EUPHORBIA - Eуфорбия

Семейство: Млечници (Euphorbiaceae).

Родина: тропичните и умерените зони на Земята.

Цъфтеж: в зависимост от вида.

Растеж: в зависимост от вида.

Светлина: ярка разсеяна.

Температура: през пролетта и лятото 22-26°C. През зимата не по-ниска от 12°C.

Поливане: от април до септември умерено. През есента поливането се намалява, а през зимата се полива още по-рядко.

Влажност на въздуха: няма съществено значение.

Подхранване: през периода на активния растеж (от април до септември) веднъж седмично, със силно разреден разтвор на минерални торове.

Подрязване: много от храстовидните видове изискват оформящо подрязване.

Период на покой: слабо изразен.

Пресаждане: през пролетта, преди началота на растежа. Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните екземпляри — на 2-3 години, през март - април.

Размножаване: от резници и семена, чрез делене.

Рода Млечници (Euphorbia L.) наброява около 2000 вида растения от семейство Euphorbiaceae. Разпространени са в тропическите, субтропичните области и в умерената зона на земното кълбо.

Представителите на рода са сукуленти, едногодишни и многогодишни тревисти растения, полухрасти и нискорастящи дървета. Листата са поредни, понякога супротивни или спираловидно разположени (често почти без листа). Цветовете са дребни, разположени във вътрешността на покривало, по няколко. Мъжките имат по една тичинка, а в центъра има един женски, на дълъг цветонос. Всички органи на растението съдържат отровен млечен сок.

Научното име Euphorbia се появява в началото на миналото хилядолетие, благодарение на древноримския лекар, по произход грък, Диоскорид. Един от първите, направил систематика на рода и дал името, в чест на своя колега и сродник Еуфорб, служил като придворен лекар при управителя на Мавритания, в Северна Африка.

Повечето представители на рода се отглеждат успешно в стайни условия – невзискателни, устойчиви на сухия въздух.

Видове:

Euphorbia ammak Schweinf.

Расте в южните сухи райони, на Арабския п-ов. Дървета с диаметър до 15 см. Стъблата са 4—5-ребрени, дълбоко набраздени, тъмно-зелени. Младите нецъфтящи стъбла са с двойки шипове с дължина до 1 см, тъмно-кафяви. Листата по младите клони са с дължина до 4 см, на старите са с по-малък размер и падат. Цветоноса е триглав.

Eu. leucocephala Lotsy.

Родина — Мексико, Гватемала, Никарагуа, Хондурас. Храст с височина до 2 м. Стъблото може да е единично или да се разклонява. Клоните са удебелени и голи. Листата са продълговато-овални, зелени, или червеникаво-зелени, на върха заострени. Цветовете са дребни, бели, с приятен аромат. Прицветниците са гъсто разположени на върха на стъблата, овално-ланцетни, със заострен бял връх. Цъфти през декември.

Eu. leuconeura Boiss.

Родина – остров Мадагаскар. Ефектно колоновидно растение, с вид на палма. От зеленото оребрено стъбло израстват големи, овални листа с дълги дръжки. С времето листата опадат. Цветовете са невзрачни. Изстрелва зрелите семена, които поникват и растат бързо. Популярно стайно растение. Младите растения са с бели жилки.

Eu. lophogona Lam.

Много подобна на Eu. leuconeura, но съцветията са на дълги до 5-7 см цветоноси. Цветовете са от 2 до 7, разположени в листните розетки. Покривалото е бяло или розово.

Eu. fulgens Karw. ex Klotzsch.

Родина – Мексико. Храст с височина 1—1,5 м, с тънки цилиндрични стъбла, голи. Листата са ланцетни, с дължина 7—13 см и 1,2—2,5 см ширина, заострени, цели, с дръжки. Цветовете са по 5—7, събрани между листата. Покривалото е на дълга дръжка, с 5 кълбовидни, лъскави венчелистчета. Популярно растение.

Eu. bubalina Boiss.

Обитава залесените участъци по крайбрежната ивица, в Капската провинция (ЮАР). Храсти с височина 0,3—0,8 (до 1,3) м. Стволът и клоните са с дебелина 1,5—2 м, с остатъци от дръжки на листа по тях. Листата са на върха на стъблата, продълговати, с дължина 7—10 см, с къс връх, тънки и здрави. Цветовете са на дълги цветоноси. Прицветниците са по 3 (цветоносите се запазват дълго).

