АУСТРОЦИЛИНДРОПУНЦИЯ — AUSTROCYLINDROPUNTIA

Синоним: Опунция (Opuntia Mill.)
Семейство: Cactaceae.
Родина: Южна Америка.
Цъфтеж: в стайни условия рядко.
Растеж: среден.
Светлина: ярка, аклиматизирането след студения сезон трябва да е постепенно.
Температура: през лятото +20-35°C, през есента и зимата +5-10°С.
Поливане: през пролетта и лятото - обилно, субстрата трябва да просъхва между поливанията, през есента и зимата не се полива.
Влажност на въздуха: не изисква пулверизиране.
Подхранване: веднъж месечно с торове за кактуси, през периода на покой не се подхранва.
Период на покой: есента и зимата, при температура 5-10°С, без поливане, подхранват се само цъфтящите видове.
Пресаждане: през пролетта, ако растението е в стадий на бутонизация, се пресажда след цъфтежа.
Размножаване: пролетта, от семена и вкоренени резници, присадка.

Рода Аустроцилиндропунция (
Austrocylmdropuntia Backeb.) обединява около 20 вида растения от семейство Cactaceae. В англоезичната специализирана литература е прието този род да се включва към рода Опунция, като наричат ,dijekrsjd опунции или се разглеждат като подрод. Немските кактусисти отделят в самостоятелни родове аустроцилиндропунцията, цилиндропунцията, бразилиопунцията. Името произхожда от «australis» (лат.) — южен, «cylindrus» (гръц.) — цилиндър, руло и «opuntia» — от гръцката дума Опунта. Аустроцилиндропунцията е родом от Южна Америка, където расте по планините и в полупустините.
Растението има меко цилиндрично стъбло, без ребра, с много странични издънки. Стъблата са меки, повечето вдървенели, 0,1-6 м височина и 1,5- 10 см в диаметър в зависимост от вида. По ареолите на младите стъбла се появяват рудиментарни месести и остри листенца с дълж. 2-10 см, които с времето опадат, а на тяхно място се образуват много остри, прави шипове с дълж. до 7см. В този случай разрастващата се тъкан в пазвите на листата има формата на своеобразни плоски папили. Такъв строеж е характерен за аустроцилиндропунцията, цилиндропунцията и опунцията. Цветовете са жълти, оранжеви, розови, червени, класовидни, до 7 см дълж. и 1,5-4 см в диаметър. В оранжерийни условия рядко цъфтят. Плодовете са зеленикаво-жълти, с дълж. 1,5—10 см. Североамериканския род се различава с отсъствието на обвивка по краищата на шиповете си.
Колекционерите ценят изящната форма на астроцилиндропунцията, получаваща се по скоро от забавянето на растежа.

Видове:
Austrocylindropuntia clavarioides (Pfeiff.) Backbg.


Синоним: Оpuntia clavarioides.

Родина – Аржентина (западнте области). Сред любителите е известна под името «негърска ръка». Рядък декоративен вид. На слънце стъблата придобиват червеникаво-бронзов оттенък.
Растението има цилиндрични стъбла с кафяв цвят, дължината е около 25 см и 2 см в диаметър, единично или разклонено във вид на еленови рога. Стъблата образуват неголям храст. Ареолите са дребни. Бодлите са до 10, белезникави, тънки, притиснати до стъблото, с дълж. 0,2 см. Цветовете са жълто-кафяви, тръбести, с дълж. 5—6 см, рядко се появяват при възрастните растения. Плодовете са с дълж. около 1,5 см и съдържат само едно семе. Взискателен в отглеждането вид.

A. subulata (Muehlenpf.) Backeb.

Синоним: Opuntia subulata (Muehlenpf.) Engelm., Austrocylindropuntia exaltata (A. Berger) Backeb.), Opuntia exaltata A. Berger.

Родина на вида е Перу, Андите, на височина до 3500 м над морското равнище. Името си е получила заради формата на сочните си зелени, полуцилиндрични листа (в природата до 12 см дълж., 1 см диаметър), които се задържат до една година на стъблото. С времето опадат, оголвайки долната част на цилиндричното стъбло. Цялата повърхност на стъблото е разделена от плоски папили с дълж. 1-2 (3-8 см) и светло-жълти шипове. Цветовете са с дълж. около 7 см., венчелистчетата са къси и изправени, розово-червени или червени. Използва се като основа за присадки на някои видове опунции и най-често за
Tephrocactus.

A. cylindrica Backeb.

Синоним: Opuntia cylindrica (Juss. ex Lam.) DC.

