Хемантус — Haemanthus

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).

Родина: Африка.

Цъфтеж: най-често през лятото.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се пази от преките слънчеви лъчи.

Температура: през периода на растеж (пролет-лято) за южноафриканските видове 16-18°C, за видовете от Тропическа Африка 18—20°C. Презимува при 8-14°C.

Поливане: през пролетта и лятото обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. Към октомври поливането значително се намалява; а след това до януари се полива крайно рядко. Използва се мека, престояла вода.

Влажност на въздуха: няма съществено значение.

Подхранване: През периода на растеж и до цъфтежа се подхранва с органични торове на всеки 2—3 седмици.

Период на покой: от октомври до февруари. Растението се оставя на светло и прохладно място и се полива рядко.

Пресаждане: майчините луковици се пресаждат на всеки две-три години, през пролетта.

Размножаване: от луковици-детки, семена, някои – от листа.

Рода Хемантус (Haemanthus L.) наброява около 50 вида растения от семейство амарилисови (Amaryllidaceae). Разпространени са в Южна и Тропическа Африка.

Луковични растения. Листата са по 2—6 на брой, понякога повече, едри, приседнали или с къси дръжки, месести или ципесто-кожести. Цветовете са събрани в съцветия, бели, червени, оранжеви.

Култивират се в ботанически градини. Хемантусите са красиви растения и са много подходящи за отглеждане в стайни условия. Най-широко разпространени са Х. бял (Н. albiflos) и Х. Катерина (H. katharinae). Луковиците на хемантуса зацъфтяват на 3-тата година.

Видове:

С ципесто-кожести листа и червени ( по-рядко зеленикави) цветове:

Хемантус гранатен (Haemanthus puniceus L.). Синоним: Скадоксус гранатен (Scadoxus puniceus (L.) I. Friis & Nordal).

Расте на неерозирали почви, главно в Южна Америка. Луковицата е закръглена, 7—8 см в диаметър. Листата са 2—4 на брой, светло-зелени, 15—30 см дълж., стесняващи се в къса дръжка, леко вълнисти. Съцветието е плътно, 8—10 см в диаметър. Цветовете са 8—20 на брой, жълтеникаво-червени, на къси, 1,2—2,5 см дълж. цветоноси, венчелистчетата са линейни. Листенцата на покривалото са зелени, по-рядко пурпурни. Цъфти през лятото.

Хемантус Катерина (Haemanthus katherinae Baker). Синоним: Скадоксус многоцветен подвид Катерина (Scadoxus multiflorus subsp. katherinae).

Расте по каменистите хълмове на Натал (ЮАР). Луковицата е 6—8 см; има здраво лъжестебло с височина до 15 см, в горната част с 4—5 листа 24—30 см дълж. Цветоноса е 15—30 см дълж., петнист при основата. Съцветието е с диаметър до 24 см. Цветовете са многобройни, на 3—5 см дълж. цветоноси, червеникави. Цъфти през юли-август.

'König Albert' (хибрид Н. katharinae x Н. puniceus)

Отличава се с активния си растеж и едри съцветия.

Н. cinnabarinus Decne - . Синоним:Scadoxus cinnabarinus (Decne.) I.Friis & I.Nordal [

img]http://www.adept-bg.com/gallery/albums/userpics/10002/Scadoxus_cinnabarinus.jpg[/img]

Среща се в планинските райони на Камерун. Луковицата е закръглена, 3 см в диаметър. Листата са 2—4 на брой (от тях най-често 2 са слабо развити), елипсовидно-продълговати, стесняващи се при дръжката, 15—25 см дълж. Цветоноса е с кръгло сечение, 25—30 см дълж., зелен (израства едновременно с новите листа). Съцветието е 8—10 см в диаметър, с 20—40 цвята. Цветовете (и тичинките) са ярко-червени; венчелистчетата са ланцетни, подгънати навън. Цъфти през април.

Г. Линден (Н. lindenii N. Е. Вг.).

Среща се в тропическите гори по планините на Конго. Вечнозелени растения със здрави коренища. Листата са по 6, разположени в две редици, до 30 см дълж. и 10— 12 см шир., закръглени при основата, с две надлъжни прегъвки по протежение на средната жилка, с дълги дръжки. Цветоноса е с дълж. 45 см, от едната страна е плосък, повече или по-малко петнист. Съцветието е до 20 см в диаметър и повече, многоцветно (над 100 цвята). Цветовете са с 5 см шир., червени.

Х. многоцветен (Haemanthus multiflorus Martyn)

Обитава тропическите гори в планините на Тропическа Африка. Луковицата е кръгла, до 8 см в диаметър. Лъжестеблото е слабо развито. Листата са по 3—6 на брой, с къси дръжки, влагалищни, 15— 30 см дълж., с б—8 жилки от двете страни на средната. Цветоноса е висок 30— 80 см, зелен или с червени петна. Съцветието е 15 см в диаметър. Цветовете са 30—80 на брой, червени, на цветоноси с дълж. до 3 см; тичинките са червени. Цъфти през пролетта.

