Зигокактус — Zygocactus

Зигокактус — Zygocactus или

Шлюмбергера — Schlumbergera

Синоним: Зигокактус (Zygocactus K. Schum.)

Семейство: кактусови (Cactaceae Juss., nom. cons.)

Родина: тропическите гори на Централна и Южна Америка.

Цъфтеж: ноември-януари.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка разсеяна, полусянка. Чувствителен спрямо нарушения в свето- режима.

Температура: През лятото 18-25°C, в периода август-септември, когато се залагат цветните пъпки, необходимата температура е не по-ниска от 11-12°С, през зимата 16-18°С.

Поливане: През лятото обилно, през зимата поливането се намалява, следейки субстрата да не пресъхва, но и да не е силно преовлажнен.

Влажност на въздуха: висока, през зимата се пулверезера с топла вода.

Подхранване: в периода на растеж и по време на цъфтеж 2 пъти месечно с минерални торове със средно съдържание на азот, разреден наполовина.

Период на покой: Настъпва след цъфтежа, в зависимост от вида и периода, през който цъфти. Оптимална температура 6-8С, рядко поливане, но субстрата не трябва да просъхва.

Пресаждане: веднага след цъфтежа младите екземпляри ежегодно, възрастните ако е необходимо на всеки 2-3 години, големите екземпляри на 4-5 години.

Размножаване: чрез стъблени резници, чрез присадка през лятото.

Рода Шлюмбергера (Schlumbergera Lem.), известен още като Зигокактус, е от семейство кактусови (Cactaceae Juss.). Това растение първоначално се е наричало зигокактус, но по-късно е било включено в рода шлюмбергера, в литературата се среща именно под тези наименования. В повечето страни по света е известен като «коледен кактус», «коледниче», «Варварин цвят», «декемврийче».

Рода Шлюмбергера (Schlumbergera Lem.) е получил името си в чест на френския колекционер на кактуси Фредерик Шлюмбергер. А рода Зигокактус (Zygocactus K. Schum.) е получил своето име от гръцката дума «zigon», в превод – «кобилица». Стеблата на това епифитно растение се асоцират с формата на кобилица с това, че всеки път те се разклоняват точно на две. В англоговорящите страни това наименование се използва рядко.

Рода шлюмбергера обединява невисоки епифитни кактуси със сегментни клони, на връхчетата на които от връхна ареола се появяват червените издължено-тръбести, често несиметрични цветове. Този строеж отличава шлюмбергера от близкородствените кактуси от вида рипсалис, цветовете на които са фуниеобразни или звездовидни и се появяват по цялата дължина на членестото стебло. Вземайки за основен признак строежа на цвета, а не формата на стеблото, както правят немските и руските ботаници, все по-широко разпространение придобива новото название шлюмбергера (Sch. truncata).

Шлюмбергерите са епифитни растения, родени във влажните гори на Южна Америка и, преди всичко, Бразилия. В Рио де Жанейро, във влажните гори по океанското крайбрежие, шлюмбергера расте по стволовете и корените на дърветата, цъфти в разгара на южнотропическото лято. В стайни условия растенията не «искат да сменят привичките си» и цъфтежа започва по същото време, т.е. в северното полукълбо това е периода на късната есен или вече зимата, когато по-голямата част от растенията са в период на покой.

Диапазона на цветовете и формите е обширен продължава да се допълва с нови хибриди всяка година. Окраските включват традиционното червено и бяло, освен него - розово-оранжево, лавандулово, червено-оранжево, прасковено, оранжево-червено, жълто; има и многоцветни хибриди. Растенията могат да се отглеждат като единични или в група, ампелните форми могат да се поставят във висящи кошници.

Видове:

Зигокактус трункатус (Zygocactus truncatus (Haw.) K. Schum.). Синоним: Schlumbergera truncata (Haw.) Moran.

Стъблено сукулентно растение с височина до 50 см. Стъблата на този кактус са сегментни, приведени, с дължина до 30 см, светло-зелени на цвят. Сегментите са плоски, до 5 см дължина и 2,5 см ширина, всеки от които е с по 2-4 остри зъбци.. Между зъбците и на върха на сегментите са ареолите с няколко тънки власинки. Стеблата са дъговидно извити навън, състоят се от многобройни издължени плоски сегменти. Цветове: 4-5 см дължина, 2.5-4 см ширина появяват се на върховете на сегментите, единични, по-рядко по 2-3, червени, розови или бели, с виолетов оттенък. Цветната тръбичка е леко издължена, външните листчета на венеца са широко отворени, тичинките се подават доста по-напред от цвета. Плод – розово-червен месест до 1 см дължина.

