Циклама – Cyclamen

Циклама – Cyclamen

Семейство: Primulaceae.

Родина: Централна Европа, Средиземноморието, Мала Азия, Иран.

Цъфтеж: ежегодно, в зависимост от вида.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна. От преките слънчеви лъчи растението трябва да се предпазва.

Температура: препоръчително е презимуване на светло и хладно място (около 10°C, не повече от 12-14°C). През лятото препоръчителната температура е в границите на 18-25°C.

Поливане: по време на цъфтеж растението се полива обилно или умерено. След прецъфтяване поливането постепенно се намалява, а в началото на лятото, когато всички листа пожълтяват и изсъхват, а грудките останат голи, се полива много рядко.

Влажност на въздуха: до появата на цветните бутони, от време на време растението се пулверизира. След появата на цветовете, пулверизирането се спира, иначе могат да загният. Вода може да се добавя в подложката, напълнена с керамзит, дребни камъчета или торф.

Подхранване: през периода на нарастване на листната маса до началото на цъфтежа, растението се подхранва на всеки две седмици с комплексни минерални торове.

Подрязване: Прецъфтелите и повехнали цветове се отделят заедно с цветоносите. Те се откъсват (но не се изрязват) при самата грудка.

Период на покой: в зависимост от вида. При персийската циклама периода на покой е през лятото. Растението се оставя на умерено светло място, без да се полива.

Пресаждане: в края на лятото и есента.

Размножаване: от семена, чрез разделяне на грудката.

Рода Циклама (Cyclamen L.) наброява от 15 до 55 вида растения от семейство Primulaceae. Родината на растението е Централна Европа, Средиземноморието, Мала Азия, Иран.

Цикламите са тревисти многогодишни растения с грудковидно удебелено коренище. Листата са прикоренови, с дълги дръжки, зелени или тъмно-зелени, често със сиви или сребристи шарки. Цветовете са единични, на дълги сочни цветоноси. Някои видове цъфтят през зимните месеци, други – през пролетта.

В стайни условия се отглежда главно персийската циклама.

Температурата има огромно значение за живота на цикламата. В родината си, тези растения вегетират през зимния сезон, когато има много слани и е прохладно. Повишените температури напомнят, че предстои горещото и сухо лято, и грудката започва да се готви за сън. Тази особеност създава най-много трудности при отглеждане на растението в домашни условия. Ако е прекалено топло, те спират цъфтежа си и започват да хвърлят листата си.

Видове:

Ц. европейска (Cyclamen europaeum L)

— вечнозелено растение. Не хвърля листата си и няма период на покой. Листата са значително по-малки, отколкото при персийската циклама, с диаметър около 2—4 см. Цветовете също са по-дребни, с дълж. около 2 см, най-често розови с приятен аромат.

Особености в отглеждането:

За разлика от персийската циклама, този вид расте прекрасно през цялата година на прозоречен перваз при температура 18—20°C и влажност на въздуха 30—35%. Най-подходящи са източни и западни прозорци. Изисква защита от преките слънчеви лъчи. Най-подходящата смес е: торфена почва, листовка, хумусна почва, торф, пясък (2:2:2:2:1). Препоръчително е да се полива в подложката с хладка вода (с 3—4°C по-ниска от стайната), през лятото обилно, През зимата - умерено.

Най-добре е да се размножава от грудки, които се отделят лесно по време на пресаждане. Може да се размножава и от отделни надземни стебла, но трябва да се внимава с поливането. През зимата растенията частично губят листа, но през пролетта бързо израстват нови и разцъфват.

Ц. персийска (С. persicum Mill.) -

Често я наричат алпийска сентполия. Това е изящно растение с много плоска едра грудка, с корени, прорастващи от долната страна на тази грудка. На върха си, грудката има розетка от кожести тъмно-зелени или матово-зелени листа, украсени със сиво-сребрист рисунки, т. е. често те са толкова красиви, колкото и цветовете. При цветовете най-често преобладават нежните розови и лилави тонове, но има сортове с бели, ярко-розови, огнено-червени и тъмно-пурпурни цветове, често с различно украсено гърло, едри и ярки или дребни и ароматни. В последно време започнаха да се отглеждат сортове-джуджета с ароматни цветове на цветоноси с височина само няколко сантиметра. Те много напомнят на диворастящите сортове и понасят по-добре стайната температура, в сравнение със сортовете с едри цветове.

