Епифилум— Epiphyllum

Епифилум,епифилиум — Epiphyllum

Семейство: Кактусови (Cactaceae).

Родина: тропична и субтропична Америка.

Цъфтеж: най-често през пролетта (от април до юни).

Растеж: среден или бърз.

Светлина: ярка разсеяна. На южни прозорци в обедните часове е необходимо да се предпазва от слънчевите лъчи.

Температура: През пролетно-летния период в границите на 20-25°C. В периода на относителен покой, от ноември до февруари, по възможност, температурата се снижава (най-добре до 10-15°C).

Поливане: През лятото редовно и обилно, според просъхването на връхния слой на субстрата. През зимата се полива внимателно, ако презимува в хладно помещение-рядко, или изобщо не се полива.

Влажност на въздуха: през летния период висока. През лятото растението се пулверизира редовно.

Подхранване: от март до септември 2 пъти месечно с тор за кактуси.

Подрязване: след няколоко години старите стебла е необходимо да се отстраняват.

Понякога израстват тънки, предимно триъгълни стебла. Най-добре е те също да бъдат изрязани, защото по тях почти никога не се залагат цветни бутони.

Период на покой: през есенно-зимния период. Растението се държи в прохладно светло помещение и се полива внимателно.

Пресаждане: след цъфтеж, при необходимост.

Размножаване: от семена и чрез стъблени резници през април-май.

Рода Епифилум (Epiphyllum Haworth) принадлежи към семейство кактусови. Рода е бил описан за първи път през 1812 г. от Адриан Хаворт, който използвал за името гръцката дума ерi - «на», «над» и phyllum - «лист». Така Хаворт искал да подчертае, че впечатляващите цветове на епифилума се появяват на листата. Всъщност, това били видоизменени стебла.

Рода включва 19 вида, разпространени от Мексико до тропическа Америка. Като цяло това са полухрасти с вдървеняващи в основата листовидни стебла. Имат листообразни назъбени месести стебла. Шиповете са разположени по краищата на стеблото. Истинските листа се появяват под формата на малки венчелистчета под ареолите в гънката на стеблото. Цветовете на епифилума са големи, фуниеобразни, с дълга тръбичка на цвета (при някои видове се отварят през нощта) и много ароматни.

Известни са форми с великолепни цветове от чисто-бялата до кремавата, жълтата, розовата и червената цветна гама с различни оттенъци. Растения със сини цветове в рода няма. За рядката красота на цвета си епифилума е получил също и името «кактус-орхидея».

Даже в стайни условия при изкуствено кръстосано опрашване на цветовете, могат да се получат големи колкото слива плодове. От външната страна те са пурпурни и зелено-жълти (в зависимост от окраската на цвета), често покрити с шипчета. Сърцевината на плода е ароматна, ядивна, има приятен сладникав и екзотичен ананасово-ягодов вкус.

Существуват повече от 200 хибридни форми на епифилума, които понякога наричат филокактуси. Великолепно цъфнящи кактуси за ампелни композиции. През лятото са подходящи за балкон или тереса.

Видове:

Епифилум назъбен (Epiphyllum crenatum (Lindley) D. Don). Синоними: Цереус назъбен (Cereus crenatus Lindley), Phyllocactus crenatus (Lindley) Lemaire, Phyllocactus caulorrhizus Lemaire, Epiphyllum caulorrhizum (Lemaire) D. Don, Epiphyllum cooperii Regel, Phyllocactus cooperii (Regel) Clover, Seleniphyllum cooperii (Regel) G. D. Rowley.

Представителите на вида се срещат на територията Мексико, Гватемала и Хондурас. Полуепифитен кактус. Височината на изправените му стебла може да достигне до 1 м. Вторичните разклонения на стеблата са плътни, листовидни. Тяхната дължина може да достигне до 70 см; при това ширината на разклоненията варира от 4 до 10 см. Ареолите са без иглички. Цветовете се отварят нощем.

Ep. oxypetalum (A. P. de Candolle) Haworth. Синоними: Cereus oxypetalum A. P. de Candolle, Phyllocactus oxypetalum (A. P. de Candolle) Link, Цереус широколистен (Cereus latifrons Pfeiffer), Епифулум широколистен (Epiphyllum latifrons (Pfeiffer) Zuccarini ex Pfeiffer), Филокактус широколистен (Phyllocactus latifrons (Pfeiffer) Link), Филокактус грандис (Phyllocactus grandis Lemaire), Епифилум гранде (Ep. grande (Lemaire) Britton & Rose), Ep. acuminatum K. Schumann.