С удебелени листа и бели цветове:

Хемантус бял (Haemanthus albiflos Jacq.)

Среща се по скалистите склонове на планините в Южна Африка. Луковицата е с месести силно удебелени обвивки. Листата са 2—4 на брой (най-често се появяват едновременно с цветоноса), овално-продълговати, 15—20 см дълж. и 6—9 см шир., тъмно-зелени, отгоре гладки, по краищата ресничести. Цветоноса е къс, 15—25 см дълж.. Съцветието е плътно и почти кръгло; покривалото е от 5—б тъпи, бели и на зелени ивици листенца. Цветовете са почти приседнали, бели, по-къси от покривалата; тичинките са бели; плодниците - жълти. Цъфти от началото на лятото до есента. Може да се отглежда като стайна култура.

В различни източници се споменава разновидността pubescens (Н. albiflos var. pubescens Baker), с мъхести или ресничести краища на листата и розови цветове, но този вид не е официално регистриран в таксономичните справочници.

Г. чисто-бял (Н. candidus Bull).

Среща се по скалистите планински склонове в Натал (ЮАР). Вид, близък до H. albiflos. Различава се по мъхестото покритие на долната страна на листата и мъхестия цветонос. Съцветието е едро. Листенцата на покривалото са червени. Цветовете са чисто-бели.

С месести листа и червени цветове:

Г. тигров (Н. tigrinus Jacq.).

Расте по каменистите хълмове в Южна Африка. Листата са зелени, 45 см дълж., 10—11 см шир., по краищата ресничести, с кафяво-червени петна при основата. Цветоноса е с дълж. 15 см, сплеснат, светло-зелен, на червени петна. Съцветието е плътно, почти кръгло, до 15 см в диаметър. Листенцата на покривалото са овални, лъскаво-червени, 4—5 см дълж. Цветовете са червени.

Н. coccineus L.

Среща се по скалистите планински склонове в Южна Африка. Луковицата е 10 см в диаметър; обвивките са удебелени. Листата са 2 (израстват през зимата след цъфтежа), 45—60 см дълж. и 15— 20 см шир., езиковидни, стесняващи се при основата до 8—10 см, зелени, с червени връхчета, гладки, ресничести. Цветоноса е с дълж. 15—25 см, на кафяво-червени петна. Съцветието е плътно, почти кръгло, б—8 см в диаметър, с 6—8 керемидообразно подредени една върху друга червени покривала. Цветовете са ярко-червени, 3 см дълж.; венчелистчетата са линейни; тичинките червени. Цъфти през есента, не ежегодно.

Грижи за растението:

Хемантуса предпочита разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. Оптималното за него място е прозорец със западно или източно изложение. На южен прозорец, се оставя по-далече, или се създава разсеяна светлина с помощта на полупразрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паос).

През топлия сезон, хемантуса може да се изнесе на открито (балкон, градина), но така че да е защитен от слънцето, дъждовете и теченията.

Температурата по време на растежа (пролет-лято) за южноафриканските видове 16-18°C, за видовете от Тропическа Африка 18—20°C. През зимата се държат на хладно, при температура, в границите на 8-14°C.

През лятото хемантусите се поливат обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. Към октомври поливането се съкращава значително; от октомври до януари, растежа се ограничава, като по този начин се обезпечава покой. Полива се много рядко. Използва се мека престояла вода.

Въздушната влажност няма голямо значение за хемантуса. Ако растението е в помещение със сух въздух, може леко да се напръскват бутоните отгоре, като се внимава да не се мокрят цветовете и листата, а също и луковиците през периода на покой.

През периода на растеж, до началото на цъфтежа, се подхранва с органични торове на всеки 2—3 седмици.

Майчините луковици се пресаждат на всеки 2—3 години, през пролетта. Ако старите луковици не се пресаждат по тази схема, цъфтежа няма да е така обилен. Хемантусите предпочитат не толкова дълбоки, колкото широки съдове. Състава на субстрата е: торфена почва — 1 ч., хумусна почва — 1 ч., листовка — 1 ч., пясък — 1ч. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж. По време на пресаждане, трябва да се внимава да не се повредят корените, тъй като растенията са склонни към заболявания.

Хемантусите се размножават от луковици-детки, а за масово размножаване, се използват семена.

Семената узряват за б месеца; засяват се скоро след събирането им, тъй като имат кратък период на покой.

Хемантусите с удебелени месести листа, могат да се размножават от листата им. Режат се и се засаждат в пясък, като листни резници. На местата на срезовете, се образуват издънки, които се отделят и се гледат като семенаци. Младите растения и луковиците-детки се засаждат в субстрат от: лека торфена почва — 1ч., листовка — 1ч., хумусна почва — 1ч., пясък — 1ч. Грижите за тях са същите, както за семенаците на хипеаструма.

Мерки за сигурност: хемантуса може да предизвика алергични реакции.

Възможни трудности:При редица видове, след цъфтежа листата и цветоноса отмират – това е нормално.

Вредители: антракноза и стаганоспороза.