ОПУНЦИЯ – OPUNTIA MILL

Семейство: Cactaceae.

Родина: От степната зона на Канада (56° с. ш.) до Южна Аржентина (с изключение на влажните тропични области). Някои видове опунция са се натурализирали по Средиземноморието, Австралия, Индия, Русия (Кавказ).

Цъфтеж: в стайни условия рядко.

Растеж: среден.

Светлина: растенията понасят добре пряко слънце, без защита..

Температура: през лятото се държи при температура 25-35°С. През периода на покой растението се оставя в прохладно и светло помещение, оптималната температура се колебае в зависимост от вида:

За видовете, разпространени в западните и централни райони на САЩ от -5 до +5С, като отделни водове могат да презимуват и на открито, под снега.

За мексиканските видове оптималната температура е от 0 до 5 С.

За южноамериканските видове - от 7 до 12 С.

Поливане: през пролетта и лятото се полива обилно. За предпочитане е отдолу, за да се избегне попадането на вода по ствола. При много високи температури, поливането се намалява и е най-добре да се полива само след 17 часа вечер. През есента и зимата, не се полива. През това време растенията са в период на покой (температурата трябва да е 5-10°С), с изключение на младите кактуси. Ако през есента и зимата кактуса се нуждае от поливане (сигнал за това е загубата на тургор (леко втърдяване) или изостряне релефа на стъблата), то се полива много внимателно и по малко.

Влажност на въздуха: няма съществено значение.

Подхранване: през периода на вегетация – веднъж месечно със специални торове за кактуси, през периода на покой не се подхранва.

Период на покой: от октомври до февруари. Оставя се на хладно и се поливат (рядко) само младите растения.

Пресаждане: Младите се пресаждат ежегодно (само ако е необходимо), възрастните – на всеки 3-4 години, в началото на вегетативния период.

Размножаване: от семена и вкоренени резници.

Рода Опунция (Opuntia) наброява над 200 вида растения от семейство Cactaceae, разпространени от степната зона на Канада (56° с. ш.) до Южна Аржентина (с изключение на влажните тропични области). Растат в саваните, тропичните и субтропичните пустини и полупустини, иглолистните гори. А някои видове опунция са се разпространили по Средиземноморието (в Европа опунциите се появяват още през XVI век), Австралия, Индия, Русия (Кавказ). В миналото опунциите са били истинско бедствие в Австралия, където за унищожението им са използвани и популации вредители, и авиаобработка с отровни химикали. Зимоустойчивите видове опунция издържат до минус 10 °С.

Опунциите са кактуси с плоски сочни сегментни стъбла. Изправени или стелещи се храсти, по-рядко дървесни видове. По стъблата са разположени видоизменени пазвени пъпки - ареоли - с шипове и пъпки, които лесно се отчупват с тънки шипчета - глохидии. Листата са неголеми, сочни, шиловидни, рано опадащи. Цветовете са единични, двуполови. Плодовете са ягодообразни, при много от видовете, един от които известен с името индийска смокиня (О. ficus-indica) - ядивни. За разлика от другите кактуси, семената са плоски с твърда обвивка.

Опунцията представлява интерес за цветарите не само заради многообразието от формите си на растеж, но и заради съвсем непредсказуемото си развитие, тъй като стъблата израстват по всевъзможен начин и на най-невероятни места. Понякога растат твърде бързо и шиповете им са много неприятни. Всички опунции имат глохидии — тънки бодли, чиито извити връхчета могат да се видят само под микроскоп. Те стоят деликатно в мъхестите ареоли и се закачат за кожата при най-малкото съприкосновение с тях. Глохидиите се отделят най-добре с пинсета или в сапунен разтвор.

Повечето високорастящи видове опунция трудно разцъфват в домашни условия. Но ако са засадени в големи дървени съдове, които през лятото могат да се изнесат в градината или ако са в оранжерийни условия, то на плоските странични стъбла често се появяват множество кръгли прости цветове с къси жълти, оранжеви или червени (по-рядко бели) венчелистчета. Тичинките на опунцията обикновено са къси и даже и при най-малкото съприкосновение с тях, веднага се свиват. В месестите плодове се намират светлите семена на растението с размери на лещено зърно. Твърдата им обвивка усложнява прорастването на семената на опунцията в условията на европейския климат. Опунцията има една характерна особеност - пролиферация, т. е. способността от плодовете да се развиват нови цветове и стъбла, но в така получените нови плодове вече няма семена.

