ПАХИПОДИУМ - Pachypodium

ПАХИПОДИУМ

Pachypodium, сем. Куртови (Apocynaceae)

Родината му е о. Мадагаскар, Южна Африка. Това е дървовидно растения с месесто стебло (като при сукулентите), покрито с иглички като при кактусите, и дълги тесни листа, които падат в периода на покой. Разликата между това растение и кактусите е, че то не се нуждае от презимуване в хладно помещение. Като цяло това не е взискателно растение.Най-разпространен е Пахиподиум Ламар или Мадагаскарската палма. Произхожда от о.Мадагаскар, където расте в сухи райони. Това растение няма нищо общо с палмите. На гръцки "pachys" означава месест, а "podos"- крак.

Видове:

Пахиподиум Ламе Pachypodium lameri [/b]

Много едро растение, с основно цилиндрично и дълги линейни листа, леко мъхести от долната си страна. При основата на всеки лист има по три шипа. В естествени условия, този вид достига до 5-6 м височина. В стайни условия достига 1 м височина.

Пахиподиум Сандерс Pachypodium saundersii -

Неголямо растение, с месесто късо цилиндрично стебло, което се разклонява на 3-4 клона, на върха е облистено и е покрито с дълги кафяви шипове. Листата са зелени, с яйцевидна форма.

Пахиподиум късостеблен Pachypodium brevicaule –

Основния ствол е подобен на грудка и има къси клони със сребристо-зелен шипове. В периода на покой, когато растението хвърля листата си, прилича на купчина камъни. Листата му обикновено не са многобройни, те са продълговати или яйцевидни, мъхести от двете страни, до 3 см дълги и 1 см широки. Цъфти с едри, светло-жълти цветове.

Пахиподиум сукулентен Pachypodium succulentum –

Има късо основно стебло, от него се образуват разклонения, които първоначално са мъхести. Листата са дълги линейно-ланцетни, мъхести от долната страна. При основата на всеки лист има по два шипа. Цъфти с неголеми розови цветове.

Грижи за растението:

Температура:

Растението е топлолюбиво, около 25-27°С през лятото, През зимата не по-ниска от 15°С. Не понася преовлажняване на кореновата система. През лятото е добре да се изнесе на открито в градината или на балкона.

Светлина:

За пахиподиума е нужно светло слънчево място. Расте добре на южен прозорец.

Поливане:

През пролетта и лятото ( от май до септември) умерено, почвата се поддържа влажна непрекъснато. Ако поливането не е достатъчно, растението може да хвърли листата си. След опадване на листата, до образуването на новите издънки, на практика не се полива. Пахиподиум късостеблен се полива оскъдно през цялата година.

Подхранване:

В периода на образуване на нови издънки, пахиподиума се подхранва със специален течен тор за кактуси, като се добавя във водата за поливане, за да се получи по-слаб разтвор. Не се подхранва повече от един път в месеца.

Влажност на въздуха:

Пахиподиума е устойчив на сух въздух. Но листата му може да се забъсват с влажна кърпа, за да се почистят от прах. При твърде сух въздух в помещението пахиподиума может да бъде нападнат от акари или трипс. Ето защо редовното пулверизиране може да се приеме като предохранителна мярка.

Пресаждане:

През пролетта всяка година. Почвата трябва да е рохка и слабокисела. Сместа е от 1 част листовка, 1 част торф, 1 част хумусна почва, 1 част пясък и парче кирпич. Може да се използват гогови смеси за кактуси от магазините. Дренажа е задължителен. До 5-6-тата им година, растенията се пресаждат ежегодно, По-възрастните екземпляри – на три години веднъж.

Размножаване:

От семена, но процеса е много труден в домашни условия.

Предупреждение: Млечния сок на растението е отровен!