НОТОКАКТУС – NOTOCACTUS (K. SCHUM.) FRIC

Синоними: Бразиликактус (Brasilicactus), Бразилипародия (Brasiliparodia), Ериокактус (Eriocactus), Малакокарпус (Malacocarpus), Вигинсия (Wigginsia).

Семейство: Cactaceae Juss.

Родина: Южна Америка.

Цъфтеж: през пролетта – лятото в зависимост от вида.

Растеж: бавен.

Светлина: ярка разсеяна. В обедните часове трябва да се осигури защита. Пресадените екземпляри, както и след зимния сезон трябва да се аклиматизират постепенно към по-високата интензивност на светлината.

Температура: през вегетивния период (март-септември) 25-26°С. През есента и зимата 10-12°С, но не по-ниска от 10°C.

Поливане: март - септември обилно, от октомври до март – умерено. Не се допуска пълно засушаване на субстрата, както и преовлажняването му, което би предизвикало загниване на растението.

Влажност на въздуха: няма съществено значение.

Подхранване: от април до септември е необходимо редовно, два пъти месечно подхранване с тор за кактуси. През периода на покой не се подхранва, за да се избегне нежелан растеж.

Период на покой: октомври-февруари, температура 10-12°C, но не по-ниска от 10°С. умерено поливане, почвата се поддържа съвсем леко влажна.

Пресаждане: при необходимост, през февруари, преди началото на растежа. Младите ежегодно, възрастните екземпляри на всеки 2-3 години.

Размножаване: от семена.

Рода Нотокактус (Notocactus) наброява около 20 вида красиви кълбовидни или колоннообразни кактуси. Разпространени са в Бразилия, Парагвай, Боливия и Аржентина, на височина до 2000 м над морското равнище. Според съвременната класификация, нотокактусите се причисляват към пародииите. Даже ги наричат равнинни пародии: растат по тревистите хълмове, сред храстите, на полусенчести места. По-рано нотокактусите са били отделени в самостоятелен неголям род.

Името на рода идва от латинското «notius» – юг. Естественото местообитание най-често са скали, падини и насипи.

Стъблата са с кълбовидна или цилиндрична форма, добре изразени ребра с ареоли, осеяни с голямо количество шипове. Растат изключително бавно, но при спазване на всички изисквания по отглеждането, разцъфват на 3-5-та година. В зависимост от вида нотокактус, цветовете могат да бъдат дребни или едри, жълти или жълто-виолетови. Разтварят се по единично, по някога по няколко наведнъж. При повечето видове сред многобройните жълти тичинки се откроява ярко украсения плодник. Цветовете остават отворени 5 дни и повече. Цъфтежа продължава през цялото лято. Плодовете са малки, сухи, пълни с прахообразни семенца.

Нотокактусите са лесни за отглеждане растения, по-малко взискателни към светлината, в сравнение с пародиите. Те се развиват добре и цъфтят обилно в стайни условия. Както и всички останали кактуси се нуждаят от много свеж въздух. За това през лятото е най-добре да се оставят на открито – балкон или градина, чак до есента. Това ги закалява и повишава съпротивителните им сили спрямо болестите и вредителите.

Видове:

N. roseoluteus –

Стъблото е кълбовидно, с диаметър до 18 см, медно-зелено. Върха е покрит с бял мъх, пронизан от шиповете на новите ареоли; ребрата са 15-18, разделени от ареолите на полукръгли папили. Ареолите са хлътнали, с диаметър 5 мм, разстоянието между тях е 10 мм, кръгли, по младите ареоли - с бял мъх. Радиалните шипове са около 8, с дълж. до 11 мм, светло-кафяви с кафяви основа и връх; централните шипове са 4, разположени кръстообразно, като най-дългия (до 3 см) е насочен надолу, цвета е като на радиалните. Цветовете са камбанковидни, до 8 см в диаметър. Появяват се на върха на младите ареоли, с нежно-розов цвят, лъскави, с по-тъмни ивици по средата на венчелистчетата. Основата на цвета е светло жълта, а отвън са покрити с лилави или лилаво-кафяви люспи. Плодника е светло-жълт с 9 светло-розови близалца.

N. concinnus

Синоним: Parodia concinna.

