Переския — Pereskia

Переския — Pereskia Mill.

Семейство: Кактусови (Cactaceae).

Родина: Америка.

Цъфтеж: през лятото-есента.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка. Растението понася пряко слънчево огряване.

Температура: през пролетта и лятото около 22-23°C, с приток на свеж въдух. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за период на покой. През зимата е препоръчително да се държи на хладно (12-16°С), не по-ниска от 10°С.

Поливане: през пролетта и лятото редовно, през есента се намалява, а през зимата се полива рядко.

Влажност на въздуха: няма съществено значение. Растението е устойчиво на сух въздух.

Подхранване: от април до септември се подхранва редовно, два пъти месечно с торове за кактуси с половин концентрация на разтвора, през периода на покой не се подхранва.

Подрязване: оформящо, през пролетта.

Период на покой: от октомври до февруари. Растението се оставя на прохладно, светло място и се полива рядко.

Пресаждане: младите ежегодно или дори по-често, възрастните екземпляри – при необходимост.

Размножаване: от семена и невдървенели стъблени резници.

Переския (Pereskia Mill.) е древен род кактуси с листа. Предците на съвременните кактуси са били облистени. С времето, с промяната на климата в пустинята, тези листа се превръщат в бодли, а функцияна на листата приема стеблото. Рода переския включва примерно 20 вида, които обитават топлите и сухи райони - от Мексико на север до тропиците на Южна Америка на юг.

Повечето перескии са едри храсти или ниски дървета със здрави бодливи стебла. В естествения им ареал на местообитание, се използват като живи огради. Освен това, плодовете им са ядивни.

Перескиите са лесни за отглеждане, растат бързо и имат голяма коренова система. Любителите на кактуси често използват перескията като основа за присадка на други кактуси, най-често за зигокактус.

Видове:

П. едроцветна (Pereskia grandiflora Haworth).

Синоним:Rhodocactus grandifolius,Cactus grandifolius.

В естествени условия достига до 5 метра височина, ствола - до 20 см в диаметър. Листата са кожести и лъскави, опадат през зимата при температури под 10C. Стъблото е с много шипове, понякога достигающи до 2-3 см в дълж.. Има розови цветове, събрани в съцветия.

П. оранжева (P. bleo (Kunth) De Candolle ).

Синоним: Cactus bleo Kunth.

В естествени условия растението достига височина до 5 метра. Листата са големи, с ясно видима система от жилки. Цъфтежа е през лятото. Ярките оранжево-червени цветове, с размер до 5-6 см, наподобяват неголеми рози и се отварят привечер. Плодовете са ярко-жълти, неядивни, с конусовидна форма и аромат, подобен на този на ананаса. С редовно подрязване, на растението може да се придаде по-компактна форма.

П. шиповата (P. aculeata Miller).

Растение от американските тропици, където се използва като жива ограда или за отглеждане на ядивни плодове – от където е получила името «барбадоско грозде». Този вид е разпространен от юго-източната част на САЩ (Флорида) до горските и степни райони на Бразилия и Парагвай. Храстовидно и пълзящо растение, достигащо дълж. до 10 м. Вида се смята за един от примитивните представители на кактусите. Има месести, силно разклоняващи се стебла с диаметър 1,5 см и ланцетовидни или овални листа, тъмно-зелени, с дълж. до 9 см и шир. около 4 см. С времето листата в долната част на стеблото опадат и остават кафяви ареоли с 1-3 прави, твърди кафяви бодли. В долната част на ареолата, под основата на листата, има два по-къси, извити шипа. В края на лятото — началото на есента на младите стебла на перескията се разтварят чашковидни, жълтеникаво-бели с розов оттенък, слабо ароматни цветове с диаметър 2,5-4,5 см. Плодовете се ядивни, жълти, с дълж. 2 см.

П. Годсефиана (P. godseffiana)

Според редица източници, тя е в отделен род. Но повечето автори я причисляват към P. aculeata var. godseffiana.

Грижи за растението:

Перескиите понасят добре преките слънчеви лъчи, растат добре на южни прозорци. На западни и северни прозорци, при достатъчно светлина, могат също да растат, но цъфтят много рядко. Трябва да се отчита, че при продължителен мрачен зимен сезон, или след пресаждане, растението трябва постепенно да се приучва на пряката слънчева светлина. Пресадените екземпляри и такива, които са били на сянка (или след зимата) не се оставят веднага на слънце. През лятото е полезно растението да се закали, като се изнесе на открито (балкон, градина). Подбира се място, така че да е защитено от летните дъждове. Ако няма такава възможност, помещението в което остава растението, трябва редовно да се проветрява. През есента и зимата растението се оставя на добре осветено място. През пролетта, с увеличаване интензитета на светлината, постепенно се аклиматизира, за да се избегнат изгарянията.

Перескията предпочита температура около 22-23°C, с приток на свеж въздух. През есента температурата се понижава до 15°C, растението се подготвя за периода на покой. През зимата почива — през това време е препоръчително да се държи при хладни условия (12-16°С), не по-ниска от 10°C. Обезпечава се добре осветено място и помещението се проветрява редовно.

Полива се редовно от през пролетта и лятото, след просъхване на горния слой на субстрата, от есента поливането се намалява, а през зимата е много рядко, колкото да не падат листата. Преполиването е пагубно.

Влажността на въздуха няма съществено значение.

От април до септември е необходимо редовно, два пъти месечно подхранване с торове за кактуси с половин концентрация на разтвора. През периода на покой не се подхранва. Необходимо е да се знае, че минералните торове трябва да са с понижено съдържание на азот в сравнение с останалите елементи. Предозирането на азота може да провокира загниване на кореновата система. Съотношението на елементите може да бъде примерно: азот (N)—9, фосфор (P)—18, калий (K)—24. Не се препоръчва да се тори с органични торове.

Растението се нуждае от оформящо подрязване, през пролетта. Получените резници се използват за размножаване.

Младите растения се пресаждат няколко пъти в годината — в зависимост от растежа. Възрастните — при необходимост, когато корените запълнят обема на саксията. Почвената смес за пресаждане трябва да е плодородна и лека (листовка, глинесто-торфена, хумусна, пясък в съотношение 2:2:2:1). Тъй като кореновата система е голяма, за пресаждането се използват големи и широки съдове. На дъното се обезпечава добър дренаж. След пресаждане, като правило, следва рязко активизиране на растежа.

Размножава се главно от узрели, но не вдървенели резници. Вкореняват се във влажен лек субстрат.

Възможни трудности:

Отсъствие на растеж.

Причина може да е недостатъчно поливане през лятото или преовлажняване на почвата през зимата. Същото се получава и при ненавременно пресаждане и обилно поливане през лятото.

При недостиг на светлина, особено през лятото, растението се издължава, увеличава се дължината на междувъзлията.

Изсъхнали върхове на стеблата, долу се появяват меки загнили петна.

Причината е преовлажняване на почвата, особено през зимата.

Вредители: памуклийка, акари, щитоносна въшка.