Сарацения - подготовка и засаждане на семенца

Ето какво намерих в интернет. Една мацка е направила пълен превод и за да си спестя времето и усилията.....просто копирам буквално нейната статия :oops: :wink: :

Дехидратация

Как, как? Какво??? Дехидратация ли каза? Със сигурност е луд! Нали до сега постоянно казваше, че Сарацениите имат нужда от вода и слънце? Каква е тази новост със засушаването? Напротив дори според мен със сигурност е по-добре семенцата да се поддържат влажни, за да се запазят живички за по-дълго време, не е ли вярно? – Напълно ПОГРЕШНО

Семената са един малък микросвят със забавен жизнен ритъм. Какво означава това? Просто че семената са като микрорастения с мъничък жизнен резерв. Веднъж щом този резерв изчезне, умират.

Така че ако държите семената на топло и влажно, това означава че сте ги оставили при условия които спомагат забързването на техния жизнен цикъл. По този начин те изгарят своите резерви много бързо и умират за няколко месеца. Тайната е в това да се опитате да забавите жизнения им цикъл. Това е осъществимо, само при две условия да са на сухо и студено.

Веднъж щом се дехидратират и засушат семената ще имат на практика нулев метаболитен ритъм. Ако към това добавим и много ниска температура (да кажем 2-5°C, типична за един хладилник), ритъма ще стане до толкова бавен, че едно семенце от Сарацения може да се запази живо за десетина години.

Напук на тези които казват, че след две години Сарацениите губят способността си да покълват, аз съм пробвал със семена от преди пет години, дехидратирани и съхранявани на студено по правилния начин.

Така... сега вземете семенцата, сложете ги в сух съд (като хартиена или пластмасова кутия) и ги оставете за няколко дни да се изсушат, например на слънце в близост до някой прозорец или под лампа, не върху парното или в микровълновата печка, все пак искаме да ги изсушим, не да ги опечем. Аз лично ги оставям под неонова лампа. На няколко сантиметра разстояние от нея дехидратацията става бързо. Оставям ги при такива условия за 2-3 дена и след това ги слагам право в хладилника!

Семена от Сарацения

Съхранение

След дехидратацията трябва да съхранявате семенцата на студено, но не и при ледникови условия във фризера. Достатъчно е да са в хладилника. Важното е по някакъв начин да ги защитите от влагата в там. Аз обикновено слагам семената разделени по видове в пакетчета от оризова хартия, затварям ги добре и след това поставям всички пакетчета в пластмасова кутия. Понякога дори пускам пакетчета със силициев гел в кутията, за да абсорбират допълнително влагата.

Съветвам ви никога да не оставяте семенцата в херметически затворени пакетчета или кутии, защото както вече написах семената живи микросъздания, с изключително забавени жизнени функции, но все пак жизнени. В подобен контейнер те ще загинат задушени. Ако все пак искате да използвате подобен контейнер бъдете хитри – проветрявайте семенцата понякога.

Мисля че разбрахте идеята, сега оставете семенцата в хладилника и забравете за тях.

Подготовка на сеитбата

Самата подготовка за сеитбата може да ви се стори много глупава и лесна, но в действителност това е една от най-важните фази в отглеждането на растения от този род.

Знаейки че Сарацениите са доста издръжливи растения (ще видите, че покълват и растат добре при доста различаващи се условия), ако искате да постигнете максимална кълняемост, максимална бройка оцелели семеначета и бърз растеж, трябва да им обърнете малко повече внимание.

Периода на подготовка за сеитбата продължава обикновено от 20 до 30 дни преди самото посяване. Има процедури, които трябва да се направят със семенцата (стратификация) и други, които трябва да се приложат върху субстрата, върху който ще се поставят семенцата (филтриране и постигане на бактериално равновесие).

Първо ще обърнем внимание на подготовката на терена.

Преди всичко ако искате да сеете семена на вън, тоест да се възползвате от сезонния студ и слънчевата светлина, ще имате отлични резултати, но ще трябва да направите всички тези процедури към края на Януари, началото на Февруари.

Ако ще използвате помещение с изкуствено осветление, като малка стая напълно изолирана от слънчевите лъчи, можете да сеете по всяко време на годината. С подходящите изкуствени условия ще постигнете също отлични резултати, дори ще имате някой предимства пред “естествения” метод.

- Подготовка и колонизация на терена

Както вече написах 20-40 дни преди сеитбата трябва да подготвите субстрата върху който ще сеете Сарацениите.

Сарацениите могат да покълнат върху различни типове субстрати. Нямат особени изисквания, като изключим водата, светлината и бедния на минерали субстрат, така че може да сеете в обикновен торф, или да го смесите с агриперлит и кварц. Можете да ги посеете върху жив или изсушен сфагнум или върху неутрален субстрат, може дори да ги поставите в съд с малко чиста водичка на дънцето.

