PARODIA SPEG

Семейство: Кактусови (Cactaceae Juss.).

Родина: Бразилия, Парагвай, Боливия и Аржентина.

Цъфтеж: през лятото.

Растеж: бавен.

Светлина: ярка.

Температура: През пролетта и лятото около 22-23°С, задължително с приток на свеж въздух. През есента и зимата е препоръчително да се държи при по-ниски температури (10-12°С), но не по-малко от 7°С.

Поливане: През пролетта и лятото - редовно, от есента поливането се намалява, а през зимата се полива рядко. Ако се държи на хладно, не се полива освен, в случай че започне да губи тургора си. Преполиването е пагубно.

Влажност на въздуха: няма съществена роля.

Подхранване: От април до септември е необходимо редовно, два пъти месечно, да се подхранва с торове за кактуси с половин концентрация на разтвора. През периода на покой не се подхранва, за да се избегне нежелания растеж. Необходимо е да се знае, че нивото на азота в минералните торове трябва да е по-ниско от това на останалите елементи. Предозирането с азот може да предизвика загниване на корените.

Период на покой: през есента температурата се понижава до 15С, растението се подготвя за периода на покой. През зимата настъпва периода на покой — температурата е 10-12°С, не по-ниска от 7°С, полива се рядко. Обезпечава се добре осветено място и помещението се проветрява редовно.

Пресаждане: през пролетта или след цъфтеж. Пресажда се при необходимост, когато саксията отеснее и корените започнат да излизат през дренажните отвори.

Размножаване: от семена.

Рода Пародия е от семейство кактусови. Родина - Бразилия, Парагвай, Боливия и Аржентина. Родът е доста голям и включва до 150 вида.

Освен пародиите, в рода се причисляват (по новата класификация) нотокактусите, ериокактусите, бразиликактусите и вигинсиите. В тази статия се разглеждат само пародиите.

Кактусите, първоначално отнесени към рода пародия, или, както още ги наричат, истинските пародии, са открити там, където тревистите равнини на Западна Аржентина и Южна Боливия граничат с Андите. Растенията обичат светлина, въздух и умерена температура. Несъмнено, това са едни от най-красивите кактуси. Често техните ареоли се разполагат толкова близо една до друга, че образуват ребра или спирали. По младите ареоли израстват бели власинки и шипове. Централния шип понякога може да бъде извит. През лятото се отварят цели венци от едри жълти, оранжеви или алени цветове. Семената на пародията са много дребни. В природата те се пренасят от водните потоци или мравките.

Видове:

Parodia chrysacanthion –

С кълбовидно стъбло с диаметър до 10 см, с многобройни бели шипчета. Цъфти с едри жълти цветове.

Parodia aureispina Backeb.

Една от най-разпространените пародии. Стъблото е кълбовидно, до 6,5 см в диаметър, със спирално усукани ребра, разделени на папили, до 0,5 см височина. Радиалните шипове са около 40, гъсти, бели. Централните шипове са 6, до 1,5 см дължина, един или няколко, с кукичка на края, златисто-жълти. Цветовете са до 1,5 см дължина и 3 см в диаметър, златисто-жълти.

Parodia chrysacanthion (Schum.) Backeb.

Много красива, ефектна пародия. Стъблото е с кълбовидно-сплесната форма, с 24 спирално разположени ребра. Ареолите са бяло мъхести. Шиповете са многобройни, златисто-жълти, тънки, 0,8-1 см дълж., един от централните шипове е до 2 см дълж. Цветовете са дребни, до 2 см дълж. и в диаметър, златисто-жълти.

Parodia mutabilis Backeb –

С кълбовидно стъбло до 8 см в диаметър, кръстообразно разположени централни шипове и златисто-жълти цветове до 4 см в диаметър.

Parodia brevihamata Haage. Синоним Brasiliparodia brevihamata (Haage) Ritt.

Дребно кълбовидно растение с диаметър до 5 см, с гъст бял мъх, жълтеникави шипове и златисто-жълти цветове до 3.8 см в диаметър;

Parodia maasii (Heese) Berger.

Стъблото е кълбовидно, с възрастта – късо цилиндрично, до 15 см височина, ярко-зелено. Ребрата са 13-21, спирално усукани, папилни. Радиалните шипове са 10, до 1 см дълж., кафяви, с възрастта - белеещи. Централните шипове са 4, светло-кафяви, по-големи, насочени надолу, един от тях е с дълж. до 4 см, с кукичка на края. Цветовете са до 2,5 см в диаметър, медно-червени.

Parodia microsperma (Web.) Speg).

Много разпространен вид. Стъблото е кълбовидно, с възрастта късо-цилиндрично, до 20 см височина и 10 см в диаметър. Ребрата са 15-20, спирално усукани, състоящи се от ясно обособени папили. Радиалните шипове са около 20, тънки, стъкловидни, до 0,6 см дълж. Централните шипове са 3-4, до 1 см дълж., червеникави или кафяви, един от които е с кукичка на края. Цветовете са до 4 см в диаметър, златисто-жълти или оранжеви, отвън червени.

Parodia nivosa Fric.

