Рипсалис — Rhipsalis Gaertne

Рипсалис — Rhipsalis Gaertne

Семейство: Кактусови (Cactaceae).

Родина: тропична Южна Америка.

Цъфтеж: от края на пролетта до лятото.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеянна. Растението се предпазва от пряко слънчево огряване.

Температура: През пролетно-летния период 18-20°C. През зимата 12-16°C, не по-ниска от 10°C.

Поливане: През пролетта и лятото обилно. От есента поливането се съкращава, През зимата се полива оскъдно.

Влажност на въздуха: През лятото се нуждае от пулверизиране.

Подхранване: През периода на растеж и по време на цъфтеж – 2 пъти в месеца с минерални торове.

Период на покой: Есенно – зимния сезон. Растението се държи на прохладно светло място, полива се внимателно.

Пресаждане: Веднага след цъфтеж, младите екземпляри ежегодно, възрастните при необходимост на 2-3 години, големите на 4-5 години.

Размножаване: чрез резници и от семена.

Рода на Рипсалиса (Rhipsalis Gaertn.) наброява около 60 вида и принадлежит към семейство кактусови. Рипсалисите епифитни и по-рядколитофитни кактуси, распространени в дъждовните тропически гори на източна Бразилия. Стеблата им, които обикновено са без шипове се раклоняват силно, нерядко висейки от дърветата и оот скалните издатини. Интересно е, че, стеблата имат въздушни корени, способни да извличат влагата направо от атмосферния въздух. Плодоветена рипсалисите са сочни ягодовидни с множеством. малки черни семена, с лепкави израстъци. Семената на R baccifera са били пренесени от птиците в Африка, където днес могат да се срещнат кактуси от вида.

Рода е описан еще през 1788 г. от Джозеф Гертнер. Името на рода, включващ 35 вида, произлиза от древногръцката дума rhips — «плетеница, мрежа», и намеква за дългите разклонени стебла на този вид кактуси.

Рипсалисите не са капризни, растат бързо и лесно цъфтят (през пролетта и лятото). През лятото се нуждаят от полусянка, висока влажност и често пулверизиране, през зимата — от сравнително хладно помещение и добро осветяване. Растенията са много подходящи за висяща кошница.

Видове:

Рипсалис Барчела (Rhipsalis burchellii Britton et Rose). Синоним: Erythrorhipsalis burchellii (Britton et Rose) Volgin.

Дължината на първичните стебла е 60 см, а на разклоненията— до 6 см. Диаметъра на последните е 1-2 мм.

Rh. capilliformis F. A. C. Weber . Синоним: Rh. teres (Vell.) Steud.

Родината на вида е Бразилия. Ампелно растение с меки, тънки, разклоняващи се стебла. Цветовете са дребни, светли.

Р. Гобелиан (Rh. goebeliana Backeberg )

Разпространен е на територията на Боливия. Съблените сегменти са два вида. Первичните в основата си са закръглени, а след това стават плоски. Дължината на сегментите на разклоненията е 8-13 см, ширината им е 1,5-Зсм.

Р. къдрав (Rh. crispata (Haworth) Pfeiffer) Синоним: Епифилум къдрав (Epiphyllum crispatum Haworth), Хатиора къдрава (Hatiora crispata (Haworth) Lemaire).

Храстовиден кактус. Стъблените сегменти са широки, листовидни. Дължината им достига 6-10 см, а ширината-2-4 см.

Р. Линдберг (Rh. lindbergiana K. Schumann) Синоним: Хатиора Линдберг (Hatiora lindbergiana (K. Schumann) Kuntze).

Кактус с дълги провесени стебла. Дължината на първичните стъблени сегменти достига до 1 м, диаметъра им е 3-5 мм. Вторичните сегменти са по-къси, с кръгло сечение.

Р. месембриантемум (Rh. mesembryanthemoides Haworth). Синоним: Хатиора месембриантемум (Hatiora mesembryanthemoides (Haworth) Lemaire).

Стъблата на този вид напомнят еловите иглички. Първичните стъблени сегменти са с кръгло сечение. Дължината ими е 10-20 см. Дължината на вторичните сегменти е 7-15 мм, също с кръгло сечение.

Р. кръгъл (Rh. teres (Vell.) Steud.) .

Родина на вида е Бразилия. Силно ,разклоняващите се стебла на растението с цилиндрични, първоначално правостоящи, а после висящи са с дължина до половин метър и дебелина не повече от 5 мм. Цветовете са дребни, жълтеникави.

Р. призматичен (Rh. prismatica (Lemaire) Rumpler) Синоним: Rhipsalis teres (Vellozo) Steude.

Родината на вида е Бразилия. Виещо се растение с крехки цилиндрични стволчета с дължина 12—15 см, от върховетена което изникват издънки, имат по 4—5 зрънца. Цветовете са бели.

Rh. cassutha Gaertner. Синоним: Rhipsalis baccifera (J. S. Miller) Stearn.

Родината на вида е тропична Южна Америка. Растението е с тънки, членести, провиснали стебла до 3 м дължина, отделните сегмени са с дължина до 10—50 см. Цветовете са дребни, невзрачни.

(Rh. fasciculata (Wildenow) Haworth. Синоним: Rhipsalis baccifera (J. S. Miller) Stearn.

