Сизигум – Syzygium

Семейство: миртови (Myrtaceae).
Родина: тропиците на Източното полукълбо.
Цъфтеж: два пъти годишно, но на изкуствено осветление сизигума не цъфти.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка. Растението може да понесе преки слънчеви лъчи.
Температура: в пeриода от пролетта до лятото сизигума се държи при температура 18-25°С, от есента температурата е добре да се понижи до 14-16°С.
Поливане: от пролетта до есента редовно, при просъхване на връхния слой на субстрата, през зимата поливането се съкращава, особено при презимуване в хладно помещение.
Влажност на въздуха: в периода от пролетта до есента може редовно да се пулверизира.
Подхранване: през вегетационня период (пролет-лято), два пъти в месеца, с минерални торове.
Подрязване: добре понася оформяне чрез подрязване. В течение на лятото върховете на младите стебла се прищипват.
Период на покой: слабо изразен, през зимата. Растението се държи при 14-16°С, в светло помещение, полива се внимателно, без да се допуска пресъхване на субстрата.
Пресаждане: младите растения се пресаждат ежегодно през пролетта, възрастните - при необходимост. Растенията в дървени съдове се пресаждат когато съда отеснее.
Размножаване: от семена, чрез резници и въздушни отводки.

Към рода Сизигум (
Syzygium Gaertn) принадлежат 400 вида от семейство миртови. Распространени са в тропическите страни на Източното полукълбо.
Вечнозелени растения до 20-30 м височина. Листата са прости, супротивни. Цветовете са връхни или израстват от листните розетки, в съцветия.
Като подправка в колекциите от растения на ботаническите градини се отглежда S. aromaticum. Известни са също като плодни и листно-декоративни растения.

Видове:

С. ароматен, или карамфилово дърво (Syzygium aromaticum (L.) Merr. & L. M. Perry). Синоним: Кариофилус ароматен (Caryophyllus aromaticus L.), Евгения ароматна (Eugenia aromatica (L.) Baill.), Евгения карамфилова (Eugenia caryophyllata Thunb.), Евгения кариофилус (Eugenia caryophyllus (Spreng.) Bullock & S. G. Harrison.).

Родината на растението са Молукските острови. Дървесни видове с височина 10-12 (до 20) м. Листата са удължено-елипсовидни, с дължина 6-8 (до 12) см и 2-4 см ширина, с масни жлези по тях, горната повърхност е тъмно-зелена, цели. Цветовете са събрани по няколко под формата на получадърчета, бели; тичинките са многобройни.
Широко известно растение, използвано за подправка — най-голямата му ценност са неотворените цветни бутони (съдържат до 25% етерично масло; бутоните се събират, когато започнат да почервеняват, сушат се на слънце, докато станат тъмно- кафяви, имат пикантен аромат и лютив вкус – известни като карамфилови). Широко се използва в тропическите страни. Подходящ е за просторни светли и топли помещения.

С. кимионов, Ямболан (S. cumini (L.) Skeels. Синоним: Евгения кимионова (Eugenia cumini (L.) Druce), Евгения ямболана (Eugenia jambolana Lam.), Мирт кимионов (Myrtus cumini L.), С. ямболанум (Syzygium jambolanum (Lam.) DC.).

Расте от Източна Индия до Малайзия. Дървесни видове до 25 (понякога до 30) м височина; клоните са с кора с бял или сивкав цвят. Листата са овални или широкопродълговати, 12-20 см в дължина и 8-12 см широки, кожести, слабо удебелени, тъмно-зелени. Цветовете са 1,5 см в диаметър, събрани в съцветия (подобни на чадърчета), бели. Плода е пурпурно-червен, овален, 1-1,25 см в диаметър. В тропическите страни се отглежда като плодно дърво.

С. ямбоза (S. jambos (L.) Alston). Синоними: Кариофилус ямбоза (Caryophyllus jambos (L.) Stokes), Евгения ямбоза (Eugenia jambos L.).

