Спармания (стайна липа) — Sparrmannia

Семейство: Липови (Tiliaceae). Според съвременната таксономия, е отделена в семейство Малвови (Malvaceae).
Родина: Африка, Мадагаскар.
Цъфтеж: ежегодно през пролетта.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: през периода на активния растеж, растението се чувства добре при температури 19-24°C, от есента температурите се понижават, а през зимата се държи при 10-12°C.
Поливане: от пролетта до есента - обилно. От есента поливането се намалява. През зимата се полива умерено, без засушаване на почвата.
Влажност на въздуха: повишена. Растението може да се пулверизира.
Подхранване: ежеседмично през периода на растеж, като се редуват органични и минерални торове.
Подрязване: след цъфтежа. През останалото време може да се прищипва.
Период на покой: през зимата. Растението се оставя на прохладно, светло място, като се полива умерено.
Пресаждане: младите растения (до 3 годишна възраст) се прехвърлят в по-голям съд два пъти годишно. Възрастните се пресаждат през година.
Размножаване: от резници, семена.

Към рода Спармания (
Sparrmannia L. f. (Sparmannia L. f., orth. var.)Семейство: Липови (Tiliaceae). Според съвременната таксономия, е отделена в семейство Малвови (Malvaceae).
Родина: Африка, Мадагаскар.
Цъфтеж: ежегодно през пролетта.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: през периода на активния растеж, растението се чувства добре при температури 19-24°C, от есента температурите се понижават, а през зимата се държи при 10-12°C.
Поливане: от пролетта до есента - обилно. От есента поливането се намалява. През зимата се полива умерено, без засушаване на почвата.
Влажност на въздуха: повишена. Растението може да се пулверизира.
Подхранване: ежеседмично през периода на растеж, като се редуват органични и минерални торове.
Подрязване: след цъфтежа. През останалото време може да се прищипва.
Период на покой: през зимата. Растението се оставя на прохладно, светло място, като се полива умерено.
Пресаждане: младите растения (до 3 годишна възраст) се прехвърлят в по-голям съд два пъти годишно. Възрастните се пресаждат през година.
Размножаване: от резници, семена.
Към рода Спармания (Sparrmannia L. f. (Sparmannia L. f., orth. var.)
)принадлежат 7 вида растения от семейство липови (Tiliaceae). Разпространени са в Тропическа и Южна Африка, на о-в Мадагаскар.
Представителите на рода са вечнозелени дървета или храсти с височина до 6 м. Листата са цели. Цветовете са събрани в съцветия, бели.

Видове:

Sparmannia (Sparrmannia) africana L. f.


Среща се в тропическите влажни гори на Южна Африка. Дървовидни храсти с височина 3-6 м. Стъблата са жълтеникави, власести. Листата са сърцевидно-яйцевидни, мъхести от двете страни. Цветовете са събрани в съцветия, в горната част на стъблата, бели, с ярки открояващи се жълтеникаво-пурпурни тичинки. Цъфти обилно през януари-април. Има форма с кичести цветове. Като стайно растение е известна с името стайна липа.

Грижи за растението:

Спарманията изисква светло местоположение, без преки слънчеви лъчи. Подходяща е за отглеждане на западен и източен прозорец. На южен прозорец изисква защита от преките слънчеви лъчи. Може да се създаде разсеяна светлина с помощта на полупрозрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паус) На северен прозорец е възможно светлината да не е достатъчна. През лятото е добре растението да се изнесе на открито – градина или балкон, като се подбере топло място, защитено от ветровете и преките слънчеви лъчи. През зимата растението се нуждае от максимално светлина.

През периода на активния растеж, растението се чувства добре при температура 19-24°C. От есента температурата се понижава, а през зимата се държи при 10-12°C. Спарманията не понася добре течения и спарен въздух.

От пролетта до есента се полива обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се намалява. През зимата е периодът на покой и поливането е умерено, без да се допуска пълното засушаване на почвата.
Полезно е растението да се пулверизира, но много внимателно: едрите, задържащи се за дълго водни капки по нежните меки листа, предизвикват появата на тъмни петна.

През периода на растеж се подхранва ежеседмично, като се редуват органични и минерални торове, с ниско съдържание на хлориди и по-специално такива на калия.

Възрастните растения лесно понасят подрязване, след цъфтежа. Подрязаните стъбла растат по-интензивно през пролетта и цъфтят обилно. През останалото време младите стъбла може да се прищипват. За по-дългите стъбла трябва да се осигури опора.

Спарманията расте бързо и за това през времето от пролетта до края на септември, младите растения (на възраст до 3 години) се прехвърлят два пъти. Възрастните растения се пресаждат през година. За субстрат се използва смес от листовка, хумусна почва и пясък (1:2:1). За младите растения — смес от глинесто-торфена почва, хумусна, листовка и пясък (2:1:1:1). На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.

Растенията се размножават от резници, подготвени от цъфтящи стъбла. В противен случай, младите растения започват да цъфтят по-късно. Резниците се залагат в съдове, при температура 20°C. Вкоренените резници се засаждат в 9-сантиметрови саксии. Състава на сместа е: торфена почва — 1 ч., хумусна — 1 ч., пясък — 0,5 ч. Оставят се на светло място, но без пряко слънчево огряване. Поливат се обилно. Растенията израстват бързо. За да се разклонят е необходимо двукратно прищипване на връхчетата на стъблата. С развитието на кореновата система, се прехвърлят в 11-15-сантиметрови саксии. През есента връхчетата на стъблата се прищипват повторно.

Спарманията се размножава също от семена.

Възможни трудности:

Листата избледняват и се покриват с тъмни петна, в следствие на слънчево изгаряне.

При прекалено висока температура на въздуха и недостиг на влага в субстрата, листата се сгърчват и изсъхват.

При недостиг на светлина, растението се издължава, листата жълтеят и започват да падат.

Спарманията е взискателна към хранителния състав на почвата. При недостиг на хранителни елементи, растението забавя растежа си и не цъфти.

Вредители: памучна въшка, акари, щитоносна въшка, белокрилка.