За индийците опунцията е древно растение; изобразено е в държавния герб на Мексико. Стъблата и съдържат нишесте, захари, протеини, витамин С и могат да се използват за храна за добитък. Растенията се размножават с лекота вегетативно. В някои райони на Америкиа местните жители консумират подобните на смокиня плодове на опунцията, наричайки ги «tuna» и различавайки ги по цвета (tuna amarilla, tuna blanca, tuna tinta и т.н.). За почистване на плодовете от обелката, осеяна с глохидии, се изисква немалко ловкост и сръчност, но за индийците това не е проблем. Плодовете на дивата опунция са били използвани като храна и в Испания, където времето на съзряването на плодовете е било отбелязвано даже с народен празник.

Видове:

Opuntia leucotricha DC.

Родина на растението е Мексико. Това е бяломъхеста опунция с височина до 5 метра. Стъблата образуват красива корона. Сегментите са с дълж. 10—20 см, много гъсто осеяни с твърди бели шипове, които при повечето възрастни растения достигат до 8 см дължина, и жълти глохидии. Цветовете са жълти със зелени плодници, около 8 см в диаметър. Плода е кълбовиден, почти бял, ароматен, ядивен.

Опунция Бергер (Opuntia bergeriana F. A. C. Weber ex A. Berger)

Образува ярки светло-зелени сегменти с дълж. 20—25 см. Понякога почти ъгловати на вид. Ареолите са на разстояние 2—4 см една от друга и имат жълти, а понякога кафеникаво-жълти шипове с различна дължина. Цъфтежа е обилен, окраската на цветовете е наситено оранжево-жълта, близалцето на плодника е зелено. Това е невзискателно силно растение с височина над 1 метър. Родината му не е установена, но диви форми се срещат на Ривиерата.

O. basilaris Engelm. & J. M. Bigelow.

Родина — Западна Аризона, Южна Калифорния, Невада, Южна Юта. Растението се отличава със своеобразната окраска на обратно-яйцевидните си сегменти - синьо-зелени или червеникави с вдлъбнати кафеникаво-мъхести ареоли и много малко бодли. Цветовете са от розови до карминено-червени, плодника е червен. Расте доста бавно и не понася преовлажняване.

От този вид се среща рядката разновидност cordata със сърцевидни връхни сегменти, а също и мини формата nana с издължени сегменти.

O. gosseliniana F. A. C. Weber

Това е много извистен вид. Родина на растението са Южна Калифорния и Мексико Тя расте активно и цъфти с красиви жълти цветове още съвсем млада. Окраската на сегментите е сиво-синьо-зелена, а при съвсем младите— червеникава. Бодлите са доста меки и са с дълж. до 10 см. На практика се развиват от връхните ареоли.

Opuntia santa rita (O. gosseliniana var. santa rita).

По краищата на покритите със син налеп кръгли сегменти и около ареолите има тъмно-пурпурен рисунък. На слънчево сухо място окраската на растението става още по-ярка. Тази опунция, не е толкова чувствителна на преовлажняване и се отглежда най-често на присадка.

O. longispina Haw.

Родина — северо-западна Аржентина. Нейните удебелени по краищата кълбовидни и все пак леко плоски сегменти с дълж. не повече от 3—4 см образуват своеобразна верига. На тъмните ареоли са пъпките на червените глохидии, множество червени странични шипове и един централен, тънък и дълъг. Цветовете са червени, широко отворени. При такава малка височина на растението, шиповете с дължина няколко сантиметра изглеждат още по-големи.

Opuntia curassavica (L.) Mill.

В Европа се е появила много отдавна. Нарисувана е на скица за първи път още през 1696 г. Родина на растението е о-в Кюрасао и близките острови на север от Венецуела Сегментите са тесни и дълги, на малки късо-мъхести ареоли с по четири и повече светли шипове. Даже при внимателно докосване, сегментите се отчупват, което обуславя лесното размножаване на растението.

