Седум— Sedum

Семейство: Дебелецови (Crassulaceae).

Родина: умеренните зони на Северното полукълбо на Земята.

Цъфтеж: в стайни условия рядко, в зависимост от вида от края на зимата до края на лятото.

Растеж: среден.

Светлина: ярка. На растението е необходимо пряко слънчево огряване. През зимата се препоръчва допълнително осветяване.

Температура: от 8 до 26°С. През лятото спокойно понасят горещините. През зимата е добре да се държат при температура 8-10°С.

Поливане: редовно, през лятото - умерено (между поливанията почвата трябва да просъхва), през зимата поливането е незначително, особено в прохладно помещение.

Влажност на въздуха: няма особено значение.

Подхранване: през пролетно-летния период 1 път месечно с тор за кактуси с нормална концентрация. През есента и зимата не се подхранва.

Период на покой: от ноември до февруари. Растението се поставя на прохладно, максимално осветено място и се полива рядко.

Пресаждане: младите седуми се пресаждат веднъж на 2 години, възрастните – веднъж на 3-4 години.

Размножаване: от семена и вегетативно — чрез резници и листа, главно през пролетта.

Рода Седум или Дебелец (Sedum L.) наброява от 500 до 600 вида растения от семейство дебелецови (Crassulaceae). Широко разпространени са в умерените зони на Европа, Източна Азия, в Северна Америка, а така също и в Мексико (особено голямо видово разнообразие), малко видове живеят в Южното полукълбо.

Името на рода произхожда от латинската дума «sedo» – седи и подчертава способността на тези растения плътно да се прикрепват към всякакви каменни повърхности.

Растенията от рода са сукулентни, многогодишни тревисти, по-рядко едно-, двугодишни, полухрасти, по-често нискорастящи, образуващи туфи с дълги стебла. Листата са поредни, супротивни или метличести, често събрани в розетки, плоски до кръгли, повечето цели, по краищата изтънени. Цветовете са събрани в съцветия под формата на чадърче, по-рядко единични, израстват от листните розетки, двуполови, по-рядко еднополови, жълти, бели до червени, сини. Кръстосано опрашващи се растения.

Облагородени са многобройни зимоустойчиви видове и редица незимоустойчиви, които виреят на открито. Някои видове от втората група активно се отглеждат в домашни условия. Редица видове, произлезли от седума Зиболда, седум бодлив (S. acre) и седум кавказки (S. caucasicum), могат да зимуват на открито в средните зони на Европа.

Седумите са познати на хората от дълбока древност. Със смачканите листа на тези растения, хората небезуспешно са лекували рани. Съществува даже мит за това как Телефос, син на Херкулес, бил излекуван от тежка рана, нанесена му с копието на Ахилес именно с помощна на един от седумите. В сока на седум голям (S. maximum), се съдържат лимонена, карбонова, ябълкова киселини, а също и следи от алкалоиди. В народната медицина листата се използват като средство за за затваряне на рани и при изгаряния. Екстракт от седум (дебелец) се използва като биостимулатор. Показанията са същите, като на екстракта от алое. В домашни условия течния екстракт от листата на дебелеца се приготвя поетапно. Първо се прави настойка, а след това от нея се извлича екстракта. За настойката листата в суров вид се поставят в емайлиран съд и се заливат с кипяща вода в съотношение 1:10 (за вътрешна употреба) или 1:5 (за външна), съда се покрива с капак и се вари на водна баня за 15-20 минути. Готовата настойка се прецежда и се изпарява до половината на първоначалния обем. Съхранява се на хладно.

При стайни условия седумите не цъфтят често. Това се обяснява преди всичко с недостатъчно слънчево огряване и прекалено високите температури през зимата. За това пък изглеждат прекрасно във всевъзможни висящи кошници, т.е. използват се като ампелни растения. И това е естествено за тях, тъй като в природата те най-често живеят, висейки от отвесни скали. Нерядко седумите могат да се видят и в композиции с други сукулентни растения. Разпростирайки се по повърхността на почвата и висейки от края на саксиите, те много добре допълват своите по-високорастящи съседи. Най-важното е да се подберат правилно растенията за такова съвместно съжителство. Седумите са ярко изразени сукуленти, което трябва да се взима под внимание при отглеждането им.

Видове:

С. Адолф (S. adolphii Raym.-Hamet).

Родина — Мексико. Обилно разклоняващ се храст. Стеблото в началото е изправено, а след това се изкривява неравномерно, с дебелина до 1,2 см. Листата са месести, здрави, широколанцетни (лодковидни), около 4 см дълги и 1,5 см широки, дебелина 0,6 см, младите са зелени или светло-зелени, старите – жълто-зелени с розов оттенък. Горната страна на листа е плоска, долната е издута, закръглена. Съцветията са странични, полукълбовидни, около 12,5 см дълги, съставени от бели цветчета.

