Гастерия (Gasteria)

Рода на Гастерията (Gasteria) обединява 75 вида сукулентни многогодишни треви от семейство асфоделови (лилиеви), разпространени в сухите райони на Южна Африка, в пустините, в сянката на храстите по склоновете на планините, в долините.

Името на рода произтича от приликата на цвета с резервоар, основата на тръбичката на околоцветника е издуто, от тук и и името от латинското «gasltron» — издут резервоар.

Твърдите листа са разположени двуредно или многоредно на силно скъсеното стебло, с формата на език или триъгълни, месести, обикновено тъмно-зелени, с с бели петънца по цялата повърхност или само по краищата. Като правило растението образува неправилна розетка. Цъфти красиво. Даже при неголемите растения цветоноса нерядко достига дължина до 40-70 см. При възрастните екземпляри цвеносите израстват след всеки ред листа. Цветовете са много ярки, с преход от оранжево, жълто и зелено, събрани в редки кистовидни съцветия. Приличат на странно наклонени кривнати бутилчици и цъфтят по ред примерно за около месец.

Семейство: Asphodelaceae или лилиеви (Liliaceae).

Родина: Южна Африка.

Цъфтеж: март – юни.

Месторазположение: През цялата година е добре да бъде на светло и слънчево място. Гастерията се чувства добре на открито, през периода на зимния покой температурата трябва да е 10—14 °С. Понася сянка, но ако стои продължително на сенчесто място, се отразява на цъфтежа.

Влажност на въздуха: Няма съществена роля.

Поливане и подхранване: Като сукулент, гастерията понася тежко преполиването. Между поливанията, субстрата трябва да просъхва. През зимата не по-често от 1 — път месечно. Подхранва се само през лятото от време на време с неголямо количество тор за кактуси.

Период на покой: от ноември до февруари, оптимална температура 6-12°С, добре осветено място, умерено поливане, без торене.

Размножаване: чрез издънки, отделени от растението-майка, или с резници - листа, които се засаждат след като изсъхне местото на среза.

Пресаждане: При необходимост, през пролетта, като размера на саксията се увеличава незначително.

Подрязване: Не е необходимо.

Вредители: Акари

Субстрат: градинска почва, листовка, торф, пясък (2,1,1,1,1)

Видове:

Гастерия Армстронг (G. armstrongii Schonland).

Миниатюрно (с височина не повече от 10 см) растение с месести твърди листа със странна форма, не по-големи от 3 см по дължина. Краищата са смачкани (нагънати), притъпени и закръглени, а повърхността им е покрита с малки брадавички. Новите листа растът отначало на върха, а след това започват да се отделят от от старите, растящи хоризонтално. Този вид започва да цъфти още от съвсем ранна възраст. Цветовете са сравнително малки, розови.

Гастерия брадавична (G. verrucosa (Mill.) Haw.).

Растението образува розетка близо до корена от двуредно разположени издължено-езиковидни листа с дължина до 15 см. Като цяло са с тъмно-зелен фон с гъсто разпръснати по двете страни брадавички, придаващи гарапава повърхност на листата. От кореновите издънки, растението непрекъснато прави дъщерни розетки.

G. candicans Haw.

Растението е безстъблено. Листата са събрани в голяма розенка, долните са лентовидно разположени, широки, мечовидни, до 30 см дължина и 7 см ширина, наклонени на една страна, лъскави, зелени, с бели точки, и от двете страни. Цветоноса е дълъг, до 1 м височина, слабо разклонен. Цветовете са с дължина до 5 см, извити, слабо издути, ярко-червени.

G. caespitosa Poelln.

Растението е безстъблено. Листата са разположени на кръстосани редове, с дължина 10-14 см и до 2 см ширина, до 0.7 см дебелина, леко издути, тъмно-зелени, с многобройни зелено-бели петна. Цветовете са до 2 см дълги, червени, розови.

G. (Mill.) Haw.

Родина - Ю. Африка (Капската провинция в ЮАР). Расте по каменисти склонове. Различава се със спиралното разположение на листата в розетката и по косия остър наклон на долната страна на листата. Листата са почти гладки, само по края и при наклонената част силномъхести, брадавичките са по-малобройни, не така ясно изразени.