O. fragilis (Nutt.) Haw.

Родината му са юго-западните и централните части на САЩ. Сегментите обикновено са кръгли, понякога плоски, с дълж. едва няколко сантиметра и често падат. Малките ареоли с бял мъх, на разстояние 8—12 мм една от друга, имат жълтеникави глохидии и до четири кръстовидно разположени жълто-кафяви шипове с дълж. до 3 см. Цветовете са бледо-жълти със зелен плодник.

Ор. fragilis var. brachyarthra се различава с по топчестите си сегменти, множеството бодли и дребните си цветове. Вида е зимоустойчив за климатичните условия на Европа.

O. microdasys (Lehm.) Pfeiff.

Родина – Северно Мексико. Това известно стайно растение с красиви златисто-жълти пъпки на глохидиите на всяка ареола се среща доста често. Сегментите са дребни, закръглени, растението е ниско. Вътрешността на цветовете е жълта, а стълбчето е бяло. Плода е кръгъл, червен, месест.

Opuntia robusta H. L. Wendl. ex Pfeiff. напълно съответства на името си. Родина на вида е Централно Мексико Диаметъра ня удебелените, почти правилно геометрично кръгли сегменти, покрити със сив налеп, може да достигне 30—40 см. Широко разположените ареоли понякога имат жълти или белезникави шипчета. Цветовете са жълти, от външната страна червеникави.

Opuntia retrorsa Speg.

Родина на вида е Северна Аржентина. Носи името си заради косо разположените шипове, които придават на това изящно растение много особена форма и облекчава определянето на вида. Ланцетните плоски зелени сегменти при върха са повече или по-малко извити, под ареолите, силно раздалечени един от друг, с матово-пурпурни петна и напомнят раздалечени сенки. На всяка ареола има три петнисти шипа (два много къси, централния е с дълж. около 2 см). Цветовете са жълтеникави.

Opuntia tomentosa Salm-Dyck

Силно растение, често използвано от кактусистите за присадка. Родина — Централно Мексико. Издължените тъмно-зелени сегменти са с дълж. 10—20 см и са гъсто покрити с мек мъх, по което и лесно може да се определи вида. Ареоли почти няма, рядко се образуват и къси, бели бодли. Огнено-червените цветове са с дълж. 4—5 см и се появяват само по възрастните растения.

Opuntia rhodantha K. Schum.

Родина — западно Колорадо, Небраска, Юта, Аризона, Калифорния, САЩ. Зимостойчива за климатичните условия на Европа, едно от украшенията на алпийските планини. Растението се отблагодарява за грижите с лъскава медно-червена окраска с много красиви бодли и появата на прекрасни, подобни на рози цветове. Силно удебелените и ошипени сегменти са с почти яйцевидна форма, не много едри, но се разклоняват много. На ареолите има по един до четири лъчисти шипа с различна дължина. Пурпурно-розовите цветове със зелени близалца са с еднаква дължина и ширина.

Opuntia sulphurea Gillies ex Salm-Dyck.

Родина на вида е Западна Аржентина. Растението е получило името си заради сиво-жълтата окраска на цветовете. Разраства се много на ширина, но не повече от 30 см на височина. Сегментите са доста дребни, удебелени, зелени (често с червеникав оттенък), топчести. Бодлите са малобройни, обикновено извити, кафеникави или бели с кафяви връхчета. Разновидността hildmannii е с по-дебели и големи сегменти, ареолите са по-широко разположени, шиповете са малко, понякога с червеникав оттенък. Видовата принадлежност на растението може да се определи по окръглените „възглавнички+, на които стоят ареолите. Тази разновидност отстъпва на типовата форма по активност на растежа и поносимост на преовлажняване.

Opuntia compressa auct.

Родина – южните щати на САЩ. Формира стелещи се клони от почти кръгли или яйцевидни сегменти с ярко-зелена окраска. Бодли няма или има само по върховете на стъблата. Типичен признак на вида са закръглено-заострените зелени листа с дълж. няколко милиметра. При отглеждане на открито, тази опунция цъфти с лекота с бледо-жълти цветове с диаметър 5 см.

Opuntia humifusa (Raf.) Raf.

Расте в южната част на САЩ и е много по-едра от другите видове. Има тъмно-зелени сегменти, големи ареоли с три белезникави шипа, краищата и основата на които често са червеникави, тъмни глохидии и дълги редки листа. Цветовете са жълти, понякога с червено гърло. Ако се подбере подходящото място, този вид може да зимува на открито в климатичните условия на Европа. Дивата Ор. compressa се среща понякога в Южните Алпи и в Далмация.

