Стрелиция - Strelitzia

Стрелиция - Strelitzia reginae

Семейство: Стрелициеви (Strelitziaceae).
Родина - Южна Африка

Рода Стрелиция (
Strelitzia Aiton) включва от 5 до 43 вида растения от семейство стрелициеви. Името си са получили в чест на съпругата на английския крал Джордж III, нейното моминско ими е Мекленбург-Стрелитц.
Представителите на рода са вечнозелени многогодишни или дървовидни растения, не образуващи ствол, с височина 1-2 м. Листата са едри, продолговато-елипсовидни, излизат от корена, на дълги дръжки, влагалищно разширяващи се при основата. Цветовете са едри, от 6 части, затворени от покривало на върха на цветоноса. Благодарение на красотата си почти всички представители на рода са получили широко разпространение, и особенно много 3 вида — в цветарството (включително рязан цвят). Това е доста непретенциозно растение. Важно условие за благоприятното развитие на стрелицията е достаточно просторно място, тъй като растението достига големи размери (височина до 1-1,5 м). Използва се и като висящо растение. Стрелицията може да цъфти почти през цялата година.

Корените са месести (до 7 мм), много крехки и лесно се късат при пресаждане, а се възстановяват едва след 2-3 години.
Надземната част представлява розетка от 5-6 листа на дълги дръжки. Листата са заострени (с дължина 50-60 см и ширина до 20 см).
По форма и външен вид цвета на стрелицията напомня на глава на тропическа птица. Състои се от 3 ярко-оранжеви чашелистчета и небесно-син венец, разделен на 3 сегмента (два от тях долни— стреловидни).

Цъфтежа започва отсептември и продължава до април. На един цветонос се образуват 2-3 плода (кутийка с три гнезда), всеки от които съдържа по 60-70 семена.

Стрелициятя се размножава вегетативно (чрез делене на храста) и от семена. След разделянето растението се развива бавно, и затова семенния метод за размножаване е за презпочитане от цветарите.
При стайни условия семената узряват единствено при изкуствено оплождане, което се прави с мек памучен тампон на 2-ия ден след отварянето на цветовете (когато полена на плодника е най-чувсвителен към цветния прашец). Периода от оплождането до съзряването на семената е дълъг 175-185 дни.

Семената, засяти веднага след събирането им, поникват на 25-30-ия ден, а след съхранение в продължение на един месец — на 40-45-ия. Периода на прорастване на пониците може да се удължи до половин година, в зависимост от условията на тяхното съхранение и поникване.
Преди засяването семената се накисват в хладка вода (20-28°С) за 12 часа.

Засяват се на дълбочина 2-2,5 см на разстояние от 2-3 см в смес от торф, листовка и пясък (111). След 40-50 дни при 20-22°С пониците прорастват. Първо се появяват едва 40-50% , засаждат се в саксии с диаметър 7-8-см.

Непрорастналите семена отново се накисват и се засяват повторно. Понякога те могат да преседят в почвата в продължение на 3 години, при това съхранявайки своята жизнеспособност.
След появата на пониците 1-вия лист на семеначето се отваря на 20-25-рия ден, второто листо се образува след 4-5 месеца, а по-нататък листата започват да се развиват по-интензивно.
Във фазата на две листа растението се засажда в в саксии с диаметър 11-13см.

Честото пресаждане на младото растение в по-големи саксии ускорява тяхното развитие и цъфтежа настъпва по-рано.
Пресаждането се извършва много внимателно, чза да не се повредят корените!

В продължение на 2-3 години растението се държи при температура 18-20°С и влажност на въздуха 70-75%. При по-ниски температури ръста и развитието на стрелицията се забавя значително.
След пресаждането на 3-годишните семеначета до вкореняването те се държат при температура 18-20°С, а след това при по-ниска - до 12-14°С.
Субстрата се приготвя от влакнест торф, полуизгнили листа, хумусна почва, торф и пясък (11121); рН 6-6,5.
На всеки 10 дни растението се подхранва (с изключение периода на цъфтеж). Съотношението на основните хранителни елементи (NPK) — 11,52, а във фазата на бутонизация — 0,52,51,5. През този период се внасят 0,05%-на борна киселина с концентрация 10 г кубични, на кубичен метър субстрат.

През зимния период растението се държи при температура 12-14°С, влажността на въздуха трябва да е 60-65%, а през летния период при 22-25°С и 80-85% влажност.

Стрелицията може да издържа на летните жеги, но е препоръчително все пак да се пази от силните слънчеви лъчи.

Растението се полива умерено, в периода на бутонизация и цъфтеж — обилно.

Семеначетата разцъфват на 5-6-тата година.
От началото на май до края на юни растенията са в период на покой, след който е необходимо да се поливат нормално и ежеседмично да се подхранват.

Стрелиция кралска (S.reginae Ait.sin.S.parvifolia Ait.) — достига височина 2 метра, цъфти 2 пъти в годината— през октомври-ноември и през февруари-март.
Времето от появата на цветоноса (с дължина 70 -100 см) до отварянето на 1-вия цвят средно е 60 дни.


Стрелиция величествена(S.augusta Thunb.) — се характеризира с 3-4-метрова височина, къси цветоноси (30—35 см) с 2-3 съцветия.
Растението най-често е нападнато от щитоносна въшка и коренова нематода.


Видове:

С. бяла (Strelitzia alba (L.f.) Skeels).

Расте в тропическите влажни гори на в Капската провинция, Натал (ЮАР). Многогодишно растение с вдървеняваща се долна част. Листата са продълговато-елипсовидни, до 1 м дължина със сърцевидна основа, светло-зелени, лъскави. Цветоносите излизат от листната розетка, с два ланцетовидни прицветника, с единично пурпурно покривало; Венчелистчетата са бели. Цъфти през януари - март.


С. кралска (S. reginae Banks ex Aiton). Синоним: С. дребнолистна (S. parvifolia W.T.Aiton).

Обитава горите по планинските склонове на Капската провинция (ЮАР). Многогодишно растение, не образува дървесен ствол, 1—2 м височина. Листата са продолговато-елипсовидни, до 45 см дължина и 18—19 см ширина, кожести, по краищата слабо волнисти, тъмно-зелени. Листните дръжки са с дължина 60—90 см. Цветоноса излиза от листната розетка, с едно зелено с червени жилки покривало; външните венчелистчета са оранжеви, с дължина 12—15 см; вътрешните са тъмно-сини. Цъфти през февруари - август.

С. Николай (S. nicolai Regel & K.Koch).

Среща се в теснините на тропическите влажни гори, в планините на височина 300 м над морското равнище в Капската провинция (ЮАР). Многогодишно растение с вдървеняващ се ствол с височина 3—5 м. Листата са продолговато-елипсоведни, със загръглена основа, с 1 —1,5 м дължина и 60 см ширина, на дръжки с 1,2—1,5 м дължина. Цветоносите излизат от листните розетки, с два ланцетовидни прицветника, на върха с 4 клюновидни покривала с червеникаво-зелен цвят; външните венчелистчета са бели, с 15—17 см дължина и 0,6—1,8 см ширина, вътрешните са сини. Цъфти през януари-юни. Популярно листнодекоративно и декоративно-цъфтящо растение, използвано и за букети.