БОВИЕЯ - BOWIEA HARV. EX HOOK. F.

БОВИЕЯ, ИЛИ БОВЕЯ (СТЕЛЕЩА СЕ КРАСТАВИЦА) - BOWIEA HARV. EX HOOK. F.

Семейство: Хиацинтови (Hyacinthaceae).

Родина: Южна Африка.

Цъфтеж: през лятото.

Растеж: бавен.

Светлина: ярка разсеяна.

Температура: умерена, през лятото - 18-25°С, през зимата – 10-15°С.

Поливане: умерено. През периода на покой, ако се спазва температурния режим, не се полива.

Влажност на въздуха: ниска, особено през зимата.

Подхранване: с комплексни минерални торове, веднъж на два месеца.

Период на покой: след прецъфтяване, през лятото-есента, продължава до март-април, не се полива и подхранва.

Пресаждане: според степента на запълване на саксията с детки.

Размножаване: от семена, детки и от люспи на луковицата.

От рода Бовиея (Bowiea) са известни два вида луковични растения от семейство Хиацинтови (Hyacinthaceae). Много автори отнясят този род към семейство Лилиеви (Liliaceae).

Рода носи името си в чест на Дж. Бове, (1789-1869), английски колекционер на растения, работил за ботаническата градина в Кю. В англоезичните страни, където бовиеята е много разпространена, е известна с различни имена: морска краставица, стелеща се краставица, стелеща се или пълзяща луковица (climbing onion), картоф на зулусите (zulu potato).

Родината на това растение са пустинните територии на Южна Африка, Зимбабве, Републики Малави, Замбия, Танзания, Кения. Обикновено се среща сред кактусите, под дърветата, по речните брегове, също и в някои сухи райони. Растенията от тези райони започват да вегетират активно с настъпването на относително по-прохладния влажен сезон и изпадат в състояние на покой с настъпването на сухия сезон.

Бовиеята е тревисто розетъчно луковично растение. На външен вид това е многогодишна голяма, светло-зелена луковица с диаметър до 30 сантиметра, а на височина достига 10-15 сантиметра.

Обикновено тя е почти на повърхността на почвата, или минимум наполовината отгоре. Леко сплесната отгоре и обикновено покрита със сухи миналогодишни люспи, изпълняващи защитна функция (при отглеждане на сянка, настрани от преките слънчеви лъчи, и при добро поливане, люспите не изсъхват и остават зелени). Луковицата се състои обикновено от около 10 много сочни водозапасени люспи. На един сезон се формират две такива люспи. Корените са доста удебелени, много разклонени и многогодишни, за разлика от корените на много от луковичните геофити. От луковицата израстват дълги, пълзящи или висящи стъбла, безредно преплитащи се помежду си. Само младите растения имат листа – дребни, линейни, светло-зелени, с дължина 1мм. Те са сочни и кръгли в напречно сечение. Появяват се в началото на периода на растеж, след това изсъхват и се заменят от извиващите се в кръг опори на цветоноса.

Възрастните растения нямат истински листа. Тяхната роля за улавяне на слънчевата енергия приема силно разклонения цветонос. Той е относително тънък (до 5 милиметра в диаметър), леко сплеснат и може да достигне дължина до 3 метра. Като се вземе под внимание, че клонките са много, общата площ на повърхността на тази « къдрава » плетеница става значителна. Освен това на сезон едно растение може да цъфне с два-три цветоноса едновременно, което позволява на растението да фотосинтезира успешно и му дава допълнителна защита.

Цветоносите се появяват през ранна пролет и първоначано представляват прътовиден ствол, покрит с къси, тесни листчета. С настъпването на сухия сезон, всички надлуковични части на растението умират, вегетацията спира. Бовиеята може да остане в състояние на покой до половин година, докато топлото слънце не предизвика появата на нови стъбла.

Цветовете се появяват на върха на клонките в средата на сезона на растеж. Те са доста дребни (около 8 мм) за такова едро растение, с невзрачна зеленикаво-бяла окраска, така че са почти незабележими на фона на обилно разклонения цветонос и не е толкова лесно да се видят. В природата цветовете се опрашват от мухи.

