Стрептокарпус — Streptocarpus

Семейство: Геснериеви (Gesneriaceae).
Родина: тропиците и субтропиците на Африка, Азия, остров Мадагаскар.
Цъфтеж: обилен, ежегодно.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се пази от преките слънчеви лъчи.
Температура: през периода от пролетта до есента 20-25°C, през зимата растението се оставя при 15-17°C.
Поливане: от пролетта до есента умерено, през зимата — много внимателно.
Влажност на въздуха: препоръчително е да е повишена. Растението не се пулверизира.
Подхранване: през периода на активна вегетация е препоръчително редовно подхранване (на всеки 7—10 дни) с разтвор на комплексни минерални торове.
Подрязване: не се налага.
Период на покой: относителен, през зимата. Растението се оставя на светло място при температура не по-ниска от 15°C, полива се много внимателно.
Пресаждане: през пролетта. Младите растения всяка година, възрастните – през 3 години.
Размножаване: чрез разделяне, резници, от семена.
Рода Стрептокарпус (Streptocarpus Lindl.) включва повече от 130 вида растения от семейство геснериеви, родом от Азия, Африка, остров Мадагаскар.
Култивиран е преди повече от 150 години. Сред представителите му се срещат полухрасти и трависти растения с един единствен лист (разпространяващ се с листоподобен семедел) с дължина до 1 м и дребни цветове на дълъг (около половин метър) цветонос. Едни видове са едногодишни, други — многогодишни, като например
Streptocarpus rexii — прародител на много от хибридните форми.
Стрептокарпуса е тревисто розетъчно растение със скъсено, като при сентполиите, стебло. Листата са гъстомъхести, достатъчно широки (до 7 см) и дълги (25 — 30 см), нагънати, широколанцетни. Има форми с ярко-зелени и с пъстролистни листа. Цветовете са по един-два, израстващи от листните розетки на високи цветоноси. При естествените видове венеца е 2 — 2,5 см в диаметър, тръбесто-фуниеобразен. Цветовете при хибридните форми са значително по-едри (диаметър до 4 см, с прегъвката — до 8 см), но се култивират и миниатюрни форми. Петделния венец е със закръглени неравни дялове: две горни по-малки, в сравнение с долните три. Окраската на венеца е бледо-лилава, с по-ярки виолетови линии по гърлото и тръбичката. Новите сортове могът да бъдат с чисто-бели цветове с жълто око, лилави (от светло до тъмно) с виолетови ивици и контрастно петно в гърлото, небесно-сини и синьо-виолетови с пръски и петънца в пурпурно и бяло, почти черни с жълто око, розови (от светло до коралово) с пурпурни петна и ивици, червени и малинови с пурпурно или жълто гърло, а също и двуцветни – с петна и ивици по целия венец. Нерядко се предлагат и с вълнисти краища на венчелистчетата. Срещат се и кичести форми.
Периода на цъфтеж при стрептокарпуса продължава от пролетта до есента. През зимата за непродължителен период от време, растението «почива», но без да засушава листата. Дву- или трипластните плодове имат формата на спирала или дълга усукана шушулка (!). Тази необичайна форма е дала на рода името «стрептокарпус», което означава «усукана шушулка».

Видове:

Стрептокарпус белоснежен (Streptocarpus candidus Hilliard)


Розетъчно растение с едри нагънати листа с размери 45х15 см. Множество дребни (с дължина 2,5 см) цветове, бели с жълти ивици и пурпурни пръски при гърлото и отчетливи пурпурни линии на долната устна. Според немските специалисти, цветовете на растението имат лек аромат на мед.

Стрептокарпус голям (Streptocarpus grandis N.E.Br. ex C.B.Clarke)


Растението има едно-единствено листо с размери 40 х 30 см. Цветовете са събрани в рехави съцветия на половинметров цветонос. Окраската на венеца е светло-пурпурна, при гърлото – по-тъмна, с бяла долна устна.

