Gloxinia, и Синингия — Sinningia

Глоксиния — Gloxinia L'Her., и Синингия — Sinningia Nees.

Семейство: Геснериеви (Gesneriaceae).

Родина: Южна Америка.

Цъфтеж: от май до септември.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка разсеяна. През зимата и ранна пролет може да понесе пряко слънчево огряване.

Температура: в границите на 20—22°C през деня и 18°C през нощта. През периода на покой, саксията с грудката трябва да бъде при температура 10-14°C.

Поливане: през вегетативния период обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. През периода на покой, ако изобщо се полива, трябва да е много рядко.

Влажност на въздуха: през периода на вегетация глоксинията (синингията) изисква повишена влажност на въздуха, но не понася попадане на вода по листата и цветовете си.

Подхранване: от април до началото на август ежеседмично. Използват се специални торове за цъфтящи стайни растения (с достатъчно високо съдържание на калий и фосфор, за сметка на азота).

Подрязване: ако стеблата са прекалено много, част от тях трябва да се отделят, като се остави един, най-много два. За да се удължи периода на цъфтеж, прецъфтелите цветоноси трябва също да се отделят.

Период на покой: през зимата. Саксиите с грудките трябва да се оставят на прохладно място и да се поливат много рядко.

Пресаждане: ежегодно в края на зимата.

Размножаване: от семена и листни резници.

Рода Глоксиния (Gloxinia L'Her.) и Синингия (Sinningia Nees) се причислява към семейство геснериеви. Това са многогодишни тревисти, нискорастящи растения. Представителите на рода синнингия са безстъблени растения с грудкови корени, глоксинията няма такива. Листата са дебели, гъсто мъхести, супротивни или концентрирани в основата. Цветовете са пазвени, на дълги дръжки; венеца е едър, камбанковиден, с 5 венчелистчета, с широко гърло; чашката е тръбеста, закръглена, 5-делна. Рода Синингия включва от 15 до 20 вида растения. Разпространени са в тропическа Южна Америка, главно в Бразилия.

В някои класификатори глоксинията е отделена в отделен род - Глоксиния (Gloxinia L'Her.), много близак до рода Синингия. Глоксинията няма грудка. Тя се среща по-рядко от синингията. Много красиви растения Разпространени в тропична Южна Америка. В роде има 6 вида. Като стайно растение е известен един вид — G. perennis.

Проблеми с класификацията:

През 1785 година в Бразилия откриват ново неизвестно растение, в основата на което има коренище с люспи, а формата на цвета напомня на камбанка. Това растение става първия представител на новия род, и било кръстено мраморна глоксиния, в чест на естественика от Страсбург Б.П. Глоксин. В началото на XX век от Тропическа Америка било внесено растение, много подобно на представителя на рода глоксиния, но различаващо се от мраморната глоксиния с наличието на грудка. И двете растения били с еднакъв строеж и форма на цвета, което дало основание новия вид да бъде причислен към рода глоксиния с името - глоксиния прекрасна. Именно тя, в резултат на продължителна селекция дава началото на няколко десетки сорта съвременни стайни глоксинии, удивителни с окраската си и формата на цветовете. Размера на цветовете на новата глоксиния прекрасна се увеличава на практика 2,5 пъти в сравнение с родителската форма.

През 1825 година бил описан друг род растения, принадлежащи на общото с глоксинията семейство геснериеви. Синингията има съществена разлика от глоксинията — наличието на грудка и известни разлики в строежа на цвета. Рода получил името си в чест на ботаника от ботаническа градина на Бонския университет В. Сининг.

По-късно ботаниците затвърждават мнението си, че вида на глоксиния прекрасна е най-добре да бъде отнесен към рода на синингията. По същото време обаче глоксинията вече е широко разпространена и е фаворит в отглеждането на стайни растения, а предишното и име вече се свързва с нея. Тъй като цветовете и много напомнят по форма на камбанка, а в превод от немски Glocke - означава камбана, любителите затвърждават мнението си за името на прекрасното цвете — глоксиния.

Видове:

Глоксиния многогодишна, или мраморна (Gloxinia perennis (L.) Fritsch, (G. maculata H'Her.) -

Расте в горите от Колумбия до Бразилия и Перу. Многогодишно тревисто растение с височина 50—70 см, с месести стебла на петна. Листата са яйцевидни, 10 см дълж. и 7 см шир., заострени, лъскави, отгоре зелени, с редки власинки, отдолу червеникави. Цветовете са пазвени, събрани по няколко заедно; венеца е камбанковиден, до 3 см в диаметър, в горната си част пурпурно-син, с ментов аромат. Цъфти през септември-ноември. Много красиво растение, отглеждано предимно в ботаническите градини. Може да се отглежда в топли помещения.