Грижи за растението:

Цикламите са светолюбиви, но не понасят преките слънчеви лъчи. Най-добре е да се оставят на полусянка. Растат и се развиват добре на прозоречен перваз със западно и източно изложение. На южен прозорец изискват прикритие от преките слънчеви лъчи. На северен прозорец може да не им достига светлина.

Необходимо условие за нормалното развитие на растението и обилния му цъфтеж е презимуването на светло и хладно място (около 10°C, не по-висока от 12-14°C). През лятото препоръчителната температура е в границите на 18-25°C (саксията с растението може да се изнесе на открито сенчесто място).

По време на цъфтеж растението се полива обилно или умерено, с мека престояла вода, без да се допуска както преовлажняване, така и засушаване на почвата. Растението се полива внимателно, по края на саксията, стараейки се да се намокрят цветните бутони и грудката, а най-добре е да се полива в подложката. Не трябва да се допуска и попадане на вода в сърцевината на растението — това може да предизвика загниване на грудката. Температурата на водата трябва да е с 2-4°C по-ниска от стайната. След 1-2 часа излишната вода от подложката се излива, за да не загният корените. След прецъфтяване поливането постепенно се намалява, а към началото на лятото, когато всички листа пожълтеят и изсъхнат и грудката остане гола, се полива съвсем рядко.

До появата на новите цветни бутони, растението се пулверизира от време на време. С появата на бутоните, пулверизирането се спира, за да не загният. За увеличаване на влажността, растението може да се постави върху съд с влажен мъх, керамзит или дребни камъчета с вода. Дъното на саксията не трябва да докосва водата. Най-добре е да се използва дъждовна, филтрирана или престояла вода.

В периода на нарастване на листната маса до началото на цъфтежа, на всеки 2 седмици растението се подхранва с комплексни минерални торове. Цикламите харесват и органичните торове. Азотните торове трябва да се ограничават — от тях грудката може да загние.

Цъфтежа е доста продължителен. В зависимост от сорта и стайните условия, може да започне от втората половина на октомври и да продължи до края на март. През пролетта, с прецъфтяването, растението преминава в състояние на покой (започва да губи листата си). Поливането постепенно се намалява, а към началото на лятото, когато всички листа пожълтеят и изсъхнат, а грудките се оголят, се полива още по-рядко. Помещението, в което е растението, се проветрява редовно. Още по-добре е по това време саксията да се изнесе на двора или на балкона, на защитено от слънцето място. След периода на покой (края на лятото — началото на есента), растението се оставя на светло прохладно място и поливането постепенно се увеличава.

Има и друг вариант за съхраняване на грудката до новия зимен сезон. След прецъфтяване, поливането се намалява чувствително. След опадане на листата, саксията с растението се опакова и в това състояние се съхранява до следващия сезон.

Цикламата живее 10-15 години и ежегодно може да дава до 70 цвята. Прецъфтелите и повехнали цветове се отделят заедно с цветоносите. Увяхналите цветове и пожълтелите листа се откъсват (но не се режат) при самата грудка. Мястото на откъсване трябва добре да се посипе с прах от дървен въглен.

За получаване на добри пълноценни семена в домашни условия е необходимо изкуствено (най-добре кръстосано) опрашване. С мек памучен тампон прашеца от един цвят се нанася върху плодника на друг. За по-голяма надеждност, процедурата се повтаря 2—3 пъти. Най-подходящото време за опрашване са сутрешните часове в ясен слънчев ден, тъй като в този случай бързо се образуват завръзи. По същото време е добре растението да се подхрани с фосфорно-калиева тор (1 г суперфосфат и 0,5 г сернокиселинен калий на 1 л вода). Семената не трябва да се засушават след като се съберат, защото кълняемостта им се понижава силно. Семената на цикламите се предлагат често в търговската мрежа, но те не са много надеждни.

Оптималното време за засяване на семената на персийската циклама е август,. Преди засяване семената могат да се накиснат в 5%-ен захарен разтвор и да се проберат само потъналите семена (тези, които остават на повърхността не са годни). По същия начин за едно денонощие, семената могат да се накиснат и в разтвор на циркон.

Използва се лек субстрат – смес от листовка и торф в съотношение 1:1, или торф и вермикулит (1:1). Семената се поставят на повърхността на овлажнения субстрат и се засипват с тънък слой почва (0,5 – 1 см). За прорастването не е необходима светлина, за това съда може да се покрие с непрозрачен плик. Оптималната температура за прорастването е +20 градуса. Ако е по-висока, то процеса се забавя и семената могат да заспят, не трябва и да се допуска температура под +18°C, тъй като тогава семената просто ще загният. Необходимо е да се следи за влажността на субстрата и съда периодично да се проветрява.