С. Вайнберг (S. weinbergii Rose.).

Сукулент с полегнали и приповдигащи се месести стебла. Поредните уседнали листа са с яйцевидна или продълговата форма, розово-зелени с матов оттенък и восъчен налеп. Цветовете са бели, в щитовидни съцветия. Използва се като ампелно растение.

С. Грег (S. greggii Hemsl. (S. diversifolium Rose)).

Родината на растението е Мексико. Многогодишно тревисто растение. От коренището израстват едногодишни стебла, първоначално изправени и голи, по-късно стелещи се и слабо разклонени, с дължина 10—20 см. Листата на младите стебла са яйцевидни, дребни, с 0,5 см дължина, керемидообразно разположени, сиво-зелени; при репродуктивните стебла с дължина 0,6—1,2 см, керемидообразно разположени, издути от двете страни, светло-зелени. Цветовете са по 2-4 на цветонос, 1 см в диаметър, жълти. Цъфти през февруари-май.

С. Зиболд (S. sieboldii Sweet).

Родината на растението е Япония. Многогодишно тревисто растение: стеблата са висящи, до 30 см дължина. Листата са загръглени, уседнали, светло-зелени, по краищата червеникави. Цветовете са розови. Цъфти през септември-октомври. Цени се като издръжливо растение за отглеждане в стайни условия.

При вида variegatis — листата са с жълтеникаво-бели петна и бяло-жълти краища. Отглежда се на закрито и се отличава с висока устойчивост.

С. компактен (S. compactum Rose).

Родината му е Мексико. Многогодишно тревисто растение, образуващо плътни туфи; корените са с удебеления (като при лука). Листата са продълговато-яйцевидни, с дължина 0.3 см, отгоре плоски, голи, сиво-зелени, плътно керемидообразно разположени. Цветонете са по 2—3 на цветонос, бели, силно ароматни. Цъфти през лятото юни-юли.

С. червен (S. rubrotinctum).

Нискорастящо компактно растение със стелещи се стебла, проповдигащи се с възрастта. Листата са плътно разположени във връхни розетки, кръгли или вретенообразни, на слънце придобиват много красива окраска: основния цвят е тъмно-зелен, а горната повърхност е червена. Цветовете са ярко-жълти.

С. линеен (S. lineare Thunb.).

Родината на растението са Китай и Япония. Многогодишно тревисто растение, образуващо плътни чимове; стеблата са гъсто разклонени, стелещи се, вкореняващи се, листата са линейни или линейно-ланцетни, до 2,5 см дължина и 0,3 см ширина, разположени под формата на метлица, по 3-4, светло-зелени, горната повърхност е плоска. Цветовете са събрани в съцветие под формата на чадърче, жълти. Цъфти през май-юни. Използва се като ампелно растение.

С. Морган (S. morganianum E. Waither).

Родината на растението е Мексико. Многогодишно тревисто растение; стеблата са стелещи се, до 1 м дължина, гъсто облистени. Листата са закръглени, продълговато-елипсовидни, с 1,5—2 см дължина и 0,5 см дебелина, отгоре леко плоски, светло-зелени. Цветовете са по 10—15, на цветонос разположени в съцветие под формата на чадърче, с 1,1 см дължина, розово-червени. Цъфтежа е обилен. Растението е много подходящо като ампелно.

С. потозински (S. potosinum Rose).

Многогодишно сукулентно растение с пълзящи, по-късно приповдигащи се клони. Листата са линейни, притъпени, закръглени, уседнали, поредни, светло-зелени с бял оттенък и розово-пурпурни крайчета. От листните розетки през неголеми промеждутъци от време израстват стебла, на които клоните са събрани в розетка. Цветовете са бели. Растението се разраства бързо.

С. Стал (S. stahlii Solms-Laub.).

Родината на растението е Мексико. Расте в планините на височина 2300-2600 м над морското равнище. Многогодишно тревисто растение до 20 см височина. Полухраст със стелещи се, изправени, слабо-разклоняващи се стебла. Листата са супротивни, яйцевидни, с 1,2 см дължина и 0,8 см ширина, удебелени, кафяво-червени. Цветоноса е разклонен, облисен. Съцветието е връхно, метличесто с жълти цветове. Цъфти през август-септември. Образува големи групи. Ценно растение за отглеждане в стайни условия.

С. стелещ се (S. humifusum Rose).

Родината на растението е Мексико. Нискорастящо растение, образуващо плътни туфи. Листата са яйцевидни до кръгли, по краищата ресничести, зелени; по-старите са с червеникав оттенък. Цветовете са единични, светло-жълти. Цъфти през април-юни. Широко се използва като почвопокривно растение.