Стрептокарпус метличест (Streptocarpus cyaneus S.Moore)


Тревисто розетъчно растение със стебла с дължина 15 см, на всяка от които е разположена двойка красиви розови цветове с жълта среда с виолетови ивици и пръски по гърлото.

Стрептокарпус Вендланд (Streptocarpus wendlandii Hort. Dammann)


Растението е родом от Южна Африка. Единствения лист достига дължина 90 см, а в ширина — 60 см. Окраската на листата е тъмно-зелена със светли жилки. От розетките на дълги цвето¬носи израстват цветовете с дължина около 5 см с тъмно-пурпурен фуниевиден венец и бели ивици по гърлото.

Стрептокарпус йохански (Streptocarpus johannis L. L. Britten)


Розетъчно растение с листа с дължина 45 см и ширина 10 см. Изправения цветонос има до 30 синьо-лилави с по-светъл център дребни цветове, с дължина до 1,8 см.

Стрептокарпус кралски (Streptocarpus rexii Lindl. )


Също расте в Южна Африка. В Европа е известен от 1824 година. Розетъчно растение. Листата са 25x5 см, продълговато-ланцетни, мъхести. Цветовете са по 1—2 в листните розетки, с фуниевиден венец, с дължина до 5 см и диаметър 2,5 см, светло-лавандулово-сини с пурпурни ивици по гърлото и тръбичката. Растението цъфти обилно и продължително.

Стрептокарпус безстъблен (Streptocarpus polyanthus Hook.)


Вида е родом от Южна Африка с един дълъг (до 30 см) лист, покрит с власинки. Лавандулово-сините цветове (до 4 см) с жълт център са разположени на високи цветоноси. Тесната светла устна на цветовете прилича на ключалка.

Има различни подвидове:

подвид Комптон (
subsp. comptonii): листата са удебелени, неголеми, широки, цветовете са бели, малки -


подвид горски дракон (
subsp. dracomontanus): цветоноса е малък, с немногобройни дребни розово-бели цветове -


подвид свенлив (
subsp. verecundus): листа е широк, неголям, цветоноса не е висок, на него се разполагат малобройни дребни бели цветчета -


Стрептокарпус примулолистен (Streptocarpus primulifolius Gand.)


Розетъчно растение. Образува не повече от четири цвята на дълъг (до 25 см) цветонос — от бели до светло-виолетови, с ивици и пръски.

Стрептокарпус скален (Streptocarpus saxorum Engl., Streptocarpella)


Произхожда от тропическа Източна Африка, по-точно от планинските райони (1200 м над морското равнище) на Танзания, подобно на узамбарските сентполии. Има провиснали сукулентни стебла с дължина до 45 см, което позволява да се отглежда като ампелно растение. Листата са елипсовидни, дребни и месести (с дължина от 2,5 до 3 см) и в сравнение с тях цветовете изглеждат едри. Те се разполагат на дълги цветоноси (до 7,5 см), израстващи от листните розетки. Окраската на цветовете е бяла със светло-виолетови краища и бяло гърло. Външния вед на растението, цветовете и областта на разпространение в природата са много подобни с тези при сентполиите. Този вид стрептокарпус е по-взискателен към температурата и влажността, отколкото другите видове.

Стрептокарпус Холст (Streptocarpus holstii Engl.)


Растението е родом от тропическа Източна Африка. Правостоящо растение с височина до 45 см, с гъвкави месести стебла. Листата са супротивни, покрити с власинки, нагънати, с дължина 4 — 5 см. са около 3 см, пурпурни, с бяла тръбичка.

Стрептокарпус стъблен (Streptocarpus caulescens Vatke.)


Растение с изправени високи (до 60 см) стебла със супротивни листа. Цветовете са светло-сини, наклонени надолу, напомнят цветовете на сентполията. Цъфтежа е обилен.

Стрептокарпус (Streptocarpus glandulosissimus Engl.)


Вид, със същото местообитание, както и узамбарските сентполии — планините на Улугур и Узамбар. Тъмно-сините и виолетовите цветове са разположени на стебла с дължина до 15 см.