Представителите на вида се срещат на на територията на Мексико, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Коста-Рика. Обилно разклоняващ ке кактус с дължина на стеблата 2-3 м. Дължината на вторичните разклонения достига 30 см, тяхната ширина е 10-12 см. Диаметъра на цветовете е 12-17 см.

Е. Лау (Ep. laui Kimnach) . Синоним: Епифилум люспестоплоден (Ep. lepidocarpum (F. A. C. Weber) Britton et Rose), Филокактус люспестоплоден (Phyllocactus lepidocarpum F. A. C. Weber).

Представителите на вида се срещат на територията на Мексико. Бързорастящ епифитен и литофитен кактус със стебла, диаметъра на които е едва 1-2 см. Ширината на издънките му достига 5-7 см. Игличките 1-5, те са власести, жълто-кафяви, с дължина не повече от 3-5 мм. Цветовете се отварят вечер и обикновенно се задържат в продължение на две денонощия.

Е. ъгловат (Ep. anguliger (Lemaire) D. Don). Синоними: Филокактус ъгловат (Phyllocactus anguliger Lemaire), Филокактус Гараха (Phyllocactus darrahii K. Schumann, Epiphyllum darrahii (K. Schumann) Britton et Rose.

Представителите на вида се срещат в южната част на Мексико. Кактуси с цилиндрични стебла, нерядко триъгълни в основата. Издънките му са ланцетовидни, с раздвоени краища. Дължината на стеблата е до 1 м, ширината им - 4-8 см Ареолите понякога са украсени с едно или две бели шипчета. Цветовете са големи, с аромат, диаметъра им достига 10-13 см.

Е. Хукер (Ep. hookeri (Link et Otto) Haorth).Синоними: Цереус Хукер (Cereus hookeri Link et Otto), Филокактус Хукер (Phyllocactus hookeri (Link et Otto) Salm-Dyck), Епифилум филантус разн. Хукер (Epiphyllum phyllanthus var. hookeri), Phyllocactus stenopetalus Forster, Epiphyllum stenopetalus (Forster) Britton & Rose, Phyllocactus strictus Lemaire, Epiphyllum strictus (Lemaire) Britton & Rose.

Представителите на вида се срещат на територията на Мексико, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Коста-Рика, Куба и Венецуела. Кактус с твърди дъговидни, израстващи по двойки стебла, диаметъра на които е 9-10 см. Разстоянието между ареолите е около 5 см. Цветовете са големи, бели.

Е. филантус (Epiphyllum phyllanthus (Linnaeus) Haworth). Синоними: Cactus phyllanthus Linnaeus, Opuntia phyllanthus (Linnaeus) P. Miller, Cereus phyllanthus (Linnaeus) A. P. de Candolle, Phyllocactus phyllanthus (Linnaeus) Link, Rhipsalis phyllanthus (Linnaeus) K. Schumann, Rhipsalis macrocarpa Miquel, Hatiora macrocarpa (Miquel) Kuntze, Epiphyllum gaillardae Britton & Rose.

Представителите на вида се срещат на територията на Южна Америка. Дължината на стеблата е 50-100 см. Дължината на вторичните листни стебла достига 25-50 см. Ареолите понякога са мъхести. Диаметъра на цветовете е от 4,5 до 18 см.

Е. Томас (Ep. thomasianum (K. Schumann) Britton et Rose). Синоними: Phyllocactus thomasianum K. Schumann, Epiphyllum macropterus var. thomasianum Borg, Phyllocactus macropterus Lemaire, Epiphyllum macropterus (Lemaire) Britton et Rose, Marniera macropterus (Lemaire) Backeberg.

Представителите на вида се срещат на територията на Мексико, Гватемала, Никарагуа, Коста-Рика и Панама. Храстовиден кактус, дължината на висящите му стебла достига 4 м. Ареолите са мъхести.

Грижи за растението:

Епифилума предпочита ярка, но разсеянна светлина, може да расте и на полусянка. Но при недостатъчно светлина може да забави растежа си или да пожълтеят краищата на стеблата (хлороза). За обилен и ефектен цъфтеж на растението е необходимо колкото е възможно повече разсеяна светлина, расте добре при разсеяна светлина на прозорец със западно или източно изложение. На прозорец със северно изложение цъфтежа може да не е така обилен. На южен прозорец е необходимо да се пази от обедните слънчеви лъчи. През лятото се препоръчва растението да се изнесе на свеж въздух, на светло, но без пряко слънчево огряване място.

