СМИТИАНТА — SMITHIANTHA

Синоним: Naegelia Regel

Семейство: Геснериеви (Gesneriaceae).

Родина: планинските райони на Централна и Южна Америка.

Цъфтеж: обикновено от пролетта до есента.

Растеж: бърз

Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.

Температура: през вегетативния период (от пролетта до края на есента) 22-25 °С. През зимата не по-ниска от 20 °C.

Поливане: през вегетативния период обилно, през периода на покой оскъдно, субстрата се овлажнява рядко.

Влажност на въздуха: висока. Растението не се пулверизира.

Подхранване: от пролетта до октомври се подхрнва ежеседмично с минерални торове с понижена концентрация на разтвора.

Период на покой: от октомври до март, при температура не по-ниска от 20 °C, субстрата се овлажнява рядко.

Пресаждане: при необходимост, в края на февруари.

Размножаване: от семена, листни и връхни резници и чрез разделяне на ризомните коренища.

Рода Смитианта (Smithiantha Kuntze) наброява около 8 вида растения от семейство Геснериеви. Някои източници я определят с името Негелия. Родина на растението е Централна и Южна Америка, планинските райони.

Името на рода происхожда от името на Матилда Смит (1854-1926) – художничка от частната ботаническа градина в Кю (Англия). Култивирането на смитиантата започва през 1840 година.

Представителите на рода са тревисти растения с изправени, мъхести стъбла, с височина до 30-70 см, с ризомни коренища, подобни на тези на ахименесите. Листата са мъхести, с овална или сърцевидна форма, с кафеникаво-зелена окраска, разположени асиметрично на стъблото.

Камбанковидните цветове са събрани в гроздовидно съцветие без присъцветни листа и са провиснали. Повечето естествени видове имат оранжево-червени цветове. Съвременните хибриди могат да имат бели, розови, червени и чисто-жълти с контрастни петна в гърлото цветове. Срещат се и миниатюрни форми.

Смитиантата, както и Ахименеса имат ясно изразен период на покой, т.е. след цъфтежа надземната част отмира.

Видове:

Smithiantha cinnabarina Kuntze. Синоним: Naegelia cinnabarina Linden.

Тревисто растение с височина около 30 см. Дългите (до 15 см), широки, назъбени листа са покрити с червени власинки. Цветовете са с тръбест венец, подобни на камбанка, с дълж. 3-4 см, червени с жълт център, събрани в гроздовидни съцветия във вид на пирамида с височина до 25 см. През късна есен количеството цветове може да достигне до 100. Малките съцветия могат да се появят не само на върха на растението, но и в пазвите на листата.

Smithiantha multiflora Fritsch Nat. Pflanzenfam. [Engler & Prantl] iv. 3b. 176 (1894). Синоним: Gloxinia multiflora M.Martens & Galeotti.

Вида е родом от Мексико. Много красиво растение с височина около 30 см, покрито с меки власинки. Листата са зелени, сърцевидни. Цветовете са кремаво-бели, с дълж. до 4 см. Цъфти предимно през лятото. Този вид често се използва за хибридизация.

Smithiantha zebrina Kuntze. Синоним: Naegelia geroltiana (Kunth & C.D.Bouche) Regel, Gesneria geroltiana Kunth & C.D.Bouché, Smithiantha zebrina Kuntze var. geroltiana ( Kunth & C.D.Bouche ) Voss in Vilm.).

Многогодишно растение, известно още от 1840 година. Изправените стъбла са с височина до 60 см със супротивни широкоовални листа с дълж. до 15 см, по краищата назъбени, ярко-зелени, мъхести, по жилките пурпурно-кафяви. Цветовете са с дълж. 3-4 см, събрани в рехави връхни съцветия. Венецът е ярко-оранжев с червени петна в гърлото. Цъфти предимно през лятото.

Smithiantha x hybrida Voss.

Стъблата са изправени, листата са сърцевидни, тъмно-зелени, мъхести. Цветовете са на дълги цветоноси, събрани в метличести съцветия, подобни по форма на цветовете на пенстемона – тясно-камбанковидни, в зависимост от сорта, окраската може да е розова, жълта или ярко-оранжева. Цъфти от края на лятото до началото на есента. След цъфтежа настъпва периода на покой.