Ако обаче искате да постигнете максимална кълняемост и оцеляване на семеначетата, прочетете цялата процедура по подготовката много, много внимателно.

Преди всичко вземете кисел сфагнов торф. Уверете се че е чист торф без каквито и да било добавки, произхождащ от мъх сфагнум и по-възможност много кисел. Проверете дали е добре изсъхнал. Ако не е оставете го на слънце един два дена защитен от вятъра.

След това го пресейте, тоест минете торфа през гевгир или каквото и да било друго приспособление, което ще ви помогне да отсеете “пясък” от торфа, частици с еднакъв размер, меки и отделени от дървесните части или твърдите сплъстени блокчета, които се получават във торфа, тях може да изхвърлите. Хидратирайте това което сте филтрирали, след това леко го изстискайте.

Филтрирането на торфа предназначен за сеитба на Сарацении е важно. Защо? Филтрирането ще ви позволи да придобиете торф освободен от всякакви “препятствия”. Коренчетата на малките Сараценки в мек пресят торф (погледнете фигурата в ляво) ще пробиват субстрата и ще се вкоренят по-добре.

Ако обаче (погледнете фигурата в дясно) коренчетата се сблъскат с препятствие в субстрата, докато покълват, няма да могат да навлязат в дълбочина и единственото им нежно коренче ще се приклещи в него. След това, макар че корена не може да навлезе по на вътре в субстрата, издължаването му ще продължи, растенийцето ще се повдигне на горе и за кратко време ще изсъхне и загине. Този феномен с невъзможността корена да пробие субстрата и да навлезе в дълбочина, последван от загиването на семеначето, се появява в повечето случаи, винаги се дължи на някакво твърдо препятствие и може да доведе до загубата на 30-40% от растенията през първите 5 седмици след покълването, ако са посети в субстрат от не филтриран едър торф.

Тоест филтрира се, за да се направи така че коренчетата на растенията да могат сами да навлязат в субстрата автоматично, без опасността да срещнат по пътя си препятствие и да рискуват изсъхване. До тук всичко е ясно нали?

Ако искате да използвате чист торф, резултатите ще са добри.

Ако обаче искате да добавите към торфа перлит, за да улесните дренажа и може би мъничко вермикулит, за да набавите в минимална степен минерално съдържание, ще бъде още по-добре, но процедурата е малко по-сложна.

Ще трябва да приготвите два типа субстрат. Първия, субстрат от чист торф, вермикулит и агриперлит, той ще се сложи в долната част на вазата. Втория субстрат от чист филтриран торф, ще поставите в горната част. По този начин дори коренчетата да срещнат препятствие то ще е в дълбочина и растението няма да рискува повдигане от субстрата. Това е метода който използвам аз (погледнете фигурата). Веднъж приготвени саксийките с почва, поставете ги веднага при условията при които ще стоят и след като посеете семенцата, тоест с чинийка постоянно пълна с вода отдолу в зона добре изложена на слънце (или под изкуственото осветление) при подходяща температура. Оставете ги така все едно, че вече има семенца вътре. Ще попитате и е защо пък това? На пръв поглед да се грижите за празни саксии е доста глупаво... Но всъщност не е. През този период ще има експлозия на бактериалната флора и гъбичките, които почти винаги се формират, когато торфа е “чисто нов”. Като оставите саксиите при оптималните условия за отглеждане, докато вашите семена са в хладилника, различните гъбички и колонии бактерии ще експлодират, ще растат съревновавайки се помежду си и след това ще изчезнат, феномен дължащ се на “колонизацията и съревнованието”. На края ще се постигне биологично равновесие и по-голямата част от бактериите и гъбичките ще изчезнат. Всичко това ще ви отнеме около месец, точно времето което ще ви бъде необходимо за това което ще се наложи да правите и със семената, ще го разгледаме сега.

Когато семената бъдат готови, торфа ще бъде вече подготвен и в отлично състояние за отглеждане на вашите мъничета.

- Стратификация на семената

Много хора знаят, че семената на някой растения имат нужда от студ, за да покълнат. Някой знаят и че този студен период, който спомага за покълването се нарича стратификация. Това което не всички знаят е, че стратификацията, за да бъде наистина наречена такава и за да бъде ефикасна, трябва да протече така, че семената да се държат при условия на изключително висока влажност.

Ако си спомняте, малко по нагоре написах, че за да бъдат “забавени” семената от Сарацения трябва да са на студено и сухо. Сега обаче, когато искаме да ги накараме да покълнат, трябва първо да ги събудим частично, като сложим вода и им позволим да разтворят субстанциите, които задържат покълването.