При отчупване, сочните млади стъбла отделят полупрозрачна слизеста субстанция, напомняща на сърцевината на презряла краставица. По-късно стъблата стават по-жилави. Луковичните люспи имат същата консистенция, като младите стъбла, но епидермисът е изключително тънък и нежен и при невнимание, растението може дори да се пробие. Бовиеята е интересна с пълзящия си цветонос.

Растението е отровно. Луковиците съдържат гликозиди с висока кардиотонична (регулират сърцебиенето) активност. Използва се в африканската медицина и е разрешено за употреба в редица страни на Западна Европа.

През периода на растеж, стъблото изисква опора. Допустими са всякакви варианти на месторазположение на растението – ампелно, пълзящо и т.н.

Ако се отглежда в топло помещение, бовиеята може да не спи, а при отглеждане в прохладни помещения, през зимата загубва надземната си част.

Видове:

Bowiea volubilis Harvey ex Hook. f.

В превод от лат. «volubilis» - стелещ се, от «volvere» - увиващ се. Синоним: Schizobasopsis volubilis. Расте в Южна Африка, от юго-западните райони на континента до Кения. Среща се сред храстите и дърветата, особено по протежение на речните брегове, а също и в сухите райони, обикновено по пясъчниците.

Луковицата е закръглена, с диаметър до 15-20 см, често намираща се на повърхността на почвата и зеленееща на светлина. Листата са нетрайни, тънки (1 мм). Появяват се в началото на периода на растеж, на тънки, зелени спираловидни стъбла и по-късно опадат. Стъблото е пълзящо, силноразклонено, безлистно, зелено и функционира като фотосинтезиращ орган. Цветоноса достига височина няколко метра. Цветовете са белезникави, дребни, многобройни, на дълги дръжки.

В. kilimandscharica Mildbr.

Расте в предпланинската област на планината Килиманджаро. Развива се добре под храстите и в сянката на големите камъни, като цветоноса се опира на тях. Един от най-важните аргументи за отделянето на растението като отделен вид е географската и изолация. За разлика от B. volubilis, луковицата е значително по-малка по размер и образува голяма туфа от луковички още съвсем млада. Стъблата и листенцата са по-тънки и изящни. Цветовете са с жълтеникава окраска. Плодът е по-голям от този на B. volubilis.

В. Gariepensis.

Описват я като по-едро растение, в сравнение с B. Volubilis, с бели цветове с диаметър до 12-18 мм. Има удебелен и жилав цветонос, усукан и силно разклоняващ се. Луковицата на възрастните растения има кафеникави тънки обвивки. Едногодишните семенаци имат диаметър до 18 мм. Растението е зимнорастящо в стайни условия (B. volubilis расте през лятото). Съответно периода на покой е през лятото. Много автори смятат този вид за подвид на B. volubilis.

В класификаторите може да се срещне и В. nana (мини). Това растение е по-мъничко от B. volubilis, но има удебелени и сочни камшичета.

Грижи за растението:

Бовиеята предпочита ярка разсеяна светлина. Не се допуска пряко слънчево огряване, тъй като тънките и слаби стъбла са извънредно чувствителни в това отношение и лесно могат да се получат изгаряния. Луковицата също не трябва да бъде на пряко слънце, особено до началото на вегетативния растеж, защото така ще се объркат периодите. Докато луковицата е на слънце, може да се забави новия растеж. Характерно за бовиеята е забавянето на растежа при прекалено горещо или студено време.

Предпочита умерена температура на въздуха, през лятото при много високи температури, може да забави растежа си. През есента и зимата се оставя на хладно, при температура около 10-15°C, и се държи суха. Чувства се добре при температура до 12°С. През този период не се полива. Ако бовиеята презимува при стайна температура (18-22°С), може да не хвърли надземната си част.

През вегетативния период бовиеята се полива умерено. Между поливанията, субстрата трябва да просъхва. През периода на покой, ако околната температура е от порядъка на 10-15°С, бовиеята не се полива. Преди появата на стъблата е необходимо поливането да се възобнови плавно, в малки количества. При поливане трябва да се избягва попадането на вода върху луковицата, защото външните обвивки лесно загниват. Най-добре е да се използва долно поливане – от подложката. След отмирането на листата и цветовете, не се полива, тъй като вече е започнал периода на покой.