Обикновено при температура +20°C, семенаците прорастват за 30-40 дни. След това съда се премества на светло място, без преки слънчеви лъчи и температурата се понижава до +15-17°C.

Когато се образуват малки грудчици с две-три малки листенца (приблизително през декември), се пикират в съдове със смес от листовка, торф и пясък (2:1:0,5). При пикирането, грудките се засипват с почва. Седмица след пикировката, може да се подхранят с тор за цъфтящи растения с половин концентрация.

През април-май се пресаждат в отделни саксии. Отгледаните от семена циклами започват да цъфтят 13—15 месеца след посева.

Отрязаните цветове на цикламата издържат продължително време във вода (1—2 седмици). Водата във вазата трябва да се подменя през 2—3 дни. Краищата на цветоносите могат да се отрежат след 2-3 дни, което ще удължи цъфтежа с още 2-3 седмици.

В края на лятото и есента, когато от грудката започнат да прорастват малки сърцевидни листенца, растението се внася вътре и се пресажда в широка саксия с нова лека почва, съставена от: листовка, хумусна почва, торф и пясък (2-3:1:1:1). Субстрата може да се състои от: 2 части листовка, 1 част хранителна хумусна почва и 0,5 част пясък. Киселинността на субстрата (рН) трябва да е около 5,5-6. При по-висок показател рН (около 7) растението става чувствително на различни гъбични заболявания. В процеса на пресаждане се следи, да не се повредят корените, а загниващите се подрязват. На 1 кг субстрат може да се добави 0,4 г амониева селитра, 1 г суперфосфат, 4 г фосфорно брашно. Грудката не трябва да се покрива напълно. Една трета или даже половината от нея трябва да е над повърхността на почвата, което е много благоприятно за по-нататъшния цъфтеж. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.

Мерки за сигурност:

Персийската циклама, особено грудката и, съдържа отровни вещества, които могат да предизвикат повръщане, диария, конвулсии.

Лечебни свойства:

Според редица автори, цикламите стабилизират хормоналната система, нормализират менструацията, усилват потентността при мъжете, помогат при лечение на безплодие. Действат добре на хора с нарушения на сърдечния ритъм, имунната система, помогат на диабетици и при алергии. Коренът на цикламата от дълбока древност е използван при ревматизъм и при ухапвания от отровни змии. Още от антични времена средиземноморските видове циклами са били използвани в медицината като противоотровно средство. В Европа са били използавни главно външно – за лечение на подагра, мигрена, ревматизъм. Българските фитотерапевти препоръчват водна настойка (1 супена лъжица резени от грудки се заливат с 2 чаши кипяща вода, след 4-5 часа се прецежда – пие се в продължение на два дни) и спиртна настойка (1 г суровина се залива с 70%-ен спирт, преседява 7 дни, приемат се по 30—40 капки 2-3 пъти на ден) при нарушения на менструацията и свързаните с нея нервни разтройства при жените, при невралгии, проблеми с храносмилането, колики, при метеоризъм, ревматични болки. Цикламата трябва да се използва много внимателно за лечебни цели, защото е отровна по принцип.

Възможни трудности:

Растението може да бъде нападнато от гроздов хоботник, при което стеблата се пречупват и загиват (почвената смес трябва редовно да се проверява — личинка с кремав цвят и кафява главичка е точно този вредител).

При поливане с твърда вода листата жълтеят, а дръжките остават нормални.

При преовлажняване на почвата, особено ако се полива отгоре, цветоносите и листните дръжки загниват.

При застой на вода в почвата, грудката може да загние.

При висока влажност и лоша циркулация на въздуха в хладно помещение, може да се появи сивата плесен във вид на мъхнати петна по цветовете и бутоните.

Растението може да бъде нападнато от цикламен акар, при което листата се деформират или остават с малки размери, цветовете вехнат, бутоните се сгърчват, цветоносите се изкривяват. Борбата с този акар е невъзможна и поразеното растение трябва да се унищожи.

Цикламите не понасят температура над 17°C и от топлия и сух въздух (както и при недостатъчно поливане и преки слънчеви лъчи), листата пожълтяват и падат.