Nepenthes

Непентес, непентус – Nepenthes L.-

Семейство: Непентови (Nepenthaceae).

Родина: тропическа Азия и Океания.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна, от преките слънчеви лъчи трябва да се пази с помощта на полупрозрачна тъкан (марля, тюл) или хартия. През есенно-зимния период се препоръчва доосветяване с лампи с дневна светлина в продължение на 16 часа.

Температура: видовете, естествено разпространени в равнинните райони, през пролетно-летния период предпочитат температура в границите на 22-26°С, през есенно-зимния период оптималната температура е в границите на 18-20°С, не по-ниска от 16°С. Ниските температури за по-продължитлено време могат да предизвикат гибелта на растението. За видовете с естествен ареал на разпространение – планинските райони, оптималната температура през пролетно-летния период е 18-20°С, а през зимата 12-15°С. Високите температури за продължително време, могат да предизвикат заболявания за тези видове.

Поливане: през пролетта и лятото обилно, субстрата не трябва да е нито прекалено влажен, нито засушен. През есенно-зимния период умерено, ден-два след просъхване на повърхностния слой на субстрата

Влажност на въздуха: висока (70-90%). В домашни условия расте успешно във влажни оранжерии, флорариуми и други специални съоръжения осигуряващи висока влажност на въздуха, в обикновени стайни условия не се чувства комфортно — каничките изсъхват много бързо от сухия въздух.

Подхранване: през лятото веднъж на 2-3 седмици с обикновени комплексни торове за цветя, но с 3 пъти намалена концентрация от стандартната.

Подрязване: за да се предизвика разклоняване на възрастните екземпляри, през пролетта силно се подрязват.

Период на покой: в стайни условия е наложително (от октомври до февруари) във връзка със скъсената светла част от денонощието и понижената влажност на въздуха.

Пресаждане: през пролетта, при необходимост. Ако непентеса има канички, саксията отговаря на нуждите на растението и то се чувства добре. В такъв случай не е необходимо да се бърза с пресаждането.

Размножаване: вегетативно, чрез резници.

Рода Непентес (Nepenthes) включва над 70 вида растения от семейство непентови, разпространени най-вече в тропическа Азия; около 20 - на островите Калимантан и Суматра; няколко вида на полуостров Индокитай, Филипините, в Нова Гвинея, в тропическа Австралия.

По-голямата част от тях са лиани, достигащи няколко метра, но има и ниски храсти. Храстовидните лиани, като правило, имат епифитен начин на живот в топлите и влажни джунгли на архипелазите в Тихия и Индийския океани.

В Тропическа Азия, на Сейшелските острови, Мадагаскар и в Северна Австралия обитават най-силните от всички «хищници» - представители на рода Непентес (Nepenthes). Те могат да растат и в планините - на височина до 2000 м, и по края на горите, и даже в зоната на морското крайбрежие. Тази лиана най-често се заселва по стволовете на дърветата, обвивайки се около тях на десетки метри височина, поднасяйки тесните си съцветия към светлината.

Освен обичайните видоизменени месоядни листа - канички, в които се стича дъждовна вода, обикновените листа са поредни, ланцетовидни.. При тях връхчето се издължава в тънко дълго мустаче, което се увива около клона на дървото-домакин, и завършва с плоско капаче. В основата на растението, тези листа са широки, за поддържане на фотосинтезата. В средната част, този вид листа са много чувствителни, което дава възможност на растението да се увива около листата на дърветата. И, накрая, най-горните листа-канички са за лов на насекоми. По външната страна на каничките от горе на долу са разположени две назъбени крила, служещи както опора, така и за напътстване на пълзащите насекоми. По вътрешния край на каничките са разположени клетки, които отделят сладък нектар. Под тях има множество твърди власинки, обърнати надолу - четинест пръстен, не позволяващ на жертвата да се измъкне навън. Восъка, отделящ се от клетките при отсека с гладка повърхност, при повечето непентеси, прави повърхността толкова хлъзгава, че жертвите не могат да си помогнат с никакви ноктенца, кукички или хоботчета. Попадайки в такава каничка-капан, насекомото е обречено, то бавно се отпуска все по-дълбоко в нечността и затъва. Във вътрешността на каничката се отделя протеолитичен (храносмилателен) фермент непентесин. Над устието на каничката е разположено неподвижно капаче, защищаващо съдържанието вътре от дъждовната вода и служещо като площадка за кацане на насекомите. Изпълзявайки във вътрешността на каничката, насекомите се плъзгат по стените и падат на дъното, където фермента действа. Попадайки в течността, съдържаща ферменти и киселини, за 5-8 часа улова напълно се разгражда. Остава само хитиновата обвивка. Впрочем, непентеса може да отделя фермент, разтварящ даже и хитин.