Както вече разбрахме, някой растения като Сараценийте, съдържат в своите семена субстанции наричани “инхибитори”, които блокират семената. Тези химически вещества са със защитна цел, защото не позволяват на семената да покълнат ако случайно има някой хубав, топъл ден в средата на зимата, тъй като още следващата седмица или дори на другия ден ще за загинали при най-малкото заледяване. С времето тези химически вещества се разтварят, при наличието на висока влажност и ниски температури. Тоест подсигуряват семето, така че когато има стимул да покълне, ще е настъпила и пролетта.

Стратификацията всъщност е една “изкуствена зима”.

Представете си, че вече разполагате с напълно дехидратирани семена от Сарацения и ги държите в хладилника. И да предположим, че искате да ги посеете. Има два основни метода за стратификация: естествен и изкуствен. При естествения метод, който може да се реализира само през Януари-Февруари в зони с умерен климат, семената се посяват така както са изсушени, директно върху торфа (който е подготвен предварително от поне 1-2 месеца, по начина и поради причините посочени по-горе) . Саксиите с торфа се слагат навън и се оставят на климатичния режим. Ако той е с влажни и студени дни и нощи през които температурите падат под нулата, стратификацията ще бъде изпълнена. С началото на пролетта семената ще покълнат. Положителните страни на този метод са по-малката занимавка и по-ниската възможност за развитие на гъбични инфекции. Отрицателни страни: възможно е лоши климатични условия (бури) да унищожат семената, фалшиви затопляния и последващи студове да убият излъгалите се да покълнат семеначета, да не говорим за паразитите и животните.

Втория метод е по-отработен и по-сигурен, ето какво правя аз.

Изрязвам квадратни парчета от стерилна марля (чиста, без каквито и да било медикаменти) и ги слагам две по две, за да стане двоен пласт (вижте снимката). След това слагам семената от Сарацения върху марлята, внимавайки да не изпадат семенцата я прегъвам като салфетка и след това я завъртам на рулце. Не използвайте памук, семената се оплитат.

Накрая взимам пластмасови шишенца и пъхам марлята вътре (вижте снимката). Внимавам да не стегна прекалено много марлята, за да не се задушат семенцата (точно така, задушават се, защото семената дишат когато ги намокрите, точно защото се повишават техните жизнени функции). Последно слагам обилно вода в шишенцата, изчаквам няколко секунди марлята хубаво да се напои, след това обръщам шишенцето, за да се оттече излишната вода. Резултата е това което се вижда на снимката, поставям шишенцата в хладилника.

- Стандартна стратификация

След като поставя семенцата в шишенцата, намокрени и ги наместя в хладилника, изчаквам няколко седмици, обикновено от 4 до 6 седмици са достатъчни. От време на време (веднъж в седмицата) проверявам дали марличките са мокри (ако не са добавям допълнително вода) и преглеждам семената дали не са готови да покълнат. Това се прави защото понякога семената са отварят и са готови за покълване след 1-2 седмици. Като ги погледнете внимателно от близо, семената готови за покълване са “разпукани”, тоест от едната страна са се разтворили и се вижда малка бяла точица във вътрешността (ембриона). Когато видите такова семе, можете спокойно да го посеете веднага.

От време на време проверявайте да не би марличките да започват да мухлясват, ако се забелязва нещо подобно веднага подменете марлята. Това е необходимо както за здравето на семената, така и за вашето собствено здраве.

Внимавайте, когато поставяте семената във хладилника никога не затваряйте шишенцата и не ги запушвайте по никакъв начин, защото няма да има достъп на въздух до семената, а това ще ги задуши. Не забравяйте, че през този период семената са като малки животинки, тъй като не фотосинтезират все още, тоест дишат кислород, точно като нас.

Държейки семената на влажно и хладно (2-5°C), за период от 20-40 дни се извършва стандартната стратификация, която за Сарацениите е напълно достатъчна.

На края на този период, независимо дали семената са се разпукали или не, ги посейте в условия на 14 часово осветяване и подходяща температура поне 15-18°C и с постоянно присъствие на вода в чинийката.

– Стратификация “freezer cut”

Алтернативна система на стандартната стратификация изпробвах тази година по съвет на няколко американци отглеждащи Сарацении. Извършва се като семената се подлагат на термичен шок чрез замръзване, след като семената са се хидратирали за няколко дни. Принципа би трябвало да се състои в това, че водата навлиза в обвивката на семето (но все още не стимулира ембриона) и замръзвайки я разпуква, подпомагайки покълването на семето.

Ще ви споделя, че доста скептично настроен пробвах с няколко вида от моите Сарацении и резултатите бяха великолепни. Покълнаха между 50 и 70%. Никак не е зле!

