Соланум — Solanum

Семейство: Solanaceae.
Родина: умерените и тропически области на Земята.
Цъфтеж: през лятото.
Растеж: бърз.
Светлина: интензивна, разсеяна. Ако растението е на по-сенчесто място, израстват малко листа, а цъфтежа и плодоносенето са по-слаби. В обедните часове трябва да се пази от слънчевите лъчи, за да се избегнат изгарянията.
Температура: през пролетта и лятото - умерена (18-25°С). През есента и зимата е добре да се поддържа умерено прохладна температура (12-15°С).
Поливане: от април до септември - обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента и зимата - ограничено.
Влажност на въздуха: не по-ниска от 65%. Изисква редовно ежедневно пулверизиране. Саксията с растението може да се постави върху съд с камъчета и вода, керамзит или влажен торф.
Подхранване: от май до септември растението се подхранва със специални течни торове за цъфтящи - ежеседмично или на всеки две седмици.
Подрязване: в края на зимата или началото на пролетта, след узряването на плодовете, когато листата започнат да жълтеят, растението се подрязва силно (на 1/3 от височината му).
Период на покой: принудителен (от октомври до февруари), във връзка с по-късия ден и понижената въздушна влажност.
Пресаждане: ежегодно, през пролетта.
Размножаване: от семена, резници.

Рода
Solanum L. включва около 1700 вида растения от семейство Solanaceae, разпространени в тропическите, субтропичните и умерените области, но най-вече в Южна Америка.
Многогодишни, по-рядко едногодишни треви, полухрасти или храсти с изправени, пълзящи или увивни стъбла, понякога дървета. Листата са поредни или по двойки, цели, лопатовидни или перести. Цветовете са двуполови, по-често правилни, 5-делни, в съцветия или единични. Плодът е двуделен, многосеменен, месест.
Към рода се причисляват ценни културни растения – картоф, патладжан, и дори домата. Много от видовете се отглеждат като декоративни растения в градините -
S. atropurpureum, S. marginatum, а също и като стайни и оранжерийни растения - S. capsicastrum.

Видове:

Solanum jasminoides Paxton.


Среща се в горите на Бразилия. Вечнозелени виещи се храсти, с височина 2-4 м. Клоните са тънки, голи. Листата са разположени в горната част на клоните, издължено-яйцевидни, цели, голи, прости. Долната част на клоните понякога е тройна, с по-едри листа - с дължина 5-7 см и 2-3 см ширина, лъскави. Цветовете са събрани във връхни, метличести съцветия, с диаметър до 2 см, светло-сини. Плодът е месест, единичен, с диаметър 2-1,5 см, ярко-червен. Цъфти обилно и продължително, от февруари — март до октомври.
Има много форми, различаващи се по размерите на цветовете и пъстротата на листата.

S. giganteum Jacq.


Обитава горите в тропическа Африка, Шри Ланка, Индия. Вечнозелени храсти, с височина 5-6 м, силно разклоняващи се: стъблата са удебелени, покрити с къси шипове, бяло-мъхести. Листата са продълговато-елипсовидни, с дължина 20-25 см, отгоре тъмно-зелени, отдолу бяло-мъхести. Цветовете са дребни, събрани в щитовидни връхни съцветия, висящи, тъмно-лилави. Цъфти през юли - август. Много красив вид. Отглежда се предимно в оранжерии.

S. seaforthianum Andr.


Расте в горите покрай речните брегове в Мексико, на Големите и Малките Антилски острови, във Венецуела, Колумбия, Гвиана. Вечнозелени растения, виещи се храсти, с височина 4-6 м. Листата са несиметрично перести, ланцетни или яйцевидно-ланцетни, цели, слабо вълнисти. Цветовете са събрани в пазвени метличести съцветия, висящи, светло-лилави. Плодът е яйцевиден, червеникаво-оранжев. Цъфти продължително, от март до октомври-ноември.

S. wendlandii Hook. f.


Среща се по планините, на височина 2000-3000 м над морското равнище, в Централна Америка. Вечнозелени виещи се храсти, с височина 4-6 м, разклонени, покрити с къси шипове. Листата са пересто-нарязани, в горната част на стъблата - продълговато-елипсовидни, с дължина 6-10 см, под средата на стъблата - 3-делни, с дължина 15-25 см и 7-10 см ширина, тъмно-зелени. Цветовете са гъсто събрани във връхни щитовидни метличести съцветия. Венецът е камбанковиден, с диаметър 5-6 см, пурпурно-лилав. Плодът е месест, яркопурпурен. Цъфти обилно през юни — август.

S. crispum.


Родина – Чили, Перу. Виещо се растение, с бърз растеж. Сорта
'Glasnevin' цъфти от юли до октомври.

