Церопегия — Ceropegia

Семейство: Асклепиеви (Asclepiadaceae).

Родина: Юго-Източна Азия, Индия, о-в Мадагаскар, южната част на полуостров Арабия, Канарските острови, Южна Африка, остров Нова Гвинея и Северна Австралия.

Цъфтеж: по различно време, в зависимост от вида.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна. Растението понася известно количество преки слънчеви лъчи, но трябва да се пази от лятното обедно слънце.

Температура: от пролетта до есента около 20-25°С. През есента температурата се понижава до 16°С. През зимата настъпва период на покой — през това време е добре да се остави на хладно при температури 14-16°С, но не по-ниски от 11°С.

Поливане: от март до октомври обилно, след просъхване на горния слой на почвата. От есента поливането се съкращава, а през зимата съвсем намалява, два-три дни след просъхването на горния слой, като едновременно с това не се допуска и пълното засушаване на субстрата.

Влажност на въздуха: няма съществена роля.

Подхранване: от пролетта до есента на всеки две седмици със специални торове за кактуси и сукуленти в препоръчваните от производителя дози. През есента и зимата не се подхранва.

Период на покой: от ноември до февруари. Растението се оставя на светло, прохладно място и се полива рядко.

Пресаждане: младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – веднъж на две години.

Размножаване: от семена, но главно чрез резници, а също и чрез разделяне на грудките.

Рода Церопегия (Ceropegia L.) наброява между 150 и 160 вида растения от семейство асклепиеви (Asclepiadaceae). Разпространени са в Юго-Източна Азия, Индия, на о-в Мадагаскар, в южната част на полуостров Арабия, на Канарските острови, в Южна Африка, на остров Нова Гвинея и в Северна Австралия.

Името на рода Ceropegia происхожда от гръцката дума «keros» — восък и «pege» — начало (източник), което е свързано с формата на цвета.

Церопегиите са многогодишни тревисти растения и полухрасти със скъсени коренища (по подобие на грудките). Стеблата са стелещи се, пълзящи или изправени и ниски, понякога месести. Листата са супротивни, яйцевидни, ланцетни или линейни. Цветовете са пазвени, събрани в малобройни чадърчета; венеца е тръбест, разширен или издут в основата.

Церопегиите са ценни декоративни растения, сравнително невзискателни към условията. Те са особено подходящи за отглеждане в умерено прохладни помещения. За стелещите се растения е добре да се осигурят опори.

Видове:

Ц. африканска (Ceropegia africana R. Вг.) -

Расте в горите в Капската провинция, Натал (ЮАР). Многогодишно тревисто растение със стелещи се месести стебла. Листата са месести, линейни или яйцевидни, дребни, голи. Цветовете са малки, зелени и тъмно-пурпурни; тръбичката на венеца е с 1—2 см дълж., венчелистчетата са с 0,4—1 см дълж.и се събират при върха.

Ц. Баркли (С. barklyi Hook. f.) -

Родината на вида е Капската провинция (ЮАР). Многогодишно тревисто растение със стелещи се, месести стебла. Коренището е кръгло, грудковидно, слабо разклонено. Клоните са голи или мъхести. Листата са яйцевидно-ланцетни, с 2,5—5 см дълж., месести, отдолу със слабо изразена издутина, светло-зелени, с белезникави жилки, приседнали или с къси дръжки. Цветовете са събрани в чадърчета, до 5 см дълж.; венчелистчетата са с триъгълна основа, влакнести и заострени на върха, от външната страна зелени, от вътре пурпурни. Ценно декоративно растение, отглеждано като ампелно.

Ц. Вуда (С. woodii SchlecbL, С. hastata N. E. Br.) или Ц. Линейна подвид Вуда (С. linearis E. Mey ssp. woodii (Schlecht.) H. Huber -

Расте по планинските склонове, до височина 600—2000 м над морското равнище, сред храстите в Натал, Капската провинция, Трансваал (ЮАР). Многогодишно тревисто растение, със стелещи се стебла, грудковидно удебелени при възлите. Листата са пъпковидни, яйцевидни, триъгълни или ланцетни, 1,5—2 см дълж. и 1—1,5 см шир., месести, отгоре тъмно-зелени, отдолу светло-зелени; жилките са мраморно-бели. Цветовете са дребни; венеца е с телесен цвят; венчелистчетата са тъмно-кафяви, с бял мъх във вътрешната част. Цъфти обилно в продължение на цялата година. Много красиво ампелно растение; расте добре в стайни условия. Лесно се размножава от резници и чрез делене на грудковото коренище.

Ц. Сандерсон (С. sandersonii Hook. f.) -

Расте по каменистите почви в близост до реките в Мозамбик, а също и в Трансваал и Натал (ЮАР). Многогодишни тревисти растения; стеблата са стелещи се, зелени, закръглени, 4—6 мм дебелина; междувъзлията са 6— 20 см дълж.. Листата са сърцевидно-яйцевидни, 4—5,5 см дълж. и 3—4 см шир., късо заострени или тъпи при върха, удебелени, отдолу с открояваща се средна жилка. Съцветията са къси, удебелени, с малко цветове; венеца е с 7 см дълж., зелен, по-светъл при гърлото; венчелистчетата са шиловидни; тръбичката на венеца е леко издута, към върха фуниеобразна, с пет разширяващи се венчелистчета, образуващи псевдощитовиден купол, по краищата с бели реснички. Ценно декоративно растение.

