Аморфофалус - Amorphophallus

Аморфофалус - Amorphophallus Blume ex Decne.

Семейство: Ароидни (Araceae).

Родина: Индокитай.

Цъфтеж: от пролетта до есента.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка, разсеяна, трябва да се пази от преките слънчеви лъчи.

Температура: умерена, през периода на покой около 13°C, не по-ниска от 10°C.

Поливане: обилно през периода на растеж. След като листата започват да вехнат през есента, поливането се ограничива.

Влажност на въздуха: висока.

Подхранване: последователно през две седмици с органични и минерални торове.

Период на покой: през есента и зимата, поливането се ограничива, температурата се поддържа около 13°С, не се подхранва.

Пресаждане: през пролетта (март).

Размножаване: от дъщерни грудки (детки), чрез делене на грудката.

Рода Аморфофалус (Amorphophallus) наброява около 100 вида екзотични растения от семейство Ароидни (Araceae). Името на рода происхожда от гръцките думи «Amorpho» – «безформен» и «Phallus» - «издънка, поник».

Аморфофалус гигантски е най-голямото растение от рода. Достига височина от 2 до 5 метра. По време на цъфтеж, се нагрява значително, и именно в този период има крайно неприятен мирис. Интересна особеност на това растение е, че преди дъжд или след поливане по краищата на листата започват да се отделят капки вода. Грудката на гигантския аморфофалус достига 40 кг при диаметър примерно 50 см. Това екзотично растение не се отглежда в стайни условия.

За стайно отглеждане са разпространени аморфофалус луковичен, аморфофалус коняк и Аморфофалус Ривера. Съцветията на аморфофалуса се развиват до появата на листата (само при едрите грудки), като при култивираните растения миризмата е доста осезаема, напомня миризмата на развалено месо.

Аморфофалуса е много оригинално растение. Най-забележително е съцветието му, покрито с кафяво-червено или жълто с кафяви петна покривало. На спатата могат да се забележат няколко участъка, всеки с определена роля при опрашването на растението. Най-горната част на спатата е тъмно-вишнева, по-широка. Тя няма цветове и се нарича стерилен придатък. Придатъка служи за отделяне на ароматни вещества, привличащи насекомите. По-надолу са разположени еластичните власинки, през които с лекота се достига до долната камера на съцветието. Но насекомите не могат да изпълзят обратно нагоре. Власинките са необходими за задържане на насекомите в долната част на камерата. И, накрая, в най-долната част на спатата са разположени тичинковите, а след това и плодниковите цветове, които вземат участие при опрашването. Процеса на опрашване напомня магъоснически ритуал. След полунощ стерилния придатък се нагрява и във въздуха се разнася миризма, която привлича насекомите. Те проникватт в долната камера и се оказват в плен на растението, тъй като не могат да се освободят от власинките. Така насекомите са притудени да прекарат остатъка от нощта и целия следващ ден в една камера с еще неузрелите тичинки и плодници. Рано на следващата вечер, се нагрява долната камера. Това стимулира активността на насекомите и едновременно – съзряването на тичинките. Те посипват обилно прашеца си по главите на насекомите, а те пък, пълзейки в различни посоки, я нанасят върху плодниците. Веднага след като опрашването приключи, власинките повяхват и към полунощ насекомите се оказват на свобода. Но за какво? За да бъдат отново прибрани от все още неопрашеното съцветие, пренасяйки със себе си прашеца от предишното. Поведението на насекомите може да се стори на някого неразумно. Но в долните камери насекомите се чувстват много добре: има нектар и защита от по-големи хищници, а най-важното е, че са на сухо! По такъв начин, ако аморфофалуса разцъфне, може да се наблюдава на живо биологията на опрашването за не повече от два дни, след което покривалото увяхва.

Цвета не е единственото украшение на аморфофалуса. След цъфтежа (няколко месеца), от почвата се появява издънка. Това люспесто образувание пробива почвата, за да извади на повърхността единствения зелен лист. Ажурните разсечени листа, извисяващи се на дръжката, украсена с многобройни пурпурни петна, създават неповторим ефект, още повече при някои видове листа достига повече от 2-3 м.

