Рипсалидопсис — Rhipsalidopsis

Рипсалидопсис — Rhipsalidopsis Britton & Rose. Britton & Rose.Синоним: Hatiora Britton & Rose

Семейство: Кактусови (Cactaceae).

Родина: тропична Южна Америка.

Цъфтеж: през април-май. Може да плодоноси. Плодовете са петостенни, светло-червени.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се пази от преки слънчеви лъчи.

Температура: През лятото в границите на 18-20°C. За образуването на цветните бутони през февруари — март растенията трябва да се държат при по-ниски температури (около 10-12°C). През март температурата плавно се повишава до 17-20°C (не по-ниска от 15°C).

Поливане: през лятото и по време на цъфтеж обилно. През останалото време умерено, внимателно.

Влажност на въздуха: висока. Желателно е растението ежедневно да се пулверизира. През зимния период се пулверизира внимателно.

Подхранване: 2 пъти месечно с минерални торове без съдържание на калций.

Период на покой: есенно-зимен. Растението се държи на прохладно светло място и се полива внимателно.

Пресаждане: веднага след цъфтеж, младите ежегодно, възрастните при необходимост на всеки 2-3 години, големите екземпляри на 4-5 години.

Размножаване: чрез стъблени резници и чрез присаждане.

Рода Рипсалидопсис (Rhipsalidopsis Britton & Rose.) принадлежи към семейство кактусови. По съвременната таксономия този род е пренесен в рода Хатиора (Hatiora Britton & Rose.). Рипсалидопсисите произхождат от крайбрежните предпланински райони на Бразилия и Еквадор, където растат като епифити в горите.

Рипсалидопсиса много прилича на зигокактус, но цъфти преди всичко през пролетта, нерядко по време на Великденските празници Пасха, наричат го «великденски кактус» или още «великденче». По това също се различава от зигокактуса, когото наричат «коледен кактус», макар че той може да цъфти не само по Коледа, но и по друго време на годината (нерядко и заедно с рипсалидопсиса). Рода може да се определи по стъблените сегменти: при зигокактуса по края те са с остри зъбци, а при рипсалидопсиса Гартнер и при по-малкия като размер рипсалидопсис розов — закръглени, ситно накъдрени и, като правило, червеникави по края.

Забележителното красивоцъфтящо растение може да бъде украшение за всяко помещение. Присадения върху переския рипсалидопсис розов е прекрасно ампелно стайно растение.

Видове:

Рипсалидопсис Гартнер (Rhipsalidopsis gaertneri (Regel) Moran 1953). Синоним: Хатиора Гартнер (Hatiora gaertneri (Regel) Barthlott); Епифилум Гартнер (Epiphyllopsis gaertneri (Regel) Lind.); Шлюмбергера Гартнер (Schlumbergera gaertneh (Regel) Br. Et.).

Родината на растението са горите в северо-източната част на Бразилия (Минас Жерайс, Парана). Епифитно и храстовидно растение, с височина до 15-20 см, пълзящо или висящо, с лъскави и плоски разклоняващи се стебла с тъмно-зелен цвят. Месестите стебла са разделени на многобройни плоски удължено- елипсовидни сегменти с накъдрени краища, с дължина 4-7 см и диаметър 2-2,5 см. По краищата на сегментите има 3-5 закръглени издатини с мъхести ареоли и с 1-2 кафяво-жълти власинки. На крайните сегменти през април-май през деня се отварят многобройни цветове с дължина 4-8 см с къса тръбичка и ярки алено-червени венчелистчета.

Рипсалидопсис розов (Rhipsalis rosea (Lagerheim) Britton & Rose 1923). Синоним: Хатиора розова (Hatiora rosea (Lagerheim) Barthlott 1987); Рипсалис розов (Rhipsalis rosea Lagerheim 1912).

Родината на вида е Еквадор, Бразилия. Неголямо храстовидно растение. Стеблата са под формата на малки плоски или ребрести сегменти със зъбчати краища. Цветовете са около 5 см в диаметър, розови. Този кактус е по-компактен от другия вид. Растението не е взискателно и расте добре в стайни условия.

Грижи за растението:

Рипсалидопсиса предпочита ярка, но разсеяна светлина, може да расте и на полусянка. Но при недостатъчно светлина може да забави растежа си или да пожълтеят краищата на стеблата (хлороза). За обилен и ефектен цъфтеж на растението е необходима колкото е възможно повече светлина, расте добре на разсеяна светлина на прозорци със западно и източно изложение. На северен прозорец цъфтежа няма да е така обилен. На южен прозорец трябва да се пази от силните обедни слънчеви лъчи.

