Аихризон — Aichryson

Аихризон — Aichryson

Семейство: Дебелецови (Crassulaceae).

Родина: Азорските и Канарските острови, о-в Мадейра.

Цъфтеж: зависи от вида, обикновено през април-май.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.

Температура: през пролетта и лятото в границите на 20-25°С. През есента и зимата е препоръчително температурата да се понижи до 8-10°С.

Поливане: през пролетта и лятото редовно, като субстрата трябва да просъхва до половината от височината на саксията. През зимата се полива рядко, колкото да не опадат листата.

Влажност на въздуха: няма съществено значение. Полезно растението да се мие периодично с топъл душ.

Подхранване: през пролетта и лятото веднъж на две седмици с комплексни торове за сукуленти.

Период на покой: есента-зимата. Растението се оставя на добре осветено място, при 8-10°С и се полива много рядко.

Пресаждане: при необходимост, когато корените запълнят саксията.

Размножаване: от резници.

Аихризона (Aichryson), наброява от 10 до 15 вида едногодишни и многогодишни сукулентни растения от семейство Дебелецови (Crassulaceae).

Народното му име е «Дървото на любовта».

Изправените, частично разклонени стъбла са с розетки от средно и тъмно-зелени, предимно супротивни, удебелени листа, израстващи по върховете. Съцветията са от звездовидни, жълти или червени цветове.

Видове:

Аихризон домашен (Aichryson x domesticum Praeger), хибрид, родители: A. tortuosum x. A. punctatum. Синоним: Эониум домашен (Aeonium x domesticus).

Неголям сукулентен храст с височина до 15-30 см, в диаметър може да достигне също 15-30 см. Листата са прави, месести, зелени, мъхести, с бели къси власинки, събрани в розетки, с шир. 1см, и дълж. до 1,5-2 см. Цъфтежа е през пролетта и може да продължи половин година. Цветоноса е с дълж. до 10-20 см, цветовете са жълти, ароматни. Има вариетета - Aichryson x domesticum 'Variegatum'

Aichryson sedifolium Webb ex Bolle. Синоним: Aeonium sedifolium (Webb ex Bolle) J.Pitard & L.Proust Iles Canaries: 193 (1909).

Гъст сукулентен полухраст с тънки изправени клони с височина 15-40 см и 13 см шир. Удебелените, лепкави, месести, зелени или жълтеникаво-зелени, с червени линии листа, са с дълж. 1,5 см в розетки около 6 см в диаметър. Съцветията са едри 2-7 см в дълж. със златисто-жълти цветове. Цъфтежа е през април-май. По време на периода на покой може да хвърли част от листата си. Много чувствителен на преовлажняване на почвата.

(Aichryson laxum (Haw.) Bramwell. Синоним: Sempervivum laxum Haw.

Неголям сукулентен храст с височина до 30-40 см, в диаметър може да достигне 20-40 см. Листата са ромбовидни, зелени, мъхести, с къси бели власинки, събрани в розетки, листчетата са с шир. 1см, и дълж. до 1,5-3 см, на дълга дръжка. Съцветията са едри, до 15-30 см дълж. със златисто-жълти цветове. Цъфтежа е през пролетта и продължава половин година. След прецъфтяване губи голяма част от листата си, но не умира.

Aichryson tortuosum (Aiton) Webb & Berthel.

Неголям сукулентен храст с височина до 15-30 см, в диаметър също може да достигне 15-30 см. Листата са ромбовидни, месести, зелени, мъхести, с къси бели власинки, събрани в розетки, листенцата са с шир. 1см, и дълж. до 1,5-2 см, на къса дражка. Цъфтежа е през пролетта и продължава до средата на годината.

Aichryson punctatum (C.Sm.) Webb & Berthel.

Неголямо сукулентно растение, с височина до 15-40 см. Клоните са кафеникаво-зелени, мъхести, с бели прозрачни власинки. Листата са ромбовидни, зелени, слабомъхести, краищата им са вълнисти, с дълги дръжки, събрани в розетка.