Метода Freezer cut е изключително прост. Извадете семенцата от хладилника, увийте ги в марля точно както в по-горния метод, след това ги сложете в шишенце (или колбичка) и ги залейте с вода. Не се притеснявайте че водата напълно покрива семената. Пъхнете шишенцата във фризера и ги оставете там от 24 до 72 часа, Аз изпробвах замразяване за различно време и ми се струва, че всички резултати от престой над 24 часа са горе-долу еднакви.

След като изминат необходимите часове извадете шишенцето със семенца от фризера и го оставете 1-2 дена на стайна температура (15-20°C), дали са на светло или на полусянка няма никакво значение. След този период посейте семената.

– Активация с гиберелин

Съществува един метод за “активиране” на семената от Сарацения.

Това е метод чрез който се “измамват” семената, но все пак действа. Базира се върху използването на един специфичен растителен хормон, обикновено произвеждан във вътрешността на семето по време на покълването наричащ се гиберилова киселина. Има различни типове гиберилова киселина, всеки означен с различен номер (GA3, GA7...).

Тези химически вещества са известни като Гиберелин и често биват използвани, защото активизират ембриона, подтикват към покълване. Най-често използвания гиберелин е “GA3” или смес от "GA3+GA7". Тези растителни хормони са разрешили доста проблеми с растения трудни за отглеждане от семе.

При Сарацениите не е чак толкова трудно да се накарат семенцата да покълнат, но ако все пак искате да пробвате с гиберелин, поставете семената както обикновено в марля добре прегъната и след това я намокрете с вода в която предварително е разтворена гиберилова киселина в необходимата концентрация. Покълването трябва да стане в много кратки срокове.

Избягвам нарочно да ви дам повече сведения за доставчиците на GA3 и готови за използване концентрации, поради два основни мотива:

1. Не е добре да се правят експерименти с подобни химически вещества, освен ако не се знае ТОЧНО какво се прави с тях. Ако обаче сте добре запознати как да процедирате, надали ще имате нужда някой да ви казва къде може да ги намерите и в каква точно концентрация да ги използвате;

2. Има много научни материали, които доказват че въпреки положителното влияние на този хормон върху покълването на семена от доста “трудни” растения, след това в един определен момент от развитието на семеначетата те започват да страдат от дисбаланс и издължаване на стъблото. Една от статиите показва точно как семената третирани с GA3 са по-бързи при покълването и успеваемостта е доста по-голяма, но показва и растенията, които в последствие стават по-слаби и са склонни към изсъхване и смърт по-лесно от растенията покълнали без тази процедура.

С няколко думи, най-естествен си е естествения метод

Посяване и покълване

Няма какво толкова да се каже.

Разпръснете семената върху повърхността на субстрата. Раздалечете ги, така че да няма много струпани на едно и също място. Не ги покривайте, оставете ги така.

Някой от специалистите отглеждащи насекомоядни в САЩ, покриват семенцата с съвсем тъничък слой от фин торф, по този начин образуват един вид покривало от сух торф с размер не повече от милиметър, точно толкова колкото едва, едва да покрие семенцата. Смисъла на това покриване е да се предпазят допълнително семенцата от гъбични и бактериални нападения, но лично аз съм имал по-добри резултати без да ги покривам.

Веднъж посети, оставете семенцата на мира. Не ги пипайте и изчакайте. Ако семенцата вече са се “разпукали”, в резултат от стратификацията и на практика вече са отворени, покълването ще настъпи за по-малко от 10 дни, в противен случай ще са необходими 20-30 дена (средно).

Помнете: вода, температура по-висока от 15-18°C и поне 14 часа слънчева светлина или светлина от флорисцентни лампи (на близко разстояние) през деня. През този период и за няколко седмици след покълването, проверявайте за гъбични инфекции. През тези фази някой от семенцата могат да бъдат епицентър на тези инфекции. Ако има такива семенца или ембриони премахнете ги веднага от субстрата и ги изхвърлете. Известни загуби на този стадий са задължителни и не е възможно да се предотвратят.

Средната кълняемост на семената от Сарацения, които съм сял, доставени от различни хора или открити в природата, варира между 40-60%. Това означава между 4 и 6 покълнали растения на всеки 10 семена. В изключителни случаи съм наблюдавал и кълняемост на 95% (странното беше, че семената бяха стари, около 5 годишни). Други изключителни случаи са случаите на ниска кълняемост, от рода на 5-10%. Само няколко пъти ми се е случвало да ми попадат семена, които изобщо не покълват, най-вероятно поради екстремните условия на които са били изложени докато пристигнат до мен по пощата.

При всеки случай, дехидратираните семена, съхранени, стратифицирани и посети по начина по който действа обикновено (и който описвам тук), кълняемостта е приблизително 80-85%.

Ето една от малките саксийки в който посявам моите малки хищничета (вижте снимката).