Стъблото е кълбовидно, с възрастта късо-цилиндрично, светло-зелено, до 15 см височина и 8 см в диаметър. Ребрата са разделени на папили. Ареолите са бяло-мъхести. Радиалните шипове са 35-40, до 0,2 см дълж., снежно-бели. Централните шипове са 4, малко по-големи и сивкави. Цветовете са до 5 см в диаметър, огнено-червени.

Parodia faustiana Backeb – със спирални ребра, 20 снежно-бели радиални шипа и четири почти черни, до 2,5 см дълж., централни. Цветовете са златисто-жълти.

Parodia haageana Brandt - сравнително наскоро описан вид със закръглено стъбло до 20 см в диаметър, кафеникави дребни шипове и червени цветове до 6 см в диаметър;

Parodia schwebsiana –

С много оригинален външен вид. Ареолите и са малки изпъкнатини, разположени по спирали и са покрити с мъх, който на върха е толкова гъст, че образува бяла мъхната шапчица. Кукичките са леко извити навътре. Цъфти с неголеми ярко-червени цветове.

Грижи за растението:

За разлика от нотокактусите, пародията расте на открити места и понася преките слънчеви лъчи. Расте добре на южни прозорци. След продължителен мъглив и мрачен есенно-зимен сезон, или след пресаждане, растенията трябва да се аклиматизират постепенно към пряката слънчева светлина. Пресадените екземпляри и тези, оставени на сянка (или след зимата) не трябва веднага да се оставят на слънце, а да се аклиматизират постепенно.

През лятото е полезно растението да се закалява, като се изнесе на открито (балкон, градина). Избира се място защитено от летните дъждове. Ако няма такава възможност помещението, в което е пародията, трябва редовно да се проветрява.

През есента и зимата се оставя на добре осветено място. През пролетта, с увеличаване интензитета на светлината, се аклиматизира постепенно, за да се избегнат изгаряния.

Препоръчителната температура е около 22-23°С, със задължителен приток на свеж въздух. През есента температурата се понижава до 15°С и растението се подготвя за период на покой. През зимата почива — през този сезон е добре да се държи при по-ниски температури 10-12°С, но не по-малко от 7°С. Обезпечава се добре осветено място и помещението се проветрява редовно.

При неблагоприятни условия през зимата, корените на по-големите екземпляри могат да загинат. За тях е препоръчителен по-кратък период на покой, леко завишена температура и достатъчно влажна почва (без продължително засушаване). Ако въпреки съблюдаването на тези условия, корените все пак загинат, за съхраняване на екземпляра може да се прибегне до присадка. Препоръчва се да се използва къса и бавно растяща основа.

През пролетта и лятото се полива редовно, по след просъхване на горния слой на субстрата, от есента се намалява, а през зимата се полива рядко. Ако презимува на хладно, не се полива освен, ако кактуса не започне да губи туртор. Преполиването е пагубно.

Влажността на въздуха няма съществено значение.

От април до септември е необходимо редовно подхранване - два пъти месечно, с торове за кактуси с половин концентрация на разтвора. През периода на покой не се подхранва, за да се избегне нежелан растеж. Необходимо е да се отчита, че нивото на азота в минералните торове трябва да е по-ниско от това на останалите елементи. Предозирането на азот може да провокира загниване на корените. Подходящо съотношение е: азот (N) – 9, фосфор (P) - 18, калий (K) - 24. Употребата на органични торове не се препоръчва.

Пародиите растат бавно и за това се пресаждат само при необходимост, когато саксията отеснее и корените започнат да излизат от дренажните отвори. Пресажда се през пролетта, а ако кактусът е с цветни бутони – след цъфтежа.

Почва - 1 част торф, 1 част листовка, 1 част торфена почва, 1 част пясък и кирпичени парченца. За възрастните и по-големи кактуси, торфа е 2 части. Може да се използва специален субстрат за кактуси с добавка от кирпичени парченца.

Отглеждането на пародия от семена е труд, изискващ огромно търпение. Семенаците растат много бавно и не се преполъчва да се пикират дори на втората година. Появяващия се на повърхността на почвата налеп от зелени водорасли може да унищожи семенаците. Семената прорастват при температура 15-18 С (но не по-висока). През първите няколко години, растенията се развиват много бавно. За разлика от други кактуси, дребните семенаци на пародията не се препоръчва да се пикират през първата година от живота им.

Възможни трудности:

Възрастните растения на повечето пародии се култивират доста лесно, въпреки че корените на цъфтящите големи екземпляри с дебели шипове често загниват.

Издължена, нехарактерна форма на стъблото. Причина – презимуване при много високи температури или недостиг на светлина през лятото.

Меки кафяви петна. Причина – стъблено гниене - рядко. Поразеното място се изрязва, почвата се дезинфекцира с разтвор на фунгицид. Условията на отглеждане трябва да се коригират.

Коркови петна по повърхността на стъблото. Причина може да бъде поражение от вредители или преохлаждане. Също и недостатъчно поливане през лятото.

Края на стъблото е сбръчкан, а по-надолу има меки загнили петна. Причина – преовлажняване на почвата, особено през зимата.

Вредители: памучна въшка, акари и щитоносна въшка.