Стапелия — Stapelia

Семейство: Asclepiadaceae.

Родина: Източна, Южна и Юго-Западна Африка.

Цъфтеж: най-вече през лятото.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна, растенията понасят пряко слънчево огряване само през есента и зимата. Ако растението се държи на слънчево място, в най-горещите обедни часове през лятото, може да се появят изгаряния.

Температура: от пролетта до есента умерена или висока, около 22-26°С. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за период на покой. През зимата е добре растението да се държи на прохладно място (14-16°С), не по-малко от 12°С.

Поливане: от март до октомври-обилно, при просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се съкращава, а през зимата се полива съвсем рядко.

Влажност на въздуха: няма съществено значение.

Подхранване: от пролетта до есента на всеки две седмици със специални торове за кактуси или сукулентни растения в указаните от производителя дози.

Период на покой: от ноември до февруари. Растението се държи на светло и хладно място и се полива рядко.

Пресаждане: младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – през две години.

Размножаване: от семена и чрез резници.

Рода Стапелия (Stapelia) включва от 75 до 100 вида растения от семейство Asclepiadaceae. Распространена е в Южна и Юго-Западна Африка, някои от видовете - в Източна Африка.

Всички растения са многогодишни нискорастящи сукуленти. Стеблата са месести, 4-стенни, често образуват нови издънки в основата, безлистни. Цветовете обикновено са разположени в основата на стеблата, по-рядко на върха, по едно или по няколко, на дълги цветоноси, с бедна окраска, мъхести. Чашката има по 5 заострени листенца. Венеца е кръгъл или широк камбанковиден с венчелистчета, разсечени до половината им дължина, с повече или по-малко триъгълна форма, заострени на върха. Венчелистчетата са месести, оцветени, мъхести или голи. Коронката е с месест обръч. Външния венец е с 5 свободни до основата си, правоъгълни или ланцетни венчелистчета, плоски или с вдлъбната форма; венчелистчетата на короната полягат около плодника, те могат да бъдат къси, прости или разсечени.

Стапелиите са декоративни растения, достатъчно лесни за отглеждане, имат изключително оригинални цветове. Ако не се взима под внимание това, че цвета на стапелията има спицефичен неприятен мирис, привличащ мухите, тя остава много популярно растение за отглеждане в стайни условия.

Видове:

С. пъстра(S. variegata L. (S. hanburyana A. Berg. a. Rust.)).

Расте на каменисто-песъчливи насипи, по скалистите склонове в планините , понякога около реките в Южна Африка. Нискорастящо, 3-10 см високо растение. Клоните са зелени, нерядко червеникави, с фасети, разположени под голям ъгъл помежду си. Цветовете са по 1-5, расположени в основата на младите стебла. Венеца е 5-8 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълни, яйцевидни, заострени, извити, от въшната страна гладки, голи, светло-жълти, от вътрешната страна жълти, нагънати, с тъмно-кафяви ивици или неравномерни петна и между тях с напречни тънки ивици (формата и окраската на цветовете варира значително). Цъфти през лятото. След цъфтеж образува плодове с множество семена, снабдени с перца(като при глухарчето).

С. гигантска (S. gigantea N. Е. Вт.).

Расте по каменисти почви в Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения. Стеблата са здрави, правостоящи, до 20 см высоки, с 3 см дебелина, със силно развити, криловидни фасети, не много назъбени и не гъсто разположени. Цветовете са по 1—2 на дълги цветоноси; венеца е огромен, 25—35 см в диаметър, плосък, дълбоко нарязан; венчелистчетата са триъгълни, удължено заострени, светло-жълти, с многобройни дебели власинки с червен цвят, по краищата слабо извити и с мъх от дълги бели власинки. При стапелия гигантска цветовете нямат изразен неприятен аромат.

С. променяща се (S. mutabilis Jacq.). Синоним: в литературата се среща като S. neglecta Tod., и S. fascata hort.

Растение, видимо с хибриден произход. Стеблата са до 15 см височина, силни, с насочени към върха зъбчета, голи. Цветовете са на дълги цветоноси. Венеца е до 7 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълно-яйцевидни, жълтеникаво-зелени, с напречно разположени ивици и точки, с кафяви заострени връхчета, ресничести по края.

С. едроцветна (S. grandiflora Masson). Синоним: в литературата се среща също като S. spectabilis Haw., и S, obscura N. E. Br.