Както виждате , за да спестя си подсигурявам саксийки от прозрачни, пластмасови чашки, от тези които лесно могат да се открият в супермеркатите, подходящи за пикник или някое празненство. С остър предмет правя дупка на дъното на всяка чашка, след това ги пълня с торф, предварително преситен. За да оптимизирам мястото сея по 30-40 семенца от един вид Сарацения в едната половинка от чашката и същото количество семенца от друг вид, в другата половинка. Двете картончета с имената на видовете разделят двете половинки. На снимката – представете си, че линията за разделяне е вертикална.

Тук можете да видите детайлно въпросната чашка (вижте снимката). Както може да забележите има семена в различни стадии на покълване. Някой растенийца напълно излезли от семенцето и дори се виждат коренчетата им, много добре развити и навлизащи в субстрата. Някой семена все още не са покълнали, външната част на обвивката им все още е плътно затворена. На тях ще им отнеме доста повече време да покълнат или няма да покълнат изобщо. Специално в тази саксийка, почти всичко покълна. Ако забелязвате семенцето най в дясно, е придобило синкав цвят, това означава че е започнала гъбична инфекция. Отстраних го веднага след като направих снимката. За да проследите по-точно начина по който покълват семенцата, направих една схемичка използвайки части от снимки на семена в различни стадии на покълване.

(Линк към схемата)

Надписи по схемата:

1. Семена от Сарацения, които не дават признаци за активност, след края на периода на влажна стратификация. Семената са плоски и не се забелязва никакво пропукване на повърхността. Покълването няма да настъпи, докато семената не се активизират;

2. Семена от Сарацения с явни признаци за активност след период на влажна стратификация. Семената изглеждат подути и се забелязва пропукване на обвивката в по-малка или по-голяма степен. В подобно състояние са готови за покълване;

3. Покълване и развитие на Сарацения: ембриона излиза от семето и започва да наглася първото си коренче и първите листенца. В идеални от към светлина и температура условия, цикъла продължава с формирането на първите ембрионални листенца, които се наричат котиледони, това продължава няколко дни. На края, когато листенцата са напълно формирани, обвивката на семенцето, вече празна, пада. В центъра на котиледоните на последната снимка в края на цикъла, ще забележите една по-светла точица, това е първото същинско листенце. Косматата белезникава част от кълнчето, която се вижда във фаза 6 и 7 не е гъбична инфекция (както може да изглежда), а ембрионалната коренова система с едноклетъчните коренови власинки.)

В горната част на схемата има три семена все още неактивни. Това може да се забележи, защото семенцата все още са напълно затворени. Отдолу вече може да видите семенца с разпукана обвивка, знак че са започнали да се активират и че покълването може да настъпи всеки един момент. В идеалния случай, точно в този стадий трябва да се намират семенцата в края на влажната стратификация. Следват различните стадии на покълването. Както е написано на снимката, внимавайте изключително много да не разбутате ембрионите с “косматите” коренчета. В началото коренчета са покрити с “космички”, защото имат десетки едноклетъчни власинки, за да могат да абсорбират вода и хранителни вещества. Не ги бъркайте с гъбички!!! Ако сте сигурни, оставете кълнчето известно време. Ако умре, значи е било гъбична инфекция, ако власинките изчезнат и семеначето е здраво, значи са били кореновите власинки.

По време на покълването трябва много да внимавате да няма драстични промени в условията на отглеждане. Не допускайте вариране на температурата, осветеността (например не местете саксийките ту на сянка, ту на слънце) и абсолютно никога не ги оставяйте без вода!!! С останалото ще се справят сами. Ако забележите гъбички или плесени, или ако някое растение изгние, с помощта на пинсета отстранете всичко и се осигурете, че инфекцията не се е разпространила.

Работата е изключително акуратна, особено като се има в предвид, че растенията са големи едва няколко милиметра, но с годините ще се превърне в безкрайно задоволство.

Примери и наблюдения

Друга част от това дълго и подробно писание за покълването на Сарацении, ще съдържа малко снимки с наблюдения, които съм направил през последните години, и които могат да бъдат полезни.

Много пъти, когато сеете Сарацении не постигате желаните резултати. Ето какво може да се случи понякога... и защо се случва.

– Нулево покълване: лоши семена!

(Вижте снимката към коментара)

Когато както в този случай, ви се случи да имате нулева кълняемост, може спокойно да говорите за лоши семена. Почти невъзможно е да не се добие поне едно растенийце от петдесетина семена. Най-често семената се увреждат в резултат на внезапен топлинен удар, рязко повишаване на температурите по една или друга причина, в резултат на голямата им възраст или погрешните условия на съхранение (в това число висока влажност и/или температури по-високи от 5-6 градуса). Тук на снимката, семената от лявата страна имат отлична кълняемост, произхождаха от един любител, който отглежда Сарацении, тези в дясно произхождаха от друг. Всички семена от човека дал ми семената в ляво (около 50 различни вида) имаха отлична кълняемост, а всички семена от другия любител (близо 40 вида) не покълнаха изобщо. Отбелязвам, че семената бяха стари, вероятно лошо съхранявани или по време на транспорта са преживели някакво ужасно “мъчение”, което ги е убило всичките. Накратко научете се да съхранявате правилно семената от Сарацения.