Родина – Еквадор, Перу. Храст с височина 3—4 м. Стъблата са с диаметър до 6 см, с невисоки петоъгълни папили на сегментите, особено ясно изразени при новите стъбла. На младите стъбла има остри цилиндрични сочни листа с дълж. 1—1,5 см, които бързо опават. Ареолите са бели, издължени. Шиповете първоначално са 2—3, а в последствие повече (при облагородените видове или отсъстват, или са 1—2) бели, до 2 см дълж. Цветовете са връхни, дребни, розови, със силно повдигнати краища. Семената са големи, с неправилна кълбовидна форма, със странични удебеления, покрити с гъсти власинки.

A. verschaffeltii (Cels ex F. A. C. Weber) Backeberg

Разпространена е в Боливия, където се среща на големи височини. Различава се с много ниския си и почти кълбовиден растеж. В европейските условия матово-зелените стъбла с диаметър 1—1,5 см израстват издължени и имат листа с дълж. до 3 см. Шиповете са дребни, по ареолите липсва мъх. Ако растението се изнася на открито и силно осветено слънчево място, стъблата остават къси и растението цъфти обилно с красиви оранжево-червени, широко отворени цветове с диаметър 4—5 см.

Грижи за растението:

В природата расте на големи височини, в цепнатините и вдлъбнатините на планинските склонове, полупустините. Адаптирана е към големите температурни амплитуди през денонощието. В стайни условия трябва да се осигури добре осветено място и приток на свеж въздух.

Аустроцилиндропунцията предпочита ярка пряка слънчева светлина, без защита. Кактусите се чувстват най-добре на открито, на юго-източни и южни балкони и прозорци, и не толкова добре - на източни и западни. Ако растението се остави на северен прозорец, поради недостиг на светлина загубва естествения си вид, издължава се и не цъфти (необходима е подсветка и през лятото). Ако есента и зимата са били мрачни, през пролетта растението трябва постепенно да се аклиматизира към условията на открито, за да се избегнат изгарянията. През периода на бутонизация, растението не трябва да се мести спрямо светлината, тъй като бутоните ще опадат.

През лятото аустроцилиндропунцията се държи при температура 25-35°С. Ако няма възможност да се изнесе на открито, помещението трябва да се проветрява често. През есента температурата постепенно се понижава, за да се подготви растението за почивка. През периода на покой аустроцилиндропунцията се държи на прохладно сухо и светло място, при оптимална температура 5-10°С. При по-високи температури растението се издължава. Важно е да спазва температурния режим през есента и зимата, тъй като топлия въздух, в комбинация с недостига на светлина, забавят настъпването на периода на покой и могат да доведат до деформация на растението. Някои любители с успех презимуват аустроцилиндропунцията при температуреи около 0°С (при такива условия не се полива).

През пролетта и лятото аустроцилиндропунцията се полива обилно така, че между поливанията субстрата да просъхне напълно. За предпочитане е да се полива от долу, за да не попада вода по ствола. От това порите се запушват с варовикови отлагания, дишането се затруднява и се появяват коркови петна. Поливането при много високи температури не е препоръчително. Най-добре да се полива след 17 часа вечер, когато жизнените процеси на кактуса отново са активизирани. През есента и зимата кактусите не се поливат. Те са в период на покой (температурата трябва да е 5-10°С), с изключение на младите екземпляри. Ако през този сезон се налага поливане (сигнал за това е загубата на тургор (леко втърдяване) или обостряне на релефа на стъблото), то се полива много малко. Ако растението е оставено при ниска температура (5-12°С), първо трябва плавно да се затопли до 12°С, тъй като при температура 10°С и по-ниска, растението не може да усвои водата и това поливане би нанесло повече вреда и растението може дори да загине. Първото поливане с настъпването на новия растеж, се провежда много внимателно и в неголеми количества. Използва се добре престояла и леко подкиселена вода (с лимонена киселина в съотношние - 0,5 чаена лъжица на 7 литра вода).

През вегетативния период растението може да се подхранва веднъж месечно със специални торове за кактуси. През периода на покой не се подхранва, за да се избегне нежелан растеж. Съдържанието на азот в минералните торове трябва да е по-ниско, в сравнение с това на другите елементи. В противен случай, корените на растението могат да загният. Подходящ е препарат със съотношение: азот(N) – 9, фосфор (P) - 18, калий (K)- 24. Не се препоръчва използването на органични торове.