Стъблото е единично, плоскокълбовидно, до 10 см в диаметър, 6 см височина; лъскаво-зелено. Върха е без шипове. По стъблото има около 18 нископапилни ребра: ареолите са на разстояние 5-7 мм един от друг. Радиалните шипове са 10-12, тънки, остри, светло-жълти, с дължина до 7 мм; централните шипове са 4 и са разположени кръстообразно, с дълж. до 17 мм, леко извити надолу, долния шип е по-дебел, жълтеникам или кафеникав. Цветовете са с дълж. 7 мм, жълти. Растението зацъфтява на третата година.

N. rutilans –

Стъблото е с височина около 5 см, със синьо-зелен цвят. Ребрата (18–24) са с неголеми папили, разположени спирално. Радиалните шипове надолу са бели, а в горната част червено-кафяви; централните шипове са кафяво-червени. Цветовете са карминено-розови, с дълж. 3–4 см и ширина до 6 см.

N. leninghausii

Растението първоначално е с кълбовидно, а по-късно с цилиндрично стъбло с диаметър около 10 см и височина до 1 м, силно разклоняващо се в основата, образувайки плътни групи.

На светло-зеленото стъбло има 30 и повече ниски ребра с бяломъхести ареоли, във всяка от които има примерно по 15 тънки бледо-жълти странични шипове с дълж. около 1 см и 3-5. Централните златисто-жълти шипове са с дълж. до 4 см, не са остри и са насочени надолу. При върха си, кактуса образува характерно четинесто образувание от червеникаво-жълти шипове. През лятото на върха на стъблото се разтварят многобройни дневни ярки цветове с дълж 4 см и диаметър 5 см с къса цветна тръбичка, покрита с дребни власинки и бодлички, и с лимонено-жълти венчелистчета. Расте бавно.

N. minimus –

Стъблото е цилиндрично; корена е полузаострен. На стъблото има 12-15 тесни ребра. Радиалните шипове са 15-17, от тях 4 са насочени нагоре, по 6 настрани и една надолу, твърди, стъклено-бели. Централните шипове са 3-4, кафяви, извити нагоре, с дълж. 5-6 мм. Шиповете гъсто покриват растението. Цветовете са жълти, с бял мъх и червено-кафява четина, с дълж. до 2,7 и 4 см в диаметър; с много красиво червено близалце.

N. scopa

Цветовете са относително неголеми (до 4 см в диаметър) и бледо-жълти. Стъблото е синкаво, цилиндрично до 30 см височина и 10 см в диаметър, разклоняващо се в основата. Многобройните ребра са гъсто покрити с къси чисто-бели шипове (30-40 на всяка ареола), сред които се открояват 3-4 централни, по-големи и яркоукрасени.

Последните при различните форми на вида могат да бъдат тъмно-червени, почти черни, ярко-жълти, кремави. Кактуса е защитен от тънко и контрастно украсено кълбо от четина. Този вид често се присажда на висока основа. На върха на стъблото се разтварят многобройни ярки дневни цветове с лимонено-жълт цвят, с дълж. 3,5 см и диаметър 5 см, с червен плодник.

Цветната тръбичка е къса, покрита с дребни власинки и бодли.

N. scopa var. daenikerianus има жълти шипове, а N. scopa var. glauserianus също е с различен цвят на шиповете.

N. Mueller-melchersii.

Растението първоначално е с кълбовидна, а по-късно с цилиндрична форма на стъблото с височина 8 см и диаметър 5-6 см. Рядко образува странични разклонения. Сиво-зеленото стъбло има около 22 папилни, спираловидно разположени ребра с бяломъхести ареоли, на всяка от тях с по 15-18 тънки жълтеникаво-бели странични шипове с дължина 8 мм и един по-дълъл централен шип, златисто-жълт с тъмен връх.

През лятото на върха на стъблото се разтварят многобройни ярки дневни цветове със светло жълт цвят към края и по-тъмен по средата, с дълж. 3 см и диаметър 5 см.

Цветната тръбичка е къса, покрита с дребни власинки и бодли. Бавно растящ вид.