S. pseudocapsicum L.


Родина – о-в Мадейра. Вечнозелен полухраст с височина около 50 см. Разклонените стъбла са гъсто покрити с тъмно-зелени продълговато-ланцетни листа, често разположени по двойки. Цветовете са дребни, бели, единични. На практика цъфти непрекъснато, през цялата година. Плодовете са кръгли, първоначално зелени, след това оранжеви, а когато узреят напълно - ярко-червени. Почти винаги има едновременно цветове и плодове, които са различно узрели. Плодовете са горчиви на вкус и не са отровни. Семената са в голямо количество и с висок процент кълняемост. Има мини форми (
nanum, 'Tom Thumb' и др.), с височина до 30 см, които са много популярни.

S. capsicastrum Link ex Schauer.


В англоезичните страни го наричат Йерусалимска вишна. Родина – Южна Бразилия. Вечнозелен нискорастящ (до 60 см) полухраст с рядкомъхести листа. Листата са продълговато-ланцетни, сиво-зелени, различни по размер (от 2 до 7 см), вълнисти по краищата. Цветовете са единични, дребни, с диаметър до 1,5 см, бели. Цъфтежът е през лятото, а плодовете узряват през есента и зимата. Плодовете са с диаметър около 1 см (до 2 см), червени, отровни.
Има форми с пъстри листа, с бели плодове, например сорта
Cherry Ripe е с ярко-червени плодове, 'Variegatum' има кремави петна по листата, с неправилни очертания.

Грижи за растението:

Соланумите са светолюбиви растения. Предпочитат интензивна, разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. Оптималното място за отглеждането им е западни и източни прозорци. На южни прозорци трябва да се осигури защита от 12 до 17 часа. През лятото е препоръчително да се изнесат на открито, защитено от преките слънчеви лъчи, дъждовете и теченията място. Така растението прави повече плодове. През зимата се оставя на добре осветено място.
През пролетно—летния сезон предпочита умерена температура на въздуха (18-25°С). През есента и зимата е желателно да се поддържа умерено прохладна температура (12-15°С). При тези условия растението плодоноси по-обилно. Ако презимува в помещение с температура над 18°С, листата жълтеят и падат, плодовете се набръчкват и също падат. През есента и зимата растенията са чувствителни на течения, но също така изискват приток на свеж въздух.

От април до септември соланума се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. В стайни условия, растението има период на покой (от октомври до февруари). През октомври се оставя в светло, прохладно помещение, където е добре да се поддържа висока въздушна влажност и се полива ограничено. През февруари, с появата на новия растеж, поливането постепенно се увеличава.
Растението е чувствително към влажността на въздуха и това се отразява на плодоносенето. През всички сезони е добре да се поддържа влажност на въздуха, не по-ниска от 65%. Изисква ежедневно пулверизиране. Саксията може да се постави върху съд с влажен керамзит, торф или камъчета, като дъното на саксията не трябва да докосва водата.

От май до септември се подхранва с течни торове за цъфтящи – ежеседмично или на всеки две седмици.

В края на зимата, след узряването на плодовете, когато листата започнат да пожълтяват, растението се подрязва (на 1/3 от височината му) и се пресажда в свежа почва. През есента трябва да се прищипнат връхчетата на цъфтящите стъбла.

Растението се пресажда ежегодно през пролетта, след подрязването. Почвения субстрат се подготвя от торфена почва, листовка и торф, в равни части. Може да се използва и субстрат от: 2 части торфена почва, 2 части торф, 2 части хумусна почва и 1 част пясък. Тъй като растението обича влажна почва, е добре да се осигури добър дренаж, за да се избегне загниване на корените.

Размножава се от семена и резници.

Най-често се размножава от семена, през пролетта - в пресята листовка (семената се засяват на повърхността и се покриват с тънък пласт едрозърнест пясък) и прорастват при температура 20-22°С, под стъкло. Пониците се появяват след 14-15 дни. След двукратно пикиране, растенията се засаждат в саксии със субстрат от: 1 част торфена почва, 2 части хумусна почва и 1 част пясък, и задължително се прищипват. За да се стимулира разклоняването, през лятото младите растения се подрязват няколко пъти.

През пролетта и лятото могат да се заложат резници, които се вкореняват бързо във влажен пясък или перлит, или в смес от равни части торф и пясък. След вкореняването, растенията се засаждат в саксии, в субстрат от 1 част торфена почва, 2 части хумусна почва и 1 част пясък, и задължително се прищипват. За да се стимулира разклоняването, през лятото младите растения се подрязват няколко пъти.

Мерки за сигурност:

При отглеждането на растенията в домашни условия, където има малки деца, трябва да се внимава — ярките и красиви плодове могат да причинят сериозно отравяне.

Възможни трудности:

Ако плодовете са малобройни, може да се пробва изкуствено опрашване на цветовете, с помощта на мека четчица.
При презимуване при високи температури и ниска въздушна влажност, листата и плодовете на растението могат да опадат.
При прекалено сух въздух в помещението, растението може да бъде нападнато от червен акар.

Вредители: листни въшки, червен акар, белокрилка.