Хоя, Восъче, Восъчно цвете

Семейство: Asclepiadaceae.

Родина: островите от Малайския архипелаг, частично в Индия и тропическа Австралия.

Цъфтеж: от пролетта до есента.

Растеж: среден.

Светлина: ярка, растенията понасят преките слънчеви лъчи. Обедните слънчеви лъчи през лятото могат да предизвикат изгаряния.

Температура: през пролетта и лятото 22—25°С. През есента и зимата не по-ниска от 16°С (изключение от правилото е Н. carnosa, през зимата тя се държи при 12-14°С).

Поливане: от март до октомври обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се намалява, два-три дни, след като повърностния слоя на почвата просъхне (не се препоръчва пълно засушаване на кореновата туфа).

Влажност на въздуха: няма съществено значение. През лятото може да се пулверизира.

Подхранване: през пролетта и лятото (вегетативния период) растенията реагират добре на подхранване с комплексни минерални торове за стайни растения (веднъж на 2-3 седмици).

Подрязване: след прецъфтяване, трябва да се подрежат най-дългите клони, като се оставят късите дръжки там, където е имало цветоноси.

Период на покой: от края на октомври до март. Растенията се оставят на светло прохладно място и се поливат внимателно.

Пресаждане: младите растения се пресаждат ежегодно, тъй като те се развиват по-интензивно в по-обемисти съдове; възрастните растения се пресаждат веднъж на 3 години.

Размножаване: от резници през пролетта и есента (по принцип може да се размножава през целия период на вегетация), от стъблени отводки.

Рода Хойя (Hoya R.) наброява от 100 до 200 вида растения от семейство асклепиеви (Asclepiadaceae). Разпространени са на островите от Малайския архипелаг, частично в Индия и тропическа Австралия.

Рода носи името на Томас Хой, английски градинар, работил дълги години при херцога на Нортъмбърленд.

Представителите на рода са пълзящи или със стелещи се клони вечнозелени растения, храстовидни. Листата са яйцевидни, овални, цели, умерено месести, кожести. Съцветията са пазвени. Цветовете са събрани в съцветия с формата на чадърче; венеца е закръглен, петделен, месест; коронката е от 5 удебелени, плоски, изпъкнали, двузъби и нарязани пети.

Хоята е необикновено декоративно растение. Отглежда се в топли, умерено топли и прохладни (Н. carnosa) помещения (растенията понасят с лекота сухия въздух). Необходими са опори (под формата на дъга или решетки, колона с мъх), към които да се привързват лианоподобните стебла.

Видове:

Хоя величествена (Hoya imperialis Lindl.) -

Обитава горите на полуостров Малака. Пълзящо растение, храстовидно. Стеблата са мъхести. Листата са овално-продълговати; 15—20 см в дълж., закръглени при основата, късо заострени при върха, гладки, кожести. Дръжката е мъхеста, едра, 5—7 см дл. Цветовете са по 6—10 в увиснали съцветия, 12—20 см дълж., тъмно-червени, на външната страна зеленикаво-жълти; коронката е с къси власинки, със звездовидно разположени венчелистчета, на мъхести къси цветоноси; с приятен аромат.

Н. multiflora Blume -

Расте в горите на Малайзия. Пълзящо растение. Листата са продълговато-линейни. Цветовете са многобройни, събрани в съцветие, жълти; венчелистчетата са тесни; коронката е с дъговидни пети.

Н. carnosa (L. f.) R. Br. -

Синоним: H. motoskei Teijsm. & Binn.

Расте в горите, на скалите и дърветата в тропична и субтропична Азия и в Куинсленд (Австралия). Лиани до 6 м дълж.; стеблата са пълзящи, мъхести. Листата са яйцевидно-продълговати, яйцевидно-сърцевидни, 5—8 см дълж. и 3—4 см шир., с тъпо връхче, по-рядко късо заострени, тъмно-зелени, лъскави, месести, на къси дръжки. Цветовете са в съцветия, бели или с бледо-телесен цвят, с розова коронка в центъра, на мъхести дръжки, 2—4 см дълж.; венеца е до 1,5 см в диаметър, 5-делен; с широки пети, с извити краища и гъсто мъхести отгоре; с приятен аромат. Много известно декоративно растение, отглеждано в стайни условия и в и оранжерии. Цъфти обилно през пролетта и лятото.