- Незадоволително покълване: правилна ли е стратификацията?

(Вижте снимката към коментара)

На снимката в дясно, има три саксийки, всяка с по седемдесет семенца от един и същи вид, събрани и съхранени от мен миналата година. Трите популации от семена са стратифицирани по различен начин. Тези в ляво са стратифицирани на сухо (тоест без влага), тези в средата са стратифицирани с влага, но за малко дни, а тези в дясно са преминали влажна стратификация в период от 35 дена. Излишно е да казвам, че разлика има и тя никак не е малка. При саксията в ляво, имах кълняемост 20%, в средната кълняемостта е 50-60%, а в дясната саксия, покълването е почти на 100%. Да изкараш при сеитба 14 растения, не е като да изкараш 70, нали? Тоест научете се да стратифицирате, така както трябва.

- Различен външен вид: различен ботанически вид

(Вижте снимката към коментара)

Понякога разликата (дори и видимата) между две популации от растения родени от семенце, не се дължи на нещо направено, вида стратификация, съхранението на семената или самата сеитба. Много по-просто, растенията са генетически различни, както на снимката тук. Тези в саксийката от ляво са растения от Sarracenia leucophylla, изключително чиста популация (растенията са почти еднакви помежду си), докато растенията в дясната саксийка са смесени, растения на различни хибридни форми между flava, leucophylla и rubra. Иначе всички други характеристики на двете групи семена бяха абсолютно еднакви, семената са от един производител, една и съща реколта, една и съща дата на опрашване и събиране, еднакъв метод на съхранение.

Примери за отглеждане

На края ето няколко снимки, за да видите начините по които съм успял да постигна добри резултати със семената от Сарацения.

Както вече споменах не съществува МЕТОДЪТ за отглеждане на Сарацении... съществуват множество интерпретации, на хората които се занимават с отглеждането им. Нуждите на семеначетата са известни, температура около 20-24 градуса, субстрат неутрален или кисел, без хранителни вещества. Всичко останало е в полето на фантазия на отглеждащия.

Ето начините по които аз съм успял да постигна добри резултати

- Стая за отглеждане

(Вижте снимката към коментара)

Както вече обясних по нагоре в дългите ми писания, купих си прозрачни чашки, направих дупка отдолу, напълних ги с торф (или торф+агриперлит, или торф+агриперлит+вермиколит). След това подредих всички саксийки на един от рафтовете в моята мини стаичка за отглеждане, под неонови лампи пентафосфор със слънчево греене (никакъв grolux), включени са по 16 часа на ден. Поддържам температура минимум 20°C, а съдовете под саксийките са винаги пълни с вода. Резултатите, като се има в предвид месеца на посяване, може да видите. Тези семена са били подложени на влажна стратификация 40 дни, и са посети през Октомври, месец напълно неподходящ за тази процедура (ако използвате естествените условия). При изкуствено създадените условия обаче, резултата е отличен.

Предимството на това да се използва специална стая за отглеждането им, е естествено възможността да се създадат необходимите условия на средата, като по този начин семената се “подлъгват”, че им е дошло времето да покълват, дори ако е в неблагоприятния период Октомври или Ноември. Освен това, при тези условия, растенията могат да продължават да растат за 24-36 месеца в един вид постоянна пролет. За мен това е удобство, от което не бих могъл да се откажа, особено щом става дума за растения ин витро. Негативните страни са високите разходи за построяването и поддържането, освен многото работа...

Саксийките, които виждате на снимката, спокойно могат да се държат и на вън, ако се използва слънчевата светлина обаче, задължително сеитбата трябва да стане през Февруари, по този начин навън стратификацията, ще протече по естествен път (както вече съм казвал).

– Жив сфагнум

(Вижте снимката към коментара)

Друг метод, който съм изпробвал с успех, е този при който семената от Сарацения се посяват в саксийка с жив сфагнум, тоест измежду фибри растящ мъх сфагнум. Въпреки, че покълването беше отлично и съществува голямото предимство, да няма никакви зарази от гъбички или плесени, отрицателната страна е бързия растеж на сфагнума, който за няколко седмици покрива семеначетата от Сарацения, позакъснели с развитието си, в последствие те прежълтяват, поради липсата на светлина и умират.

