Агапантус – Agapanthus

Семейство: Alliaceae.

Родина: южна Африка.

Цъфтеж: от юли до август.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка разсеяна, без пряка слънчева.

Температура: през лятото - оптимална около 25°C, през зимата е препоръчителна по-ниска температура 10-12°С.

Поливане: през лятото - обилно, през зимата много оскъдно, като се внимава субстрата да не изсъхва напълно.

Влажност на въздуха: средна.

Подхранване: през вегетативния период – на всеки 10 дни (от април до октомври), през зимата не се подхранва.

Период на покой: Поддържа се ниска температура с ограничено поливане. Възможно е през зимата растението да хвърли листата си.

Пресаждане: през пролетта, ако е необходимо.

Размножаване: през пролетта, чрез делене или от семена.

Агапантус (Agapanthus L’Ner.) е род многодишни тревисти растения от семейство Alliaceae, включващ 5 вида. Някои специалисти го приобщават към семейство лилиеви. В естествени условия расте на територията на Южна Африка (Капската провинция) по сухите склонове и по крайбрежието.

Растенията са с късо пълзящо коренище и удебелени месести корени. Листата са дълги, прикоренови, линейни, тесни, събрани в розетки. През периода на цъфтеж, израства силен цветонос с височина до 70 см, на който се разполагат огромно количество бели, ярко-сини или синкаво-лилави цветове. Те са събрани в съцветие-топка и имат издължена, тръбеста форма. При възрастните, силни екземпляри на едно съцветие могат да се отворят до 150 цвята. Разцъфват постепенно, така че цъфтежа продължава 2 месеца.

Най-разпространен е A. Umbellatus, с лентовидни жлебовати листа и красиви сини цветове, разположени в съцветие-топка, на върха на дълъг цветонос.

Видове:

Agapanthus umbellatus L'Her.

Синоним: A. africanus (L.) Hoffmanns. Наричат го още африканска лилия или Абисинска красавица. Родом е от Южна Африка (Капската провинция). Това е тревисто, коренищно растение, с височина до 70 см. Има гъста розетка от тесни, гладки, тъмно-зелени, жлебовидни, стесняващи се на върха листа. Множеството сини тръбести цветове са събрани в съцветия на дълъг цветонос. Околоцветника се състои от 6 венчелистчета, срастнали в основата. Цъфтежът е през юни-юли. Семената узряват след 35-40 дни.

A. orientalis F. M. Leight. Синоним: A. praecox Willd. subsp. orientalis (F. M. Leight.) F. M. Leight.

Родом от Южна Африка. Многогодишно тревисто вечнозелено растение. Листата са широколинейни, удебелени, извити. Цветоноса е с височина 60 см.. Съцветието се състои от голям брой сини цветове (около 100), които се отварят през юли-август.

A.campanulatus F. M. Leight.

Синоним: A. patens F. M. Leight.

Расте по влажните планински склонове на Южна Африка. Многогодишно, тревисто листопадно растение. Листата са линейни, с дължина до 15 см, изправени. Цветовете са камбанковидни, сини. Цъфтежът е през юли-август.

Агапантусите се кръстосват с лекота и дават богат материал за селекция.

Хибриди могат да се появят и при свободно опрашване, което в много случаи затруднява точното определяне на видовете.

Грижи за растението:

През лятото Агапантуса изисква добре осветено място. При недостиг на светлина, цветоносите се издължават и се нуждаят от опори. Най-подходящото място е южен прозорец, или такъв с юго-източно или юго-западно изложение.

През лятото растението може да се изнесе на открито. През зимата предпочита прохладно, добре осветено помещение с температура до 10-12°С.

От началото на пролетта до есента се полива обилно. През зимата поливането се намалява значително, колкото да не изсъхне напълно почвата. При преполиване, почвата може да се преовлажни. Агапантуса може да понесе без проблем сухия въздух и не се налага допълнително пулверизиране.

През вегетативния период е полезно да се подхранва с минерални и органични торове последователно (на всеки 10 дни, от април до октомври).

За да расте добре и за по-обилен цъфтеж, агапантуса се нуждае от хранителна смес от: глинеста почва, хумусна почва, листовка и пясък (2:2:1:1). Подбират се широки съдове с добър дренаж. Младите и не толкова големи екземпляри се пресаждат всяка пролет, възрастните растения – на всеки 3-4 години. Агапантуса не обича честото пресаждане и цъфти най-добре в по-тесни съдове. Корените на агапантуса се нараняват лесно и растението може да понесе трудно пресаждането, ако не се внимава.

Размножава се от семена и чрез разделяне на храста.

Семената се засяват през март, в пясък и листовка, покриват се с тънък пласт почва, пулверизират се, покриват се със стъкло и през цялото време се поддържат влажни; 1-2 пъти на ден се проветряват, като стъклото се отваря за около 30-40 минути. Семенаците с 3-4 листенца се засаждат в саксии, по 3-4 заедно.

Храста се разделя през пролетта, при пресаждане.

Възможни трудности:

Листата пожълтяват:

Причината може да е преовлажняване на субстрата.

Вредители: акари, щитоносни въшки.