Euphorbia ingens E. Mey. ex Boiss.

Расте по сухите места в полусаваните, от Кения до Ангола, в Натал и Трансваал (ЮАР). Големи дървета с височина 6—8 (до 10) м. Стволът е удебелен. Клоните са разположени под формата на свещник, 5-ребрени, с дебелина 3,5—7,5 см. Стъблата са членести, тъмно-зелени. Младите стъбла са с двойки шипове, с дължина 0,5—2 мм, често извити.

Eu. coerulescens Haw. Синоним: Eu. virosa var. coerulescens Berger.

Обитава планинските склонове в източната част на Капската провинция (ЮАР). Разклонени храсти. Клоните са 4—6-ребрени. Едногодишните стъбла (с дебелина 4—6 см) са удебелени, с ширина до 5 см. Има двойки силни шипове, с дължина 1—1,5 см, кафяви, а по-късно сиви. Жлезите са по 5, жълти.

Eu. lignosa Магloth.

Расте по варовитите почви в Юго-Западна Африка. Ниски храсти с височина до 30 см, силно разклонени от основата. Младите стъбла са сочни, а по-късно вдървеняват. Листата са само на младите стъбла, ланцетни, с дължина до 1,5 см и опадат бързо. Цветовете са дребни, разположени на върха на стъблата, на къси цветоноси.

Eu. meloformis Ait.

Расте по варовитите почви, в равнините на Капската провинция (ЮАР). Многогодишни растения с височина до 10 см. Стволът е кръгъл, 8—10-ребрен, понякога разклонен в основата, зелен или сивкав, често със светло-зелени или пурпурно-кафяви напречни ивици между ребрата. Ребрата са тъпи, широки. Ареолите са много, разположени на разстояние 0,5 см една от друга. Жлезите са елипсовидни, зелени.

Eu. canariensis L.

Среща се в планинските подножия, по крайбрежната зона, в Мароко и на Канарските острови. Храсти, разклоняващи се от повърхността на почвата. Клоните са 4—5 (6) - ребрени, с почти плоски стени. Ребрата са остри, с извивки, назъбени. Шиповете са по двойки, кафяви, леко извити, с дължина 0,4—0,5 см. Цветовете са с 5—7-сърповидни жлези, с цвят бордо.

Euphorbia pulcherrima Willd. ex Klotzsch)

http://www.adept-bg.com/forum/viewtopic.php?t=229&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=

Eu. grandicornis Goebel ex N.E.Br.

Среща се по планинските склонове в Тропическа Източна Африка, в Натал (ЮАР). Едри храсти, с височина до 2 м. Ствола и клоните са 3-ребрени, с ширина 10—20 см, разклонени в кръг. Клоните са равномерно разчленени. Ребрата са тънки, криловидни, силно изпъкнали на върха. Двойките шипове са с дължина 2—7 см, светло-кафяви, по-късно сиви. Листата са малки, бързо опадат. Цветовете са на 3-глави цветоноси. Много разпространен вид.

Eu. mauritanica L.

Расте по скалите в Капската провинция (ЮАР) и Юго-Източна Африка. Многогодишни тревисти растения, силно разклонени, голи. Листата (само на младите израстващи стъбла) са линейни, с дължина до 1 см и бързо опадат. Цветовете са събрани по 6—8, с дължина до 2 см.

Eu. milii Des Moul.

В различни източници се среща като Eu. fulgens, но това са различни видове. Родина – остров Мадагаскар. Храсти с височина 1—1,8 м. Стъблата са с дебелина 0,5—1,2 см, почти кръгли, гъсто покрити с шипове с възглавнички по ъглите. Листата са тъпо яйцевидни до продълговати, с дължина 1,5—7 см, слабо заострени, голи, светло-зелени, запазващи се само на върха на младите стъбла, стесняващи се в къса дръжка, в основата с тъмно-кафяви шипове от всяка страна, с дължина 1 — 1,5 см (при засушаване листата падат). Цветовете най-често са по 4, събрани в съцветие. Цъфти обилно и продължително почти целогодишно.

Популярно стайно растение. Известни са няколко форми.

Разн. bojeri (Eu. milii Desmoulins var. bojeri (Hook.)

Стъблата са с дебелина 0,8—1 см. Шиповете са тънки. Листата са обратнояйцевидни. Цъфти продължително.

Форма lutea ( Eu. milii f. lutea Leandri).