G. liliputana Poelln. Синоними: Gasteria pulchra Phillips, Gasteria minima hort. nom. nud.

Листата са с дължина 4-6 см, ширина до 1 см и дебелина до 0,7 см. С кръгло сечение с 1-2 ребра, при възрастните екземпляри може да има по едно-две допълнителни ребра по листата. Окраската на листата е тъмно-зелена със светли петна и светла ивица по края. Повърхността на лисатат е гладка. Розетките са до 10 см в диаметър, младите растения са двуредни, възрастните са спирални. В основата на розетката се образуват дъщерните издънки. Цветоноса е до 30 см. висок. Цветовете са зелено-розови в соцветия. Строежа на цветовете и плодовете е типично за рода. През зимата е препоръчително да се държи при температура 12-15 С.

Гастерия петниста (Gasteria maculata (Thunb.) Haw.).

За разлика от общия вид на представителите от семейството, тъмно-зелените езиковидни листа на петнистата гастерия имат брадавички само по краищата, а останалата повърхност е напълно гладка, украсена с пръски- светли, удължени петна, образуващи размазани шарки (на слънце изглеждат розови). Разположението на листата е двуредно, често с преход към спирално. Листата са плътни, месести, плоски или леко издути. Цветовете са събрани в съцветия.

Гастерия мраморна (Gasteria marmorata Bak.).

Листата са с вдлъбнатини, с езиковидна форма, със сребристи петна.

Хибридите на гастерията с алое носят името гастролеи — на външен вид приличат повече на алое и по изискванията си към околната среда, не се различават от родителите си, разликата е само в начина на размножаване: гастролеите се размножават само със стъблени или листови резници. Най-голямо разпространение са получили два хибрида: гастролея бегуини и гастролея лапакси.

Хибридите на гастерията с с хаворцията носят името гастервортия

Сорта Comptorata (Gasterworthia cv Comptorata = H.comptoniana x G. bicolor cv Marmorata) (междуродов хибрид от Хаворция комптониана и Гастерия двуцветна, от сорта Marmorata). Това е неголямо растение с черни петнисти тесни месести триъгълни листа и розетки във вид на корона. Дължината на листата е 1-2 см. Диаметър на растението е 3-4 см. Цвета е розов. Цвета на листата преминава от розетката към края - от розово-зелено-кафеникаво до почти черно с петънца по цялата дължина.

Грижи:

Растенията са сенкоустойчиви, но през летния сезон предпочитат ярка светлина, макар и без преки слънчеви лъчи. Необходима е защита, особено в обедните часове.

Оптималното място е западен или източен прозорец. На южен прозорец, през лятото, в часовете между 11 и 17 часа, изисква защита. На северен прозорец, при правилни грижи, расте добре, но може да не цъфти.

През лятото може да се изнесе на открито, със защита от слънчевите лъчи, летните дъждове и теченията. Ако няма такава възможност, помещението трябва да се проветрява по-често.

През есента и зимата се оставя на добре осветено място и не се налага защита. Може да се доосветява допълнително, като се използват лампи с дневна светлина, поставени на разстояние 30-50 см, в продължение на минимум 8 часа на ден.

Гастерията може да се отглежда изцяло на изкуствена светлина, с лампи с дневна светлина и продължителност на осветяването - 16 часа в денонощие.

Растението предпочита умерена температура на въздуха. През пролетно-летния сезон оптималната температура е 18-25°С. През зимата, в състояние на относителен покой, растението се оставя в по-прохладно помещение, при температура около 6-12°С. Ако презимува при по-високи температури, растението не цъфти така обилно или изобщо не цъфти.

Ако през есента и зимата се остави при стайна температура (15-25°C), съцветията изсъхват в самата листна розетка. При цъфтеж, от листната розетка израства оригинално оранжево-червено съцветие. Обикновено това става през март. През зимата, в състояние на относителен покой, растението издържа на резки температурни колебания. При температури около 15-25°С, цъфтежа е слаб или съвсем липсва.