Х. прекрасна (Н. bella Hook.)-

Синоним: H. lanceolata subsp. bella (Hook.) D. H. Kent.

Среща се в горите на Бирма. Нискорастящи храсти. Стеблата са стелещи се, тънки, гъсто облистени. Листата са яйцевидно-ланцетни, дребни, 2—2,5 см дълж., удебелени, заострени, слабо изпъкнали. Цветовете са в съцветия, провиснали, дребни, до 1,5 см в диаметър, восъчни, бели, 5-делни; коронката е пурпурно-червена. Цъфти обилно и продължително през лятото. Много красиво растение. Най-често се използва като ампелно в топли помещения (препоръчва се да се държи по-близо до източника на светлина).

Грижи за растението:

За хоите е необходима ярка светлина, растенията понасят пряко слънчево огряване. През лятото в обедните часове е добре да бъдат предпазвани, за да не се появят изгаряния. Оптималното място за отглеждане е прозорец със западно или източно изложение. При отглеждане на южен прозорец, през лятото е добре да се създава разсеяна светлина, като се използва полупрозрачна тъкан или хартия (тюл, марля, паос). Пресадените екземпляри и тези, оставени на сянка (или пък след зимата), не бива да се поставят веднага на силно осветено място, а да се аклиматизират постепенно. На северен прозорец поради недостатъчно светлина, растението не цъфти. През есента и зимата растението остава на добре осветено място, не се налага защита от слънчевите лъчи. През пролетта, с увеличаване интензивността на светлината, се приучва постепенно, за да се избегнат изгарянията.

Оптималната температура за растежа и развитието на растението през лятото е 22—25°С. През зимата не по-ниска от 16°С (изключение прави Н. Carnosa - 12-14°С). Растението може да презимува и при 20-22°С, но в такъв случай цъфтежа няма да е така обилен. Хоята не обича застоял въздух — помещението трябва редовно да се проветрява, през зимата се прави внимателно и се избягват теченията.

От март до октомври хоята се полива обилно, с мека престояла вода, след просъхване на повърхностния слой на субстрата. От есента поливането се намалява, два-три дни след просъхване на горния слой (не бива да се засушава напълно). Може да се полива с леко затоплена вода. Ако се полива много рядко или съвсем не се полива, част от корените умират, растението отслабва и периода на вегетация настъпва по-късно.

Два пъти годишно (пролетта и есента) цялото растение се топи във вода, нагрята до 30-40°C за 30-40 минути, а почвения субстрат – за 2 часа. Това подпомага по-бързия растеж и цъфтеж. :shock:

Влажността на въздуха няма особено значение за хоята, но все пак през пролетта и лятото се препоръчва да се пулверизира внимателно, като се избягва попадането на вода по цветовете.

През пролетта и лятото (вегетативния период) растенията реагират добре на подхранване с комплексни минерални торове за стайни растения (веднъж на 2-3 седмици).

Високата интензивност на светлината активизира образуването на цветните бутони. Цъфтежа продължава до есента. След появата на бутоните, хоята не трябва да се мести, за да не опадат цветовете. За съцветията могат да се използват допълнителни подпори. След прецъфтяване, се подрязват най-дългите стебла на растението, като се оставят къси клончета, на които са били цветоносите. Самите цветоноси също не се махат, тъй като на следващата година те отново ще цъфтят.

Младите растения се пресаждат ежегодно, защото се развиват по-интензивно в по-обемисти съдове; възрастните растения се пресаждат веднъж на 3 години. Почвата е хранителна и въздухопроницаема, слабокисела или неутрална (рН 5,5-7). Хоята расте добре в почти всякакъв вид почва, дори в градинска, примесена с малко пясък. Най-подходящ е субстрат, съставен от глинесто-торфена почва, листовка и торф (2:1:1) или от глинесто- торфена почва, листовка, торф и пясък (2:1:1:1). Н. Bella е най-добре да се отглежда в смес от листовка, торф, хумусна почва и пясък в равни части с добавен дървен въглен. Необходим е добър дренаж. Хоята е подходяща и за хидропонно отглеждане.

