Каланхое – Kalanchoe

Каланхое – Kalanchoe

Семейство: Дебелецови (Crassulaceae).

Родина: тропиците и субтропиците.

Цъфтеж: в зависимост от вида.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка. Растението може да понесе преки слънчеви лъчи.

Температура: През лятото - в границите на 18—28°C, през зимата - не по-ниска от 10-12°C, най-добре – при 16-18°C.

Поливане: През пролетно-летния сезон умерено или обилно, в зависимост от околната температура и светлината. От есента поливането се намалява, през зимата се полива много внимателно.

Влажност на въздуха: растението може да понесе сухия въздух в закритите помещения.

Подхранване: през лятото ежеседмично, с минерални торове и веднъж на две седмици с органични. През есента при залагането на цветните бутони торенето може да се повтори.

Подрязване: След цъфтежа стеблото на каланхоето се подрязва малко, за по-добър и пригледен вид.

Период на покой: слабоизразен. През зимния сезон се препоръчва растението да се остави при 16-18°C.

Пресаждане: при необходимост.

Размножаване: чрез стъблени и листни резници, от детки-издънки и от семена.

Рода Каланхое(Kalanchoe Adans) наброява 200 вида растения и принадлежи към семейство дебелецови (Crassulaceae). Представителите на рода са разпространени в тропическите области на Австралия, на островите Нова Гвинея, Молукските острови, о-в Мадагаскар, а също и в тропическа Америка (един вид), в тропичните и субтропични райони на Азия.

Това са сукуленти, многогодишни тревисти растения или полухрасти. Листата са удебелени, повече или по-малко пересто-разсечени, приседнали или с дръжки. Цветовете са събрани в многоцветни съцветия – чадърчета - жълти, бели, пурпурни, ярко-червени. Всички каланхоета са популярни декоративни растения. Цъфтят обилно и продължително.

Всички видове са сравнително устойчиви в стайни условия.

Видове:

Каланхое Бент (Kalanchoe bentii C. H. Wright ex Hook. f.). Синоним: Kalanchoe teretifolia Deflers.

Родината на вида е полуостров Арабия (южната част). Слабо разклонени полухрасти, силни, до 1 м височина. Листата са разположени по 6 двойки, кръгли, едри, до 40 см дълж., удебелени. Цветовете са бели. Цъфти обилно през април-май.

К. бехарско (Kalanchoe beharensis Drake et Castillo) -

Родината на вида е остров Мадагаскар (южната част). Храсти, силно развити растения с оголени долу клони, нежномъхести в горната си част. Листата са почти целокрайни или слабо назъбени, мъхести. Цветовете са дребни, до 7 мм дълж., мъхести; венчелистчетата са линейни. Цъфти обилно. Много красив вид. Подходящо е за умерено хладни помещения. Има много сортове.

К. Блосфелд (Kalanchoe blossfeldiana Poelln.) —

Синоним: Kalanchoe globulifera var. coccinea H. Perrier.

Расте във влажните тропични гори върху хумусна почва на о-в Мадагаскар. Полухрасти, слабо разклоняващи се, изправени, до 30 см височина. Листата са яйцевидни, до 7 см дълж. и 4 см шир., голи, зелени, по краищата червеникави. Цветовете са многобройни, събрани в гъсти съцветия. Диаметъра им е до 1 см и 1,2—1,3 см дълж., червени; медоносни, теснолинейни, двуделни. Цъфти обилно и продължително, от февруари до май (може да цъфти и по друго време от годината). След цъфтежа, повечето растения се изхвърлят, но те могат успешно да се съхранят и до следващия сезон — да се изрежат цветоносите, саксията да се остави на сенчест прозоречен перваз, в продължение на един месец изобщо да не се полива, а след това да се премести на добре осветено място и да се обгрижи като обикновено стайно растение. От каланхое Блосфелд произлизат интересни ампелни разновидности и форми. Те са много красиви — с бели, жълти, оранжеви, лилави, червени и розови цветове. Сред тях има нискорастящи и среднорастящи сортове.