Родината на вида е Източна Индия. Дървесен вид с височина до 8-10 м. Листата са продълговато-ланцетни, 12-16 (до 20) см дълги и 2-4 см широки, лъскави, плътни, зелени. Цветовете са събрани под формата на чадърче на върха на клоните, бели. Плода е със закръглена форма, жълт. В тропическите страни се отглежда и се цени се като плодно дърво.

Грижи за растението:

Сизигума може да понесе пряко слънчево огряване, може да се наложи да се предпазва в тези случаи, когато през пролетно-летния период е огряван от обедното слънце. Подходящ е за отглеждане на южен прозорец. Расте добре в светли помещения на прозорец със западно и източно изложение. На прозорец със северно изложение, на растението може да не достига светлина. През зимата се препоръчва сизигума да се осветява допълнително с изкуствено осветление за 12-14 часа. Допустимо е растението да расте целогодишно на ярко изкуствено осветление. През лятото растението може да се изнесе на открито, на място, където няма да бъде пряко огрявано от слънцето по обед.

Трябва да се има в предвид, че не се препоръчва скоро пресадени екземпляри, или растения преживели дълга и мрачна зима веднага да се поставят на пряко слънце, трябва да се приучват постепенно, за да се избегнат изгарянията.

От пролетта до лятото сизигума се държи при температура 18-25°C, от есента е добре температурата да се понижи до 14-16°C.

Растението се полива от пролетта да есента редовно, след изсъхване на повърхностния слой на субстрата, през зимата поливането трябва да се намали, това е особено важно при презимуване в хладно помещение. Полива се с мека престояла вода. В никакъв случай не бива да се допуска пресъхване на кореновата туфа даже за съвсем кратко време. Ако все пак субстрата е просъхнал, се прилага метода на долното поливане т.е. саксията се топи в съд с вода. В същото време трябва да се следи, да не застоява вода в подложката на саксията.

От пролетта до есента растението може да се пулверизира редовно. За целта трябва да се използва единствено мека престояла или филтрирана вода. През зимата, ако растението се държи в прохладно помещение, не се пулверизира.

От март до септември растението се подхранва с минерални торове два пъти месечно. Не се тори през есента и зимата.

Сизигума понася добре оформяне на корона си чрез подрязване, ето защо е подходящ за създаване на красиви компактни, облистени форми. През лятото връхчетата на младите клони се прищипват.
Пресаждането на млади растения се прави ежегодно през пролетта, възрастните растения се пресаждат при необходимост. Големите екземпляри, засадени в дълбоки дървени съдове(като лимона), се пресаждат в зависимост от състоянието на съда, освен това в периода на интензивна вегетация на всеки две седмици се подхранват с органични торове; в промеждутъка от време между пресажданията ежегодно се подменя горния слой на субстрата с нов. Състава на почвената смес за пресаждане е: градинска — 2 ч., хумусна почва — 1 ч., листовка — 1 ч., торф — 1 ч., пясък — 1ч. На дъното на съда се прави добър дренаж.

Размножава се от семена, чрез резници и въздушни отводки.
За посев се избират свежи семена. Преди засяването, семената се накисват в разтвор на калиев перманганат, или фунгицид. Семената се засяват през януари-февруари в съд със субстрат, съставен от: листовка — 1 ч., градинска почва 0,5 ч. и пясък – 0,5 ч., държат се при температура 26-28°C. Съда се покрива и се поставя на светло място, като периодично се пулверизира и проветрява. Семеначетата се пикират във фазата на две листенца; засаждат се в 7-8-сантиметрови саксии. Поливат се обилно; поставят се задължително на светло място, температурата не трябва да е по-ниска от 18°C през деня, и 16°C през нощта.

За резници се избират полувдървенели клони, вкореняват се при температура 24-26°C. Вкоренените резници се засаждат в 9-сантиметроии саксии.

Вредители: няма информация.