Понякога улова е много едър: гризачи, жаби и даже птици. Каничките са украсени в ярки цветове: червено, млечно-бяло и са изрисувани с петнист рисунък, достигат 15-20, а понякога и 50 см в дължина, количеството на фермента може да достигне до 1-2 литра.

Непентеса е двудомно растение. Мъжките и женските цветове израстват на различни растения. Те не са големи, с 4 чашелистчета, без венчелистчета, събрани в съцветия. На практика е невъзможно да се разпознаят цветовете на единия и другия пол.

По бреговете на сладководните водоеми, по влажните почви се срещат праворастящи непентеси със стелещи се по земята странични стебла. Каничките на тези растения са скрити в тревата. Те могат да поддържат до 1 - 2 л течност, в която попадат до няколкостотин насекоми, а понякога - плъхове и дребни птици.

Интересното е, че непентесите понякога се наричат «ловци с чашки», тъй като съдържащата се в тях течност може да се пие: най-отгоре е чиста вода. Естествено, някъде надолу се намират несмлените твърди остатъци от «обедите» на растението. Но с известно внимание, няма да се стигне до тях, и практически всяка каничка съдържа някоя и друга глътка, а понякога и много повече вода.

В зависимост от хибрида, ловките канички на непентеса имат странни форми, разнообразна окраска - червеникаво-кафява, зелено-червена, светло-лилава, жълта, ярко-червена, пъстра. В стайни условия, за съжаление без мини-парник или флорариум, непентеса може да се отгледа за много кратко време, тъй като са му необходими едновременно топлина и висока влажност на въздуха. Малък непентес може да се отгледа в стъклен аквариум, на дъното с влажен керамзит. Голямо растение, отглеждано във висяща кошница като ампелно растение (по-далеч от парното), ще се чувства добре, ако под него се постави широк съд с постоянно изпаряваща се вода. Идеалното решение за повишаване на влажността в помещението е овлажнител на въздуха. Непентесите изглеждат много атрактивно във висящи композиции или плетени кошници, от които свободно се провисват каничките им.

Видове:

В затворени помещения и зимни градини най-често се култивира непентес крилат (N. alata). Интерес представляват също непентес насечен (N. truncata) и непентес Рафлез (N. rafflesiana) - с едри пурпурно-петнисти канички.

Непентес крилат (Nepenthes alata Blanco) -

Родина – Филипините. Това е един от най-разпространените култивирани видове.

Н. Мадагаскарски (N. madagascariensis Poir.) -

Распространен е в Мадагаскар. Многогодишно насекомоядно растение 60-90 см височина. Листата са продълговато-ланцетни. Каничките са едри, до 25 см дълж., с крила, малинови. Капачето е с едри жлези. Култивира се в топли и влажни оранжерии.

Н. Рафлез (N. rafflesiana Jack ex Hook. f.) -

Родина – Калимантан, Суматра. Епифит. Листата са овални, ланцетни, до 50 см дълж. и до 10 шир. Каничката е с дълж. 10-20 см, 7-10 см шир., светло-зелена, с червени петна и ивици, на дълго мустаче, отвътре - синкава, с червени петна. Широко разпространен за отглеждане в оранжерии.

Н. насечен (N. truncata Macfarl.) -

е ендемичен вид за островите Минданао на Филипините. Расте на открити планински склонове на височина от 230 до 600 м; има разновидности, растящи във високопланинските райони. Н. truncata има много големи канички които могат да достигнат до 50 см в дължина.

Н. бутилковиден (N. ampullaria Jack) -

Сравнително неголям, компактен вид.

При власестия непентес (N. villosa Hook. f.) -

каничките са с диаметър 5-12 см и 20 см в дълж. и имат много месесто червено околоустие.

Непентес двуделен (N. bicalcarata Hook. f.) -

Родина - Борнео, расте в блатата на височина до 1000 м над морското равнище. Листата му са с дълж. до 60 см, а каничките - 5-13 см височина.

Непентесите се разделят на видове, растящи в планините и такива, които живеят в по-ниски райони. При видове, растящи в по-ниските райони, каничките са по-големи и по-ярко украсени, отколкото при видовете, растящи в планините. Те изискват по-сериозни грижи. Видовете с естествен ареал на разпространение – планинските райони, предпочитат по-ниски температури (не по-малко от 10°С), а видовете, растящи в равнинните райони - не по-ниски от 15°С.