Най-известния кактус «коледниче» в литературата често е наричан Schlumbergera truncate, или Zygocactus truncatus. В действителност Sch. truncata е твърде рядка. Правилното название на «коледничето» е шлюмбергера Бриджес (Sch. Bridgesii [= S. truncata x S. russelliana]). Синоними: Шлюмбергера Бъкли (Schlumbergera x buckleyi Hunt); Епифилиум Бриджес (Epiphyllum bridgesii Lem.).

Това е облагороден хибрид, вероятно, получен при кръстоска между Sch. Truncate и Sch. Russeliana. Епифитно растение, с височина до 40-50 см, с лъскави плоски разклоняващи се стебла тъмно-зелени на цвят. Месести, в долната си част цилиндрични стебла образувани от многобройни плоски сегменти с разрези по краищата и с ръбести ареоли без шипчета. Цветовете на този кактус в северното полукълбо се появяват в началото на зимата. Дължината на цветовете надвишава 8 см. Имат дълга жълта тръбичка, многобройни заострено-продълговати розово-виолетови венчелистчета.

Има множество сортове с разнообразни по форма стъблени сегменти, различна окраска на цветовете (от бяло, и даже жълто, до виолетово) и периода на цъфтеж цветения (от ноември до март).

Шлюмбергера русселиана (Sch. Russelliana (Hook) Br. et R.).

Епифитно растение с височина до 30 см, с лъскави плоски стебла с тъмно-зелен цвят, силно разклонени и извите, по някога достигат дължина повече от 1 м. Месестите стебла са съставени от многобройни плоски сегменти с фестончати краища и ръбести ареоли без шипчета. Всеки сегмент е с дължина 3,5 см и ширина 2 см, има ясно изразена централна жилка. В края на пролетта — началото на лятото се появяват многобройни дневни цветове с дълга зеленикава тръбичка и множество заострено-продълговати венчелистчета, от розово-карминено до червено-виолетово. Расте в мусонните гори на юго-източна Бразилия.

Грижи за растението:

Шлюмбергера предпочита ярка, но разсеяна светлина, може да расте и на полусянка. Но при недостъчно свелина растежа може да спре или да пожълтеят краищата на стеблата (хлороза). За обилен и ефектен цъфтеж на растението е необходима много светлина, но доста добре расте и при разсеяна светлина на прозорец със западно, източно и северно изложение. На южен прозорец трябва да се предпазва от обедните слънчеви лъчи.

Зигокактусите са доста търпеливи по отношение на температурата. За обилен цъфтеж е благоприятна температура от 16-18°C. През периода август-септември се залагат цветните пъпки и се прекратява растежа на растението, добре е в този период да се осигури температура 11-12°C, но не трябва да пада под 10°C, тъй като при ниска температура бутоните не се залагат. Растенията с бутони, на които предстои цъфтеж към края на декеври, се държат при температура 18-20°C. Периода на цъфтеж може да се удължи, ако по време на цъфтеж се снижи температурата. За да се се предизвика късен цъфтеж, растението се държи при температура от 10°C, при тези условия то ще зацъфти отново през януари-февруари.

След цъфтежа настъпва периода на покой, Препоръчително е да се държи в прохладно помещение с температура на въздуха 10°C, полива се рядко, но без пресушаване на кореновата туфа.

През лятото и по време на цъфтеж шлюмбергера се полива обилно, През август и септември поливането се намалява, през октомври при появата на бутоните отново се увеличава. След цъфтеж, когато растението е в период на покой, поливането се съкращава. Използва се с топла и мека вода. Засушаването на кореновата туфа е еднакво опасно като преовлажняването (особено при ниска температура).

За да се развива добре шлюмбергера е необходима висока влажност на въздуха, ето защо е добре постоянно да се пулверизира с мека и топла вода. За увеличаване на влажността може да се групират няколко растения или да се използва вана с камъчета или торф и вода. През есенно-зимния период ако температурата на въздуха е ниска, то пулверизирането е много внимателно. Прекалено сухия въздух може да доведе до падане на бутоните.