Особености при размножаването. Растенията се размножават от резници, на практика по всяко време от годината. Отделящия се млечен сок се измива с топла вода. След това резниците се подсушават и се засаждат в пясък или в смес от пясък и торф. Оптималната температура за вкореняване е 24—25°C. Вкоренените (за 2—3 седмици) резници се засаждат в 9-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: торфена — 1 ч., листовка — 1 ч., пясък — 1 ч. Растенията се оставят на светло място. През лятото се поливат обилно.

Особености при отглеждането. За да се предизвика разклоняване, растението се прищипва многократно. При дълга светла част от денонощието, цветните бутони се залагат при температура не по-висока от 14 — 15°С. При къс ден се наблюдава вегетативен растеж и се залагат цветни бутони. Възможно е да се регулира растежа и интензивността на развитие (цъфтеж) на растението, чрез изменение на температурния режим.

Eu. lactea Haw.

Родина – Индия. Стъблото е безлистно и обраства със странични, плавно извити нагоре разклонения, с 3-4 плоски стени и остри ребра с изпъкнал профил и остри шипове. Страничните стъбла се разклоняват слабо.

Eu. neriifolia L.

Обитава откритите места по планинските склонове, в Източна Индия, Бирма, на полуостров Малака, на Малайския архипелаг. Храст с височина до 6 м. Стъблата са спираловидно разположени, нерядко 5-ребрени. Двойките шипове са къси, черни. Листата са обратнояйцевидни, с дължина 7—12 см, месесто-кожести. Цветовете са дребни, събрани в многоглави съцветия на цветонос, развиващ се от връхните листни розетки. Жлезите са 5, кафяво-червени.

Eu. obesa Hook. f.

Неголям, с диаметър до 10 см, оребрен (8-10 ребра) сиво-зелен вид с кълбовидна форма, с напречни бели ивици. На гребена на ребрата са разположени ареолите, като при кактусите. На върха на растението се появяват неголеми жълти цветове.

Eu. resinifera O. Berg & C. F. Schmidt.

Расте по варовити почви в планините, на височина 1500 м над морското равнище, в Юго-Западно Мароко. Нискорастящи храсти, с височина до 1 м, гъсто разклонени. Стъблата са 4-ребрени, сведени, сивкави. Ребрата са с двойки шипове с дължина 0,5—0,6 см, разположени на разстояние до 1 см един от друг, на малки триъгълни щитчета. Листата са малки, кафяви и падат бързо. Цветовете са с 5 жлези на 3-глав цветонос.

Eu. mammillaris L.

Расте на групи по сухите места в Капската провинция (ЮАР). Нискорастящ храст с височина до 20 см. Стволът е с дебелина 4—6 см, разклоняващ се отдолу, 7—17-ребрен. Ребрата са гъсто покрити с кръгли брадавици. Шиповете са равномерно разположени между брадавиците, с дължина 0,6—1 см. Листата са дребни и опадат бързо. Цветовете са многобройни. Жлезите са пурпурни и зеленикави.

Eu. tirucalli L.

Родина – Тропическа Източна и Южна Африка. Храсти или дървета с височина до 10 м, с гъста корона. Стъблата са вилообразни или спираловидно разклонени, членести, с дължина 7—10 см, тъмно-зелени, с многобройни, дребни, светли продълговати линии. Листата (само на израстващите стъбла) са линейно-ланцетни, дребни, с дължина 0,6—1,2 см и 0,1—0,2 см ширина, падат бързо. Цветовете са дребни, събрани по 4.

Eu. trigona Haw.

Среща се по сухите хълмове, в Тропическа Юго-Западна Африка. Храсти или неголеми дървета с 3-ребрени стъбло и клони. Клоните са разчленени, с дължина 15—20 см, тъмно-зелени, с белезникави щрихи. Шиповете са с дължина 0,4—0,5 см, червеникаво-кафяви, на малки щитчета. Листата са месести, с дължина 3—5 см и при попадане на пряко слънце, падат. Много популярно стайно растение.

Eu. globosa (Haw.) Sims

Расте по високите хълмове в Капската провинция (ЮАР). Ниски полухрасти. Долните части са кръгли, 8—10-ребрени, с дължина 1,5—2,5 см, при младите клони - обратнояйцевидни, с дължина 3—6 см, тъмно-зелени, разчленени, в разрастналите се основи на листата. Листата са дребни и опадат бързо. Цветовете са събрани по 1—3, на дълги цветоноси, с 5 двойни жлези.