В източната медицина се използват всички части на растението. Съцветията се използват при висока температура, при болки в костите, възпаления на очите. Грудката е отровна в сурово състояние, но в определени дози се препоръчва като противоязвено средство, при ухапване от гризачи и змии. Освен това, грудката на аморфофалуса е един от най-известните китайски противоракови средства.

Видове:

Аморфофалус коняк (Amorphophallus konjac K. Koch)

Има грудка с формата на сплесната топка, до 20 см в диаметър. Дръжките на листата са с дълж. до 80 см, с тъмно-маслинен цвят с тъмни и светли петна. Листата са пересто-нарязани със сочен зелен цвят. Цветоноса е около 50-70 см дълж.. Покривалото на спатата е с дълж. 25-30 см, самата спата е до 50 см дълж., при цъфтеж се нагрява до 40°C. Цвета е бордо или виолетово-червен. Издава силна неприятна миризма. В Япония, от богатата на брашно грудка се приготвя националното ястие - коняк. При отглеждане в стайни условия обикновено цъфти, но не плодоноси.

Аморфофалус луковичен (Amorphophallus bulbifer (Roxb.) Blume)

Има полукръгла грудка с диаметър около 7-8 см. Листа е единствен, на дръжка с дължина около 1 метър, която има тъмно-маслинен цвят със светли петна. Листа е на сегменти, 3-делен, в основата му има луковичка. Цветоноса обикновено е с дължина не повече от 30 см, покривалото на спатата е с дълж. 10-12 см. Цвета е мръсно-зелен с розови петна. Спатата е по-къса от покривалото. В стайни условия обикновено цъфти, но не плододава.

Аморфофалус Ривера (Amorphophallus rivieri Durieu ex Carriere).

Има грудка с диаметър 7-25 см. Листа е на дръжка с дължина 40-80 см (понякога до 1,5 м) по повърхността си с рисунък от белезникави или кафяви петна. Листа е голям, 60-100 см в диаметър, разделена на три. Всеки сегмент, на свой ред е пересто-нарязан. Сегментите от втори ред са продълговато-елипсовидни, заострени на върха. Зелените жилки са издути с височина до 1 м, покривалото е с дълж. до 30 см, лъскаво, яйцевидно по края, отвън бледо-зелено. Спатата е двойно по-дълга от покривалото. Като стайно растение обикновено цъфти, но не плодоноси.

Грижи за растението:

В стайни условия това растение не е трудно за отглеждане. Няма изисквания към светлината, въпреки че е светлолюбиво и обича ярката разсеяна светлина.

През лятото понася добре стайните температури. Предпочита умерена температура, през периода на покой изисква температура около 13°C, но не по-ниска от 10°C.

Растенията се поливат обилно по време на растежа до началото на август, като се избягва попадането на вода върху грудката. През есента, когато листата започнат да вехнат, поливането се ограничива. Полива се при просъхване на горния слой на субстрата, за да не загние грудката.

Обича редовно да се пулверизира (поне веднъж на ден). Пулвелизирането на листата има по-скоро хигиеничен характер, но аморфофалуса се чувства много добре, тъй като обича влажния климат.

Растението се подхранва последователно веднъж на две седмици с органични и минерални торове. Месец и половина след прорастването на новите поници през пролетта започва подхранването. Трябва да се отчете, че аморфофалуса се нуждае от доста голямо количество фосфор. За да нарастне бързо масата на грудката, е необходимо растението редовно да се тори, като се поддържа съотношение на азота, фосфора и калия в пропорции 1:3:2 или даже 1:4:1. За едрите грудки в стандартен субстрат за ароидни може да се добави една част оборска тор. Препоръчва се преди подхранване, почвата да се полее добре. Растението понася много добре подхранване с говежда тор.

Аморфофалуса е растение със задължителен период на покой. През зимата губи листата си – те увяхват. Увяхващите листа трябва да се подрежат до корена и да се спре поливането.