Kalanchoe tomentosa Baker -

Родината на вида е остров Мадагаскар (централната част). Полухрасти. Клоните са изправени, покрити с гъсти власинки. Листата са продълговато-яйцевидни, 5—б см дълж. и 1,4—1,6 см шир., целокрайни, по-рядко назъбени, приседнали. Съцветието не е голямо. Тръбичката на венеца е къса, 12 мм дълж.; венчелистчетата са 12 мм дълж.. Цъфти обилно. Много красиво растение. Има много сортове.

К. Дегремон (Kalanchoe daigremontiana Raym.-Hamet & H. Perrier) -

Синоним: Бриофилум Дегремон (Bryophyllum daigremontianum (Raym.-Hamet & H. Perrier) A. Berger).

Родината на растението е остров Мадагаскар. Многогодишно тревисто растение до 50 см височина, с продълговато-елипсовидни месести листа до 10 см дълж., леко свити по протежение на средната жилка, сиво-зелени отгоре и пъстри отдолу, голи, назъбени по краищата. Върху основния светло-зелен фон са разпръснати виолетови петънца. Венеца е розов; Венчелистчетата са къси. Цъфти обилно, обикновено през зимата. Особенност на това растение е способността му да образува между зъбчетата по краищата на листата производни пъпчици, от които направо върху растението израстват детки— снабдени с финни въздушни корени. Отделяйки се, те бързо се вкореняват и се превръщат в отделни растения.

К. мраморно (Kalanchoe marmorata Baker) -

Синоними: К. едроцветно (Kalanchoe grandiflora A. Rich.), Kalanchoe macrantha Baker, К. сомалийско (Kalanchoe somaliensis Baker).

Среща се по планините, на височена 1600—2300 м над морското равнище, в Етиопия. Полухрасти с височина 50 см. Листата са обратно-яйцевидни, 8—12 см дълж., стесняващи се в основата, по краищата-назъбени, зелени, по-късно сивкави от двете страни, с едри кафяви или лилави петна. Цветовете са бели; тръбичката на венеца е 7—8 см дълж., 4-стенна; венчелистчетата са яйцевидно-ланцетни. Цъфти през януари - април. Много красиво растение. Подходящо е за умерено хладни помещения.

Kalanchoe grandiflora A. Rich.. Синоним: К. мраморно (Kalanchoe marmorata Baker) -

Родината на вида е Индия. Полухрасти с височина до 60 см. Листата са назъбени, приседнали или на къси дръжки, светло-зелени (червенеещи на слънце). Цветовете са светло-жълти; тръбичката на венеца е разширена, 1,2 см дълж.; венчелистчетата са яйцевидни, ароматни. Цъфти обилно през май. Декоративно растение, ценено заради приятния аромат на цветовете.

К. Мангини (K. manginii Raym.-Hamet & H. Perrier) -

Синоним: Бриофилум Мангини (Bryophyllum manginii (Raym.-Hamet & H. Perrier) Nothdurft).

Растението има месести листа, както при каланхое Блосфелд, но израстващите розови камбанковидни цветове са по-едри. Много красив ампелен вид. Това растение и неговите многобройни хибриди цъфти като правило през пролетта.

K. thyrsiflora Harv. -

Обитава скалистите склонове на Южна Африка. Многогодишно тревисто растение до 60 см височина, гъсто облистено. Листата са обратнояйцевидни, до 15 см дълж. и 7 см шир., тъпо закръглени, сребристо-бели; долните са в розетка, гъсто разположени; горните израстват по нарядко, по-дребни са от долните. Цветовете са жълти; тръбичката на венеца е издута, 4-стенна, 1,5 см дълж.; венчелистчетата са дребни, кръгли, до 0,5 см дълж.

Цъфти обилно през април-май. Много красиво растение. След цъфтежа растението образува много луковицоподобни издънки, които се използват за размножаване.

K. flammea Stapf -

Синоним: К. Kalanchoe glaucescens Britten.

Расте по каменливите почви на Сомалия. Многогодишни тревисти растения с височина 30—40 см, слабо разклонени. Листата са обратнояйцевидни, 6—8 см дълж. и 2,5—3 см шир., стесняващи се в основата, тъпо закръглени , назъбени. Цветовете са ярко-оранжево-червени; тръбичката на венеца е разширена; венчелистчетата са триъгълно-яйцевидни, до 2 см в диаметър.