Eu. cereiformis L.

Родина - Капската провинция (ЮАР). Стволът е с височина 60—90 см, разклоняващ се от основата, 9—11 (до 13) - ребрен. Ребрата са прави, с бразди, а шиповете са единични, с дължина 0,6—0,7 см. Листата са малки, линейно-триъгълни и бързо опадат. Цветовете са дребни, с ширина 0.6 см, с тъмно-кафяви жлези с елипсовидна форма.

Грижи за растението:

Еуфорбията предпочита ярка разсеяна светлина и е подходяща за отглеждане на западен или източен прозорец. На южен прозорец през лятото е необходима защита от преките слънчеви лъчи. Някои видове могат да понесат пряко слънчево огряване, например Eu. milii, но все пак е добре и на нея да се осигури защита от обедното слънце, тъй като силната светлина предизвиква опадане на листата. През лятото растенията могат да се изнесат на открито място, защитено от преките слънчеви лъчи.

Повечето стайни видове еуфорбия са топлолюбиви растения. През лятото оптималната температура на въздуха е около 22-26°C. През останалите сезони е добре температурата в помещението да не пада под 12°C. Повечето видове могат да издържат краткотрайно понижаване на температурата до 5°C. Ако презимува на топло е необходимо да се обезпечи светло място.

През пролетта и лятото се полива умерено, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. Някои от видовете спокойно понасят засушаване. Видовете с големи листа, например Eu. leuconeura не трябва да се засушават, защото листата опадат. Eu. milii също не понася добре засушаването на субстрата – хвърля листата си и цветоносите. През зимата поливането се намалява. Преполиването е много опасно за растението – може да предизвика загниване на кореновата система.

Еуфорбиите с външен вид, подобен на кактусите (например Eu. obesa), се поливат умерено през лятото, а през зимата – по-рядко, в сравнение с другите видове.

Влажността на въздуха няма съществено значение. Препоръчва се Eu. leuconeura от време на време да се пулверизира или листата да се навлажняват с мокра кърпа.

През периода на активния растеж (от април до септември) еуфорбиите се подхранват веднъж седмично със силно разреден разтвор на комплексни минерални торове. Може да се използват торове за кактуси.

Подрязването на връхчетата на клоните при храстовидните видове подпомага разклоняването. Може да се прави по всяко време на годината.

Еуфорбията се пресажда през пролетта, преди началото на растежа. Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните екземпляри — на 2-3 години, през март — април. Почвата се подготвя с неутрална реакция (pH 5-7), проницаема и достатъчно хранителна. Може да се състави от: листовка, торф и пясък, с добавка от парченца кирпич, и малко дървен въглен. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж от керамзит или стрити черупки. Растението е подходящо за хидропонна култура.

Размножава се от резници и семена,и чрез делене.

Много еуфорбии са двудомни растения, т. е. на едно растение има само мъжки, или само женски цветове. За да се образуват семена трябва да има растения с рознополов цъфтеж.

Eu. obesa и Eu. leuconeura се размножават от семена, които прорастват бързо във всякаква почвена смес.

Всички видове еуфорбия, освен Eu. obesa и Eu. leuconeura, се размножават от стъблени резници през пролетта. Отрязаните резници се засушават за 24 часа, да се изтече млечният сок, и се засаждат в лека почвена смес или в смес от равни части разложен торф и пясък. Полезно е в сместа да се добави и малко дървен въглен.

За да спре по-бързо млечният сок, срезовете се потапят в топла вода или се посипват с дървен въглен на прах.

Храстовидните видове от типа на Eu. milii, може да се размножават чрез делене.

Мерки за сигурност:

При работа с растението, трябва да се използват ръкавици. Млечният сок на много видове еуфорбии е отровен и предизвиква раздразнение и възпаление на кожата. Сокът не трябва да попада в очите. По време на цъфтеж, Eu. milii може да предизвика алергични реакции (в това число и сенна хрема, от прашеца). Трябва да се внимава и с шиповете на някои видове.

Възможни трудности:

При недостиг на вода или при засушаване, както и при ниски температури, листата могат да опадат.

Преовлажняването на почвата може да предизвика загниване на корените.

Рязката смяна на нивото на осветеност може да предизвика опадане на листата при много от видовете.

Вредители: рядко.