Сорта Prelude е с тъмно-червена тръбичка на венеца, жълто гърло и венчелистчета с червени петна и жилки.

Грижи за растението:

Смитиантата предпочита ярка разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. Най-подходящото място за растението е западен или източен прозорец. На южен прозорец задължително трябва да се осигури защита от преките слънчеви лъчи, с помощта на марля или тюл. На северен прозорец светлината може да не достига за нормалното развитие на растението.

През вегетативния период (от март до октомври) оптималната температура е в границите на 22-25°С. След като надземната част отмре, се оставя в помещение при температура не по-ниска от 20°С.

През периода на растеж растението се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. Препоръчително е да се избягват засушаването и преовлажняването на субстрата. Използва се мека, престояла вода. Преовлажняването може да предизвика загниване на корените. Препоръчва се поливане отдолу (в подложката на саксията). Така се избягва попадането на вода по листата на растението. Когато стъблата изсъхнат, смитиантата влиза в период на покой и през това време субстрата се овлажнява рядко.

Растението обича висока влажност на въздуха. При ниска влажност листата започват да се сгърчват. Едновременно с това не се препоръчва и да се пулверизира. За увеличаване на влажността, саксията с растението може да се постави върху вана с влажен керамзит или торф.

През периода на активен растеж смитиантата се подхранва ежеседмично, с понижена концентрация на разтвора.

Размножава се от семена, връхни резници или чрез разделяне на ризомите.

Семената се засяват през януари до април. Дребните семенца прорастват на светлина и за това не трябва да се покриват с почва. Сеят се равномерно по повърхността на предварително подравнен и овлажнен субстрат. За прорастване на семената се изисква висока въздушна влажност. Съда се покрива със стъклен капак или полиетиленова торбичка. След 20 дни се появяват пониците, а след още 4 седмици се разсаждат. След 5-6 седмици семенаците се разсаждат отново - в индивидуални саксии, първоначално малки, а за възрастните растения – с диаметър 9-10 см. Времето от момента на посева до първия цъфтеж е примерно 24 седмици. След прецъфтяване, зелените части на растението отмират. Коренището се съхранява сухо, при температура 10-15°C.

Смитиантата се размножава и от резници през целия вегетативен период, като се отрязват връхчета от стъблата с дължина 5-6 см. Вкореняват се във вода или директно в субстрат (за сентполии), като се поддържа висока въздушна влажност (60-80%).

В края на зимата, при пресаждане, смитиантата се размножава чрез отделяне на ризоми. Те се залагат хоризонтално в почвата, на дълбочина около 2 см – по 3 ризома в саксия с диаметър 10 см.

Възможни трудности:

През вегетативния период смитиантата изглежда много подобна на нейната близка родственица от семейство Геснериеви - колерията и може лесно да се объркат. Разликата е в това, че Смитиантата има ясно изразен период на покой и след цъфтежа надземната част отмира. При колерията рядко отмира надземната част, обикновено през зимата стъблата се оголват.

Кафяви петна по листата.

Причина може да бъде поливане с твърда и студена вода. По листата могат да се появят петна от механично повреждане, или от съприкосновение с вода.

Светло-жълти петна по листта.

Причина може да бъде продължително огряване от преките обедни слънчеви лъчи. Растението се прегрява и получава слънчево изгаряне. Необходимо е да се премести на сенчесто място, с добра вентилация на въздуха. Ако субстрата е изсъхнал, може да се полее едва след като саксията се охлади. Ако растението е на южен перваз, се нуждае от разсеяна светлина и добра вентилация. Пожълтяването на листата може да се предизвика от недостиг или предозиране на някое от минералните вещества в субстрата.

Сив налеп по листата.

Причина може да бъде гъбично заболяване, възникнало от недобра вентилация и едновременно висока въздушна влажност.

Липса на цъфтеж. Това се получава, ако не са спазени основните правила на отглеждане: недостиг на светлина, недостиг на хранителни вещества в почвата, нарушен температурен режим, грешки при съхранението през периода на покой.

Вредители: белокрилка, акари, трипси.