През есента и зимата, когато аморфофалуса е в състояние на покой, е най-добре саксията да се остави на прохладно, тъмно място и периодично да се овлажнява. През пролетта, в края на март, грудките се засаждат в по-големи саксии. Важно правило на агротехниката е: достатъчно ниското засаждане на грудката в началото на вегетационния период, което позволява досипване на почва в процеса на растеж на новата грудка, без да се прехвърля растението по няколко пъти на сезон. При загниване на грудката, трябва да се извади от саксията и загнилата част да се отстрани с остър нож (предварително стерилизиран в кипнала вода). След всеки срез, ножа се потапя в кипящата вода. След това среза се обработва с дървен въглен на прах, оставя се да се засуши за едно денонощие. След това растението може да се засади в нова почвена смес. Много специалисти съветват грудката да не се съхранява в субстрат през периода на покой. Когато листа (в случай че не се отделят детки от старата грудка) завехне, грудката трябва много внимателно да се извади от саксията, да се почисти от почвата, внимателно да се провери и да се отделят детките. При необходимост загнилите части и мъртвите корени се отстраняват с остър нож, след което раните се промиват с разтвор на калиев перманганат и грудките се оставят на сухо, тъмно и топло място.

В търговската мрежа грудките се предлагат през зимните месеци. До март - април те се съхраняват в хладилник при 10-12С в отделението за плодове. Грудката редовно се проверява. Ако точката на растеж започне да увеличава размерите си, е време за засаждане. При малките грудки точката на растеж може и да не нарастне, без засаждане. Ето защо не по-късно от април се засаждат всички налични грудки и започват да се поливат. За засаждането се подбират саксии с голям диаметър и достатъчна дълбочина.

Почвата за аморфофалуса при засаждането трябва да се състои от -1 част торфена, 1 част оборска, 1 част листовка, 1 част хумусна и 1 част пясък. Може да се използва стандартна смес за ароидни.

Има една особеност в строежа на грудката на аморфофалуса. При семенаците грудката се формира във вид на удебеление на стеблото, на следващата година от грудката се появява лист и веднага се образува нова грудка, по-едра, а първата не се отделя. С възрастта се образуват доста дъщерни грудки (детки).

Размножаването с детки се провежда през есента: след като листа увехне, грудката се изважда от саксията, детките се събират и до пролетта се съхраняват в торбичка със слабо навлажнен торф. Торбичката с детките се завързва и се оставя на прохладно място. През пролетта детките се засаждат в почва.

Аморфофалуса може да се размножи чрез деление на грудката. Необходимо е грудката да има няколко точки на растеж. Разделянето се прави през пролетта. Ако се раздели грудка с непрорастнали точки на растеж, растението може изобщо да не прорастне, или да прорастне доста късно (в края на лятото – началото на есента). Грудката се разрязва внимателно, за да не се повреди. Срезовете се посипват с дървен въглен на прах, оставят се да просъхнат за денонощие. След това отделните части се засаждат в субстрат от листовка, хвойнова почва, оборска, торф и пясък (1:1:1:1:0,5). Полива се много внимателно, за да не загният.

Растението може да се отглежда и на открито. Грудката трябва да е израстнала толкова, че да има няколко бели коренчета.

Прорастването е във влажен торф. Засаждат се в края на май. След като аморфофалуса поникне и отвори единствения си лист, може да започне подхранването с настойка от говежда тор смес от минерални торове. За по-доброто формиране на грудката през август е необходимо да се проведе калийно-фосфорно подхранване. Може да се приготви разтвор от 20 г суперфосфат и 20 г калиев хлорид на 10 л вода. Суперфосфата трябва да кипне за 30 мин. за по-барзото му разтваряне.

В стайни условия аморфофалуса почти не страда от вредители и болести. Единствено младите нежни листа от разделените части на грудката и детките са нападани от въшки и акари. Понякога вредителите нападат и възрастните растения. Ако проблема е сериозен, възрастните растения хвърлят листата си преждевременно.

Аморфофалус луковичен може да се размножава с луковица, която се намира в основата на сегментите на листа.