да се използва комбинация от: 1 част торфена почва, 1 част листовка, 1 част торф, 1 част пясък. Подходящи са готовите субстрати за кактуси.

Размножава се от резници – през пролетта, а също и от семена.
Стъблените резници се вкореняват в песъчлива почва. След вкореняването, младите растения се засаждат по единично, в 5-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: 2 ч. торфена почва и 1 ч. пясък.

Семената се засяват през март. Почвата за посева е със състав: торфена почва – 1 ч., пясък – 0,5 ч. Овлажняват се с пулверизатор. Семенаците се пикират, след прорастването на семеделите – по един в 5-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: лека торфена – 1 ч., листовка – 1 ч., пясък – 0,5 ч. Полива се по малко.

Мерки за сигурност:

Представителите на рода
Senecio са отровни растения. С времето отровата им може да предизвика нарушаване на обменните процеси и да доведе до цироза и рак.

Възможни трудности:

Стъблата могат за загният от преполиване.

Вредители: щитоносна въшка, трипси, акари.