Предпочитаната температура от епифилумите през пролетно-летния период е в границите на 20-25°C. В периода на относителен покой, от октомври до февруари, по възможност, температурата се понижава (най-добре 10-15°C).

Епифилумите, както и всички така наречени кактуси на влажните гори, трябва да се поливат далеч по-често от видовете, произхождащи от сухите пустинни области, почвата в саксията винаги трябва да е умерено влажна. Полива се в зависимост от просъхването на горния слой на субстрата. Използваната вода трябва да е мека, със стайна температура. В периода на относителен покой, през зимата, поливането се съкращава (полива се след просъхване на туфата). При презимуване при много ниски температури поливането трябва се прекрати. През март поливането започва да се увеличава, а с появата на цветните бутони – започва да се полива обилно.

Растението не е взискателно към влажността на въздуха, въпреки че предпочита да е висока. През лятото в горещите дни е добре да се пулверизира редовно с мека престояла вода.

От март до септември епифилума трябва да се подхранва 2 пъти в месеца с тор за кактуси. Или при появата на бутоните може да се проведе подхранване с органичен тор (1 част на 4 части вода); след цъфтежа и до края на лятото този вид подхранване може да се прави на всеки 2 седмици. Органичната част може да се замени с обикновен азотосъдържащ тор за стайни растения.

След периода на покой, в края на февруари, растението започва да расте, и на удебелените ареоли се залагат бутоните. Не се препоръчва да се променя местоположението, тъй като е възможно растението да хвърли бутоните.

Цъфтежа е най-често през пролетта (от април до юни). Всеки цвят се задържа 5 дни. По време на цъфтежа е необходимо растението редовно да се полива, подхранва и пулверизира. При добри условия растението може да цъфти още веднъж – през есента.

Всяка ареола образува цвят на стеблото само веднъж, ето защо в продължение на няколко години старите стебла губят способността си да цъфтят и е необходимо да се премахват.

Освен това, наравно с широките, наподобяващи листа стебла, по някога израстват тънки, голяма част от тях - тристранни стебла. Най-добре е те също да се отстранят, тъй като на тях почти никога не се залагат цветни бутони.

Пресаждането на епифилума е най-подходящо да се направи след цъфтеж, при необходимост. Тясната саксия стимулира цъфтежа, ето защо не е необходимо ежегодно пресаждане. Съда трябва да е плосък, широк и от порест материал, защото кореновата система на повечето видове епифилум е слабо развита. Подбира се плодородна почва, може да е съставена от листовка, влакнест торф, пясък и начупен дървен въглен (4:1:1:1). Може да се използва също готов субстрат за кактуси с примес на голямо количество торф или в полуизгнила листна смес да се добави 1/4-1/3 едрозърнест пясък. Киселинността на почвата трябва да е в границите на рН 5-6. Варовика е противопоказен. В продължение на 2 дни преди пресаждане растението не се полива, за да може сухата пръст по-лесно да се отдели от корените. След пресаждане растението се поставя на тъмно място и се полива внимателно.

Епифилума се размножава от семена и чрез стъблени резници през април-май. Възрастните екземпляри може да се разделят при пресаждане.

При засяване на семена пониците приличат на истински малки кактусчета с гладки стебла и гъсти власинки. С времето стеблата се стават плоски, губят власинките си, стават листовидни. Оптималната температура на почвата за прораставнето е 20-25°С.

При добри условия младите растения зацъфтяват на 4—5-тата си година.

При размножаване чрез стъблени резници – от плоско стебло се отрязва парченце с дължина 12 см, заостря се в основата под формата на триъгълник, след подсушаване се поставя вертикално в празна саксия за 2-3 дни, за да изтече сока, и след това се засажда в почва. Питателната смес се подготвя от 1 част листовка, 0,25 части пясък и 2 части лек торф. Отгоре се насипва 2-сантиметров слой от премит пясък. Резниците се засаждат на дълбочина 1 см, в течение на едно денонощие не се поливат и се държат на тъмно. Вкоренените резници се пресаждат в 7-сантиметрови саксии.

Възможни трудности:

От преовлажняване на почвата може да загният корените, особенно при презимуване на хладно.

На открито трябва да се внимава за охлюви.

Нерядко по растенията се появяват кръговидни разширяващи се коркови петна. Причината за тяхното появяване може да е гъбична инфекция (фузариоз и др.).

Вредители: памучна въшка, акари, щитоносна въшка, листна въшка.