Много красив вид, подходящ за стайно отглеждане в умерено прохладни помещения.

К. пересто (K. pinnata (Lam.) Pers. (K. pinnatum (Lam.) S. Kurz.) -

Синоними: Красула переста (Crassula pinnata L. f.), Котиледон перест (Cotyledon pinnata Lam.), Бриофилум перест (Bryophyllum pinnatum (Lam.) Oken).

Расте по каменистите почви на височина 1000 м над морското равнище на остров Мадагаскар. Многогодишно тревисто растение с височина до 1 м. Листата са месести, долните са прости, яйцевидни, често със сърцевидна основа, светло-зелени, по краищата кръгло-назъбени — червени; по-горните листа (младите) са перести. Тръбичката на венеца е до 3,5 см дл., зеленикаво-бяла; венчелистчетата са триъгълни, кирпичено-червени; чашката е червеникаво -зелена. Цъфти обилно, но през неравномерни периоди от време. Между зъбците на листенцата, подобно на каланхое Дегремон, израстват млади издънки (най-често по опадащите листа и на лежащите върху почвата), от които се развиват малки растения с въздушни корени, постепенно вкореняващи се в почвата.

K. tubiflora (Harv.) Raym.-Hamet -

Обитава каменисто-песъчливите почви на остров Мадагаскар. Многогодишно тревисто растение, полухраст с височина до 70 см. Листата са многобройни, тесни и дълги, до 13 см дълж. и 0,6 см шир., сиво-зелени, с тъмно-кафяви петна, в горната част с множество издънки-детки. Цветовете са многобройни, червени; тръбичката на венеца е 2,5 см дълж.. Много красиво растение. Цъфти обилно.

Понася добре стайните условия.

Много известно стайно растение. Има много сортове, които се отличават помежду си по височината: нискорасли — 10—15 см, средни — 15—20 и високорастящи — 25—30 см. Голямо е разнообразието и на окраската на цветовете: матово-червени, тъмно-лилави, ярко-розови, огнено-червени, светло-жълти, оранжеви, светло-виолетови, бели.

Kalanchoe laciniata DC. -

Народното му име е "Еленови рога ". Расте в Африка, Субтропична и тропична Азия. Многогодишно тревисто растение със сочни месести клони, първоначално изправени, а след това полягащи, долната част на растението с времето се оголва. Листата са месести, дълбоко нарязани, по краищата назъбени, светло-зелени с восъчен налеп. Цветовете са тръбести, жълто-оранжеви. Цъфти обилно.

Подходящата почва е торфено-песъчливата. През есенно-зимния сезон поливането се ограничава. Полива се едва след пълното просъхване на субстрата. Предпочита добре осветено място. Клоните периодично се подрязват. Може да се отглежда и като ампелно растение.

Грижи за растението:

Цъфтящото каланхое е растение на късия ден. От пролетта до есента е най-добре да се остави на перваза на източен или западен прозорец, през зимата най-добро е южното изложение. През периода на цъфтеж, каланхоето се нуждае от ярка светлина. През есенните и зимните месеци, когато продължителността и интензивността на естествената светлина е значително по-ниска, растението се доосветява сутрин и вечер, до 12 часа продължителност. Растенията, които са току-що закупени, или след дългия мрачен зимен сезон, или отглежданите на сянка, трябва постепенно да се приучват към ярката светлина, за да се избегнат изгарянията.

Почти всички видове каланхое могат да се отглеждат в широк температурен диапазон. През лятото — в границите на 18—28°C, през зимата — не по-ниски от 10-12°C, най-добре – при 16-18°C. Ако през есента и зимата температурите са високи, цветните зародиши не се залагат.

През пролетта и лятото каланхоето се полива умерено, ако растението е на слънце, то се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата, През зимата - значително по-рядко, с мека престояла вода, но не се оставя съвсем сухо. При такова засушаване растението губи много листа. Може да се полива не отгоре, а в чинийката.