Растенията се размножават от резници през пролетта и есента (принципно може и през целия вегетативен период). Резниците се отрязват с една или две двойки листа, но може да се използват и по-дълги. Появата на коренчета е не при възлите, а на междувъзлията. Ето защо резниците се отрязват не под коляното, а по-ниско. Субстрата за резниците е съставен от торф — 2 ч. и пясък — 1ч, но може да се вкоренят и във вода. Оптималната температура за вкореняването е не по-малко от 20°С. Лесно се вкоренява и в стайни условия.

Вкоренените (на 20—25-ия ден) резници се засаждат в 9-сантиметрови саксии. Състава на почвата е следния: торфена почва — 1ч., листовка — 2 ч., хумусна почва — 0,5 ч. и пясък — 1 ч.; в сместа се добавят комплексни подхранващи вещества.

За да има цъфтеж още през първата година, се използва друг метод за размножаване — чрез стъблени отводки. На стеблото на възрастното растение се прави разрез, обвива се с влажен мъх, пристяга се с подходяща връв и се покрива с полиетиленов плик. След образуването на коренчета, горната част на клончето се отрязва и се засажда в саксия. За повече гъстота, в една саксия се засаждат не по-малко от 3 вкоренени резника.

За да се предизвика разклоняване, растенията се прищипват след образуването на 3-4 лист.

Мерки за сигурност: цветовете на растенията имат аромат. Той може да предизвика соматични реакции (например главоболие). Листата могат да предизвикат контактни дерматити.

Възможни трудности:

При прекалено ниски температури или прекалено силно слънце листата избледняват, започват да съхнат и се сгърчват.

От прекалено сух и топъл въздух листата опадат.

От преполиване или засушаване, а също и от прекалено сух и топъл въздух, цветните пъпки опадат.

При прекалено влажна почва и при поливане с много студена вода, листата и клоните могат да опадат.

При преполиване, корените и основата на стеблата могат да загният.

При недостиг на светлина и смяна на мястото, могат да опадат цветовете.

При ниско съдържание на азот в почвата, се забавя растежа на растението, листата добиват бледо-зелен цвят (необходимо е подхранване с урея в концентрация 1 г/л).

Прекалено ниските температури в комбинация с преполиване или засушаване, могат да доведат до пожълтяване, вехнене и опадане на листата.

Вредители: памуклийка, акари, щитоносна въшка, въшки,белокрилки.

Размножаване от парчета стебло

Хоите се размножават най-лесно от резници. При подходяща температура и висока въздушна влажност се вкореняват без проблем. Това е най-лесния и разпространен начин за размножаване. Срязва се по възможност къс резник с една или две двойки листа. При това резника трябва да има поне два възела. На тях в последствие ще се образуват корените и ще се сформират листа, тъй като при възлите са концентрирани кореновите хормони. Дългите резници могат да засъхнат при върха, тъй като не им достига влага, а изпарението е голямо.

Има няколко начина за вкореняване на резници:

Вкореняване във вода:

Широк съд се обвива с алуминиево фолио, което предпазва водата от светлината (не се развиват зелени водорасли) и резниците се поставят във вертикално положение. Листата от един или два възела се отделят, така или иначе един възел без листа трябва да бъде под повърхността на водата. Резниците се поставят във вода през неголеми дупчици в алуминиевото фолио. Преди това е добре срезовете да се потопят в стимулатор за вкореняване. Съда се оставя на топло влажно място. Температурата на водата и околната среда не трябва да превишава 22*С. Ако въздушната влажност е висока, температурата също може да се поддържа по-висока. Ако резниците вехнат, това означава, че въздушната влажност не е достатъчна. В този случай резниците, заедно със съда трябва да се покрият, но не плътно. По този начин се получава малък мини-парник с тропически микроклимат. При тези условия по резниците за кратко време се образуват малки бели коренчета. Обикновено след 14 дни.

Бележка: Когато корените на резниците порастнат и станат прекалено дълги, са твърде крехки, и с лекота се отчупват при разделянето на резниците един от друг. Препоръчително е растенията да се засаждат на по-ранен етап от коренообразуването.