През вегетативния период (от март до октомври) се полива обилно, след просъхване на почвата. Гастерията не понася преполиване и трябва да се полива внимателно, без да се допуска пълното засушаване на кореновата туфа. Особено чувствителна на недостиг на вода е G. verrucosa. През есента и зимата се полива оскъдно особено, ако презимува на хладно. При Gasteria maculata настъпва кратък период на покой веднага след цъфтежа – през лятото. През това време трябва да се намали поливането.

Влажността на въздуха няма съществено значение. Растението понася добре сухия въздух в затворените помещения и не изисква пулверизиране.

Подхранва се от май до септември, веднъж на 2-3 седмици, с торове за кактуси, с ниска концентрация. Нивото на азота в използваните минерални торове трябва да е по-ниско от това на останалите елементи. Предозирането с азот може лесно да предизвика загниване на корените. Препоръчителен е следният минерален състав: азот (N) — 9, фосфор (P) — 18, калий (K) — 24.

Растението се пресажда през 1-2 години – през пролетта или лятото. Едрите екземпляри е най-добре да се прехвърлят в саксии с по-голям диаметър ежегодно, като се отделят детките. По този начин растежа значително се ускорява и за кратко време израства голям екземпляр.

Използва се въздухо- и водопроницаем субстрат с Ph 5,5-7. Може да се състави от листовка, торфена почва, торф и пясък (2:1:1:0,5), с добавка от парченца кирпич. Подходящи са и готовите смеси за кактуси. Необходим е добър дренаж.

Гастерията се размножава от семена и отделени дъщерни розетки (детки).

За да се получат семенца, съцветието трябва леко да се потупва, за да попадне тичинковия прашец върху плодника. За разлика от цветовете, семенните кутийки са с извити нагоре дръжки. Семената узряват в средата на лятото. Ако не са желани, съцветието се отрязва веднага след прецъфтяване. Гастериите са много близки до алоето и приликата им не е само във формата на цветовете. Прашеца на някои видове алое може да опрашва гастерии. По този начин са получени междуродови хибриди на гастерия и алое.

Семената се засяват повърхностно, върху тънък слой влажен пясък, без да се покриват със субстрат. Съда се затваря със стъкло. Поддържа се температура в границите на 15-20°С, като постоянно се пулверизира и проветрява. Семената прорастват след 1,5-2 месеца. След това се пикират, а следващото пресаждане е на следващата година.

Семенаците се развиват бавно и за това за предпочитане е размножаването от детки, които редовно се отделят от майчиното растение. Най-добре е да се прави през ранното лято или в края на пролетта, когато младите растения имат по-голям шанс да се вкоренят. Детките се засушават за един ден на сянка и при стайна температура. Почвата за засаждане трябва да е лека, неутрална – смес от торфена почва и листовка с пясък и дървен въглен (2:2:2:1). При вкореняването, субстрата се полива рядко и по малко, така че да не се преполива. Между поливанията, почвата трябва да просъхва добре. Вкоренените вече гастерии се поливат по-често. Първоначално растенията се развиват бавно, но след 2 - 3-та година, много от видовете започват да цъфтят.

Възможни трудности:

По време на цъфтежа е важно гастерията да се полива редовно, както и да не се мести или да се сменя температурния режим. В противен случай, съцветието отмира, без да отвори цветовете си.

Меки кафяви петна. Причина – бактериална инфекция по листата. Третира се със системен фунгицид. Помещението трябва да се проветрява по-често.

Сухи кафяви петна. Причина – недостиг на вода. През лятото сукулентите изискват обилно поливане.

Вехнещи, бледи листа. Причина - преполиване, особено през зимата.

При недостиг на светлина и неправилни грижи, може да бъде нападнато от памуклийка.

При преполиване и трайно навлажняване на почвата, растението може да пострада от различни видове гниене по корените и стъблото.

Вредители: памуклийка, щитоносна въшка, листна въшка и различни видове гниене. Според много автори, растението рядко е нападано от вредители и болести.