Ц. стапелиевидна (С. stapeliiformis Haw.) -

Расте по планинските склонове, по речните брегове, под сенките в Капската провинция, Трансваал (ЮАР). Растенията са стелещи, 1,5— 2 м дълж.. Стеблата първоначално са кръгли, удебелени, изправени нагоре, от междувъзлие към междувъзлие, триръбести, с три пръстеновидно разположени на всяко междувъзлие редуцирани листа, в горната си част изтънени и оплетени около опора, в долната си част изкривени, до 2 см дебелина. Листата са дребни, редуцирани, с два малки прилистника. Съцветията са с малобройни цветове (4 цвята, понякога повече); чашката е малка; при върха чашелистчетата са триъгълни, 3 мм дълж.; венеца е 5—7 см дълж.; тръбичката на венеца е леко издута в основата, отгоре фуниевидна, с 5 дъговидни венчелистчета, отгоре бели и с тъмно-кафяви петна. Много красив вид.

Грижи за растението:

За Церопегиите е необходима ярка разсеяна светлина, растенията понасят известно количество преки слънчеви лъчи. При отглеждане на слънце, в най-горещите часове от деня през лятото, могат да се появят изгаряния по листата.

Оптималното място за отглеждане е прозорец със западно или източно изложение. При отглеждне на южен прозорец, в обедните часове през лятото трябва да се създава разсеяна светлина, като се използва полупрозрачна тъкан или хартия (тюл, марля, паос). Облагородените екземпляри и тези, отглеждани на сянка (или след зимния сезон) не трябва веднага да се излагат на преките слънчеви лъчи, а да се приучават постепенно. През летния сезон е полезно за закаляване, церопегията да се изнесе на открито (балкон, градина). При това е препоръчително да се обезпечи сянка в обедните часове. През есенно-зимния сезон растението се оставя на добре осветено място и не се изисква създаване на разсеяна светлина.

Церопегията предпочита умерена или висока температура от пролетта до есента, около 20-25°С. През есента температурата се понижава до 16°С, растението се подготвя за периода на покой. През зимата растението почива — През това време е препоръчително да се остави на прохладно място при температур 14-16°С, но не по-ниска от 11°С. Растенията понасят добре големи разлики между дневната и нощната температури.

От март до октомври церопегията се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се съкращава, а през зимата се свежда до минимум, два-три дни след просъхването на горния слой на субстрата, като не се допуска пълното му изсушаване. Ако поливането е много рядко или съвсем липсва, могат да загинат част от корените, растението отслабва и периода на вегетация закъснява.

Влажността на въздуха няма съществена роля. Растението успешно понася сухия въздух в затворените помещения.

Подхранва се от пролетта до есента на всеки две седмици със специални торове за кактуси и сукуленти в препоръчаните от производителя дози. През есента и зимата не се подхранва.

Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните — веднъж на две години. Състава на почвата е следния: торфена почва - 1 ч., листовка - 1 ч., хумусна почва - 1 ч., едрозърнест пясък - 1 ч., с добавка от дървен въглен и калций. Може да се използва готов субстрат за кактуси, като се добавят късчета дървен въглен и вар. Саксиите се подбират не много дълбоки, на дъното задължително се прави дренаж.

Церопегията се размножава от семена, но главно чрез резници, а също и чрез разделяне на грудките.

Семената се засяват през пролетта в лека почва (листовка — 1 ч., пясък — 0,5 ч.) почти повърхностно, като се покриват с много тънък слой почва. За увеличаване на влажността, съда се покрива със стъкло, пулверизира се редовно и се проветрява. Пониците се пикират. Състава на почвата е същия. Укрепналите семенаци се засаждат по един в 7-сантиметрови саксии. Препоръчва се почвата да е със следния състав; листовка — 1 ч., лека торфена почва — 1ч., пясък — 0,5 ч.

Подготовката на резниците започва през март, а разделянето на растението се извършва при пресаждане. Преди засаждане, резниците се подсушават и се засаждат в пясък по 2—3 резника в 7-сантиметрови саксии; оставят се при температура 18—20°С След вкореняването, младите растения се засаждат в отделни саксии. Състава на почвата е следния: листовка — 1 ч., торфена почва — 1 ч., дребни камъчета — 0,5ч., пясък — 1 ч. Полива се умерено. Избира се място с ярка разсеяна светлина.

При размножаване чрез разделяне, стеблата се отрязват така, че всяка част да има грудка и двойка листа. Вкореняват се в пясък. Вкоренените растения се пресаждат в саксии, може и по няколко заедно. Състава на почвата е следния: листовка — 1 ч., торфена почва — 1 ч., дребни камъчета — 0,5ч., пясък — 1 ч.

През лятото е необходимо често проветряване на помещението, тъй като церопегията не реагира добре на застоял въздух. Без подгряване на почвата, резниците се вкореняват дълго — в продължение на 1 —1,5 месеца.

Възможни трудности:

Преките слънчеви лъчи могат да предизвикат появата на петна и изгаряния по листата, още повече ако растението не е привикнало към подобни условия или е след мрачния зимен сезон.

При преовлажняване на почвата стеблата на растенето губят тонуса си, избледняват и загниват.

При недостатъчно хранителни вещества или непълноценно осветяване стеблата се издължават и изтъняват, растението не цъфти.