С други думи красиво, но не е за предпочитане. Една много убедителна причина за използване на живия сфагнум е пресаждането. Всъщност един от моментите в който се рискува да се загубят малките растения Сарацения, е по време на пресаждането, тоест когато няколко месеца след покълването, става задължително да се отделят семеначетата и да се преместят в по-големи съдове. Растенията пораснали измежду растящия сфагнум не формират много дълбоки корени (защото сфагнума препречва пътя на коренчето), така че са по скоро облегнати на сфагнума. Докато да “изтръгнеш” едно растение от торфа е изключително деликатен процес, който довежда до загуби (заради откъсване или нараняване на коренчето), в случая със живия сфагнум, процеса е изключително лесен и сигурен.

Това е единствената причина поради която често използвам жив сфагнум: веднага щом семеначетата навършат 1-2 месеца, мога бързо и безпроблемно да ги пресадя.

- Мъртъв сфагнум

(Вижте снимката към коментара)

Друг метод, който съм изпробвал с отличен успех е посяването на семената от Сарацения в мъртъв сфагнум или в сух сфагнум, примесен с торф. В този случай посях, така както би станало в природата. Оставих един плод от Сарацения да се отвори и семенцата да се разпръснат сами, след това ги оставих на вън (през цялата зима), тоест стратификацията си протече по естествен път, семената покълнаха миналата пролет.

Ето резултата. Не е зле нали? Дори напротив, растенията са много и притиснати едно в друго! Нека се върнем на темата за пресаждането, тези семеначета, в мъртвия сфагнум, бяха истински кошмар за разделяне! Истински кошмар, защото корените се бяха проврели, увили и приклещили във полусухите фибри на сфагнума, които са изключително издръжливи.

На края, за да си дадете сметка що за чудовищни зверчета са Сараценките, от съвсем малки...

- Вода

(Вижте снимката към коментара)

Точно така! На върха на всичко, реших да посея малко семена в стъклен съд, пълен само с мъничко дестилирана вода. Няма нищо друго освен няколко фибри жив сфагнум, заради антифунгицидното му действие. Ето и резултата: Сарацениите не само че покълват, не само че растат, но и покълват масово и растат изключително здрави и красиви! В тази медицинска стъкленица с диаметър 10 см. има няколко десетки семеначета! А да ги вземеш една по една, за да ги пресадиш е изключително лесно.

Първо пресаждане

Ако сте достатъчно големи късметлии, често се случва когато посеете десетки Сарацении в пространство голямо едва няколко квадратни сантиметра, всички да вземат да покълнат! След това ако имате още малко късмет и сте достатъчно добри, ще оцелеят всички семеначета през първите 4-10 седмици, ще станат големи и красиви с първите си микрокапанчета. Може би ще се изненадате от това, че ако условията са идеални, не само ще оцелеят, но и ще станат едри, жизнени, ще растат с часове.

Абсурда е, че след първите дни на радост, докато вашите мъничета растат и растат, във вашия ум ще се формира лека по лека една мисъл, изключително точна и мъчителна: ама че късмет!

След толкова години на сеитба на Сарацении, мога да ви кажа, че идеалната ситуация е когато имате саксийки с десетина семенца в тях, от които да поникнат три растения, а от тях да оцелее само най-здравото. Защо ли? Защото така ще можете да си я оставите в саксийката, докато листенцата и не достигнат размер 20 сантиметра. Ако ви останат 3-4, ситуацията става трудна, тъй като растенията се задушават едно друго. Представете си сега, че започвате да задобрявате и все по-често откривате саксийки като тези на снимките с 80 растения на няколко квадратни сантиметра. Да ги оставите заедно, означава да ги убиете всички. Да ги разделите означава да загубите цял ден за една саксийка и да унищожите половината.

В крайна сметка и това е част от удовлетворението, за това ще си поговорим и за първото пресаждане, дори да си знам добре какви ще ви излизат от устата, когато дойде момента

Така... както вече казахме една Сарацения в “детството” си, се “състои” от едва 4-5 микроканички, високи около един сантиметър, излизащи от двете ембрионални листенца (котиледоните), които след първия месец изсъхват, и едно изключително деликатно коренче. Сарацениите и без това са растения с изключително деликатни корени, дори когато са възрастни, представете си какво е положението когато са току що “родени”. В този стадий растенията могат да бъдат пресаждани, но и най-малкото нараняване на коренчето, ще означава сигурна смърт, така че подгответе се психически да загубите голямо количество от малките растенийца.

Трябва да се постараем да спасим колкото е възможно повече и те да са здравички, във възможно най-добра форма. Сега нека видим как става това...