С. дебелолистен (S. pachyphyllum Rose).

Среща се по планинските склонове на Мексико. Нискорастящ, до 30 см височина полухраст. Листата са с удебелени краища, до 4 см дълги, плътни, притъпени, сивкави, с червеникави връхчета. Цветовете са събрани в съцветие подобно на чадърче, жълти или жълто-зелени. Цъфти през април.

С. Трелиса (Sedum treleasii Rose.).

Родината на растението е Мексико. Многогодишно тревисто растение с правостоящи вдървеняващи се стебла с тъмно-кафяв цвят. Листата са удължено-яйцевидни или яйцевидни, с дължина2,5 см и 1 см дебелина, светло-зелени с плътен восъчен налеп. Съцветията са връхни, до 12,5 см височина, плътни, полукълбовидни, съставени от светло-жълти цветчета.

Грижи за растението:

Седумите са невзискателни сукулентни растения. Пригодени са да растат на слънчево място (само на силна светлина окраската на листата става ярка), поставени на южен прозорец, леко понасят силните преки слънчеви лъчи. Чувстват се добре и на западни и източни прозорци, без да се закриват, и другите растения наоколо не ги притесняват. На северен прозорец е възможно да не им достига светлина.

През зимата растенията се държат на ярко осветено място, освен това се препоръчва да се осветяват допълнително. При отглежане на сянка растенията силно се издължават и губят от красотата си, а окраската на листата избледнява. Необходимо е проветряване на помещението. През лятото растението реагира добре, ако се изнесе на открито.

Температурния интервал, който може да понесе седума, е доста широк — от 8 до 26°С. През лятото спокойно понася горещините. През зимата е добре седумите да се държат при температура 8-10°С, ако все пак презимуват в топло помещение, могат да се издължат и деформират. Периода на зимния покой растението леко понася на студен перваз. Някои сортове могат да понесат и слани.

Седумите се поливат редовно, през лятото — умерено (между поливанията почвата трябва да просъхва), през зимата поливането е съвсем незначително (внимателно), особено в прохладно помещение. Седум Морган, по мнението на някои специалисти, е по-взискателен към поливането през лятото, той се полива обилно като нормално стайно растение. Седумите понасят много зле преполиването.

Влажността на въздуха няма съществено значение. Растенията успешно понасят сухия въздух в закритите помещения. Чрез пулверизиране и подсушаване, може да се премахне натрупания по листата прах.

През пролетно-летния период се подхранват 1 път месечно с торове за кактуси с нормална концентрация. През есента и зимата не се подхранват.

Младите седуми се пресаждат веднъж на 2 години, възрастните — веднъж на 3-4. Растенията сравнително леко понасят пресаждането, даже при цъфтеж. Подбират се неголеми саксии, тъй като седумите нямат силна коренова система. Към почвата не са взискателни, тя може да е неутрална или слабокисела (рН 5,5-7), сместта може да се приготви от равни части градинска почва, листовка и пясък с добавка от кирпичени парченца. Към субстрата може да се добави и дървен въглен. Необходим е добър дренаж.

Пресаждането на някои седуми, например седум Морган трябва де се прави много внимателно, тъй като крехките листа много лесно се чупят, и оголените стебла губят от своята красота.

Седум потозински изисква ежегодно подновяване от резници. През април-май 10-15 резника (в зависимост от диаметъра на съда) се зесеждат в дълбок или плитък, широк съд, в смес от: 2 части градинска почва, 1 част листовка, 0,5 част пясък. Съда не се покрива. Растенията се вкореняват бързо и растежа започва.

Седумите се размножават от семена и вегетативно — от резници и листа, главно през пролетта.

Стъблените резници трябва веднага за се засадят в саксии със среднотежка пореста почва. Листните резници се засаждат в саксии с песъчлива почва, в която те бързо се вкореняват (за две-три седмици) и образуват млади растения, които по-късно трябва да се пресадят в нормална почва. За засаждането може да се използва субстрат със съдържание: компост — 1 ч., пясък — 1ч.; или лека торфена почва — 1 ч., листовка — 1 ч., пясък — 1ч. Младите растения се поставят на светло място. Помещението се проветрява често.

Мерки за сигурност:

Седум Морган се прилага при стомашни разтройства, повръщане и слабост.

Възможни трудности:

Ако листенцата на седума са се счупили и стеблото се е оголило, то по-добре е растението да се подмлади.

При отглеждане в мрачно и хладно помещение през зимата, корените могат да загният. При силно засушаване на кореновата туфа, листата се сбръчкват и изсъхват.

При недостатъчно светлина стеблата на растението се издължават.

Вредители и болести: мушици, гнине.