Opuntia scheerii F. A. C. Weber е една от най-красивите опунции, макар че е много едра за отглеждане в домашни условия. Родината на растението е Мексико. Гъсто стоящите ареоли имат игловидни жълти шипове с дълж. 1 см, власинки и тъмни глохидии. Цветовете са бледо-жълти, а при прецъфтяване нежно-розови, плодника е зелен.

Грижи за растението:

В природата опунцията расте по планинските склонове, в полупустините и степите и е свикнала с големи температурни амплитуди през денонощието. В стайни условия трябва да се обезпечи добре осветено място и свеж въздух.

Предпочита ярката пряка светлина, без защита. Чувства се най-добре на открито, на юго-източни и южни балкони и прозорци, може да понесе и източни и западни. Ако растението се отглежда на северен прозорец, поради недостиг на светлина губи естествения си вид, издължава се и не цъфти (необходимо е изкуствено доосветяване и през лятото). Ако есента и зимата са били мрачни, то пролетта при изнасянето на растението на открито, трябва да се аклиматизира постепенно към преките слънчеви лъчи, за да се избегнат изгаряния. Когато се появят цветните бутони, растението не трябва да се мести спрямо светлината, за да не опадат бутоните.

През лятото опунцията се държи при температура 25-35°С. Ако няма възможност да се изнесе на открито, е добре помещението да се проветрява често. През есента е необходимо температурата постепенно да се снижи, за да се обезпечи период на покой. През периода на покой се държи в прохладно, сухо и светло помещение, при оптимална температура - в зависимост от произхода на вида:

За видовете, разпространени в западните и централните райони на САЩ от -5 до +5С, някои видове могат да се оставят на открито, да презимуват под снега.

За мексиканските видове оптималната температура е от 0 до 5С.

За южноамериканските видове оптималната температура е от 7 до 12С.

При по-високи температури растението се издължава. Много е важно да се спазва температурния режим през есента и зимата, тъй като топлия въздух, в комбинация с недостига на светлина забавят настъпването на периода на покой и могат да доведат до деформация на растението.

През пролетта и лятото опунцията се полива обилно, но така, че между поливанията почвата да просъхне напълно. Препоръчва се да се полива от долу, за да не попада вода по ствола. От това порите се запушват с варовикови отлагания, нарушава се дишането и започват да се образуват коркови петна. При много високи температури не трябва да се полива обилно, а едва след 17 часа вечер, т.к. жизнените процеси при кактусите се преустановяват през деня, а вечерта се възобновяват. През есента и зимата кактусите не се поливат. Те са в период на покой (температурата трябва да е 5-10°С), с исзключение на младите кактуси. Ако през есента и зимата се налага да се полее (сигнал за това е загубата на тургор (леко втърдяване) или изостряне релефа на стъблото), то трябва да е в минимални количества. Ако се държи при ниски температури (5-12°С), първо трябва плавно да се повишат над 12°С, тъй като при температура 10°С и по-ниска растението не е способно да усвои водата, и такова поливане нанася по-скоро вреда и може да доведе до отмиране на растението. След настъпване на вегетативния период, първото поливане се провежда много внимателно и в неголямо количество. Използва се добре престояла вода. Препоръчително е да се подкисели с лимонена киселина (0,5 чаена лъжичка на 7 литра вода).

Растението може да се подхранва веднъж месечно през периода на растеж, със специални торове за кактуси. През периода на покой не се подхранва, за да се избегне нежелан растеж. Необходимо е да се знае, че нивото на азота в минералните торове трябва да е по-ниско от това на останалите елементи, тъй като предозирането с азот може да доведе до загниване на корените. Може да се подбере продукт със следното съотношение: азот(N) – 9, фосфор (P) - 18, калий (K)- 24. Не се препоръчва използването на органични торове.