За вкореняването може да се използва ваза от тъмно стъкло или друг подобен непрозрачен материал. Долива се вода, поради непрекъснатото изпаряване. Добре е резниците да се пулверизират ежедневно. Съда може да се остави на топло слънчево място.

Вкореняване в твърди субстрати:

Резниците могат веднага да се засадят в лека почвена смес от сфагнум, пропусклива почва или други задържащи влагата субстрати. Най-важното е, субстрата да е средно влажен, но не прекалено мокър. Почвата трябва да има такава структура, че излишъка от вода да може бързо да се изтича. Важно е също субстрата и съда, използвани за вкореняването, да са стерилни! Стимулатора за вкореняване чувствително съкращава времетраенето на процеса. Засажда се по същия начин – един възел трябва да е в субстрата. Изпаряването на влагата трябва да се ограничи. За тази цел може да се използва пак плик или листата да се пулверизират редовно. Няколко хои, поставени заедно в едно помещение, благодарение на изпаряването, повишават значително влажността на въздуха.

Още полезни съвети:

1. Резниците трябва да са къси;

2. Ако е възможно, най-добре е да се засаждат по няколко резника от един вид в една саксия;

3. Резниците на дребнолистните сортове хоя се засаждат в субстрата хоризонтално или под ъгъл. Един или два възела трябва да са в субстрата;

4. За вкореняване в твърди субстрати се използват САМО свежи, здрави резници;

5. Температурата не трябва да пада под 22*С. Тогава вкореняването е по-бързо;

6. Поддържа се висока влажност на въздуха (пулверизира се редовно);

7. Саксиите се поставят една до друга, което значително повишава влажността;

8. При дребнолистните сортове, е допустимо да се засадят в пръста 4, 5 или даже 9 възела. При едрите сортове е достатъчен само един възел;

9. Важно е да се различат отрязания край от върха на нарастване на резника, което не винаги е лесно. Ако върха на нарастване се засади в субстрат, резника ще загине.

Дори с един лист, или с едно стебло - даже без листа, стига само да е зелено, има шанс за успешно вкореняване. Растението не трябва да се изхвърля преждевременно! Постоянното разглеждане и въртене на резниците може също да доведе до «печални» последствия. Ако съда с резниците стои на светло и защитено място, то след 2 – 3 седмици трябва да се появят признаците на новия растеж. Някои видове хои формират първо дълго стебло, което трябва внимателно да се привърже, ако ще се отглежда красиво пълзящо растение. Крайчето на новото клонче при тези хои никога не расте надолу «доброволно» и растежа може да спре. Това, естествено, не се отнася за ампелните видове хоя.

Резници, които са пропътували големи разстояния (по пощата и т. н.), обикновено са засушени. Те трябва за няколко часа да се държат в топла вода, в която е добавено малко количество захар. Ако резниците са били грамотно опаковани и са съхранили естествената влажност в листата и стеблата си, то шансовете за вкореняване са значително по-високи.

Размножаване на хоя от едно листо

Понякога се налага да се размножи хоя от едно единствено листо. Иска се голям късмет, за да се получи ново растение. Задължително е използването на стимулатор за вкореняване. През 1856 година доктор Atillo Tassi, професор по ботаника и селско стопанство, директор на Кралската ботаническа градина на кралската академия в Lucca, успява да получи растение от семена, които събрал в плик от една семенна шушулка на Hoya carnosa. В своя доклад той пише за методите на размножаване на хоя: описва методиката за размножаване от резници и споменава също за размножаване от един единствен лист. Преди това са правени многократни опити от много ботаници. Засаждани са листа в лека смес. Корените обикновено се появяват без проблем, след което листа умир. Така или иначе не е получено възрастно растение. Много колекционери на хои по-късно изпробват този метод, със същия резултат.

Преди няколко години Дейл Клопенбург получава от Chanin Thorut десет красиви листа и цветове от хоя, събрани по време на експедиция в Южен Тайланд. Клопенбург ги измерва и снима, след това засажда всеки лист в отделна пластмасова саксия с лека почвена смес и оставя в минипарник. Основата на листата били забодени в субстрата под ъгъл 45*. При тези благоприятни условия корените се появяват бързо. През следващите месеци тези осем листа дават началото на красиви растения.