Расте на каменисти почви, по планинските склонове и речните долини на Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения, бързо разпространяващи се и образуващи туфи. Стеблата са 4-стенни, мъхести, с рядко разположени подгънати на вътре зъбци. Цветовете са по 1—2, едри. Венеца е 15—16 см в диаметър, плосък, космат. Венчелистчетата са ланцетни, подгънати, по краищата ресничести, в долната си част зеленикаво-сини, нагоре тъмно-пурпурни и със сиви власинки, на снопчета, а между тях с къси гъсти власинки. Цъфти през лятото, цветовете имат силна миризма на гниещо месо. Всеки цвят се задържа от 3 до 5 дни.

Грижи за растението:

Стапелията се нуждае от ярка разсеяна светлина, понася пряко слънчево огряване единствено през есента и зимата. Ако мястото е слънчево, през лятото могат да се появят изгаряния от силните летни слънчеви лъчи.

Оптималното място е прозорец със западно или източно изложение. През лятото за растението е необходимо да се създаде разсеяна светлина, като се използва полупрозрачна тъкан или хартия (тюл, марля, паос). Пресадените екземпляри и тези, които се отглеждат на сянка (или след зимата) не бива веднага да се поставят на слънце, а трябва да се приучват постепенно.

През летния период е добре растението да се закали, като се изнесе на открито (балкон, градина). Добре е по обедните часове да е на сянка. През есенно-зимния период растението се държи на добре осветено място,без да се закрива от слънцето. През пролетта, с увеличаване на деня, също трябва постепенно да се приучва, за да се избегнат изгаряния.

Стапелията предпочита от пролетта до есента умерена или висока температура, около 22-26°С. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за периода на покой. През зимата е добре да се държи на по-ниска температура (14-16°С), но не по-малко от 12°С.

От март до октомври стапелията се полива умерено, според степента на просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се съкращава, а през зимата е максимално ограничено ( без да се допуска сгърчване на стеблата). Ако растението съвсем не се полива, то стеблата му през зимата се сгърчват силно, загива част от кореновата система, растението отслабва и периода на вегетация се забавя. На ритъма на поливане влияе най-вече температурата в помещението, където растението презимува – колкото е по-топло, толкова по-често трябва да се полива.

Влажността на въздуха няма особено значение. Растението успешно понася сух въздух.

През лятото се подхранва на всеки две седмици със специални торове за кактуси и сукуленти в препоръчаните от производителя дози. През есента и зимата не се подхранва. За растението е много важен калия – благодарение на подхранването с калий стапелията увеличава устойчивостта си към болести.

Младите растения се пресаждат ежегодно през пролетта, възрастните – веднъж на две-три години. При възрастните екземпляри при пресаждане се отделят най-старите стебла, намиращи се в центъра, тъй като те няма да цъфтят. Субстрата за стапелията трябва да е много песъчлив, с pH 5,5-7. Подходяща е смес от две части градинска почва и 1 част едрозърнест пясък. Може да се използва готов субстрат за кактуси, като се добавят късчета дървен въглен. Избират се недълбоки саксии, тъй като стапелията няма голяма коренова система. На дъното на саксията непренно се прави дренаж (1/3 от височината на саксията). Пресадените растения не се поливат за известно време(5-7 дни), за да се избегне загниване на корените.

Растенията се размножават от семена и чрез резвици.

Семенана на стапелията поникват доста бързо, но съзряват бавно (около година). Засаждат се в плосък съд, в лека (песъчлива) почва. Пресните семена прорастват за 3-4 седмици. След пикиране, семеначетата се засаждат в 6-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: лека градинска почва - 1 ч., листовка - 2 ч., едрозърнест пясък - 1 ч., дървен въглен на прах - 0.1 ч., На следващата година младите растения се прехвърлят в 7-сантиметрови саксии, със същия почвен състав. Стапелиите са склонни на кръстоски и семеначетата може да се различават от родителите си.

Резниците се отрязват от стари стебла. Преди засажването се подсушават, а след това се поставят в субстрат, съставен от едрозърнест пясък с неголямо количество прибавен торф. Те се вкореняват бързо. Вкоренените резници се засаждат в 7-сантиметрови саксии. Състава на почвената смес е като при семеначетата.

Възможни трудности:

От прекалено яркото слънчево огряване по обедните часове може да се появат петна или изгаряния, ако растението не е приучено постепенно към такова силно осветяване след дълга и мрачна зима.

При преполиване, особено през зимата, стеблата на растението клюмват, бледнеят и загниват.

При недостатъчно подхранване или непълноценно осветяване стеблата се издължават и изтъняват, растението не цъфти.

Болести: възможно е загниване.