Точното време за пресаждане не може да бъде точно определено, тъй като това зависи от географското положение, от ежегодните колебания на климатичните условия, от това къде се намира растението - на изолиран перваз, в прозоречен мини парник или в оранжерия, и даже от изложението на прозореца. Улавянето на момента е строго индивидуален – когато започне новия растеж. Това е и най-подходящото време за пресаждане. Ако растението е с цветни бутони, пресаждането трябва да се отложи след цъфтежа. Младите се пресаждат ежегодно, само ако е необходимо, възрастните екземпляри – на всеки 3-4 години. Преди пресаждане, почвата в саксията трябва добре да просъхне. Пресажда се от суха почва пак в суха. Новопресаденото растение може да се полива едва след 5-7 –ия ден, като през това време е най-добре кактуса да остане на сенчесто място.

Почвата трябва да е хранителна, водо- и въздухопроницаема със слабокисела реакция (рН 4,5 – 6). Обикновената смес за кактуси (лека, минерализирана) не е подходяща и растението забавя растежа си. Може да се използва смес от листовка, торфена почва, изпечена глина и пясък (2:1:1:1) с добавка от дървен въглен (за младите растения) или стар хоросан (за възрастните).

Опунцията се размножава от семена и вкоренени резници. Семената прорастват бавно и и неравномерно, но за това пък пониците са големи и жизнени.

Размножаването от семена е доста трудно, но и интересно занимание. Семената се засяват в началото на март в стерилизиран субстрат, състоящ се от листовка (напълно изсушена), промит речен пясък и стрит дървен въглен в пропорции 1:1:1/2, задължително с добър дренаж. Преди засаждане семената се дезинфекцират за 10 минути в слаб разтвор на калиев перманганат. Тъй като семената на опунцията имат твърда обвивка, е необходимо тя да се наруши механично. За целта може да се използва пила, шкурка с мека основа или амбалажна хартия или да се притрият с едър пясък или гравий. Температурата трябва да се поддържа в границите на 20С, постоянно да се пулверизират и проветряват. След прорастването, семената се пикират в съответни по размер съдове. Следващото пресаждане е чак през следващата година. Едва когато семенака достигне 2-годишната си възраст, грижите за него са като за възрастните растения, но адаптирането към тези условия става постепенно. Младите семенаци се нуждаят от добре осветено място, но преките слънчеви лъчи трябва да се избягват.

Вкореняването на резници е най-добре да се провежда през пролетта, до средата на лятото. След отделянето им, резниците се засушават за едно денонощие. След това се вкореняват в стерилизиран овлажнен пясък, с долно подгряване. Покриват се със стъкло и се поддържа температура 20°С, пулверизират се и редовно се проветряват.

Особености:

В стайни условия опунцията цъфти рядко, възможно е това да е свързано с едрите размери на растенията в естествени условия и по-скоро с факта, че в стайни условия не могат да достигнат размерите, при които цъфтят. Ако е започнало образуването на цветни бутони, трябва да спазват следните условия:

Да не се оставят на прекалено ярка светлина;

Да не се върти саксията;

Да не се пресажда растението;

Да не се полива по-често и обилно от обикновено;

Да не се подхранва допълнително.

В противен случай растението ще хвърли бутоните или те ще се преобразуват във вегетативни стъбла (детки).

Мерки за сигурност:

Всички опунции имат глохидии – тънки едноклетъчни власинки с многобройни, насочени надолу кукички, чиито връхчета могат да се наблюдават единствено с микроскоп. Те деликатно стоят в мъхестите ареоли и се закачат за кожата и при най-внимателното съприкосновение, предизвиквайки много болезнено усещане. Глохидиите могат да се отделят най-добре с пинсета или в сапунен разтвор.

Възможни трудности:

Издължена, нехарактерна форма на стъблото:

Причина за това може да е прекалено топлото "презимуване" или недостиг на светлина през лятото.

Сбръчкан връх на стъблото, меки гнили петна в основата му:

Преовлажняване на почвата през студения сезон.

Отсъствие на растеж:

Недостатъчно поливане през лятото или преовлажняване на почвата през зимата, също и недостиг на хранителни вещества в почвата.

Коркови петна по повърхността на стъблото:

Поражение от вредители, рана или преохлаждане, също и недостатъчно поливане през лятото.

Меки кафяви петна:

Стъблено загниване. Добре гледаните кактуси рядко боледуват от това заболяване. Мястото се изрязва, почвата се дезинфекцира с разтвор на карбендазим.

Вредители: памуклийка, акари, щитоносна въшка, белокрилка.