Грижи за растението:

Непентесите растат добре на ярка разсеяна светлина. От преките слънчеви лъчи трябва да са защитени с полупрозрачна тъкан (марля, тюл) или хартия.

При отглеждане на западни и северни прозорци, също трябва да се обезпечи разсеяна светлина. През есенно-зимния период се препоръчва доосветяване с лампи с дневна светлина в продължение на 16 часа.

Непентесите предпочитат умерена температура. Видовете, растящи в низините, през пролетно-летния период предпочитат температури в границите на 22-26°С. През есенно-зимния период оптималната температура за тях е в границите на 18-20°С, не по-ниска от 16°С. Ниските температури за по-продължително време могат да предизвикат гибелта на растението. За видовете, разпространени в планините, оптималната температура през пролетно-летния период е 18-20°С, през зимата 12-15°С. За тях високите температури за продължително време, също са опасни и могат да доведат до заболяване на растението.

Периода на покой при отглеждане в стайни условия, е наложителен (от октомври до февруари) във връзка със скъсената светла част от денонощието и влажността на въздуха.

Непентеса е влаголюбив, въпреки че е много претенциозен към влажността на въздуха - субстрата не трябва да просъхва, но и да не бъде прекалено влажен. Препоръчително е да се използва дъждовна или престояла вода за поливане, със стайна температура с понижено съдържание на минерални соли. Препоръчва се да се прилага долно поливане. През лятото се полива обилно. През есента и зимата - умерено, ден два след като повърхностния слой на субстрата просъхне. При температура 16°С и по-ниска, се полива внимателно и с малки количества вода.

Непентеса се нуждае от висока (70-90%) влажност на въздуха. В стайни условия расте успешно във влажни оранжерии, флорариуми и други специални места с висока влажност на въздуха, в обичайните стайни условия не се чувства комфортно – каничките изсъхват много бързо от сухия въздух. За пулверизиране също е добре да се използва дъждовна или престояла вода със стайна температура с понижено съдържание на минерални соли. За повишаване на влажността около растението, саксията се поставя върху вана с влажен керамзит или торф, използват се овлажнители за въздух. В каничките също се добавя малко чиста мека, престояла вода, като се запълват на 1/3.

Може да се подхранва през лятото веднъж на 2-3 седмици с обикновени комплексни торове за цветя, като разтвора трябва да се приготвя с 3 пъти по- разредена концентрация. Често се използват и органични торове (конски или говежди). Битува мнение, че при по-големи количества, хищните канички не се образуват. Периодично растението може да се храни и по естествен път – в каничките, но не по-често от 1-2 пъти в месеца и не бива да се хранят всички канички наведнъж, а последователно 50% на 50%, за сметка на подхранването през субстрата. Вместо мъртвите комари и мухи (хвърлени в каничките), за тази цел могат да се използват месо, пресечено мляко.

За предизвикване на разклоняването при възрастните екземпляри, през пролетта е добре да се подрежат силно. Отрязаните стебла могат да се използват за размножаване.

Непентеса се пресажда само при необходимост, през пролетта. Ако има канички, значи саксията е подходяща за растението и то се чувства добре, не е необходимо да се бърза с пресаждането. Непентеса расте много добре в кошници за орхидеи, висящи саксии, които трябва да са с диаметър не по-малък от 14 см. При пресаждането се използва субстрат за орхидеи и саксия (малко по-голяма по размер) с няколко дренажни отвора (или кошница), за да се оттича по-лесно излишната вода след поливане. Състава на субстрата е: листовка, торф, пясък (3:2:1) с добавка от сфагнум и дървен въглен. Може да се използва и: 2 части торф, 2 части перлит и 1 част вермикулит или полистирол. Растението реагира лошо на понишена киселинност на почвата. За да не се повредят корените при пресаждането, непентеса се прехвърля в новата саксия, без да се пипа кореновата туфа, като само се добавя отстрани нов субстрат.

Повечето от хибридите се размножават от връхни или стъблени резници, най-добре заложени в мъх сфагнум, като се използват стимулатори за вкореняване в условията на мини-парник при температура не по-ниска от 25 градуса и висока влажност на въздуха. Вкоренява се за 2,5 месеца.

Възможни трудности:

При недостиг на светлина, хищните канички не се образуват или са не повече от 2-3.

Повишеното съдържание на азот в торовете отслабва растението, може да предизвика загниване на отделни части от него.

Растенията реагират лошо на пръскане с химически препарати.

При отглеждане в чист торф или мъх, се наблюдава хлороза.

Вредители: въшки.