Благодарение на месестите си листа, покрити с восъчен налеп или с многобройни власинки, всички калахоета понасят добре сухия въздух на затворените помещения. Влажността на въздуха няма съществена роля. Не се нуждае от пулверизиране, но през горещите летни дни е полезно.

През лятото ежеседмично се тори с минерални торове, а веднъж на всеки две седмици и с органични. През есента, при залагането на цветните бутони, подхранването може да се повтори. Може да се ползват торове за кактуси.

Растенията се оформят чрез подрязване на израстналите клони.

За да цъфти по-рано, през пролетта и лятото светлата част от денонощието се съкращава до 12, а дори и до 10 часа. Но за да са едри и ярки цветовете, светлината трябва да е ярка. След прецъфтяване, стеблата на каланхоето се подрязват малко. Отрязаните части се използват за резници.

Пресажда се при необходимост (прекалено разрастнали се растения). Подбира се неутрална почва или слабокисела (рН 5,5-6,5). Растенията растат добре в обичайната за сукуленти смес, с изключение на епифитните видове, за които за по-обилен цъфтеж, е добре да се добави хумусна почва. Младите растения се пресаждат в смес от 4 части торфена почва, 2 части листовка, по 1 част торф и пясък. Вместо торф може да се добави хвойнова почва. В сместа може да се добавят малко дървен въглен и сух говежди тор. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.

Размножава се от стъблени и листни резници, детки и семена.

Обикновено опадащите стари листа може лесно да се вкоренят и да се получат млади растения. Ако през юни се посади лист във влажен пясък и се покрие със стъкло, то скоро ще се образуват коренчета. Израстващите издънки (детки) на живораждащите видове се засаждат в плодороден почвен субстрат, примесен с пясък.

Семената се засяват през януари-март, не се засипват с почва, а само се притискат, покриват се със стъкло и с матова хартия. Почвата трябва да е лека, с листовка. Температурата в помещението трябва да е 16—18°C. Посевите се проветряват ежедневно по 2 пъти.

Необходимо е да се следи, почвата да не засъхва. Полива се с вода със стайна температура. При появата на пониците, стъклото и хартията се махат. Месец по-късно семенаците се пикират и се покриват за два дни със стъкло или прозрачен плик. Когато израстнат няколко листенца, растенията се пресаждат в 7-сантиметрови саксии.

Хранителната смес е съставена от: 4 части листовка, 2 части торфена почва, 1 част компост и 1 част пясък; или също от: 4 части торф, 2 части торфена почва и 1 част пясък. Връхчетата на младите вкоренени растения се прищипват. През юли се прищпват още веднъж за оформяне на храста, развиващ обикновено 4-5 клона. През август растенията се прехвърлят в по-голям съд, когато вече са добре развити и кореновата туфа е нарастнала. Засаждат се по 1-2 заедно. За прехвърлянето се използва смес от: 4 части компост, 2 части хумусна почва и по 1 част листовка и пясък, с добавка на малко сух говежди тор. Растенията цъфтят една година след посева.

Лечебни свойства:

Жителите на о-в Мадагаскар отдавна използват сока на много от видовете каланхое за лечение на различни заболявания. Нерядко наричат каланхоето «стаен женшен», или «дървото на живота». Клетъчния сок, отделян от стеблата и свежите листа на перестото каланхое (Kalanchoe pinnata), има противовъзпалително действие, не дразни кожата и слизестите лигавици и успешно се използва за стимулиране процесите на регенерация на тъканите, например в стоматологията, в гинекологията (за лечение на разкъсвания, за лечение на ерозия на маточната шийка). При проблеми с млечните жлези при кърмачки, се използват по 2-3 капки след кърмене в продължение на 5-6 дни. Сока на каланхоето се използва за затваряне на рани, атрофни язви, декубитус, изгаряния, измръзвания, а също при ангина, пародонтоза и стоматити. Каланхоето се препоръчва при мигрени, задушаваща кашлица, стомашни заболявания, както и на черния дроб, някои инфекциозни заболявания и грипове, за лечение на циреи, брадавици. С помощта на смачкан лист от каланхое може да се спре зъбобол.

Възможни трудности:

При прекалено висока температура и висока влажност, може да се появи гниене.

Ако е прекалено влажно и хладно, се появява сиво гниене.