- Второ коренче

В един конкретен момент от тяхното развитие, тези хитруши изкарват изведнъж от нищото, още едно, второ коренче. То излиза от основата на листата (там където ще се формира ризомата), и в началото прилича на своево рода “зъбче”, бяло, зелено или червено. Това ново коренче ще се издължи бързо и ще стане основно през последващите седмици. В този момент трябва да се подготвите психически. Всички растения родени от една и съща група семенца, в началото са много добре синхронизирани, така че когато едно от тях започне да формира “зъбчето” на второто коренче, лесно е да се предположи, че има и други растения в подобно състояние. Изчакайте търпеливо, докато по-голяма част от семеначетата пуснат второ коренче, което да докосва субстрата. Когато това стане, ДЕЙСТВАЙТЕ!

- Изваждане от саксийката

Разбира се съществуват много методи, чрез които ще успеете да изкарате едно растение, запазвайки здраво коренчето му, от една саксийка. Много от тези методи предвиждат използването на пинсети, внимателното отваряне на субстрата с лопатки или екстрактори. Някой, по-грубо просто издърпват бавничко растението, докато не излезе. Ненужно е да казвам, че тези методи са си чисто “убийство” на растенията и нямат нищо общо с обичливата грижа, която трябва да живее в сърцето на един сараценофил. Защото дори наистина да успеете да измъкнете едно семеначе с цяло коренче, просто “дърпайки”, ще има микроскопични вреди, невидими с просто око, които ще попречат на възстановяването на растението. Как да се справите тогава?

Изключително лесно. Вземете саксийката с всички семеначета и една широка и висока купа с изключително чиста вода. Изкарайте внимателно всичко от саксийката, растенията заедно с пръстта, внимавайте като обръщате саксийката да не счупите някое от нежните капанчета. След това внимателно потопете субстрата във купата с вода и лекичко разбъркайте с пръстчета, докато не усетите как растенията ви остават свободно между пръстите, без да има нужда от каквото и да било “дърпане”. В този момент НЕ почиствайте корените, НЕ премахвайте частиците торф, гранулките перлит или кварц. Корените трябва да са кални и оплескани, не бива да изглеждат като бижута, бели и чисти. Чистете и пипайте възможно най-малко. Имайте в предвид, че ви очаква изключително напрежение. Дори не ги поглеждайте. Просто започнете да взимате едно по едно растенията деликатно, хващайки ги за основата на каничките (държейки всички канички между палеца и показалеца) , с повяващо се ,свободно коренче и престъпете към посаждането.

Разбирате ли сега, защо по-горе говорих за предимството при покълването на семенцата в жив сфагнум или чиста вода – по този начин растенийцата вече са отделени, корените не могат да навлязат в какъвто и да било субстрат, остават свободни, позволявайки незабавно изваждане.

– Пресаждане

Така както си помогнахме с водата при изваждането на растенията, ще потърсим начин да си помогнем и при посаждането. Пригответе голяма купа пълна с торф, примесен с вашите любими, “тайни” компоненти (перлит, кварц, щипка вермикулит, иглички от иглолистни, цветове от коприва, лапички от саламандър...) и сипете вода. Много вода. Изключително много вода, трябва да се получи някакъв сорт кал, не особено приятна смес, с консистенция като за пудинг. Вземете след това семеначетата и просто ги поставете върху сместа. “Калта” от торф ще бъде толкова “подгизнала”, че коренчетата свободно ще влязат в нея, без да има необходимост от каквито и да било дупки, нито от натискане, и всякакъв друг род асистенция. Веднага щом растението потъне до основата на капанчетата, с ръце вземете тази част от “калта”, която е около растението, изстискайте я притискайки леко и напъхайте всичко в саксийка. Свършихте! Наистина е много по-лесно да се направи отколкото да се обясни. Има и други методи, с помощта на чорап, мрежа или нещо подобно, при всеки случай основното както при изваждането, така и при посаждането е да няма никакво дърпане, нито каквото и да било триене между корените и субстрата. Корените са изключително деликатни в този стадий.

- Дехидратация

Грешка, която трябва да избягвате, не оставяйте растенията върху масата, докато подготвяте торфа за посаждането или нещо от този сорт, защото колкото и да ви се струва невъзможно, едно растения Сарацения, извадено от саксията и оставено без влажна почва има едва няколко минутки живот. Така че правете операцията изваждане-посаждане, след като си подготвите торфената “кал”, така че растението да не остава на сухо, извън субстрат, за повече от няколко секунди.

– Следващо пресаждане

Макар че тук съм взел в предвид само първото пресаждане по време на фазата в която семеначетата Сарацения формират второто си коренче, възможно е да направите подобен тип операция (изваждане-посаждане) във всеки един период, стига да внимавате винаги, и да го правите, точно когато се забелязва поява на ново коренче. Синхронизирането на пресаждането с израстването на ново коренче, ни подсигурява, така че дори ако направим някоя грешка и повредим някое от старите коренчета, новото ще замести унищожените.