Родината на вида са гористите местности на южна Бразилия (щат Баия). Епифитен кактус, с височина до 40-50 см, с правостоящи или падащи разклонени стебла, светло-синьо-зелени на цвят. Месестите цилиндрични стебла са съставени от многобройни сегменти с дължина 8-10 см и ширина около б мм, с малки мъхести ареоли без шипове, но с дълги власинки. В началото на лятото от ареолите на клоните през деня се появяват многобройни фуниеобразни цветове с дължина 8 мм и диаметър 5-7 см, с къса тръбичка, зелено-бели. Дребните кръгли бели плодчета са пълни със семена, обвити в мека, слизеста обвивка. Редица автори преимат, че описания кактус няма самостоятелна таксономическа (класификационна) форма от другия вид — Rhipsalis baccifera.

Рипсалис пухкав (Rh. floccosa Salm-Dyck ex Pfeiffer). Синоним: Хатиора пухкава (Hatiora floccosa (Salm-Dyck ex Pfeiffer) Lemaire), Леписмиум пухкав (Lepismium floccosa (Salm-Dyck ex Pfeiffer) Backeberg).

Кактус с дълги висящи стебла. Стъблените сегменти са с кръгло сечение. Дължината ими е до 25 см, а диаметъра - 5-6 мм.

Rh. pachyptera Pfeiffer. Синоним: Hatiora pachyptera (Pfeiffer) Kuntze, Рипсалис робуста (Rhipsalis robusta Lemaire).

Родината на вида е Бразилия. Разклоняващо се растение, първоначално с правостоящи, а по-късно— падащи надолу стебла с дължина до 1 м. Клоните са тъмно-зелени с червени крайчета, елипсовидни или кръгли, релефни. Цветовете са дребни, с дължина до 1,5 см, бели.

Rh. clavata F. A. C. Weber. Синоним: Hatiora clavata (F. A. C. Weber) Moran.

Младите екземпляри обикновено са с правостоящи стебла. При разрастналите се екземпляри клоните са висящи. Дължината на стеблата може да достигне 1 м. Дължината на стеблените сегменти е 5 см, а диаметър - 2-3 мм.

Р. елипсовиден (Rh. eliptica G. Lindberg ex K. Schumann). Синоним: Rhipsalis chloroptera F. A. C. Weber.

Дължината на стеблата достига до 1-2 м. Дължината на стъблените сегменти варира от 6 до 15 см, ширината им е 2,5-6 см. Ареолите са леко мъхести.

Грижи за растението:

Рипсалиса предпочита ярка, но разсеяна светлина, може да расте на полусянка. Но при недостатъчно светлина растежа може да спре или краищата на листата да пожълтеят (хлороза). За обилен и ефектен цъфтеж на растението е необходимо колкото се може повече разсеяна светлина, расте добре на разсеяна светлина на западен или източен прозорец. На северен прозорец цъфтежа няма да е така обилен. На южен прозорец е необходимо да се прикрива от обедните слънчеви лъчи. През лятото растението може да се изнесе на свеж въздух, на светло място, но без пряко слънчево огряване.

За нормален растеж през пролетно-летния период е добре да се осигури температура от 18-20°C. През зимата се препоръчва кактуса да се държи в хладно помещение, при температура 12-16°C, не не по-ниски от 10°C.

В периода на бутонизация и цъфтеж (пролет-лято) рипсалиса се полива обилно, според степента на просъхване на горния слой на субстрата, с мека престояла вода. От есента поливането се намалява, през зимата, особенно ако стои в хладно помещение, се полива оскъдно и много внимателно. Трябва да се вземе под внимание, че пресъхването на кореновата туфа, както и преполиването, вредят на растението.

Към влажността на въздуха рипсалиса не е така чувствителен, както другите горски кактуси, въпреки че през летния период се препоръчва растението да се пулверизира с мека престояла вода, и да се повиши влажността на въздуха, като саксията се постави върху вана с камъчета, керамзит или торф.

В периода на растеж и при цъфтеж рипсалиса се подхранва 2 пъти месечно с минерални торове. Използва се половин концентрация от указаната на опаковката, добре е също да се използват торове със средно съдържание на азот, по-голямото количество но азот е противопоказен за кактусите, тъй като предразполага към загниване на корените. Оптималното съотношение е азот (N) – 9, фосфор (P) – 18, калий (K) – 24. В периода на покой растението не се подхранва.

Растението се пресажда веднага след цъфтежа, младите екземпляри - ежегодно ежегодно, възрастните – според необходимостта, на всеки 2-3 години, големите екземпляри на 4-5 години. Пресаждането също се прави след цъфтеж. За предпочитане са недълбоки саксии. Почвата се избира да е слабокисела берут или неутрална, хумусна — 1 част листовка, 1 част градинска, 1 част торф, 1 част пясък. Добре е в субстрата да се добавят парченца кирпич. На дъното на саксията се прави добър дренаж.

Размножава се от семена и чрез резници.

Резниците на рипсалиса се вкореняват без проблем. Вкореняването може да се проведе по всяко време на годината. Преди засаждането, резниците се засушават. Вкореняват се добре във влажен пясък и торф (1:1).

Възможни трудности:

Растението хвърля част от сегментите и бутоните си. Причините могат да бъдат различни. Такива симптоми се появяват при преохлаждане на растението, при продължително дасушаване на кореновата туфа, промяна на мястото на растението, загниване на кореновата система. Трябва да се има в предвид, че кореновата система на рипсалиса не емного силна и лесно се поддава на загниване.

Вредители:акари, щитоносни въшки,гниене.