N. ottonis (Lehm.) A.Berger. Синоним Parodia ottonis.

Стъблото е повече или по-малко плоскокълбовидно, 5-11 см в диаметър, ярко-зелено; с 8-12 закръглени, слабопапилни ребра. Ареолите са на разстояние около 1 см една от друга. Радиалнте шипове са 10-18, игловидни, жълти. Централните шипове са 3-4, с дълж. до 2,5 см, доста по-здрави от радиалните, червеникаво-кафяви, с по-светли връхчета. Цветовете са с дълж. 4-6 см, лъскаво-жълти.

Вида има 5 разновидности, от които albispinus се различава с бели шипове, а vencluianus е с червени цветове.

N. tabularis се отличава с плоски широки ребра (16-23) и вдлъбнат връх.

Белите мъхести ареоли са близко разположени. По тях са разположени шипове с дълж. около 1 см: от 16 до 20 са радиалните (тънки, светли), 4 централни (червено-кафяви). Цветовете са лъскави, жълти, с ярко-червено близалце, едри, до 6 см в диаметър.

N. magnificus.

Растение с кълбовидно стъбло с височина 7-15 см и диаметър около 15 см. Прави много прикоренови разклонения, понякога образуващи плътни туфи. Синкаво-зеленото стъбло има 11-15 ребра, на които са сивомъхестите ареоли примерно с 15 много тънки кафяво-жълти странични шипове с дълж. 1 см, а също и с 12 по-дълги централни златисто-жълти шипа. През лятото в близост до върха на стъблото се разтварят тръбести цветове с диаметър 5 см, с къса, покрита с люспи тръбичка и сиво-жълти венчелистчета. Вида е бавно растящ.

N. apricus с възрастта се разраства и образува туфи. Стъблото е плоско, ребрата (до 20) са ниски, спираловидно завити, плавно разделени на папили, с гъсто разположени мъхести ареоли. Радиалните шипове са тънки, сивкаво-жълти. Централните шипове са 4, един от които е извит, здрави, жълти, с дълж. 1,5 см. Едрите (до 10 см в диаметър) жълти цветове с червен плодник се разтварят от април до юни.

След опрашването, цветовете правят голямо количество жизнеспособни семена. Семенаците поникват, израстват и цъфтят след 3-4 години.

N. mammulosus.

Синоним: Parodia mammulosa. Стъблото е кълбовидно, с възрастта късо -цилиндрично, до 10 см височина и 6 см в диаметър, сиво-зелено. Ребрата са 13— 21, с едри, космати папили, по които са бяломъхестите ареоли. Радиалните шипове са 10—15, до 0,5 см дълж., жълтеникаво-бели. Централните шипове са 2—4, до 1,5 см дълж., шиловидни, жълти, с кафяви връхчета. Цъфти през лятото. Цветовете са до 4 см дълж., ярко жълти, ароматни.

Бавно растящ кактус.

N. submammulosus.

Синоними: Parodia mammulosa ssp. submammulosa.

Много подобен на N. mammulosus, но има по-големи ребра и шипове, като последните са по-малобройни. Цветовете са до 4 см дълж. жълти.

N. floricomus. Стъблото първоначално е цилиндрично, а по-късно - късостълбовидно. Достига височина 25 см. Покрит е с тъмно-зелена кутикула и гъсти, остри шипове със сиво-кафява до червено-кафява окраска. Цъфти обилно с жълти цветове.

N. haselbergii.

Растението първоначално е с кълбовидно, а по-късно с леко удължено стъбло с височина 12-15 см и диаметър 5-10 см. Понякога образува странични издънки. Стъблото е сивкаво-зелено, с 30 или повече разделени на папили ребра, на които са бяломъхестите ареоли с 20-40 тънки жълтеникаво-бели шипа с дълж. 1 см и 3-5 централни златисто-жълти, малко по-дълги шипа. В края на зимата – началото на пролетта на върха на стъблото се отварят многобройни ярки дневни цветове с дълж. и диаметър 1,5 – 2 см, които се запазват почти седмица. Цветната тръбичка е къса, власеста, венчелистчетата са червени или оранжеви. Кактуса е бавно растящ.