През периода на растеж и по време на цъфтеж шлюмбергера се подхранва 2 пъти месечно с минерални торове. Използват се разтвори с половин концентрация, също така е ниобходимо да се използват торове със средно съдържание на азот, тъй като повишеното съдържание на азот е вреден за сукулентите и предизвиква гниене на корените. Оптималното съотношение е азот (N) - 9, фосфор (P) – 18, калий (K) – 24. През периода на покой растението не се тори.

Шлюмбергера се нуждае от лек и въздухопроницаем субстрат, със слабокисела реакция (pH 5-6). Съставките са: листовка, градинска почва, хумусна почва, торф и пясък (6:1:4:2:2). Зигокактусите растат по-добре в органична торфена почва. В по-малко хранителна почва растението ще цъфти слабо или съвсем няма да цъфти.

Растението се пресажда веднага след цъфтеж, младите ежегодно, възрастните екземпляри при необходимост на всеки 2-3 години, големите – през 4-5 години. Периода на покой е идеален за пресаждането на кактуса. Не отлагайте, защото късното пресаждане задържа формирането и съзряването на новите сегменти, от което пък зависи цъфтежа на растението през следващата година. Почвената смес трябва да е рохка и плодородна. След пресаждането на растението се осигурява период на покой.

Размножава се чрез стъблени резници и присаждане.

Размножаването чрез стъблени резници се прави веднага след цъфтежа. Подготвят се стебла с 2-3 сегмента, мястото на срязване се посипва с дървен въглен на прах и се подсушава. Вкореняват се във влажна смес от торф и пясък.

Шлюмбергера може да се присажда върху стебло на переския или опунция. Най-добре е да се присажда през лятото. За целта върха на перескията(опунцията) се почиства от клони/шипове, оголва се и се разцепва. За калем се отрязва клон с 2-3 сегмента, заострят се под формата на клин, който се поставя на мястото, където ствола на растението-приемник е разцепен. Калема се закрепва с дълга лента, шиш, игла и се обвива добре с тел или пластир. Саксията с така обработеното растение не се покрива, при температура 18-20С срастването става за две седмици и присадения калем започва за расте. Превръзката се маха и своевременно се отделят всички появяващи се под калема клони и листа.

Присадката на шлюмберегера цъфти обилно, а тази върху переския придобива форма на дърво с пищтна корона. След време е необходимо да се осигури опора.

Присадените през април растения могат да цъфнат още същата зима.

Особености:

Кактуса не трябва да се мести и да се върти спрямо източника на светлина от началото на бутонизация до края на цъфтежа, защото бутоните падат. Препоръчва се даже да се направи отметка на саксията и перваза на прозореца, за да се съблюдава строго една и съща ориентация на кактуса

Проблеми:

Има няколко бактериални и гъбични болести, които са разпространени сред зигокактусите.

Най-често срещаната е бактериалнана инфекция, предизвикана от група бактерии Erwinia. От начало в основата на стеблото се появява влажно, слузесто тъмно петно, след това пораженията обхващат цялото стебло. Някои близки бактериални заразни болести се характеризират с оцветяване тъканите на стеблото в червеникави оттенъци. Това място при допир е слузесто. Антибактериалните препарати не са достатъчно ефективни. Ако е възможно, инфектираната част на растението трябва да се отдели. В повечето случаи, даже ако основата на стеблото е поразено, може да се отчупи резник от стеблото по-нагоре и растението да се възобнови.

Най-често срещаните гъбични заболявания са фузариоз, фитиум и фитофтора. Първото заболяване най-често се предизвиква от насекоми. За борба с него трябва да се използват фунгициди, в чиито състав влизат активните компоненти хлороталонил, беномил. Фитиум и фитофтора се пренасят от заразена почва и поразяват основата на кореновата шийка. Най-очевиден признак за болестта е увяхнало растение при влажна почва. Растението може да има блед или сив цвят. За лечение се използват фунгицидни препарати.

Възможни трудности:

Клоните червенеят:

Причината е в прекалено силната светлина.

Клоните са клюмнали и са набръчкани:

Причината може да е пресушаване или преполиване на почвата.