Грижи за растението:

През лятото стрептокарпусите изискват интензивна разсеяна светлина, което е предпоставка за добрия растеж и обилен цъфтеж. Подходящи са за отглеждане на прозорец със западно или източно изложение. На южен прозорец, стрептокарпуса трябва да се пази от преките слънчеви лъчи, като се използва марля или тюл. На северен прозорец на растението може да не достига светлина, за да цъфти.
През периода от пролетта до есента температурата трябва да е в границите на 20-25°C, от средата на есента е добре температурата да се понижи, през зимата се оставя при температура 15-17°C.
От пролетта до есента стрептокарпуса се полива умерено, като се дава възможност почвата леко да просъхне между поливанията, но без да се засушава за продължително време. От средата на есента поливането се намалява, през зимата се полива много внимателно. Използва се престояла вода със стайна температура. Стрептокарпуса не понася преовлажняване.
От прекалено сухия въздух при отглеждане в стайни условия, е възможно да изсъхнат крайчетата на листата. В този случай те се подрязват върху равна повърхност с остър нож, но не с ножици, които смачкват листа.
Растението изисква подхранване. В периода на активна вегетация е желателно редовно да се подхранва (на всеки 7 — 10 дни) с разтвор от комплексни минерални торове.
Стрептокарпусите се пресаждат през пролетта. Младите екземпляри всяка тодина, възрастните според степента на нарастване – на всеки три-четири години.
Използват се широки и недълбоки саксии.
Почвената смес за възрастните растения е съставена от: листовка, лека торфена почва и пясък (2:1:0,5) или от листовка, торфена почва, хумусна почва и пясък (2:3:1:1). Задължително трябва да се добавят парченца дървен въглен и в субстрата, и в дренажа, тъй като стрептокарпусите са чувствителни на повишената влажност на почвата. Може да се използват готови субстрати, например за сентполии. За младите растения не се добавя торфена почва в субстрата.
Стрептокарпусите се размножават както вегетативно, така и от семена.
Размножаване чрез разделяне на майчиното растение:
При този метод разрастналото се растение се изважда от умерено овлажнена почва и се отрязва неголяма част с листа и удебелени корени. Местата на среза се подсушават и се посипват с дървен въглен на прах. Саксията се запълва до 2/3 със свеж субстрат, поставя се отделената розетка и акуратно се допълва с почва до нивото на кореновата шийка. Полива се много малко с топла вода. В началото отделеното растение се покрива с полиетиленов плик, за да преживее по-лесно. Най-едрите листа се отделят, или се подрязват на половината от дължината им, за по-добро вкореняване и растеж на младите листа в центъра на розетката. Не след дълго младите растения, отгледани по този начин, ще зацъфтят.
Размножаване на стрептокарпус от листни резници:
Има четири основни начина за такова размножаване. Трябва да се има в предвид, че основната и страничните жилки на листа са продължение на дръжката му.