През лятото растението се изнася на свеж въздух, на светло, но без пряко слънчево огряване, място.

За да се образуват цветните бутони през февруари-март растението трябва да се държи при понижена температура (около 10-12°C). През март температурата плавно се повишава до 17-20°C (не по-ниска от 15°C). През лятото е добре рипсалидопсиса да се държи при умерена температура (18-20°C) на открито.

През лятото и по време на цъфтеж рипсалидопсиса се полива обилно, с мека топла престояла вода, при просъхване на горния слой на субстрата, с наближаването на есента поливането се намалява, до март се полива умерено, ако е в хладно помещение - внимателно. След цъфтеж растението преминава във фаза на покой и поливането може да се съкрати (примерно за месец). Засушаването на почвата, както и преовлажняването, е опасно.

За успешното развитие на рипсалидопсиса е необходима висока влажност на въздуха, ето защо се препоръчва редовно да се пулверизира с топла мека престояла вода. За увеличаване на влажността може да се използва вана с влажен торф или камъчета и вода. Дъното на саксията не трябва да докосва водата. През есенно-зимния период, ако температурата на въздуха е ниска, се пулверизира внимателно. Сухия въздух може да предизвика хвърляне на бутоните.

В периода на растеж и по време на цъфтеж рипсалидопсиса се подхранва 2 пъти в месеца с минерални торове без калций. Използват се минерални торове с половин концентрация на разтвора, необходимо е също да се използват торове със средно съдържание на азот, по-високото количество на азота е противопоказно за кактусите и предразполага загниване на корените. Оптималното съотношение е азот (N) — 9, фосфор (P) — 18, калий (K) — 24. В периода на покой растението не се подхранва.

Растението се пресажда веднага след цъфтеж, младите ежегодно, възрастните при необходимост на всеки 2-3 години, големите екземпляри през 4-5 години. За добрия растеж и развитие на рипсалидопсиса е необходим лек и въздухопроводим субстрат, със слабокисела реакция (pH 5-6). Съставя се от листовка, градинска почва, хумусна почва, торф и пясък (6:1:4:2:2). Растенията растат по-добре в органични торфени почви. В по-малко хранителна почва растението ще цъфти по-малко или изобщо няма да цъфти.

Размножава се чрез стъблени резници и присаждане.

Размножаването чрез стъблени резници се прави веднага след цъфтеж. От стеблото се отделя резник с 2-3 сегмента, мястото на срязване се посипва с дървен въглен на прах и се подсушава.

Вкоренява се във влажна смес от торф и пясък.

Рипсалидопсиса се присажда върху стебло на переския. Най-добле през лятото. Прескията се почиства от листните разклонения на върха, оставяйки стеблото голо и мястото се разрязва. За калем се отрязва резник с 2-3 сегмента, заостря се като клин и се поставя в мястото на среза на растението-приемник. Увива се с дълги влакна(водопроводни кълчища), шип, игла и се прикрепва с връв или пластир. Саксията не се покрива, срастването при температура 18-20°C става след две седмици и калема започва да расте. Превръзката се отделя, а също и своевременно появяващите се под калема листа и клони. Присаденото растение има обилен цъфтеж.

Особености:

От началото на бутонизация до края на цъфтежа, саксията с кактуса не се мести и не се върти, защото бутоните падат. Може да се направят отметки на саксията и на прозоречния перваз, за да се контролира ориентацията на кактуса.

Възможни трудности:

При преполиване корените загниват. Кореновото загниване може да е предизвикано от много твърда вода, използвана за поливането.

При по-ниски температури бутоните падат.

Болести: гъбични и бактериални инфекции.

Болеста може да се характеризира със загниване в началото на неголям участък (там се появява влажно слузесто петно), а после да обхване и другите части на растението. Антибактериалните препарати в този случай не са достатъчно ефективни. Инфектираната част на растението трябва по възможност да се отстрани. В болшинството от случаите, даже ако основата на стеблото е поразена, може да се отреже здрав резник от горната му част и болното растение да се подмени с ново – от резник.

При пораженията от гъбични болести, най-често се срещат фузариоз, фитиум и фитофтора. Първото заболяване най-често възниква при заразяване от наранявания по повърхността на стеблото, причинени от ухапвания на насекоми. За борба със заболяването се използват фунгициди, в състава на които влизат активните компоненти хлороталонил, беномил.

Фитиум и фитофтора се пренасят със заразена почва и поразяват основата на кореновата шийка. Най-очевидния признак на болестта е ако растението е повехнало при добре овлажнена почва. Растението може да има блед или сивкав цвят. За лечение се използват фунгицидни препарати.