Точното време за пресаждане не може да бъде точно определено, тъй като това зависи от географското положение, от ежегодните колебания на климатичните условия, от това къде се намира растението - на изолиран перваз, в прозоречен мини парник или в оранжерия, и даже от изложението на прозореца. Улавянето на момента е строго индивидуален – когато започне новия растеж. Това е и най-подходящото време за пресаждане. Ако растението е с цветни бутони, пресаждането трябва да се отложи след цъфтежа. Младите се пресаждат ежегодно, само ако е необходимо, възрастните екземпляри – на всеки 3-4 години. Преди пресаждане, почвата в саксията трябва добре да просъхне. Пресажда се от суха почва пак в суха. Новопресаденото растение може да се полива едва след 5-7 –ия ден, като през това време е най-добре кактуса да остане на сенчесто място.

Почвата трябва да е хранителна, водо- и въздухопроницаема със слабокисела реакция (рН 4,5 – 6). Обикновената смес за кактуси (лека, минерализирана) не е подходяща и растението забавя растежа си. Може да се използва смес от листовка, торфена почва, изпечена глина и пясък (2:1:1:1) с добавка от дървен въглен (за младите растения) или стар хоросан (за възрастните).

Аустроцилиндропунцията се размножава от семена и вкоренени резници. Семената прорастват бавно и и неравномерно, но за това пък пониците са големи и жизнени.

Размножаването от семена е доста трудно, но и интересно занимание. Семената се засяват в началото на март в стерилизиран субстрат, състоящ се от листовка (напълно изсушена), промит речен пясък и стрит дървен въглен в пропорции 1:1:1/2, задължително с добър дренаж. Преди засаждане семената се дезинфекцират за 10 минути в слаб разтвор на калиев перманганат. Тъй като семената на опунцията имат твърда обвивка, е необходимо тя да се наруши механично. За целта може да се използва пила, шкурка с мека основа или амбалажна хартия или да се притрият с едър пясък или гравий. Температурата трябва да се поддържа в границите на 20С, постоянно да се пулверизират и проветряват. След прорастването, семената се пикират в съответни по размер съдове. Следващото пресаждане е чак през следващата година. Едва когато семенака достигне 2-годишната си възраст, грижите за него са като за възрастните растения, но адаптирането към тези условия става постепенно. Младите семенаци се нуждаят от добре осветено място, но преките слънчеви лъчи трябва да се избягват.

Вкореняването на резници е най-добре да се провежда през пролетта, до средата на лятото. След отделянето им, резниците се засушават за едно денонощие. След това се вкореняват в стерилизиран овлажнен пясък, с долно подгряване. Покриват се със стъкло и се поддържа температура 20°С, пулверизират се и редовно.

Особенности:

В стайни условия астроцилиндропунцията цъфти рядко, възможно е това да е свързано с едрите размери на растенията в естествени условия и по-скоро с факта, че в стайни условия не могат да достигнат размерите, при които цъфтят. Ако е започнало образуването на цветни бутони, трябва да спазват следните условия:

Да не се оставят на прекалено ярка светлина;
Да не се върти саксията;
Да не се пресажда растението;
Да не се полива по-често и обилно от обикновено;
Да не се подхранва допълнително.


В противен случай растението ще хвърли бутоните или те ще се преобразуват във вегетативни стъбла (детки).

Мерки за сигурност:

Всички опунции имат глохидии – тънки едноклетъчни власинки с многобройни, насочени надолу кукички, чиито връхчета могат да се наблюдават единствено с микроскоп. Те деликатно стоят в мъхестите ареоли и се закачат за кожата и при най-внимателното съприкосновение, предизвиквайки много болезнено усещане. Глохидиите могат да се отделят най-добре с пинсета или в сапунен разтвор.

Възможни трудности:

Издължена, нехарактерна форма на стъблото:
Причина за това може да е прекалено топлото "презимуване" или недостиг на светлина през лятото.

Сбръчкан връх на стъблото, меки гнили петна в основата му:
Преовлажняване на почвата през студения сезон.

Отсъствие на растеж:
Недостатъчно поливане през лятото или преовлажняване на почвата през зимата, също и недостиг на хранителни вещества в почвата.

Коркови петна по повърхността на стъблото:
Поражение от вредители, рана или преохлаждане, също и недостатъчно поливане през лятото.

Меки кафяви петна:
Стъблено загниване. Добре гледаните кактуси рядко боледуват от това заболяване. Мястото се изрязва, почвата се дезинфекцира с разтвор на карбендазим.

Вредители: памуклийка, акари, щитоносна въшка.