1. Добре оформен, но не стар лист, без следи от болести и вредители, се отделя от розетката. Дръжката се отрязва с остър нож, среза се подсушава и се засажда в недълбока саксия вертикално, цял или с отрязана горна част (за подпомагане растежа на самия лист). След обработка с фунгицид, резника се покрива с полиетиленов плик и се оставя на топло. При засаждане на няколко резника трябва да се внимава, всички да се еднакво добре осветени. След 1 — 1,5 месец се появяват новите издънки. Когато младите растения поотраснат, се отделят и се засаждат в саксии.
2. Размножаване от парченца от лист. При този метод листа се поставя върху долната му страна на дъска, с острие се нарязват парченца с дължина около 5 см перпендикулярно на средната жилка така, че всяка част да има отрязък от средната жилка (която ще изпълни ролята на дръжка).
Средните части от така нарязания лист се засаждат с основата на резника в недълбоки бразди, под ъгъл 45°, на разстояние 3 см един от друг, като почвата наоколо леко се притиска с пръсти. Съда със засадените резници също се обработва с фунгицид, профилактично за гъбични заболявания и се оставя на топло (температура не по-ниска от 20 °С) и влажно място, например в мини-парник, или се покрива с полиетиленов плик. Ежедневно трябва да се проветрява. Почвата се овлажнява чрез долно поливане. След 5 — 8 седмици се появяват новите издънки. Най-горната и най-долната част от листа не се използват при този начин на размножаване!
3. Размножаване с надлъжни части от листа. Листа се поставя върху дъска или стъкло. Разполовява се с острие в областта на средната жилка. По този начин се образуват две половини с открити срезове на страничните жилки, които по-нататък ще изпълнят ролята на дръжка. Среза се посипва с дървен въглен на прах и се засажда в предварително направени в субстрата бразди. Парченцата лист се засаждат на дълбочина 1/3, почвата около тях леко се притиска, поливат се и се покриват. Съда се оставя на светло топло място до появата на млади растения в областта на страничните жилки по цялата дължина на резника. При хоризонталното засаждане, средната жилка е отделя.
4. Централната жилка се нарязва на няколко места на разстояние 2 — 3 см, като резките са с дължина 2 см и са от долната страна на листа. Резника се залага именно на тази страна хоризонтално върху умерено влажен и рохкав субстрат. Препоръчва се да се закрепи към почвата и да се напръска с разтвор на фунгицид. Съда се покрива със стъкло и се оставя на светло, но не слънчево място. С появата на детките, стъклото трябва да се отваря по малко, закалявайки постепенно малките растения. Отделените достатъчно едри розетки, първоначално се покриват, а след това се отварят, а младите розетки се доотглеждат по стандартния начин.
За размножаването на растенията, е много удобно да се използва мини-парник с долно подгряване на почвата. Инструментите, използвани за подготовка на резниците, се дезинфекцират много старателно.
При семенното размножаване семената се засяват, без да се покриват с пръст отгоре, в неголям съд на повърхността на субстрата. Съда се покрива. Полива се отдолу. Оставя се на светло, леко сенчесто място. Задължително е ежедневното проветряване на пониците. Оптималната температура за прорастването е 21°С. За намаляване на температурните колебания, първоначално съда се покрива с хартия. Такива условия е трудно да се постигнат на прозоречен перваз, за това се препоръчва използването на мини-парник, под лампи. Примерно 6 седмици след появата на пониците може леко да се отмести покритието на съда, за да започнат да се закаляват, а по-късно – съвсем да се отстрани. Израстналите семенаци трябва да се пикират. Първото пикиране може да се направи в по-голям съд, като растенията се засадят по на рядко, за да могат свободно да се развиват. За по-лесното им пренасяне в новия съд, без да се уврежда кореновата им система, съда с посева леко се удря в ъгъла на масата, дръжката на ножа или леко се притиска с ръце. Придържайки с пръсти семеделните листа, всяко семеначе се изважда с игла и се пренася на новото място. Може да се използва специална дървена шпатула с прорез. Не се препоръчва стебълцето да се държи с пръсти, тъй като много лесно може да се повреди. След засаждането, почвата наоколо леко се притиска. Семенаците се разсаждат на разстояние 2 см един от друг, поливат се и отново се оставят на топло място, като се покриват. При второто пикиране растенията се засаждат в индивидуални саксии. Ако има достатъчно свободно място, първата и втората пикировка може да се проведе в индивидуални саксии с постепенно увеличаване на размерите на съдовете и обема на субстрата. Редовното подхранване се отразява благоприятно на семеначетата. Засяването на семена може да се прави няколко пъти годишно. Например, ако се засее в края на януари, то цъфтеж може да се очаква в края на юли — септември. Засятите в края на юни стрептокарпуси, ще зацъфтят през април до юни.

Възможни трудности:

При често преовлажняване се появява сиво гниене.
При прекалено висока температура, цветните пъпки покафеняват.
Краищата на листата покафеняват.
Причината е недостатъчната влажност, или преовлажняване на субстрата.
Вредители: въшки, акари, щитоносни въшки, белокрилки и трипс