Sinningia pusilla (Mart.) Baill. -

Расте по скалистите влажни склонове на планините в Бразилия. Многогодишно тревисто растения, нискорастящо, до 2,5 см височина. Листата са яйцевидни, закръглени, до 1 см дл., мъхести. Дръжката е къса. Цветовете се показват малко над листата, по едно на цветонос с височина 1,5—1,8 см; венеца е с късо шипче, отгоре лилав, отдолу бял; гърлото е бяло. Цъфти през май-август. Много красиво дребно растение.

Особености при отглеждането:

Грудките се засаждат по 16—20 и повече в саксии. Подходящата почва е със следния състав: листовка — 1ч., торф — 1ч., хумусна почва — 1 ч., лека торфена почва— 1ч., пясък — 1ч. Грижите за растението се състоят в поддържане на висока температура, в границите на 20—24°С, през нощта 18°С, висока влажност на въздуха, поливане с топла вода (през зимата). След цъфтежа, примерно през октомври, поливането първоначално се намалява, а след това съвсем се прекратява; до януари грудките остават в суха почва. Необходимо е ежегодно пресаждане (или през година). В края на януари—февруари растенията започват да се поливат, след което започва интензивния растеж. Растението се размножава и от семена.

С. Прекрасна, или Г. прекрасна (S. speciosa (Lodd.) Hiern. (Gloxinia speciosa Lodd.). Синоним: Синингия хибридна (Sinningia x hybrida hort.) -

Среща се по скалистите влажни склонове на планините в Южна Бразилия. Многогодишно тревисто растение с височина до 20 см, с грудка (грудковидно коренище); стебла липсват или са много къси. Листата са овални, при основата си слабо сърцевидни, покрити от двете страни с гъсти власинки. Цветовете са едри, почти камбанковидни, 4—5 см в дълж., при гърлото до 5—6 см шир.. Цъфти обилно през лятото. Широко разпространени са сортовете, въведени в резултат на кръстоска между S. speciosa и нейните форми: var, albiflora, var. rubra, var. caulescens, а също и с S. regina Sprague.

Грижи за растението:

Глоксинията (Синингията) предпочита разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. Оптималното място за отглеждането и е прозорец със западно или източно изложение. На южни прозорци растението трябва да се поставя по-далече от силната светлина или да се осигури разсеяна светлина с помощта на полупрозрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паос). Допустимо е през периода на покой от феврури до края на април, растението да се постави на слънчево място.

Растенията са топлолюбиви, лошо понасят теченията и резките температурни промени. Реагират положително на равномерността на температурата в границите на 20—22°C през деня и 18°C през нощта. През периода на покой саксиите с растенията трябва да се оставят при температура 10-14°C.

По време на вегетация растенията се поливат обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. Температурата на водата за поливане влияе на растежа и развитието на растението — през зимата тя трябва да е топла (20—22C); растението не трябва да се пулверизира с топла вода. През периода на покой, ако растението изобщо се полива, то е много рядко.

През периода на вегетация глоксинията (синингията) се нуждае от повишена влажност на въздуха, но не понася попадането на вода по листата и цветовете. Въздуха може да се овлажнява с често пулверизиране около растението с помощта на фин пулверизатор или саксията може да се постави върху съд с мокри камъчета или керамзит. Дъното на саксията не трябва да докосва водата.

Възрастните екземпляри синингия (глоксиния) (на 3-4 години) цъфтят продължително при добри грижи — от май до септември, и обилно, образувайки стотици цветове, понякога по 10-15 едновременно разтварящи се цветни пъпки. За да се удължи периода на цъфтеж, прецъфтелите цветоноси своевременно се отстраняват.

Синингията има ясно изразен период на покой. След прецъфтяване поливането постепенно се ограничава. След пълното повяхване на листата, грудките се оставят в саксиите, в почва, и в продължение на цялата есен до януари се съхраняват на прохладно място при температура не по-ниска от 10°C, но и не по-висока от 14°C. От време на време грудките се проверяват; в случай че са намалили значително обема си, трябва да се полеят с вода (не по-често от веднъж месечно). В домашни условия един от признаците за началото на новия растеж е прорастването на зародиши по грудките. През януари – февруари грудките се изравят, почистват и отново се засаждат, в нова, свежа почва в саксии. Грудките могат да се засаждат по няколко броя в 11—13-сантиметрови саксии, засаждайки ги така, че да се покрият с 1 см почва. Състав на почвата: листовка — 1 ч., торф — 1 ч., пясък — 0,5 ч. След обилно поливане саксията се поставя на светло място, при температура не по-малко то 20°C. Ако има такава възможност, растението се осветява допълнително от деня на засаждането до края на февруари—март, с 22 до 6—7 ч. В зависимост от размера на грудката израстват от 1 до 4 стебла. За отглеждане в стайни условия е целесъобразно да се остави едно – най-развитото, понякога две стебла.

Подхранването започва от април и продължава до началото на август, ежеседмично. Използват се специални торове за цъфтящи стайни растения (съдържащи достатъчно голямо количество калий и фосфор, и по-малко азот). Може да се подхранва и с органични торове, въпреки че високото съдържание на азот може да доведе до израстване на силни наситено-зелени листа и дребни цветове.