Клоппенбург доказва, че растения, събрани в природата, се размножават по-лесно от колкото култивираните видове. Той обяснява това с факта, че в естествени условия растението се храни правилно и получава необходимото количество слънчева светлина, и следователно е достатъчно силно.

Съвети за успешното размножаване на хоя от листо:

В действителност, дръжката в основата на листа прави много корени. Искуството е в това, да се стимулира в листа производството на клетки на растеж. Може да се опита да се «провокира» листа с химически стимулатори, такива хормони като сулфат аденин [една от трите азотисти основи на ДНК, която се съдържа във всички живи клетки], кинетин [хормон от растителни клетки, който регулира делението им и извежда от покой спящите пъпки] 2-4D или хиберлинова киселина [ръстообразующо вещество, един от най-активните хиберлини]. Между другото, 2-4D е средство за унищожаване на плевели. Но в много слаба концентрация (една капка на 4 литра вода) стимулира коренообразуването. Дейл Клопенбург използва за своите опити очна пипета. По една капка в центъра на листа, от където се стича надолу, към субстрата.

Опитите с хиберлиновата киселина показват слаби резултати. Клопенбург прави допълнителни експерименти с индолил 3-оцетна киселина [или другото име на хетероауксин]. Той ратваря един кристал в чаша вода и, след появата на корените, нанася раствора по основата на листа и дръжката. Опитите са правени само с най-силните листа. Израстват успешно стебла при H. carnosa, H. verticillata, H. kerrii, H. diversifolia и H. finlaysonii. В своята книга “Hoya Basics” Дейл Клопенбург пише, че процеса на размножаване на хоя от листа е възможен, но изисква допълнителни изследвания.

Размножаване на хоя от семена

Свежите семена трябва да узреят. За целта трябва леко да се засушат. За посева се използва много лек и проницаем субстрат. Добре е, например, да се добавят парченца нарязан сфагнум. Може също да се допълнят и изкуствени материали, като плъст, зебло или други тъкани, или да се използват в ролята на субстрат. Семената на хоята губят бързо кълняемостта си, засяването трябва да бъде през същата година.

Прорастването е бързо, често още през първата седмица. От кафяви, те стават зелени и скоро се появяват пониците. Първоначално се оформят два семеделни листа на късо стебло. От този момент младите семеначета са обект на всевъзможни опасности. Не трябва да пресъхват. От преовлажнение могат да загният лесно.През този период е препоръчително да се пулверизират с фунгицид, (без разтвори на масна основа) или други съдържащи мед вещества. Дозировката се спазва старателно! Живота на семенаците е подложен на риск и от охлюви и плужеци. Младите растения се оставят на влажно и топло и добре осветено място. На този етап не се подхранва – това води до изгаряне! Субстрата, в който са засяти е достатъчно богат на хранителни вещества.

Много удобно за прорастването на семенаците е използването на малки топчета от сфагнум, увити в нейлонова мрежа. Влажния мъх запазва формата си. Дребните семена прорастват лесно през мрежичката. По-късно младите растения се засаждат заедно с тези мрежички в саксиите. По този начин крехките корени не се пречупват.

Около 90 дни след момента на прорастването, семенаците се приемат вече за млади растения и се засаждат в саксии. До първото си засаждане, те трябва да имат добре развити корени и няколко двойки листа. Често се различават по размер и вид, още докато са малки. В отделни саксии се пресаждат само най-здравите и силните. «Изоставащите» трябва да поотраснат още, преди да бъдат пресадени. Някои си остават слаби, и е най-добре да се изхвърлят. Особено внимание трябва да се отдели на мутантите или семенаците с необичаен вид. Възможно е от тях да израстне нова интересна форма от дадения вид. Шансовете да се отгледа възрастно растение от семенце са около 80%. Ако не се получи, то в повечето случаи става дума за «стари» (не способни на прорастване) семена или за загниване на корените на семенаците от преовлажняване.