N. herteri.

Стъблото е кълбовидно - сплеснато, до 15 см в диаметър, светло-зелено, с 22 ребра. Върха на възрастното растение е покрит с къс, бял и гъст мъх. Радиалните шипове са 8—11, прозрачно-бели. Централните шипове са 4—6, до 2 см дълж., с червено-кафяв цвят. Цветовете са с дълж. до 4 см, пурпурно-червени, често образуващи плътен венец на върха на растението.

N. uebelimannianus Buining.

Растението е кълбовидно, с леко сплеснато стъбло с височина 12-15 см и диаметър до 17 см. Рядко образува странични стъбла.

На сивкаво-зеленото стъбло има 12-16 ясно изразени ребра с бяло мъхести ареоли, и на всяка от тях по 6-8 сивкаво – бели странични шипове, един от които е много дълъг, до 3 см, и извит надолу. През лятото близо до върха на стъблото се разтварят няколко дневни тръбести цвята с дълж. 4,5 см и диаметър 4,5 – 5,5 см.

Те са с къса мъхеста тръбичка и винено-червени венчелистчета. Има също и жълтоцъфтяща форма. Расте бавно.

Грижи за растението:

Нотокактусите изискват ярка светлина с известно количество пряко слънчево огряване. Основната разлика между нотокактусите и пародиите, към които се причисляват сега, е че са по-чувствителни към прякото слънце. Понасят го, но най-силните слънчеви лъчи в обедните часове на лятото могат да предизвикат изгаряния, от които остават белези.

Оптималното място за отглеждането им са прозорци със западно или източно изложение. При отглеждане на южни прозорци, в обедните часове трябва да се създаде разсеяна светлина, с помощта на полупрозрачна тъкан или хартия (тюл, марля, паус). Пресадените екземпляри и такива, отглеждани на сянка (или след зимния сезон) не трябва да се оставят веднага на слънце, а да се аклиматизират постепенно.

През лятото е полезно растението да се изнесе на открито (балкон, градина). Подбира се място, защитено от летните дъждове, и се обезпечава защита от обедното слънце. Ако няма такава възможност, помещението в което се намира кактуса трябва редовно да се проветрява.

През есента и зимата растението се оставя на добре осветено място, без да е необходима защита. През пролетта, с увеличаване интензитета на светлината, се аклиматизира постепенно, за да се избегнат изгаряния.

Предпочита умерена или висока температура, около 22-26°С, задължително с приток на свеж въздух. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за почивка. Периода на покой настъпва през зимата — през това време е препоръчително да се държи при по-ниски температури (10-12°С), не по-малко от 10°С. Обеспечава се добре осветено място, и помещението се проветрява редовно.

В природата нотокактусите растат между тревите, по планинските плата, пресечени от многобройни реки, преливащи от вода през дъждовния сезон и пресъхващи през сухия. Кактусите от тази група могат да се поливат активно от ранна пролет (март). С началото на новия «дъждовен» сезон се възражда и живота, и точката на растеж на стъблото започва да блести. През април-май повечето нотокактуси цъфтят с пълна сила.

От март до октомври нотокатусите се поливат обилно, без да просъхва изцяло почвата. Полива се когато субстрата е леко влажен.

От есента поливането се намалява, а през зимата се полива рядко, без да се допуска пълно изсушаване на почвата. Ако растението се полива много рядко или изобщо не се полива през този сезон, стъблото се дехидратира силно и се сбръчква, част от корените отмират, растението отслабва и вегетативния период настъпва по-късно.

От април до септември е необходимо редовно, два пъти месечно, подхранване с торове за кактуси, през периода на покой не се подхранва. Нивото на азота в минералните торове трябва да е по-ниско от това на останалите елементи. По-високото съдържание на азот може да предизвика загниване на корените. Препоръчителното съотношение е: азот (N) – 9, фосфор (P) — 18, калий (K) — 24. Не се препоръчва да се използват органични торове.

Нотокактусите се пресаждат през февруари, преди началото на новия растеж, с изключение на екземплярите с цветни бутони, които се пресаждат след цъфтежа. Младите растения се пресаждат ежегодно или през година, възрастните - на две-три години. Важно е да се подбере подходящ субстрат. Сместа трябва да е хранителна, лека, с рН от 4,5 до 5,5 (много кисела). Подходяща е смес от 2 части листовка и 1 част пясък. Може да се добави и една част торф. Може да се използва и субстрат, съставен от 1 част торфена почва, 1 част листовка, 1 част торф, 1 част пясък и парченца кирпич. Към всички тези смеси се добавя дървен въглен. За възрастните и големите екземпляри торфената почва е 2 части.