Глоксинията и Синингията се размножават от семена и листни резници. Синингията може да се размножи от грудки.

Семенно размножаване. Срок за засяване— декември—март. Семената са много дребни (1 г. съдържа примерно 20 хил.). Не всички семена дават пълноценни поници. Състава на почвата за засяване е: листовка — 1 ч., торф — 1 ч., пясък — 1ч. След навлажняване на субстрата съда се покрива отгоре със стъкло за осигуряване на висока влажност, тъй като семената не се покриват с почва Оптималната температура за прорастването на семената е 24—26°C; при равномерна температура пониците се появяват на 12—14 ден; при температура 10—12°C прорастването се забавя с повече от месец и не става едновременно. Основната грижа за семенаците е редовното пулверизиране с топла вода и съдържанието им на добре осветено място. Според развитието на семеделните листа, примерно 18—25 дни след появата им, се извършва първата пикировка. Състава на почвата е: листовка — 2 ч., торф — 1 ч., пясък — 1ч. Пикират се на разстояние 2x2 см, след което съда с растенията се поставя по възможност на много светло място. Примерно 3—4 седмици след появата на 3-тия лист, се пристъпва към втората пикировка, на разстояние 3x4 см; субстрата е същия, както за първата пикировка. По време на пресаждането трябва да се избягва по възможност повреждане на листата (едри и крехки); повредените листа трябва да се отделят.

На този етап растенията реагират много положително на температурата — тя трябва да е не по-ниска от 20°C; поливането е равномерно, без да се допуска засушаване. Вместо трета пикировка, след месец младите растения се засаждат в 8—9-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: листовка — 1 ч., торфена почва — 1 ч., хумусна почва — 1 ч., торф — 1 ч., пясък — 1 ч. След засаждането саксията с растението се поставя на светло място. Грижите за растението се състоят в обилно поливане, създаване и поддържане на висока влажност на въздуха, предпазване от ярките слънчеви лъчи. В редица случаи от съдовете за пикировка младите растения се засаждат в 11 — 12-сантиметрови саксии. Цъфтежа настъпва б месеца от деня на засяването.

При необходимост да има цъфтящи растения през май, засяването се прави през ноември, и в този случай пониците и младите растения се доосветяват допълнително. Доосветяването се провежда през ноември—февруари, в продължение на 8 ч на ден с лампи с дневна светлина с интензивност - 100 Вт на 1 м2.

Следващия срок за засяване е началото на октомври, доосветяването започва от средата на декември до края на февруари, ежедневно, от 22 до 6 ч. Това ускорява началото на цъфтеж с 3 седмици. При засяване в средата на декември доосветяването започва от първия ден и продължава до средата на февруари. Прорастването започва по-късно с 10 дни, но растенията вегетират интензивно, въпреки че са по-недоразвити, в сравнение с тези от първите два периода за засяване.

При размножаването от листа младите растения могът да зацъфтят през същата година. За тази цел от майчините растения през периода на цъфтеж, се отрязват здрави листа. Листата се режат с малка част от дръжката, примерно 1 см. Резниците се вкореняват лесно в субстрат от чист пясък — 4 ч., смесен с торф – 0,5 ч. Основната грижа за резниците се състои в поддържане на висока влажност на въздуха и температура от 22—24°С. Резниците се вкореняват след 18—20 дни, в основата на листната пластина се появяват мънички грудчици. Засаждат се в 5—7-сантиметрови саксии.

Глоксинията може да се размножава с резници. Вкоренените резници (при температура 20—25°С) се засаждат в края на февруари в 9-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: листовка — 1 ч., торф — 1 ч., сфагнум и пясък — 1ч. Необходимо е обилно поливане. През периода на растеж на всеки 3 седмици растенията се подхранват с течни комплексни минерални торове. След прецъфтяване, поливането се намалява, а след това съвсем се спира и растенията се съхраняват в саксиите на топло до февруари. През февруари следва пресаждане.

Възможни трудности:

Кафявите петна по листата се появяват, ако растението е поливано с хладна вода, тя трябва да е топла.

Листата пожълтяват по няколко причини: или при предозиране на торовете, или при прекалено сух или прекалено влажен въздух, или от прекалено много слънце.

Сивите петна по листата и цветовете са резултата от склонността на растението към гъбични заболявания. Най-често растението бива поразено сиво гниене или гъбични заболявания, възникващи като правило, при нарушаване условията на отглеждане. Необходимо е да се спре пулверизирането, поразените части да се отделят, да се обработи със системен фунгицид.

Растението не цъфти при недостатъчно светлина, недостатъчно хранителни вещества в почвата, сух или хладен въздух, неправилни грижи през периода на покой, прекалено високо съдържание на азот в торовете.

Вредители:брашнянка, акари, щитоносна въшка,белокрилка.