Влажността на въздуха няма съществено значение.

Растението н изисква често подхранване. Достатъчно е през периода на вегетация да се добавя тор веднъж на два месеца в почвата.

Не се налага подрязване. По време на вегетативния период, стъблото, което може да достигне дължина няколко метра, се нуждае от опора. Растението може да се отглежда и като пълзящо, и като висящо.

През периода на активния растеж луковицата прави детки, и в зависимост от това – до колко ще запълнят саксията, растението се пресажда. Препоръчва се да се пресажда през пролетта. Луковицата се засажда на една четвърт от височината и, като по този начин се предпазва от загниване. След пресаждането се полива и се оставя на топло място.

Използва се въздухопроницаема лека почва, глинеста или хумусна с пясък. Може да се използва субстрат в съотношение: две части листовка, една част торфена почва и една част пясък. Необходим е добър дренаж, за да не остават корените преовлажнени. Саксията не трябва да е много по-голяма от диаметъра на луковицата.

Размножава се от семена, детки и от люспите на луковицата.

Получените от семена растения са с много бавен растеж. Семената се засяват в края на януари – началото на февруари. Ако се използва мини-парник с подгряване и подсветка, може да се засее по всяко време от годината, защото така пониците няма да зависят от дължината на деня и интензивността на светлината. Семената се засяват във влажен пясък или пясък с торф или перлит. Преди засяване, семената се накисват за 5-10 минути в слаб розов разтвор на калиев перманганат. Отгоре се посипва малко пясък (слой с дебелина колкото диаметъра на семената). Поддържа се температура не по-ниска от 21-22°С и постоянно се пулверизират и проветряват.

В зависимост от степента на нарастване, старите луковици могат да се разделят. Под горните краища на луковичните обвивки, в сърцевината се появяват и постепенно нарастват дъщерни луковици — «детки». С времето една възрастна луковица може да направи такъв прираст, че да покрие цялата повърхност на почвата. Бовиеята се размножава успешно от дъщерни луковици, отделени от майчиното растение при пресаждането. Незасадените луковици-детки могат да се съхраняват на тъмно и хладно.

Най-ефективния начин за размножаване е от люспите на луковицата. Подбират се възрастни растения. Отделянето трябва да е внимателно, за да не се повредят останалите обвивки на луковицата. Люспата се оОтделя от върха до края, но така че среза да не достига до мястото на съприкосновение със сърцевината на луковицата, т. е. до корените. След това всяка обвивка се нарязва напречно на ивици с ширина по 2,5-3 сантиметра. Залогат се върху влажна почва, а може да се оставят в полиетиленов плик (преди това е най-добре да се подсушат за ден-два). И при двата начина е необходимо редовно проветряване, предотвратяващо появата на плесен и различни видове гниене. Примерно след месец по краищата на ивиците се появяват напълно оформени малки луковички. В течение на следващите два месеца, те се вкореняват и стават напълно самостоятелни растения. Количеството получени луковички зависи от размера и сочността на люспата.

Мерки за сигурност:

Всички части на растението са силно отровни. Съдържащите се вещества - гликозиди, оказват влияние на работата на сърдечно - съдовата система.

При попадане по кожата, сока на бовиеята предизвиква раздразнение. Могат да се появят: гадене, диария, болки в стомаха, забавен пулс. Отравянето изисква лекарска намеса.

При работа с растението: пресаждане и размножаване се използват ръкавици, тъй като контакта между влажната кожа и обелките на луковицата предизвиква раздразнение.

Възможни трудности:

Растението е податливо на загниване, в резултат на преовлажняване, което може да се избегне, ако луковицата се засади на 1/3 от височината.

Попадането на вода върху луковицата трябва да се избягва. Това може да предизвика загниване на външните обвивки. По повърхността на субстрата може да се добави светъл дребен гравий.

Вредители: при преовлажняване на почвата, е податлива на различни видове гниене.