Размножава се от семена, а при някои от видовете – от странични издънки (детки).

Размножаването от семена се провежда през март. Семената се накисват предварително за едно денонощие, в слаб розов раствор на калиев перманганат. Засяват се в субстрат от листовка, едрозърнест пясък и дървен въглен (1:1:1/2). Почвата и съда се дезинфекцират добре предварително. Субстрата не се уплътнява. Семената се засяват на повърхността и се посипват с малко пясък. Може да се поливат от долу (от подложката), или да се пулверизират. Съда се покрива със стъкло и се оставя на светло (но без пряка слънчева светлина) и топло място. Необходимо е да се поддържа температура 25-27°С. Постоянно се проветрява и пулверизира. Семенаците се появяват след 10-15 дни. През това време дневната температура се поддържа не по-ниска от 28°С, а нощната може да се колебае в тези граници, с разлика от3-5 градуса.

Първото пикиране се провежда след 1,5-2 месеца, в стерилни субстрат и съд. Втората - когато семенаците започнат да образуват шипчета или мястото започне да отеснява, така че да си пречат един на друг. Подготвят се малки съдове със стерилна лека и малко по-хранителна почва, отколкото за посева. Третата пикировка, която обикновено при благоприятни условия се провежда след около месец, месец и половина, е по-специална. Семенаците се засушават за няколко дни, след което екземплярите със слаби коренчета се пресаждат както обикновено. За екземплярите, при които са се развили един или два по-дълги и здрави корена, е необходимо да се проведе подрязване на кореновата система на половина. Те трябва да се засадят в суха почвена смес. Съдовете с пикираните семенаци се оставят за два-три дни отворени, след което се покриват с прозрачни капачета или полиетиленови пликове. Оставят се в минипарник или на слънчев прозоречен перваз, в зависимост от времето през сезона, мястото и стайните условия. Семенаците остават така, без да се поливат за още една-две седмици. На топло и сухо, раните по корените бързо се затварят и се образуват странични коренчета. Първото поливане се провежда със слаб разтвор на хетероауксин. След ден-два започва растежа, видимо се развиват хубави корени и семенаците започват да нарастват бързо. Четвъртата пикировка се провежда аналогично на третата. Грижите са същите, както и преди това, с разликата че две-три седмици след първото поливане, някои от семенаците се оставят на „по-твърд” режим. След четвъртата пикировка, семенаците се приучват към влажността на въздуха в помещението, като се отварят от време на време, а по-късно - изцяло.

Процедурата на пикиране трябва да се провежда внимателно, с пинсети или специално подбрани клечици. Посева се полива след няколко дни, с преварена вода. През времето на прорастване и растежа, семенаците трябва да се наблюдават ежедневно и да се следи за опасността от загниване.

През първите две години, малките растени се аклиматизират постепенно към светлината, поливат се, без да се засушава почвата, и през есенно-зимните месеци се държат при по-висока температура, в сравнение с възрастните екземпляри по същото време. Обикновено с поливат обилно и се оставят в мини-парник, в равномерно влажна почва.

Възможни трудности:

Сбръчкан връх на стъблото в долната част, на което има меки гниещи петна. Причината е преовлажнена почва, особено през зимата.

Липса на растеж. Причината е недостатъчно поливане през лятото или преовлажняване на почвата през зимата.

Коркови петна по повърхността на стъблото.[/b] Причината са вредители, рана или преохлаждане. Също и недостатъчното поливане през лятото.

Меки кафяви петна. Причината е стъблено гниене; Добре развиващите се кктуси рядко са нападани от това заболяване. Поразеното място се изрязва, почвата се дезинфекцира с разтвор на карбендазим. Условията на отглеждане трябва да се коригират.

Издължена, нехарактерна форма на стъблото. Причината е прегряване през зимата или недостиг на светлина през лятото.

Вредители: памуклийка, акар,щитоносна въшка.