Грижи за растението:

Аихризона предпочита ярка разсеяна светлина. Отглежда се най-добре на прозорци с източно или западно изложение. На южен прозорец изисква защита от слънцето. През есента и зимата не е необходима защита, макар че пак могат да се получат слънчеви изгаряния. За равномерния растеж на короната, растението се завърта периодично спрямо източника на светлина.

През пролетта и лятото препоръчителната температура е в границите на 20-25°С. През есента и зимата се оставя при температура +8-10°С. Ако растението е в помещение с по-висока температура (+15-22°С) стъблата се издължават, а листата започват да падат. Не трябва да се оставя в близост до отоплителни уреди.

През пролетта и лятото се полива редовно като субстрата трябва да просъхне до половината обем. През зимата се полива рядко, колкото да не изсъхват и падат листата. Най-лесно може да се следи за необходимостта от поливане по тургура на листата. След засушаване не се препоръчва да се полива обилно, защото това предизвиква загниване на корените и стъблата. Полива се на малки дози.

Аихризоните понасят добре сухия въздух в помещенията. Препоръчва се от време на време растението да се мие с топъл душ. През есенните и зимните месеци не се мие. През пролетта и лятото се подхранва веднъж на две седмици с торове за сукуленти с ниско съдържание на азот.

Може да се отгледа като храст, или като мини-дърво. За да се оформи красива корона, през вегетативния период връхчетата на младите стъбла се прищипват, а слабите се режат. Ако след презимуване на топло, растението се е издължило, стъблата могат да се подрежат също. Цъфтежа е през пролетта, на втората-третата година, при условие че саксията е тясна, рядко се полива и презимува на светло и хладно. Цъфтежа продължава повече от половин година. По време на цъфтежа опадат до 60-80 процента от листата. След прецъфтяване е необходимо цветоносите да се изрежат и да се увеличи поливането. С времето израстват нови клони.

В различни форуми се твърди, че след цъфтежа, растението умира, въпреки че то се отглежда и съхранява успешно и след прецъфтяване.

Растението се пресажда при необходимост, през пролетта, когато саксията се запълни с корени. Кореновата система не е дълбока, за това се подбират по-плитки съдове. Растението не е взискателно към почвата. Подходящ е субстрат от торфена почва и пясък, или смес от торфена почва, листовка, хумусна почва и пясък (4:1:1:1). Полезно е да се добавят парченца кирпич и дървен въглен. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж. След пресаждане, се полива на 4-5-ти ден, в зависимост от размера на саксията. Първото поливане е много внимателно, за да се избегне загниването на корените. Препоръчва се да се използват керамични саксии

Растенията се размножават от семена и резници.

Семената се засяват в съдове със смес от: листовка — 1ч. и пясък — 0,5 ч и се покриват със стъкло или плик. Грижите за посева до появата на пониците се свежда до пулверизиране и ежедневно проветряване. Семената прорастват след 2 седмици. Пикират се на растояние 1x1 см. Състава на почвата е: лека торфена почва— 0,5 ч., листовка — 1ч., пясък — 0,5 ч. Оставят се на добре осветено място. Отрасналите семенаци се засаждат в 5—7-сантиметрови саксии по единично. Състава на почвата е: лека торфена— 1ч., листо¬вка — 1ч., пясък — 1ч. Саксиите се оставят при температура 16—18°С, и се поливат веднъж в денонощието.

При размножаване от резници и листа, преди вкореняване се оставят на тъмно и сухо за няколко часа. Може да се вкореняват във влажен пясък, вермикулит, или смес от субстрат за сукуленти и пясък. Допуска се вкореняване и във вода, с добавен дървен въглен в нея. Вкоренените резници и листа се засаждат в 5—7-сантиметрови саксии. Състава на почвата и грижите след това са същите, както за семенаците.

Възможни трудности:

Стъблата се оголват силно.

Най-честата причина е презимуване на топло.

При презимуване на хладно е необходимо да се полива внимателно, с малко количество топла вода.

При недостиг на светлина, растението се издължава.

Листата опадат.

Причина може да бъде преовлажняване на почвата, или силно засушаване, или растението е било оставено за продължително време на пряка слънчева светлина.

Ако листата падат през зимата, вероятната причина е прекалено висока температура.

Заболявания: различни видове гниене.